За протокола: тайните служби вършат явни глупости

На първа страница на водещия български официоз „Труд” в петък, 3 октомври, 2008-ма пише ясно, че г-н Петко Сертов обещава да подаде оставка, ако се докаже, че подчинената му агенция е следяла журналисти. На 16-та страница в същия брой г-н Йовчев, главен директор на ГД „ Контраразузнаване” в ДАНС, е цитиран да казва в протокол за разговор с депутати, че телефонът на журналиста Огнян Стефанов е бил подслушван и разговорите му са били записвани! Абсолютно достатъчно, за да се поиска оставката на Сертов!
С това документираните ( и в двата случая ексклузивно на страниците на пропрезидентския „Труд”) обвинения на високо по(д)ставени служители срещу шефа Сертов станаха повече от един. Най-напред ръководителят на „вътрешна сигурност” ( от този по-сектерен отдел, здраве му кажи!) Владимир Писанчев на практика обвини в лъжа своя шеф и шефа на държавата Станишев, отричайки да е бил уволняван ( както солидарно твърдяха Сертов и Станнишев). Сега, пред депутати, регистрирано в протокол, правен от самата тайна служба ( и предоставен явно на „Труд”), още един много на високо по(д)ставен служител, Йовчев, бламира председателя Сертов по единствения въпрос, по който той се е изказал до момента толкова категорично: че си залагал оставката, ако някой докаже, че журналисти са следени. Йовчев декларира именно това, поне за един ( но достатъчен за оставката на Сертов) случай.
Да не говорим, че „случаят” Огнян Стефанов, очевидно следен от ДАНС (въпреки клетвите на Петко Сертов за обратното), може да се проследи и по кървавата диря…
А сега няколко думи за самия протокол. Той е поредното доказателство кой кого води за носа в държавата ни. Ясно е, че не законодателите, които представят уж първата по конституция власт, а тайните ченгета водят хорото. Играят си с депутатите като котка с мишка!
По дефиниция документът е със съмнително съдържание. Той няма подпис, печат, заверка. Това е прекрасно известно на „Труд”, но вестникът го спестява на читателите. Щом им го праща лично др. Сертов, значи е достоверен! Нещо повече-правен е по прищявка на служители на ДАНС, а не от представители на нашите народни избраници, като след това в електронен вид ( т.е. след съответна редакция и тя няма как да бъде оспорена от присъствалите, поради липса на алтернатива- а и запис не е правен, просто е „писано на ръка”) е разпространен до получателите си по заповед на заинтересованото лице Петко Сертов. Познайте дали ловките служители на централата не са премълчали това-онова от разговора, за който всички гости на тази паметна среща от 30 септември могат да разчитат само на паметта си.
Нямам обаче обяснение защо в предоставения на в.” Труд” хвърчащ лист, наречен протокол, тайните ченгета не са спестили абзаца, в който на практика Йовчев бламира началника си, разказвайки за подслушването на телефона на Огнян Стефанов. Възможно ли е причината да е елементарна глупост-или, ако се съмнявам, че е възможно, не съм ли прекалено наивен, изключвайки глупостта (щом ходи по хората, а не в гората) да е посетила ДАНС, за което са й издали надлежен пропуск?
Служителят Йовчев цитира записани разговори на Стефанов с депутатката Татяна Дончева, със съветника на шефа си Алексей Петров, с бившия главен секретар на МВР Цвятко Цветков и с адвокатката му. Всичко говори за систематично, а не някакво инцидентно слухтене на журналистическия телефон…
От друга страна, протоколът е показателен за приоритетите на тайната служба. Когато в разговора се включва самият председател Сертов, лъсва колко му е важно, че се е разбрало извън ведомството кой му идвал на гости. И тук Сертов, неволно или не, издава четата: в кабинета му влизали главният редактор на „Труд” Тошо Тошев и шефката на държавната телевизия Уляна Пръмова, а това, казва той  (явно ядосан на тази несправедливост), не било чак конфиденциално, но било изтичане на информация от кухнята.
Така г-н Сертов добавя нов гаф. На пресконференцията, на която ДАНС се похвали с успех в битката срещу един сайт в интернет,  като причина за акцията на агенцията прозвуча аргументът, че в „Опасните” имало публикувани „елементи на конфиденциална информация”. Така на самите публикации, уж пълни клевети, беше придаден „елемент” на достоверност. Сега шефът на ДАНС потвърждава истинността на поне една конкретна публикация на „Опасните”, в която се споменава за общуването между Петко Сертов с Тошо Тошев и Уляна Пръмова. И човек се пита: коя друга публикация на фамозния анонимен сайт също е достоверна, след като се оказва, че самият Сертов се подписва вече под факти, изнесени там?
Друг е въпросът, що щат в кабинета на тайните служби все по-явните защитници на несвободата на словото ( използвам случая да предизвикам Уляна Пръмова, както и други шефове на зависими от властта медии, да кажат дали е вярно, че в техните ведомства има списъци с неблагонадежни лица, чието появяване в контролираното медийно пространство се смята от държавното ръководство за недопустимо-питам нея, защото от разнебитената телевизионна къща отдавна изтече такава информация). Разбира се, не съм оптимист за отговора-черни списъци имаше и при комунизма, но и до ден днешен никой тогавашен медиен началник не си призна съпричастността към тяхното спазване, та сега ли, когато ни разиграват цели демократични пиески,  ще ни удостоят с разкаяние?!
А г-н Сертов, щом е толкова изумително честен, както ден и нощ се кълне самият премиер Станишев, би трябвало веднага да изпълни обещанието си за оставка, след „недоглеждането” в протокола, публикуван в „Труд”, от което документално става ясно, че наистина има подслушван поне един, оцелял с голям късмет от последващ подслушването зверски побой, журналист.