Гаврата с труп е специалитет на „Труд”. Именно „Труд” се изгаври с убития бивш премиер премиер Луканов, показвайки го гол, зашит като чувал, проснат на поцинкова маса в моргата. Важното било нещата да се показват такива, каквито са, коментира по този повод по-късно Тошо Тошев ( когото отдавна искам да попитам дали не трябва да покаже също толкова откровено какво правят педофилите с техните жертви-нали е факт от живота, разтърсващ болезнено често новинарското блато).
В броя си от 23 октомври 2008-ма „Труд” обявява за факт нещо, което часове по-рано главният прокурор Борис Велчев обяви за недоказано, допускайки всякакви версии, включително убийство на Ахмет Емин, началника на канцеларията на лидера на ДПС Ахмед Доган.
„ Емин ПОСЯГА НА ЖИВОТА СИ на рождения ден на Касим Дал, към когото се говори (!), че изпитвал ревност, защото също е бил приближен до лидера на ДПС”, въвежда ни в постановката „Труд”, подготвяйки ни да изпием докрай приготвения за целта приспивен пропаганден коктейл от слухове и внушения.
Колко много мръсотия има само в това единствено изречение! Първо, „ Труд” внушава, че смъртта на Емин е самоубийство ( в противоречие, да кажем още веднъж, с официалната позиция за съществуването на различни версии, подлежащи на доказване, с която се ангажира главният прокурор). Второ, „Труд” пуска интрига за съперничество между двама приближени до Доган като мотив за смъртта на Емин ( съперничество може и да е имало, но тази полуистина едва ли е единствено възможният ключ към разгадаването на причината за фаталния изстрел). И трето, направо излиза, че всъщност Емин не е могъл да понесе, че не е най-любимия на вожда, направо си е сложил край на живота поради несподелена любов с обекта на своето обожание. Иначе казано, Емин е умрял от любовна мъка по своя кумир, който сега му се отплаща за тази неимоверна преданост с гнусни инсинуации.
Което, от страна на „Труд”, си е гавра с труп.
Но „Труд” изпада в нетипично за вестника противоречие не само с главния прокурор, но и с министър-председателя-явно залогът е твърде голям и сервилността към премиера този път не е от водещо значение. Само преди два дни Станишев си сложи гневната физиономия за пред камерите и нахока „вакханалията”, настанала по повод смъртта на Емин, за когото- и сега, внимавайте- е чувал МНОГО ХУБАВИ НЕЩА. Трябвало към смъртта на този човек и към скръбта на близките му да бъде проявена малко милост, строго отсече Станишев, призовавайки да бъде даден отпор срещу „ченгеджийницата в медиите”.
Но суровият „Труд” не знае милост-сипва яко сол в раните на мюсюлманите, близки и роднини на мъртвия, за които самоубийството е такъв грях, че не биха го погребали, ако вярваха в това, че сам е сложил край на живота си.
Станишев може и да е чувал много хубави неща за покойника, но ето какво са нашепнали от ченгеджийницата на „Труд” за същия Емин и вестникът на драго сърце го споделя с читателите: „ Психолозите са установили, че Емин е бил опасно внушаем, патологично ревнив, маниакално мнителен, имал е мания за подслушване и преследване”.
Пропуснали са само да уточнят, че такъв изрод не е трябвало да се ражда, камо ли да става най-приближения човек на божествено непогрешимия във всяка една ситуация бащица Доган.
Ченгеджийската отврат нямаше да е пълна, ако в попарата не беше въвлечена против волята й и…посланикът на САЩ Нанси Макълдауни. Именно нея отишъл да посети в резиденцията й Доган, след като за пръв път след смъртта на Емин напуснал сараите си в Бояна. Факт ли е? Факт е. Нещо да кажат американците? Едва ли ще коментират намесването на това рутинно посещение във веригата от убийствени ( а дали няма да се окажат и самоубийствени ?) събития. Отишъл е на уговорената отдавна среща Доган, наистина е отишъл- явно му е било толкова важно да го демонстрира, че цял екип на „Труд” е пратен да му следи гримасата му на слизане от мерцедеса и да ни информира за тези толкова съществени подробности. И „ Труд” надлежно ни информира за всяка” важна” подробност: с каква кола, с какъв костюм, с какво изражение на лицето (спокойно, естествено) се появил Сокола. За останалото, като предполагаемата в този сюжет симпатия на самата Америка към скърбящия Сокол, ни оставят великодушно да се досещаме.
Ха сега да Ви видя дали можете да познаете кой е главният в този филм на ужасите. Дали Станишев, който е чувал за Емин хубави неща, или пък е Доган, който вече говори ( чрез „Труд”) за доскорошния си най-верен човек, като за чудовище, което май не е познавал и от което сега иска да се дистанцира?
Позналите няма да получат орден „Стара планина”( тези отличия и без това са на свършване поради извънредно интензивното им харчене сред другарите на президента Първанов) . Нито ще бъдат ощастливени с абонамент на „Труд”. Но че филмът е с продължение, това Ви гарантирам.
Настанете се удобно, затегнете коланите и пригответе пликчетата за повръщане!
Браво Иво! Харесва ми че си сменил тона, това е най-ценното в поста ти. Аз отдавна разправям наляво-надясно че част от проблема на БГ е именно езика, който в последните 19г. отвратително напомня на комсомолско събрание. Като има проблем, той се казва. Пряко и точно. Не е необходимо във вестиците да се пише “знакови фигури” – казва се – Маджо, Маргините и т.н. Същото и с в.”Труп” – Тошо не е журналист а срам за майка си. Точка. Премиерът е неудачник (ти поне можеш да му обясни разликата между мъж – баща на 5 деца и дърт ерген със заешки устни). Точка. Президентът е охлюв. Точка. Раздава медали като че ли са семки, граовския темерут. Който иска да защитава мнение, добавя аргументи. На дзен-будизма му е минало времето.
Поздрави и извниявай за резкия език, но нали за това иде реч?!?
И без колани и без пликчета ми се гади и повръща…
След възстановяването на монархията секретарят на Десетте във Флоренциа,Николо Макиавели,вече низвергнат на село “извиквал” пред своя собствен съд великите имена на историята,за да ги “разпита” какво са правили,да им даде своята преценка и присъда като творец и като тълкувател,защото е бил на нейната висота като такъв…
У нас само А.Буров, като високо образован и надарен човек, е “извиквал” себеподобни за своето правосъдие като един български Данте…и не се е кланял на господар,цар и патрирах…
Големите са големи,защото сме на колене пред тях и това ме е изпълвало с тъга,когато съм наблюдавал подмазване към Сокола от Първанов,Станишев,Генерала /въпреки качествените му послания/….как се гърчат,снижават,”учат”…
И вичко това,и въпреки власта и моща,дадена им от народа, да правят политика със самочувствие…та се наложи един поп да им го казва по-изразително..
Ние,макар и надарени със съзидателна сила,да се съзтезаваме равноценно с европейските народи, сме жертна на едно хилядолетно “самоскопяване от времената на Тангра”,за да “отмина са мълчание един столетен грях”,защото са ни изсъхнали “мъдете”и не смеем да “теглим” една с цинизъэм,с оригинален и въздействуващ език…а трябва!
Спомнете си просто карцураския на С.Берлускони за Желязната леди…като за една “яка пичка!!” Ясно,точно и безцеремонно,защото не е “вагинално” сравнение,а правдива оценка за политик…от ноповторима класа…
У нас и бай Атанас,и бай Кадир ,отрудени,скапани от омерзение най-много да ти теглят една с “хуй сплескан” и пак няма да е достатъчно,защото до това ни докараха и всички сме психясали…
/Употребените по-горе изрази са взети, до един,от официални български печатни издания,!!!/
G-n Indjev, ako stanete izdatel, bih si kupuval vashiat vestnik vseki den! Bulgaria ima nujda ot vas!
След като прогнозите ми за късно открито предсмъртно писмо се сбъднаха, от няколко дни очаквам да се появи и някой я братовчед, я чичо, я съсед на горкия Емин, който да каже, че покойният е бил в тежка депресия, че няколко пъти едвам са извадили дулото от устата му и, че е било въпрос на време фаталното да се случи.. За да се сложи най-сетне край на съмненията!
Г-н Инджев, винаги съм била ваш фен!
Вие имате повече читатели и повече влияние от хартиените издания!
Внушенията тази сутрин, след изслушване на утринните информационни блокове, вървят в посока – Емин се е сомоубил, защото вътре в ДПС, вече на път да загуби властта, има заиграване с етнически провокации. / Сидеров също обясняваше нещо за заплахи при Коритаров /. Така, намеква се, Емин се е жертвал, за да разкрие истината на патрона си / предполага се, че последния е снел доверието си от добрите и го е прехвърлил върху лошите /…
В същото време, се каза, / от Тадаръков /, че Доган е по-голям българин от болшинството българи. Да не говорим какъв учен и философ бил. Разбрахме, че в малката му къщичка в село Дръндар са струпани над 16 хиляди тома книги, изчетени от Сокола. Книги, които не само са прочетени, но явно и осмислени, предвид резултатите…Какви ли книги трябва да са или какъв ли е този мозъбен механизъм, който ги е преработил така…
Жълто,жълто,жълто,че чак червено!
Народа се ошашави.От лъжливи овчарчета се “изгуби в истината”…
Пропаганда…
Изкривяване на истината…
Радвам се, че съм спрял да чета труд от много време, не се и учудвам за тази статия. Неприятното е, че все още има много хора, които си формират виждането за света чрез това издание. Горките.
Това е езикът и стилът на Иво Инджев. Радвам се, че си го възстановявате след преживените сътресения. С хумор, но точно и критично, продължавайте да пишете, г-н Инджев.
Благодаря за днешната статия!
ОЩЕ ОТ КАКТО ТОШКО ТОШЕВ /АФРИКАНСКИ/ ВЪЗСЕДНА ИЗДАНИЕТО НА ЩАЗИ – “ТРУД”… ВЕСТНИКА СЕ ПРЕВЪРНА В “ТРУП”… ЗАЩОТО ПРЕДИМНО ТАМ СЕ ЛЕЕ “ЧЕНГЕДЖИЙСКАТА ЗАУПОКОЙНА” СЪТВОРЯВАНА НА ПОЗИТАНО №22 И НА ДОНДУКОВ №2… ОТДАВНА НЕ ГО ЧЕТА /ОСВЕН КОГАТО ГИ БОЛИ – ТОГАВА Е ГОЛЯМ КЕФ ДА ПРОЗРЕШ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ БОЛКАТА НА В. ВЕЛЕВА И СИЕ. !/.
Г-н Инджев, чета подред материалите ви от април до сега. Чуствам се ошашавен, това е най-мекото определение, което мога да дам.
Позволявам си, а и мисля да го копирам във всеки мой коментар-става въпрос за доклада на ОЛАФ. Просто всеки трябва да го прочете. Страшно е, гадно е, невероятно е… не знам какво да кажа, думите не стигат… този докляд трябва да бъдя заврян в очите на всеки, ама на всеки българин.
Вие решавайте дали да пуснете коментара ми, или не.
Доклада на ОЛАФ,като се надявам, че “Радо” няма да има нищо против: http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=526845
Не го чета труд, понеже няма електронно издание гратис. Но въпросната статия беше изложена на свободен достъп. Явно издателството я счита за много важна. Прави впечатление загрижеността на Труд към Доган. Но на всекиго е ясно, че причините за смъртта на Емин не са нито здравословни, нито семейни. С внушението, че са психологически, се търси отрицанието на другата възможност – политически. Точно това е камъчето, което което ще обърне колата на ДПС. Мръсотията на техния политически живот бе показана по безспорен начин и техните избиратели го почувстваха и го признаха. Очаквайте, прочее, вдигане на шум около Атака, това е необходимо на ДПС сега, за неутрализация на станалия ГАФ. Дано Волен се усети и да не се хваща на провокациите, които ще му се направят.
С извинение към ZO, който не трябва да има нещо против.
Поздравления за статията,г-н Инджев и благодаря,че продължавате да пишете!Отдавна не купувам вестници,защото ме е гнус да пипам тези парцали.Наистина съжалявам хората,които формират мнението си чрез “официозите”.Живеем в абсурдна държава,управляват ни престъпници,цари пълно информационно затъмнение.Добре,че ви има Вас и други блогъри,та да поддържате вярата ни,че има истински стойностни хора в тази територи,наречена Българиял
🙂 “Който чете Труд – той е луд!”
Хората родени след 85-та година НЕ купуват и НЕ четат вестници. Сигурен съм. Много от тях и новини не гледат даже. До тези хора обикновено достига единствено извода от всичко това – а той винаги е кристално ясен за тях – някой ни мами и се подиграва с интелигентността ни.
Тези хора – те ще гласуват от тук нататък… дано да е за добро.
@ Иван Танков
‘Дано Волен се усети и да не се хваща на провокациите, които ще му се направят’
От логиката Ви излиза, че Сидеров няма нарочно да се включи в евентуалната кампания, чиято цел би била да гарантира оставането на ДПС на сцената? Включване по линията Анти-ДПС, разбира се. Аз него си го слагам в категорията ‘действащ сценарий’… Този човек (Сидеров) е съвсем целенасочен, още от Сблъсък’200 и някоя насам… Има си agenda, определено…
Хе, хе ! Това ми напомня една сценка от пиесата на Иван Вазов “Вестникар ли”, в която великия Калоянчев хваща с дилаф вестника, за да го хвърли през прозореца с думите : “Жаба да видя няма да ме е толкова гнус.”
Моля? Какво и защо аз бих могъл да имам против!?
На мода този сезон излязоха… само-убийствата!
Много добре написана статия .!!! Продължавай те да пишете г-н Инджев
Браво, Инджев! Никога не съм допускал дори, че ще произнеса нещо подобно по твой адрес, но ето… странно нещо е живота! Чета в последно време все по-достойни твои материали! Споделям мнението ти (включително и това за “орден” Ст. Пл.)! Не си сгрешил като си сменил тона, загърбил си дребното политиканство и си се концентрирал върху това да бъдеш истински буден журналист!!! Остани си такъв – така ни харесваш!
Браво Иво, и не защото ми беше шеф в “Демокрация”, а защото си един от малкото профита в бранша. Цитираната от теб газета не е сама в ръчкането кой да оближе по-старателно политическите задници на деня. Но нейсе, и това ще мине, както е казал Соломон. Само дето и България си заминава. Имаш ли идея каква игра играе Мехмед Дикме-тия дни много пространно дялка по Догановия авторитарен стил на упр-ие.
От известно време се зачитам в статийте на Иво Инджев – ако всички български журналисти са като него,България няма да е това бунище,каквото е в момента.
За съжаление вестниците отдавна нямат нищо общо с понятието “свободна преса”.Те просто са се превърнали в лакеи на властта.
Прочетох статията на “Труд” преди малко, някъде из Интернет пространството и бях шашната от простотията и подмазвачеството на в-к “Труд/п”. Вие, г-н Инджев сте отразили много добре емоциите, които всички ние получихме след като прочетохме тази статия. Не мога да повярвам, че някои журналисти могат да паднат толкова низко.
Благодаря ви за стойностните статии и както и по-горе са писали – продължавайте да пишете, удоволствие е да ви четем!
Сега да очакваме и др. Валерия Велева по пантофки да дотърчи в сараите доганови, на по-интимна раздумка :)))).
Иво, да не пропуснеш този момент.
Статията определено ми хареса. Обичам, когато някой мисли и това което пише не се разминава с мисълта му 🙂 …
Интересно, а Вы знаете, что это гениально? От души благодарю за такой пост.