Поръчови убийства и самоубийства като по поръчка

България се слави не само с неразкрити поръчкови убийства. Не само с убийства, но и със самоубийства като по поръчка. Общото между убийствата и самоубийствата е в това, че си остават „загадъчни”.
Поводът да се „ похвалим”  с поредната скандална загадка е насилствената смърт на 76 годишния съдебен медицински капацитет Стойчо Раданов, намерен обесен на столична …детска площадка. Новината веднага беше опакована надлежно с внушението за самоубийство.
Лекарят патолог стана известен покрай патологично проточеното разследване около зверското убийство на две малолетни сестрички от Пазарджик преди близо три години. Яловото дело „сестри Белнейски” се превърна в емблема на неспособността на властите да с справят с престъпността, а според някои, в конкретния случай-  на преднамереното им нежелание да се докаже истината, заради „чадър над свои хора”. Самият лекар, за разлика от други, твърдеше, че момичетата не са насилвани. Някой помни ли, че наскоро британски специалисти потвърдиха, че децата най-вероятно са били прегазени? С което косвено потвърдиха подозренията, че в публичното пространство е била пусната лъжлива следа за изнасилване и разправа с жертвите , с цел прикриване на престъплението, за да се прикрие истината за друго, не по-малко ужасно деяние, което обаче води към властови позиции, бронирани с полицейски, медицински и други цинични фалшификации…
В смразяващ „тандем” нахлу и новината за още една насилствена смърт, която също няма как да остане само в чисто криминалните хроники: намерен е с огнестрелна рана в тялото началникът на канцеларията на Ахмед Доган, по-младият с 30 години ( от лекаря Раданов) Ахмед Амин. Уж без да се ангажират с окончателно мнение, но и този път „отговорните фактори” светкавично побързаха да вметнат, че най-вероятно става дума за самоубийство. Интересно, самият главен секретар на МВР Павлин Димитров, в кратко телефонно включване в новините на държавната телевизия, отказа да коментира най-очевидното ( мястото на престъплението-т.н. „сараи на Доган”- плашещо е да се споменава такава „деликатна подробност”), което няма как да остане в тайна. Но почти се ангажира с твърдение за нещо, което би трябвало тепърва да се проверява: убийство, или самоубийство? Приличало му на самоубийство.
А на нас, които помним, гледаме, сравняваме и се опитваме да разсъждаваме, ни прилича на „ Déjà vu”, на нещо , което вече знаем. Или поне така ни се струва, защото сме доведени до състояние на объркване от сюрреализма на фактите и произтичащите от тях странни образи, изразяващи се в това „дежавю”, описано за пръв път от френския психолог Емил Буарак преди 100 години в книгата му „Психология на бъдещето” като феномен на смесването на реалността с фикцията в човешкия мозък.
Твърде много и натрапчиво странни са т.н. знакови самоубийства в новата ни история ( каквото и да значи амортизираната , но много модна думичка „знакови”). Да припомним само няколко от тях и то не по приликите ( които всеки може сам да подреди, като картинки от детски кубчета), а по хронология.
Сред първите , забравени вече жертви на, както ни беше казано, ранената гордост, беше подполковник Бонев, шеф на милиционерско районно управление в София, върху когото се стовари цялата отговорност на тоталитарната държава за случката с арестуваните и шамаросани активисти на „Екогласност” през октомври 1989-та, седмици преди свалянето на Живков с партиен преврат. Още по-малко се помни, че по-късно и съпругата му беше намерена самоубита.
В самото начало на „прехода”, на 6 януари 1992-ра, дни преди процеса за унищожаване на документи по делото за убийството на българския писател Георги Марков, за самоубит беше обявен бившият генерал от ДС Стоян Савов. От дистанцията на времето научаваме все по-категорично, че той наистина е бил един най-информираните за това прословуто престъпление.
През 1994-та е намерена убита Надя Дункин. Бивша актриса от Пловдивския театър и концлагерничка-ветеран от лагерите на социалистическа България, тя беше сред малцината дръзнали да свидетелстват за зверствата на комунизма. Убиват я по същия емблематичен начин, по който са убивани най-често концлагеристите в скотобойната за противници на режима в Ловеч- с тояги. В дома й. Инсценирайки обир-да, тя не е „самоубита”, а демонстративно премахната за назидание на всички, осмелили се да свидетелстват по делото за лагерите. Което е и неговият край. С убийството й секва ентусиазмът на оцелелите да се борят публично срещу своите бивши мъчители. Поради почерка на престъплението и абсурдността на твърдението за обир ( парите на бедната пенсионерка са намерени непокътнати в чантичката й), можем да впишем разправата в графата „ самоубийства”.
Прескачайки в „наше време”, стигаме до октомври 2006-та. Намерен е мъртъв в дома си и обявен за самоубит е началникът на отдел в службата, на която би трябвало да разчитаме в борбата с мафията ГДБОП Бойко Николов. Отговарял е за сектора „Интелектуална собственост и компютърни престъпления”.
Само три дни по-късно на 13 октомври, свързано, или не, гръмва съобщение за самоубийство на бившия министър на вътрешните работи от времето на Жан Виденов, дискредитирания дори повече от него, Любомир Начев. Отново огнестрелната смърт е квалифицирана като самоубийство.
Малко повече от месец след това властите крият, че в сградата на самата Национална разузнавателна служба в София е бил намерен прострелян в главата Божидар Дойков, началникът на архивите. Разкрити от базирания в Лондон електронен сайт Kafene.net, списван от български журналисти от бившата българска секция на Би Би Си, управляващите в София са принудени да признаят с 2 дни закъснение, че „има такова нещо”. Дойков, естествено, беше обявен за самоубил се ( колкото и да се говореше, че смъртоносните изстрели в главата му били повече от един…). Случката внесе драматизъм между двете четения на поредната поправка на закона за отваряне на досиетата.
Имаше и един прокурор Джамбов, който дори остави уличаващо шефа си предсмъртно писмо, но тройната коалиция , вместо да поръча тройна експертиза, прати уличения главен прокурор Филчев посланик в братска държава.
За финал, един въпрос: някой каза ли нещо по въпроса за мистериозните самоубийства на „цели двама” българи напоследък в Москва? Как така дипломат се хвърля от балкона и това не интересува неговата държава и неговото общество?
Както се казва, питам и отговор не чакам. Защото у нас изразът „ от умрял писмо”  звучи особено зловещо-като гавра с паметта на хора, които не могат да се защитят срещу са