Приземяването на Сокола

Понеже пропагандата ни поднася вече от много години Доган като една възвишена и мъдра птица ( макар и доста граблива), всички ние в долината очакваме от неговата висота да изпусне някоя от възвеличаваните му крилата фрази. Сокола обаче се беше превъплътил в нещо като прилеп в пещерата в Бояна, кри се там близо седмица след смъртта на своя приближен Ахмед Емин и когато отново разпери криле над публичността изтърси само грозни констатации по адрес на един беззащитен покойник.
Какво става с „човека компютър”, „мъдреца на прехода”, „ спасителя на етническия мир”? Къде са наперените му закани за „депесарски шут” и арогантните откровения за личното му богатство, свързано с обръчите от фирми, с които било нормално такъв виден политик да се обгражда?
Последният опит на Доган да остроумничи с нещо като притчи беше на хирургическа тема, когато на практика размаха скалпел към самия Станишев заради уволнението на втория човек в йерархията на ДАНС Иван Драшков. Не бивало (Станишев) да реже ляв крак, вместо лява ръка…Компютърът на Доган явно беше зациклил с тази метафора, та се наложи дясната му ръка Касим Дал ден след това да преведе на журналистите, какво е искал да каже лидерът: че трябвало да бъде уволнен не Драшков, а съветникът на шефа на агенцията Петко Сертов, ( злополучно осветеният от бившия вътрешен министър Румен Петков като агент на службата) силов застраховател Алексей Петров.
Времето на смешките обаче отмина. Безвъзратно. Иде друго време, което, за да не съм лош пророк, направо не искам да назова…Но ще се позова за оценка на делото и личността на Ахмед Доган на чужд авторитет. Това е Антонина Желязкова, историк, османист, бивш съветник на президента Желев, безспорен познавач на темата ДПС и…дългогодишен защитник на ДПС и лично на Доган от тежки упреци за ролята му за капсулирането на турския етнос и на произтичащите от това вреди за българската демокрация. Сега г-жа Желязкова, която наистина е сред най-големите познавачи на тази тематика, рязко сменя тона.
В интервю за електронното издание Vsekiden.com ( което бих публикувал изцяло тук, ако зависеше само от мен, но желаещите могат да го видят в оригинал в самия сайт), Антонина Желязкова казва неща, които от години други повтарят, но от нейната експертна камбанария звучат като край на една епоха, край на апологетиката в полза на Доган като непогрешим, незаобиколим, неповторим фактор в нашата политическа действителност.
Според Желязкова авторитаризмът на Доган се е превърнал в негов кошмар, а самият той е похабен, придобил е чудовищни черти на зловеща фигура от 30-те или 40-те години в Съветска Русия, създал е култ към личността си, заставил е турското малцинство да живее извън демокрацията ( а в някои райони и направо във феодални анклави) , пребивава във властта като самодържец, не е позволил да бъде посъветван и не е създал свои наследници, което вече било и невъзможно…
С всичко това е трудно да не се съгласи човек-друг е въпросът, че Желязкова, по някакви необяснени от нея в това интервю причини, смята, че въпросният срив е настъпил едва преди 5-8 години. Като че ли по-младият, енергичният в своята зловредност Доган беше по-малко опасен от сегашния стреснат ( за пръв път) и видимо уморен от гарантирано спечелените битки Сокол! Да, Западът гледаше с безмълвна благосклонност на ролята му, но по същата причина, по която по време на студената война почти харесваше  своя несъстоятелен комунистически противник: поради прословутата ПРЕДСКАЗУЕМОСТ . Някак си е по-удобно да имаш противника за партньор ( макар и в рамките на студената война), който изцяло контролира раята и няма да те изненада с някой „каприз” на народа, оказващ натиск за промяна в политиката.
Антонина Желязкова наистина може да бъде поздравена за убийствено точната диагноза на сегашното „заболяване” на Доган, но за съжаление тя е закъсняла. Подобни „убийствени” оценки на други коментатори им докараха на главата доста „самоубийствени” последици-от прословутия „депесарски шут” през 1992-ра, довел на власт организираната престъпност с мандата на ДПС под формата на „кабинета Беров”, та чак до ден днешен, когато същият този мандатоносител продължава ( все по-малко гордо) да се рее на крилете на Сокола над 6-7 милиона мишлета-от всякакъв етнически произход и вероизповедания.
Проблемът днес вече е в това, че сгромолясването на Сокола вещае непредвидими последици. Той е съсредоточил в ноктите си толкова власт, тайни, връзки, парични потоци, влияние по вертикала и хоризонтала на администрацията, че ако цялата тази тежест рухне отведнъж може да настъпят процеси, които да ни накарат да…съжаляваме за удобничката предсказуемост, с която толкова безпомощно сме си свикнали.

23 мнения за “Приземяването на Сокола”

  1. Поздравления, г-н Инджев. Прекалено малко хора си спомнят за периода “Беров”. Още по-малко хора си спомнят за речта на Филип Димитров пред Парламента при предаване на властта.
    Всичко, което тогава се каза, се случи.
    Ама кой да помни.

  2. “Успехите” на Сокола сочат само, колко много може да се постигне само с малко умна и “подтикната” организация и дисциплина в тази страна, и колко “подтикването” е само в правомощията на тъмните сили. / но тук те са с достатъчно богата палитра мутанти /

  3. Не бива да се страхуваме от промяната. Най-постоянното нещо в живота е … промяната. Няма незаменими хора, по скоро те са неповторими.
    Така както няма вакуум на наркопазара, така няма да има вакуум и на корупционния пазар.
    Може би по-скоро страхът е какво ново зло трябва да разгадаваме. Но да не бързаме, да се сбогуваме с политическия “кръстник”.

  4. Дано сега повече хора проумеят какво значат думите “Доган е проклятието на България”…Бог да ни пази.

  5. Няколко дребни забележки за трезвомислещите:

    1. Организацията винаги побеждава паплачта. В България има само една огранизирана сила – организираната престъпност (БКП и нейните филиали БСП, ДПС, ДС, групировки, която няма проблеми да накара стадото да си приказва само и да го подстригва както намери за добре. Властта й е гарантирана, защото овците никога няма да й се опълчат освен ако не умират от глад. Само гладът може да ги изкара на улицата, но и за такива крайни случаи си има резервни варианти (Костов, например).

    2. При тази безизходна ситуация, пробиви могат да станат само ако някоя от мафиотските структури се самоиздъни. Така стана с БСП при Виденов, а сега и Доган настъпи мотиката. Телетата седят и гледат сеира, който не са предизвикали. Мафията постепенно овладява ситуацията.

    3. Деградацията също води до провал. За съжаление това става бавно , мъчително и обикновено скапва цялото общество. Бъгарската мафия неизбежно ще се самоунищожи, защото е деградирала до невменяемост, но междувременно ще си тръгне и оскотялото и неадекватно природонаселение.

    4. До няколко години тази земя ще си има нови стопани.

  6. Към Dora: Питам се кой ли каза думите”Доган е праклятието на държавата”?

  7. Днес от сутришните информационни блокове идва информация, че в “Гласове” е публикувано част от ДС досието на Доган. Става ясно, че ДС е всъщност неговото семейство / според негови лични признания /. Само на ДС дължи и образованието си и “кариерата” си. От там, както и от досега “изпуснатите” информации, както и от добавката на ген. Атанасов при Бареков, става ясно, че съществуването на ДПС, участието на Доган в почти всички правителства, решението на Първанов за стратегическо сътрудничество между БСП и ДПС, както и прикриването на черните каси на ДПС / де факто краденето / е само благодарение на покровителството на “бившето” ДС…Как в тази обстановка са изпуснали Ахмет Емин сигурно и те не могат да си обяснят.

  8. За автора:
    За пореден път сте НАЙ-ГОЛЕМИЯ …

  9. Не със седмици,а с дни по качество и време,…дори с часове се случват неща,които Ф.Димитров предвиди,а отгоре на всичко, се налага да разгадаваме със страх и “новото” старото-ново зло за което на И.Костов му бе нужен “саблен” замах пред Историята.
    Така се случи,че във времето и пространството,не веднъж ми,се е налагало от др.позиции, да се примирявам с убйствено точни диагнози около тезата за предсказуемия несъстоятелен комунистически противник…
    Но рано или късно,БКП ще трябва да наведе глава пред българската историческа памет и каже:Кой и защо?…така лековато и престъпно безотговорно пред държавността, отгледа “проклятието”,а и ведно с останалите беди /заради едната завистлива и идеологически късогледа политика/, лиши десетилетия…България от истинския съвкупен талант на нейните деца,държейки настрана в т.ч. и учителите на “пича” от Габрово,за да не знаем сега да плачем или да се смеем…
    Иначе за “архитекта” не ми се говори преди 4 ноември…

  10. Към Преброител:
    Думите бяха на Иван Костов, сигурна съм, че няма нужда да се питате, но е хубаво, че опреснявате късата българска памет.

  11. Всеки ден чета Вашите анализи по различни теми. Много точни!Поздравления г-н Инджев!

  12. БРАВО ИВО!!! ЖУРНАЛИСТ КАТО ВАС Е ГОРДОСТ ЗА ЧЕСТНИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ!!!!

  13. Браво Иво,наистина сте НАЙ-ГОЛЕМИЯ!Чета Ви с удоволствие,не спирайте да пишете!

  14. КОГАТО НА ВРЕМЕТО г-н ИВАН КОСТОВ БИЕШЕ ТРЕВОЖНО КАМБАНАТА, ЧЕ ДОГАН Е ПРОКЛЯТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ /ТОЛКОВА ПРОЗОРЛИВИ СА САМО МЪДРЕЦИТЕ/ – ПИШЕШТИЯТ БГ-СЛУГИНАЖ В ЛИЦЕТО НА ТРУ/П/Д, СТАНДАРТ, МОНИТОР, 24… И ТН. – ЦЯЛАТА ЧЕРВЕНА ПАСМАНТЕРИЯ, КРЕЩЕШЕ РАЗПЕНЕНА : “БЪЛГАРИЯ УБИ ДЕТЕ” /ВИЗИРАЙКИ УПРАВЛЕНИЕТО НА КОСТОВ/ ВЪВ ВРЪЗКА С СМЪРТА НА ОНОВА НЕЩАСТНО ДЕТЕНЦЕ “МАЛКИЯТ ПЕПИ”… СЕГА ИМАТ НАГЛОСТА ДА СЕ “СЪМНЯВАТ”, ЧЕ НЯКОЙ СЕ ОПИТВА ДА КЛАТИ АВТОРИТАРНИЯТ БАШИ-БОЗУШКИ АВТОРИТЕТ НА БАЩИЦАТА ДОГАН !!! НЕЧУВАНА СВИНЩИНА ДОСТОЙНА ЗА “РЕКОРДИТЕ НА ГИНЕС” ! БЪЛГАРСКА СВИНЩИНА, РОДНА, НАША, ЧЕРВЕНА СВИНЩИНА… ПФУУ !!!

  15. Много скоро ни трябва нова, но не тиха революция и нещата ще си дойдат по местата.Пълна лустрация на цялата върхушка на БСП,без право да членуват в партии и заемане на дървавни позиции.След тази операция ДПС сами ще се разбягат там където им е мястото,в панделата,защото до един са престъпници

  16. Моят днешен коментар по същата тема: О, тигре, тигре… о, Соколе, Соколе – птицо перната! За да не отнема място тук привеждам само линк. Ако авторът на този блог възразява, няма да слагам повече линкове.

    ОТГОВОР:
    Напротив, мога само да съм благодарен, че по този начин правите това, което аз все не успявам да свърша.
    Използвам случая да Ви благодаря за всичко, което правите, не само и не толкова заради личната подкрепа, която получавам от Вас ( сама по себе си тя е ценна), но заради последователната Ви позиция.
    Иначе сте прав, че блогърите не действат заедно, но не виждам как това може да се промени. Моето скромно мнение е, че за да има някакво обединение, трябва да има минимум взаимно доверие между практически непознати хора. Лично аз почти съм си забранил да излизам от рамките на личната изява след като много пъти съм изпадал в ситуацията да съжалявам, че попадам в компания, с която не съм могъл да предвидя, че няма да искам да бъда свързван( не искам да кажа, че имам такива подозрения спрямо “братството ” на блогърите) . След което изпадам в идиотското положение да се “разграничавам” и изглеждам като някакъв петел на бунище…Веднъж, два пъти…
    Знам, че звучи егоистично, но е и логично, уви!
    Да се надяваме, че и соловите ни усилия имат смисъл и че развръзката на това капсулиране ще дойде по естествен път!

  17. И.Антонов е прав,синдикалистите няма защо да се “офлянкват” с поредните си безумия за “врътки” около държавния глава,който дори само с един знак навреме,пак би останал в историята,което се иска от него особено при втори мандат,за да не изтича “кръвта” и енергията на съотечествениците му…
    Лявата утопия отдавна плаче за забрана,както е във Великобритания,и подобно на решителността на Елцин в Русия,без право на членуване в партии и заемане на позиции в управленческия апарат на държавата.
    Но къде ти…тъкмо те ли!
    Инджев е прав:”…когато и ако рухне цялата “кенцерогенна”тежест, ще настъпят още по-чумни времена без оглед на това кой,кога и как се е “събудил” с удобничката предсказуемост, с която ни “свикнаха” и са бесни,когато не щем да сме с тях и след 1989 г. …

  18. За г-н Инджев по ОТГОВОР на Ангел Грънчаров.

    Г-н Инжев, наистина и това е много, което правите, но не е ли ясно, че един популярен и будещ доверие човек сам трябва да поеме отговорността на инициативата. Така сам ще определяте категориите и няма нужда да се разграничавате. Не виждате ли, че няма кой друг…Колкото и на пръв поглед безнадеждно, но си струва. Дори и само с опита…

  19. Г-н Инджев, първо благодаря за насърчението!

    А иначе действително, макар и поединичен, натискът от страна на общественото мнение, въплъщавано от т.н. блогърска общност (и на тук-там останалите все още свободни печатни и електронни медии), въпреки липсата на синхрон наистина има голяма сила – да се надяваме. Спонтанно възникващото в определени ситуации взаимодействие може би е по-добрия вариант. Аз лично много пъти съм искал да провокирам дебат (дискусия) между блогърите по крайно значими и дори съдбовни за общността теми, но общо взето откликът беше нищожен. Но въпреки това трябва да се продължава да се работи най-упорито. Примерно по времето когато се искаше оставката на Румен Петков пак спонтанно се осъществи дружен (и непланиран, неорганизиран!) натиск от страна както на опозицията, също на част от медиите, така и на критично мислещата и граждански ангажирана част от блогърите, при което се постигна нужният ефект: Р.Петков сдаде властта.

    Сега битката е още по-грандиозна, трябва да направим това, което сме длъжни, та да си отиде колкото се може по-скоро напълно вредното за страната управление. Силите са неравностойни, понеже мнозинството от нацията е аполитично, дезангажирано, неактивно, но пък нашата тук дейност по налагане на истината върши крайно полезна работа. А именно: проясняват се съзнанията на все повече хора, разпространяват се толкова необходимите на нацията ни ценности, ерозира се така опасната комуноидност на масовата психика, която тегне като воденичен камък върху младата и така непрокопсала българска демокрация.

    Въпреки трудностите и моментното отчаяние аз продължавам да съм оптимист. Защото смятам, че истината не може да бъде спряна по никой начин, а пък блажени са ония, които работят за нея – нищо че са подлагани на всякакви лишения, трудности и изпитания.

    В този смисъл Ви подкрепям, защото така или иначе работим за едно и също отговорно национално, гражданско и човешко дело. Работим за разпространението на свободата с съзнанията и душите на българите, т.е. за модернизирането и европеизирането на България. А трябва да сме оптимисти, понеже знайно е, че само истината ни прави свободни…

  20. Помните ли г-н Инджев, ония училищен фолклор—“На дръпни си и ти от цигарата,за да не ни издадеш”? Ами в името на “етническия мир”(и не само), май всички си дръпнаха от цигарата(или пурата)на Доган ефенди и за това само единстеният “непушач”(за сега)Сидеров се осмели да му иска имунитета…Защото падне ли Доган…..другото не е така весело…

  21. @непушач,
    Може би ви е минало покрай ушите, че (само)убития Ахмед Емин е писал преди известно време докладна до патрона си Ахмед Доган на тема: как и колко пари дадох по ваша (на Доган) поръчка на Атака (Волен Сидеров)??? Така че едва ли може да се твърди, че Сидеров е “непушач” ( в смисъла, който вие влагате).

  22. Мина ми разбира се…Той нали за това е пуснат ,на някои да им мине през ушите, на някои да им пусне корени в главите…Та много селективно се поднасят докладните ми се струва. Да не излезе накрая ,че това е единственното нещо,заради което се е самоубил…от угризение.Както знаете слуховете са основен подход в започналата вече предизборна кампания.Не съм адвокат на г-н Сидеров, но мисля,че няма да е лошо да си намери и заведе дело..Просто се мъча да бъда обективен. То и за Вас се пускат най-различни слухове,(което трябва да Ви провокира към разбиране,когато се отнася до други)но това не ми пречи да чета и оценявам публицистиката Ви….Пожелавам Ви все такъв дух за борба, от ден на ден събитията ще Ви предизвикват все повече…

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.