След като цопна в един басейн, превъзбудената от събитието, моята 4 годишна дъщеря обясни своето избавление от евентуално удавяне така: „ утре се удавих, но тати ме спаси и после заживяхме щастливо!”.
Подобни обяснения чуваме и за ставащото в и около 9 месечната ДАНС: уж скандалът беше сред най „опасните”, уж предизвика коментарите на премиера Станишев чак от Америка и репликата на президента Първанов в стил „ Станишев, кажи си”. И ето че главните действащи лица изведнъж започнаха да дават отбой и да замазват пукнатините, през които се процежда информация, капе управленски авторитет и намирисва на полицейщина.
Станишев постига ефекта на дистанцирането от проблема, като така и не направи опит да поясни защо заблуди обществеността, че шефът на отдел в ДАНС Писанчев бил уволнен „напълно основателно”. А и никой не му разваля мълчаливата игра с въпроси за това, че се изложи, след като „уволненият” Писанчев го бламира публично. Голяма работа, нали на премиера не му е за пръв път да говори неистини!
Шефът на вътрешната комисия в Народното събрание Минчо Спасов пък направо взе да призовава да си го подслушват колкото си искат, щом това се налага (само мир да има, такова е посланието на новата позиция на доскоро войнствения депутат от НДСВ).
Самият вътрешен министър Михаил Миков отклонява вниманието към смъртно ранения журналист Огнян Стефанов с информацията, че преди да го пребият колегата имал „връзки с ДАНС” ( което си мечтае да постигне всеки разследващ журналист, но казано по този начин в този момент, от този министър звучи като упрек и почти като „заслужил си е инквизицията с чукове, щом си пъха носа в нашите тайни”).
Най-интересна изглежда позицията на народния представител от БСП Иво Атанасов. В интервю за „24 часа” той ни осведомява всеопрощаващо, че навсякъде по света се подслушвало. Какво толкоз! Това изявление щеше да е само тъпо, ако не беше същевременно и подозрително гузно един позиращ като дежурен защитник на свободата на словото политик да бърза да вземе участие в замитането на следите. Защото тези следи водят към медии и журналисти, а Атанасов е абониран за медийните комисии на Парламента от доста години и се е извява при всяка панихида на свободното слово като първа оплаквачка ( сякаш няма отношение към вечно управляващата партия, която дърпа конците на основни средства за информация).
Властите, изглежда , си дават сметка, че има опасност да загубят позиции в най-важния за тях сектор: пропагандния. Тъкмо доближиха съвършенството в контрола над медиите и се появи опасността хората ( и конкретните журналисти) да научат с какви методи се постига това ( ако не броим раздаването на пари за поръчкови материали и уреждането на рекламни договори за главните редактори и гладните редакции)!
Истината, която се прокрадна и не беше опровергана ( и отново-никой не пита нищо по този въпрос!), е че машината ДАНС е била задействана на бързи обороти именно след публикацията в анонимния сайт „Опасните” за тежки проблеми на ВАЦ и неговите основни издания в България „Труд” и „24 часа”.. Това посегателство върху най-милото на властта е вбесило особено много управляващите.
Сега научаваме, че журналисти от „почти всички медии” са обект на разработка на ДАНС под артистичното название „Галерия”. И властниците ни засънуваха кошмари какво би станало, ако бъде издигнат лозунгът „журналисти от почти всички медии, обединявайте се!”.
Точно сега, когато подозренията за манипулиране на медиите получиха ярко доказателство, което, смея да твърдя, е далеч по-голям скандал от попадането на депутатски телефони в трафика на подслушваните, началниците в държавата се засуетиха като в мравки в разбунен мравуняк. Най-малкото скандалът с разработването на журналисти е по-ярък заради факта, че не става дума просто за случайно засичане на разговори, а за целенасочена разработка, въпросната „Галерия”.
Главнокомандващият парада на сервилната журналистика у нас Георги Първанов вече издаде заповед: отбой! Нямало скандал, било „много шум за нищо”.
Е, драги колеги, дойде време да научите от любимия Ви, фотогеничния, гушкащия дечица, майстора на първите копки, съвет…пардон, светския лъв с вкус към луксозния свят на обръчите от олигарси, че Ви смята за едно НИЩО! И затова Ви казва, да не вдигате много шум. Стойте си в галерията покорно и не питайте дали и Вашето име е в списъка.
За съгласните-чекове. За останалите-чукове!
Все пак голямо впечатление направи обяснението на М. Спасов, че негов познат бил говорил от неговия телефон многократно с чужди разузанвачи. На това , както винаги нямаше реакция.
Браво за статията,а специалиста по венерически заболявания ГОЦЕ,крайно време е да подаде оставка.
браво ИВО-изключителен си
знае ли някой защо не се отваря вестник атака
А, тук вече наистина се бележат нови забавни върхове! Но, стига вече комплименти – публиката иска чукове;)
Г-н Инджев, възможно ли е да получавам статиите ви по email? Възможно ли е да се абонирам за тях? Бихте ли помолили Solution.bg да поставят такава опция в блога ви?
С уважение,
Лазаров
Варна
Изключително добра статия! Не само написаното като идеи и мнение ми хареса. Хуморът и насмешката към тая паплач, която ни управлява, е най-верният подход. Браво за всичко, което пишеш, Иво! Станах ти редовен читател.Заради такива мъже като теб, ще си променя мнението за журналистите.Защо обаче не се напънеш да вадиш още една статия дневно? Разачароващо е да видиш пак това , което си прочел след полунощ или рано сутрин, отново следобед.
Ще помним едно от по-ранните ярките доказателства за манипулация в медиите, поставено на цялата първа страница на една от тях -“БЪЛГАРИЯ УБИ ДЕТЕ!”…
Драги журналисти, изберете си каквото ви е присърце: чекове или… чукове?!
Сред тези пошли апотеози на подлизурковщината пред властта, с които все повече свързваме “елитната журналистика” в така силно стегнатата в жестоки олигархични клещи медийна среда у нас срещаме тук-там и примери на достойно гражданско поведение на неколцина журналисти, които с реакциите си по повод на безобразията на властта измиват срама от лицето на българската журналистика. Един от тях е Иво Инджев, чийто блог от доста време ме привлича и впечатлява с точните, професионални, но и съвсем честни, съвестни коментари на автора си. Иво Инджев, не само по моя преценка, е журналист от европейска и световна класа.
И затова е истинско явление в българската журналистика. Признавам си, че винаги съм имал и продължавам да имам невисоко мнение за нея, което трудно ще си го променя: една-две-три птички пролет не правят. Но въпреки всичко хора като Иво Инджев дават пример на по-младите и на по-неопорочените, показват им какво е същинска, граждански отговорна журналистика. И поведението му е толкова по-ценно, защото примерът на такива журналисти може да допринесе за промяната към по-добро в нашата толкова унизена сега България. Честните журналистически коментари и анализи могат така да завладеят умовете на хората, че да допринесат за промяната на настроенията, а в крайна сметка и за движение напред в толкова неблагоприятната и даже унизителна за нацията ни българска ситуация, в която пребиваваме през последните години.
Но такива журналисти, които са наистина малко, трябва да бъдат подкрепяни от нас, гражданите. Защото те са репресирани по всякакви начини от властта: уволняват ги, оставят ги без работа, преследват ги, мъчат се да ги пречупят, ето, сега вече започнаха да ги бият и с чукове! Точно затова честните журналисти у нас, поставени в такива ужасни условия, трябва да чувстват нашата всекидневна подкрепа, да усещат, че бива постигнат дължимият ефект от словото им. Ако четем анализите им и си мълчим, въпреки че сме впечатлени, не е достойно: човек трябва открито, без скрупули, да изразява реакциите си, автентичното си поведение. Тоест трябва да бъде честен, открит, предан на свободата си. Ето по този начин, чрез подкрепа и взаимно насърчение граждани и честни журналисти могат да станат онази страшна сила, от която толкова се боят разпасалите се и потънали в разврат наши арогантни управляващи. Т.е. слугите на българо-руската комунистическа мафиотска олигархия, които допуснахме да ни управляват, и то в най-важните, решаващи години на нашето членство в Европейския съюз. Допуснахме ги да ни орезиляват през Европа и света, щото тяхното управление не е друго, а един нескончаем резил и поредица от провали.
(Откъс от публикация в моя блог по същата тема)
Поздравления. Насмешката наистина я заслужават.
Една хипотеза вече се приема за истина, а именно че Стефанов е пребит заради дейността си като журналист. След десетина дни това ще е постулат. След още десет ако някой се усъмни в постулата ще бъде наречен еретик, а от там до кладата е една крачка, която въобще няма значение дали ще бъде направена.
Г-н Инджев, мога ли да копирам цялата Ви статия в блога си? Искам да събера няколко важни публикации и да ги коментирам.
ОТГОВОР:
За мен е чест!
Използвам случая да благодаря на всички добри хора за добрите думи и дела по принцип, вкл. и спрямо мен и да се извиня, че съм направо небрежен при връщането на жестовете- като “млад” блогър ( и също такъв баща на едни бебоци, които , слава Богу, гълтат всяка моя свободна минута) все не ми остава време да се включа в блогърския диалог чрез посочване и разпростанение на достойните за това текстове на хора, като Вас!
Иво Инджев
Мдаа, прав е адашаът Атанасов, че навсякъде се подслушва, също така са прави всички, които след доклада на ЕК казаха, че навсякъде се крало и имало корупция.
А право ли е да се каже, че навсякъде по света има революции, политици влизат в затвора, е верно кога справедливо кога не? Сигурно е право, но нали само у нас нема право нема го доживееме тоя ден.
Още по-малко пък ще доживееме деня, в който у нас журналистите ще се обединят срещу номенклатурно-мафиотските кукловоди, просто не за друго ми не съществува човешкият потенциал… а каква ирония само да го казвам точно тук, но къде другаде като медиите ни ни стават за гледане, ни за слушане, ни за четене, какво да правя по техните сайтове!?
Иво Инджев = Йосиф Хербст!
Опитвам се да следя събитията в Б-я.За сега не откривам незамъглен адрес,освен вашия.Без рекламна цел Ви моля,даите ми линкове.След вчерашнате статия за срещата на “премиера” със студентите във в-к “Сега”,съм меко казано втрещен,прочетете я,тово е чиста п роба реклама за балъци.От 10000 км. Ви казвам Г-н Инджев малко са като Вас.Пишете!
не беше ли и г-н Инджев рупор на властта в едно друго време?!