„Газпром”, символът на руската суровинна мощ и източник на възроденото имперско самочувствие на официална Москва, се срина. Постави световен рекорд-загуби за един ден 24,42 % от стойността си. За последните три месеца това прави поне 50 на сто намалена капитализация на този колос, върху чиито глинени крака се крепи перченето на новобогаташите от Кремъл ( защото руските „бизнесмени” , продукт на едни „лесни” милиарди, не са нищо друго, освен дворяни, които целуват ръката на батюшката Путин). Сега „Газпром” преговаря с държавата ( т.е. със себе си) за държавни кредити и вече ги получава- в нищожни количества спрямо загубите.
Проектът „Южен поток” за пренос на руски газ, който нахлу тук от Север посред зима при януарското посещение на руския президент Путин, дава заден ход. Ще закъснее с поне две години, пише руският в. „Ведомости”. Нямало да бъде спазен срокът, а и се оказало ( според италианските партньори), че разчетите за цените били прекалено оптимистични: поне два пъти по-скъпо ще излезе идеята за пренос на природен газ.
Държавата Туркменистан, основен прогнозен снабдител по трасето на „Южен поток”, вече реши да продава половината от своята суровина на Китай по един чисто нов газопровод.
А цената на петрола счупи друг рекорд-потъна под 90 долара за барел, което е връщане във времето, когато износителите печелеха почти два пъти по-малко-някъде в началото на годината.
Който е следил внимателно предупрежденията на един български съюзник, известен като САЩ, няма да се изненада. Посланик Байърли, междувременно преместен като посланик в самата Москва, кротко предупреди, че идеята за „Южен поток” не изглежда много реалистична заради очакваната висока цена за нейното осъществяване.
Съвпадение, или не, в същото време София бе посетена от специалния пратеник на Вашингтон по енергийната сигурност Бодън Грей. Всичко, което е казал и което научваме от пестеливите съобщения за неговата визита от нашите високопоставени чиновници, не е важно. Защото не е ново-САЩ искат от България това, което знаем- да се държи като съюзник за намиране на изход от проблемите в областта на енергийната (забележете!) сигурност. Което, в превод, означава, „ в търсене на мерки срещу агресивния подход на Москва спрямо зависимите от нея евроатлантически партньори, реципиенти на горива”.
И тук стигаме до най-интересното. Защото не друг, а пресслужбата на нашия президент Първанов, който само дето не игра казачок пред самолета на Путин в София, сега ни уведомява, че държавният ни глава бил подчертал необходимостта от единна европейска политика в областта на енергетиката-след личния му принос в нейното торпилиране! Нещо повече, нашият ръководител сбърчи сърдито вежди и ден преди това направо скастри ЕС, че не правел каквото трябва в изработването на обща стратегия, не бил доволен от усилията на ЕС в тази насока!
Любознателните хора може би помнят, че още през юни 2007-ма, Георги Първанов се похвали на регионален форум в Загреб, че е обещал ( след разговори лично с тогавашния руски президент) България да подкрепи въпросния „Южен поток”-без да има правомощия от българската конституция да взима такива решения.
За финал, за да стане като че ли бъркотията от смяната на позиции още по-голяма, властите ни съобщават ( не в прав текст, но по смисъла на написаното), че премиерът Станишев вече звучи по „руската тема” по-ортодоксално от своя някогашен патрон Първанов. Защото ни уведомяват, че Станишев наблегнал на обобщението, че проектите Бургас-Александруполис, Бургас-Вльора, „Набуко” ( единственият от значение за въпросната европейска енергийна независимост), „Южен поток” и …АЕЦ „Белене” щели да гарантират енергийната сигурност в Европа. Руската мечка щяла пази кошера с помощта на верните си български търтеи?!
Не твърдя, че, въпреки огромната пробойна, „Газпром” потъва-светът се тресе от финансова криза и злорадството е лош съветник. Но поне става ясно, че съдовете в (наистина) глобалната икономика са ( наистина ) скачени. Може би затова, когато има глобална буря, някои наши не особено уравновесени шефове губят равновесие на хлъзгавата руска палуба, която никак не прилича на обещаното им тихо пристанище?
Слаба утеха за нашето самочувствие е фактът, че сме интересни за света като кръстопът-това не е като да те уважават заради постигнатия с усилията на поколенията висок жизнен стандарт. Оказваме се евентуален газоразпределител. Нефтопроводно трасе. Трафопост.
Не че нямаме принос в „съкровищницата на световната култура”. Имаме. Не много, но все е нещо. Но пък нямаме течни съкровища. Вливат се у нас на баснословни цени, които превръщат в лукс обикновения български радиатор.
Въпросът обаче не е в елементарното търгуване със „стратегическото си географско разположение”, а в това доколко сме адекватни като участници в съществуващия, искаме или не, глобален диалог между водещите нации, които ни приютиха в техните клубове НАТО и ЕС.
С подскоците, чупките в кръста и припълзяванията на нашите вечно дезориентирани партийно-държавни ръководители най-много да спечелим някое снизходително ръкопляскане и бакшиш върху потното чело на високо поставените ни баядерки.
От което Стара планина едва ли би се почувствала горда.
А дали някой допуска мисълта, че кризата, която аха да утихне, изведнъж се разрази с нова сила (от америка и, по странно стечение на обстоятелствата, точно след “офанзивата” на русия в грузия) и едно от основните последствия е екстремното падане на цената на петрола (докато при проблемите преди това с ипотеките ефектът беше противоположен), което от своя страна принуди русия да отложи един куп проекти, да моли опек да задържи падането на цената и да иска да седне на една маса с европа и да дискутира живота, вселената и всичко останало? Не разбирам от икономика, а от компютри и много конспиративни теории чета 😉
Руската мечка щяла пази кошера с помощта на верните си български търтеи!
Много добре и съвсем вярно казано!
Аз обаче искам да помоля уважаваната общност от мислещи, загрижени и ангажирани съвременни българи да поразмишлява за това: какво самите ние сме длъжни да правим в тази нелека ситуация с нашите продажни български търтеи, които уж са български “държавници”, а пък фактически са на кремълска заплата?
И какво правим в момента? Ами правим това: пишем, спорим, изобличаваме, съдим. То обаче не пречи на продажниците да продължават още по-активно да превръщат България в руския троянски кон – и да крадат като невидели от излишъци, европейски и всякакви български фондове.
Те действат, ний разсъждаваме, умуваме, а гаче не смеем и пръста си да мръднем, та да прогоним тази напаст от възловите й позиции, на които тя е толкова вредна за страната. Знаете ли колко му пука на този арогантен малчик-хулиган (то напоследък взе да се перчи че щял да бие самия Бойко Борисов!) от това, че някакви си там умници говорели и пишели за предателствата му? Пък и априори се знае: щом сме допуснали съветски гражданин да е български премиер, какво друго да чакаме от него – след като го търпим толкова време?! А пък позата на страдалци не ни отива: ний, като нация, сме виновни за всичко, което ни сполетява!
Та позволете ми да призова към по-активни РЕАЛНИ действия. Какви са тия действия ли?
Да започнем да подкрепяме най-активно опозицията. Ето, говори се, че щели да внасят нов вот на недоверие. В деня на вота трябва, изглежда, да си мръднем задниците от меките кресла и да излезем около Парламента, да крещим цял ден, та белким тая проруска напаст, дето ни управлява, поне малко се уплаши и онемее заради гнева ни. Можем ли да го направим? Нали уж всички недоволстваме? Недоволстваме, ама виртуално. Държим се като непризнати от бъдните поколения умници. А трябва да се приложи груба сила, за да се отървем от тия отколешни и доказани вредитеи на българската държавност, на българския просперитет, на българското достойнство. Имаме ли волята да направим това, за което самата история вече ни зове?
Имаме. Преди една година в тия дни София и страната кипяха от протестите на учителите. Ето, написах като спомен за ония паметни дни една кратичка статия; комай аз съм единствен, който се сети за това какво ставаше в тия дни през миналата година: Една година от учителската стачка – защо ли никой не се сеща за нея?!
Тогава никой не подкрепи учителството и стачката се провали. Умниците пак умуваха и съдеха: учителите били обречени, нищо не можело да се направи е пр. А можеше, но беше изпуснат сгодния момент. Заради нашия прословут ориенталски непукизъм, заради който толкова си страдаме.
Да, но от тогава мина цяла година. Брой нямат гафовете, скандалите, провалите, които направиха тия същите управници за това време. Предполагам, гневът, потайният гняв у гражданството е растял за това време, трупал се е, пък макар и изливащ се в безсилни форумни и блогърски емоции. Ето, стигнахме до огромния провал и резил цяла Европа да заяви най-твърдо: ние не можем да търпим такива управници, драги ми български търпеливци, затова ви глобяваме като начало ето с този милиардец, ако вие искате, продължавайте да ги търпите, пак ще ви глобим! Рече го, а масовият българин, зает със салатката с рязани домати, поръсени със стъргано сиренце, и с шлькавицита, изстудена в хладилника, цяло лято не си мръдна задника да протестира! И нашите управници, като видяха, че и това даже им се размина, твъргана хептен през просото: сега искат да налапат излишъка! И други далавери въртят най-усилено: зер, времето им тече, требе да се краде докато сме на власт! Българското гражданство тъпее в сладка идилия, чакайки да види дали световната финансова криза няма да ни удари така, че пак да си спомним гладните дни на Жанчо Виденов…
Е, Иво Инджев и неколцина други като моя милост всеки ден пишат за безобразията на днешната власт. И зоват към заспалите, надявайки се да провокират пробуждането на съвестите, на елементарното съзнание за дълг, което имаме като някакви уж български граждани. И какво става в резултат?
Ами ето какво: идат разни умници, пишат, казват мъдри или поне остроумни приказки, ала ефект кажи-речи никакъв. Ето защо според мен се налага да се прави нещо извън сферата на интернет, именно вън, на улиците, на влажните и хлъзгави павета пред Парламента. Скоро и студ ще ни сполети и паветата ще станат ледени. Понеже много чакахме. Можехме да бутнем продажните ни управници още преди една година. Проспахме оня момент заради това, че сме много умни и остроумни. Минаха още поне три също толкова важни и решаващи моменти: и тях проспахме в сладки и жалостиви умувания. Дойде есента, пак нищо. Иде зима, нищо. Само вяло спорим и умуваме: как добре го каза този път, Иво, бравос, нали така. Е, и? Иво е журналист, върши своята работа, а ний, гражданите, това ли ни е работата, да му пригласяме, да му се мазним тук?!
Не, нашата работа е да излезем там, долу, на хлъзгавите павета. И да не се прибираме докато не прогоним арогантната напаст от всички институции. Парижани знаете ли колко пъти са копали парижките павета, правили са барикади, хвърляли са същите тия павета, та най-после да се доберат до достойния и благодатен демократичен ред?! А ние нищо, дремем!
Това исках да кажа. Простете за емоцията, вече наистина ми писна. Ако бях млад щях отдавна да съм напуснал тази сякаш прокълната страна. Обречена на толкова издевателства заради баснословната инертност на жителите си, на природанаселението си. Страна на най-тъпи мързеливи търпеливци сякаш сме станали и искаме да задържим тй почетно звание завинаги. Това е моето мнение…
Браво г-н Инджев!
На останалите уважаеми участници е вече известна,моята ясна и открита позиция срещу нюанси на апологетика към делото на водещия.
И ако сега правя малко отклонение от правилото е,защото точно с тази статия е казано много и нещо съществено,но с малко и пестеливи думи.
Увлечени в своето излишно и досадно противоборство кой ще впечатли повече и свои и чужди,великите двама големи зорлем ни правят на жалки и смешни пред свъсеното чело и на Америка и на ЕС.
Ясно е не от вчера,че на благословената от Бога с несметни земни съкровища Русия,най-много и отиваше уважителния тон в обстановката на повече духвност, научно притивиоборство и такова на ума;а на нас подходящо и достойно поведение на “новодомци”,които не се пречкат,докато “атовете се ритат”.
Видяли ли сте,чели ли сте, чули ли сте някога “комсомолци” да са разбрали и проумяли що е то поука от еманацията на българската държавност през вековете.
Господин Йов, признавам си, че не разбрах нито дума от написаното от вас.
Всичко надценено в момента гърми. Това, което е надценено най-много гърми най-силно. Когато напреженията се разкарат ще остане истинската стойност на нещата, а суровините винаги, ама винаги ще имат истинска стойност, така че не мога да се съглася с квалификацията за “глинените крака”. Всичко там може да е глинено, гнило, прогнила, каквото си изберете, само “краката” не са такива.
Аз лично разбрах какво казва Йов…Вярно е че апологетика тук има достатъчно, но качествата на тукашния есеистичния политически анализ наистина са впечатляващи. А качество знача многообразие, ширина и предизвикване на интересни асоциации. Което е накарало и Йов да асоциира. В допълнение, като малко ще опростя нещата – за да е горда Старата пранина една от основните задачи днес пред нацията ни е да върнем трудовия морал, интересът към интелектуалното и патриотичното, напримар, от преди 1944…Под “трудов морал” на първо време нека разбираме стеремежът на държавните служители от Президинт до катаджия да въведат / мъничко поне / ред и равенство в реда. Малко повече европейска култура на живот.
Иванов,с уважение,повтарям:
1/без излишни хвалби за водещия;
2/Първанов и Станишев да не докарват пред САЩ /и ЕС/ или Русия.
3/Бог й е изсипал несметни богатства,но да не дрънчи,а да се развива и противодействува според научните достижения,свободата да духа и силата на ума;
4/Ние да не си пъхаме гагата,ако не умеем,когато атовете се ритат;
5/Защото сме “новодомци” в ЕС и няма защо да сме “интересни” от тъпотия и още по-малко да се ежим с “комсомолско” напиняне…
това с казачока и търтеите яко ме разсмя :))) добре е да намираме забавното и в най-плачевните ситуации
България няма “мозък”, няма кой да осмисля фактите и да действа
Абе г-н ЙОВ,пълна бъркотия.Аз не съм специалист по енергетика,но от дядо ми и майка ми съм запомнил едно.ДО СЕГА НА БЪЛГАРИЯ НИЩО ХУБАВО НЕ И СЕ Е СЛУЧВАЛО КОГАТО Е ИМАЛА РАБОТА С рУСИЯ.САМО ПРОБЛЕМИ,МАФИЯ ,ДИКТАТУРА,ИЗНАСИЛВАНИЯ,УБИЙСТВА И Т.Н.НЕ ВИЖДАМ КАКВО ИМА ДА ТЪРСИМЕ ТАМ.АКО МОЖЕМ ДА ИМ ПРОДАДЕМ НЯКОЯ НАША СТОКА-ДОБРЕ,НО ТЕ ОТ НАС НЕ КУПУВАТ.ТАКА,ЧЕ СПОРЕД МЕН Е НУЖНО ДА СЕ ПОСТРОИ ЕДНА МНОГО ВИСОКА СТЕНА ОТ ИЗТОК И ВЪЗДУХ ДА НЕ МОЖЕ ДА ИДВА ОТ РУСИЯ,ЗАЩОТО Е ОТРОВЕН,ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ИДЕИ И ДРУГИ НЕЩА.
Наврмето Горбачов направи изводи и поведе страната си към промени. Но сегашният не го бива в правенето на изводи.Понякога само се преструва, че ги прави, но споменът за Иван Грозни, Етакерина Велика и Сталин са завладяли въображението му от малък.
И това дочакахме към 14.47 ч.!!! Не се гневете и не изпускайте страстите,да Ви победят, преди всичко останало,защото залога е доброто за Отечеството.
Тъй като изпълнявам работа по време на нощни смени,ще се срещнем отново в края на седмицата!
Бог да Ви пази да закриля Иво Инджев!
За flyco – най-ценното, най-вече в новото време, е човекът като обществено животно и като образован и интелигентен индивид. Така едно Холандия, с 10 пъти по-малко население произвежда повече от една Русия…
Друг е въпросът, че човечеството, вече от повече от 20 години, търси нови пътища за “обществени животни”.
очакваме с нетърпение изявление за картончето в ДС.
ОТГОВОР:
Не чакайте. Да бяхте чели каквото и когато съм написал по темата – много по-подробно от сегашните “разкрития”.
Това се отнася и до останалите “очакващи”…
Ако реша да добавя нещо, то няма да е заради злорадото любопитство на неразбралите…
А вие горд ли сте, че сте бил сътрудник на ДС, Ивайло?
ОТГОВОР:
Не,не съм. И съм го заявил в писмена форма пред четящата публика отдавна-с подробности, които сигурно биха Ви направили щастлив, ако си бяхте направили труда да забележите.
Обявиха имената на журналистите, сътрудничили на ДС
08.10.2008 14:49
Със свое решение № 50, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към ДС, обяви имената на журналистите, които са сътрудничели на бившата Държавна сигурност.
В документа, публикуван днес на интернет-страницата на Комисията са публикувани имената на членовете на СЕМ, сътрудничели на ДС.
Това са Борислав Стефанов Шабански, Веселин Стойков Стойков, Людмил Иванов Стойков, Милен Атанасов Вълков, Михаил Иванов Бързанов. Публикувани са и имената на работилите в БТА., между тях са Андрей Маринов Кожухаров, Атанас Тодоров Матев, Борислав Бориславов Костурков, Боян Георгиев Трайков, Венелин Иванов Миков, Веселин Сейков Василев, Георги Илиев Белчев, Георги Тодоров Груев, Евгени Драгомиров Дончев, Иво Любомиров Инджев, Красимир Методиев Друмев, Лидия Крумова Василева, Любомир Генчев Йорданов, Методи Любомиров Кръстев, Ненчо Методиев Хранов, Павел Апостолов Пашев, Румен Петков Михайлов, Христо Петров Петров, Цанка Маринова Стойчева.
Комисията е установила и обявява принадлежност към органите на ДС и разузнавателните служби на тези лица. В решението се казва още, че е установена принадлежност към ДС и разузнавателните служби на още 4 лица, данните за които не подлежат па публикуване. /БГНЕС
ОТГОВОР:
Много блгодаря, анонимни помагачи винаги се намират-този път наистина съм доволен, че един щастлив ( но неинформиран относно липсата на “новина” в моя случай) анонимник си е направил кефа да информира останалите, вместо мен.
Видеха ли някой способен човек, те винаги намираха начин да го изиграят да подпише. Както направиха така, че още преди 1989 много от потенциално можещите да им застрашат новото “образувание”, което подготвяха, бяха пуснати да избягат.
Атаката по тази линия показва, че дребните души са засегнати. А дълбоко законспирираните и руските агенти, разбира се няма да бъдат оповестени. Но те се виждат и с просто око.
Г-н Инджев има достойнството преди доста време да признае при какви обстоятелства, в какви условия е бил превърнат в сътрудник на ДС, и в какво се е изразявало това сътрудничество. Той е единственият е нас, който не постфактум, а предварително е признал и сам е изяснил цялата тази работа, тека че в неговия случай няма новина. Неговият морален жест изцяло го реабилитира в очите на хората, за които човешката нраственост все още значи нещо. Г-н Инджев показа, че има съвест.
Гоце например призна постфактум, след като години наред лъга и отрича, а като призна, не се покая, ами каза, че се гордее тъй като бил от “добрите ченгета” – схващате ли сега огромната разлика?!
Впрочем, казусът е интересен и съвсем скоро ще напиша своето тълкуване…
“Руската мечка щяла пази кошера с помощта на верните си български търтеи…” – ПРЕВЪЗХОДНО КАЗАНО !!! Даа бе – да ! Руската мечка – казашките си методи не мени !!! Сърбали сме й воняштата на солдатски сапог чорбичка… Спосибо товарешчи – ама я ако обичате – пошли нахуй воглаве с товарешч Путин !!!
Иво, продължавай напред с двуострата секира. Моля те! Не оставяй да те засегнат.
Комунистите направо се насраха.Голям кеф-Иво бил агент на ДС.Това изобщо не е новина а се знае от много отдавна от хората,които четат сериозни неща всеки ден.Аз ще кажа личното си мнение по въпроса.
Какъвто и да е бил Иво Инджев преди промените,вече няма никакво значение,защото след промените до сега се държал достойно и всичко, което е написал не Е повод за срам.Винаги е защитавал една и съща позиция.Някои хора наистина са нямали друг избор в даден момент и е трябвало да се регистрират в ДС>Такъв е явно и случаят с Иво.
Аз не съм му адвокат,той преди време сам обясни за какво става въпрос,по начин както той сам си може.
Но даже и нищо позитивно да не беше написал Иво през цялото време,самият факт,че Първанов-ГОЦЕ го изгони от БТВ “В десятката”,го оневинява за всичко до 1989г и показва,че е различен.
Всеки може в даден момент да се заблуди и да работи за комунистите,но да упорстъваш в заблудата си както днешните комунисти го правят само простаците.
МОЛЯ СЕ ДА ИМА ОЩЕ ТАКИВА ЖУРНАЛИСТИ КАТО ИВО ИНДЖЕВ,ЗАЩОТО МНОГО СМЕ Я ЗАКЪСАЛИ ОТКЪМ МОРАЛ И ЧОВЕШКИ СТОЙНОСТИ.
АКО ИВО БЕШЕ КАТО ДРУГИТЕ ЧЕНГЕТА,СЕГА ЩЕШЕ ДА ПИШЕ НА ПЪРВА СТРАНИЦА НА В,ТРУД” ИЛИ ДА ВОДИ ПАНОРАМА,КАТО СЛАГАЧА БОЙКО ВАСИЛЕВ.
Благодаря за отговора, прочетох.
гати
Kum horata, koito lapat kakwoto im se podhwurli iskam samo da kaja: Niama znachenie koi e bil sutridnik na DS predi 89 vajnoto koi e sega – po-dobre se razrowete w istoriata i wijte ne koi e bil sutrudnik a kak e sutrudnichel i zashto.
Г-н Инджев, има ли възможност някуде в мрежата да се прочетат вашите признания?Все пак ви прави чест ,че сте признали дълго преди днешния ден. Въпреки всичко смятам ,че трябва да се проведе задълбочен дебат по темата за т.нар. “добри” и “лоши” ченгета,обстоятелствата по вербуването,всички жертви,компромиси със съвестта и т.н. Все пак младите хора нямат ясна представа по този проблем и са объркани!
Иво Любомиров Инджев – секретен сътрудник на ДС, ПГУ, псевдоним Ивайло. Зам. – главен директор от 25.04.1990 г. 29.12.1990 г. Главен директор от 29.12.1990 г. до 30.07.1993 г. Бил е и кореспондент в Бейрут. Бивш главен редактор на в. “Експрес” и в. “Демокрация”, в момента главен редактор на в. “Седем”. Бил е и водещ в Би Ти Ви.
Драги Иванов,за трети път и от същото уважение Ви пиша,за да не уточнявам що е то бъркотия и има ли почва сред колеги-участници!
Вече казах:1/без хвалби за водещия – в 14.47 ч. вече го предизвикваха….
2/Първанов и Станишев да не се докарват пред САЩ-ЕС или Русия 3/Бог й е изсипал несметни богатства,които тя превръща в петродолари,но й трябва съревнование,духовна свобода и противобоство на научни достижения
4/На нас не ни оттърва да си пъхаме гагата,където атовете се ритат,защото сме новодоомци в атлантическото семейство-и слаби и неуки
Вие не сте специалист по енергетика,но сте съгласен на руснаците,да им продадем някоя хубава стока…до тук добре,но за строежа на “високата стена Ви разбирам”,както и за пламенния патос,отровния въздух и др.”неща” още повече…убеден съм,че са Ви разбрали и другите,чиито спомени по майчина и дядова линия,също не са избледнели!!!
То аджеба и затова всички сме толкова цъфнали и завързали…