По някаква неведома ирония на 1 ноември официална България почита деня на будителите с всевъзможни салтанати, при които на показ са всъщност „говорителите” на официалността-от президента Първанов, до парламентарния председател Георги Пирински. Цялата тази рекламна ( за властта) загриженост за „традициите, ценностите, духа и прочие) контрастира с тишината, която обгръща услужливото забвение на 3 ноември 1989-та. На тази дата, за пръв и последен път, в центъра на столицата „шепа граждани” ( както писа тогава официозът „Работническо дело”) смутиха обществения ред. Дори обществения строй, бих добавил.
Шепата граждани, стотина-двеста души, се събраха по инициатива на „Екогласност” на протест срещу проекта „Рила-Места”, но на практика хвърлиха предизвикателство на режима със скандиране на лозунги за свободни избори и демокрация. Което си беше нечувано и невиждано събитие в държавата. Най-кратката характеристика на случилото се, може би е: точка на пречупване. Гражданите направиха първата крачка към самоосвобождаването си в сърцето на тоталитарната държава и нищо чудно с това да са ускорили партийния преврат срещу Живков, който само седмица след това беше свален от държавно-партийния постамент, върху който непоклатимо се извисяваше рекордните за Европа и света 33 години. Просто другарите побързаха да ни „дарят свободата”, за да сме им благодарни и…зависими. Нещо като нова руска-турска война, но без жертви и кръвопролития, под контрола на големия руски брат, който извлича поредните пропагандни дивиденти от факта, че партийните съзаклятници свалиха Живков с подкрепата и по указание на Кремъл и не само не скриха този факт, но и надлежно го разгласиха на по-късен етап-самият съветски посланик, генералът от КГБ Шарапов, обича бащински да си припомня в интервюта „съветите” , които дал на Живков да си ходи.
На 3 ноември 1989-та шепата граждани ( сред които имах честта да бъда) не само вкусиха свободата и тръпката да се опълчиш публично на властта, но и дадоха с това пример на цялата страна. Сега е трудно да се фантазира със задна дата, какво би станало, ако милицията, униформена и цивилна, явно превъзхождаща като жива сила демонстрантите, беше приложила сила срещу нарушителите на реда. Какъв ли щеше да бъде отзвукът? И дали нямаше да бъде създаден ореол на „ активни борци срещу комунизма” на граждани, които не са било контролирани от службите, каквито след това плъзнаха на какви ли не позиции?
На изкушените да ме сложат в тази категория ще припомня, за всеки случай, че в края на 1990-та станах директор на БТА не благодарение на, а въпреки явната съпротива на същите тези другари, начело с министър-председателя Луканов, който остави близо година агенцията без директор само и само да не даде пред президента ход на подписката на няколкостотин колеги от агенцията да бъда утвърден на този пост ( който на практика отдавна заемах по силата на вътрешни разпоредби и в отсъствието на свалените при бурните събития стари шефове на БТА). Веднага след оставката на Луканов механизмът за назначаването ми ( повтарям, по изричното настояване на много голяма част от колегите в БТА) беше задействан.
Освен това знам от личен опит, че другарите не се свеняха да опитат да си създават „герои” под контрол. Опитаха да ми подхвърлят за публикуване ( от мое име!) някакъв компромат срещу бивши величия от БКП, но придружен с очерняне на други хора, вероятно от зараждащия се елит на СДС-толкова ми обясниха с половин уста, но то ми беше достатъчно да не продължаваме разговора повече. „Най-пикантното” в тази историйка е фактът, че с тази работа се бяха заели не други, а хора от външното разузнаване ( разчитайки на старо познанство, което , държа да подчертая, за мен не е било „зависимост” и което доказах с отказа си да се вържа на номера им) . Върхът на всичко е, че предложението им да „блесна” с такова подхвърлено разкритие дойде от името на новоназначения тогава от президента Желев нов шеф на разузнаването Бриго Аспарухов.
Една от причините да твърдя, че ДС трябва да бъде разконспирирана и поставена на мястото, което й се полага при демократичния прочит на историята, е че ЗНАМ защо- защото явно обслужваше тоталитарния режим и неговите метастази без разлика между управления и управленийца. Приказките на гордите с дейността си бивши величия от ДС, че били работили за националната сигурност, са плод на породеното от безнаказаността нахалство, а и на цялата податлива за такива лъжи среда в нашата твърде крехка демокрация, в която думата имат предимно точно такива хора.
Трудно е също да се гадае, как биха продължили гражданските действия срещу тоталитарната власт, ако тя се беше запънала и не се беше самосвалила с цел да се прероди в ново качество само седмица по-късно ( тогава малцина , може би с изключение на истинските мъченици, пострадалите от репресиите , назоваваха режима като „комунистически”). Но в едно няма съмнение: 3 ноември е неудобен спомен за всички, които искат да внушат, че в България никога не е имало съпротива на духа-да, това беше събитие на изригналия дух на свободата на българските граждани, който лесно може да бъде обруган като „твърде закъснял”. Само че кой от нас тогава можеше да знае, че следва 10-ти ноември, канонизиран вече от пропагандата като началото на новото демократично летоброене?
Изобщо, постоянно се оказваме длъжници на един и същи хора за нещата, които те мразят по дефиниция, но пътьом ( устремени към благоденствието си) ни „даряват” с тях с господарско великодушие, като свободата, демокрацията, членството в НАТО, в ЕС. За да разполагат лично и партийно с облагите от…свободата, демокрацията, членството в НАТО, в ЕС.
Колкото и да не сме доволни от резултатите, предвид съществуващата в страната ретроградност, както и организираната назадничавост от човешки отношение, политика, икономика, свобода на изказа, както и способност за възприемане на тази изразена свобода, животът ни днес щеше да е още много, много по-ограничен, ако тези, които могат и искат да изразят свободно мнението си не го правиха и правят.
Това, което ме протиснява е че тъкмо не народни будители градят концепции, а истинските такива не могат да намерят път за общи концепции и действия.
Има още много причини, поради които ДС и РУМНО и ВКР да бъдат натикани в ъгъла, но кажете ми – защо не се мчете предишната статия на Инджев, за антибудителите? Толкова ли е страшна за тях?
ОТГОВОР:
Това, че по разни технически причини, има проблеми с влизането в блога, ми докарва безсилен гняв… Не знам какво мога да направя. Ще търся експертиза и подкрепа от техничарите, които разбират от тези неща.
Конкретно публикацията “Антинародните подбудители” е публикувана вече в някои сайтове, като Kafene.net.
Използвам обаче да кажа, че току-що посетих Вашия блог и съм респектиран от високото ниво ( на смисловото, визуалните украшения са интересни, но лично мен малко ме вълнуват).
Погледнах Ви профила и установих, че сте много млад, което е още по-впечатляващо.
„Времето е в нас и ние сме във времето.
Ние него преобръщаме и то нас преобръща.”
Васил Левски
Махалото все още се люлее…
Излизат кукувици механични
и речите елеени си леят,
но слушат ги тълпите безразлични…
Веригата ръждива се развива,
в душите ляга прашна и студена,
а споменът изгърбен пак се свива,
клошар в кошмарите на безистена,
където съвестта е само стока,
а вятърът най- вярната посока…
Махалото все още се люлее…
Портретите висят като икони
и вихрове в полята тръни гонят,
и злостна песен зимата си пее…
Да, вятърът е вярната посока
защото съвестта е само стока.
Махалото все още се люлее…
Бесилото- часовникова кула
във здрача периферно се чернее
високо над калта на битието,
а вената- небе се е издула-
душата му отлита на небето.
Часовника с верига се навива,
на спомена веригата ръждива.
Олекналите хора- само прах…
И аз един… и аз един… от тях.
Кажи ми, Дяконе, кажи ми за да зная
за времената- как се преобръщат,
защото само с думи си играя,
а мерзостта е толкова могъща.
Как вятър във душите да посея
и вяра, и надежда за промяна
та бурята боклука да отвее
когато в мен самия не остана?
Махалото все още се люлее
като сърце в отворената гръд
България дали ще оживее?
Във кома е, а мозъчната смърт
със всеки божи ден се приближава,
най бедната, разтурена държава.
Кажи ми, Дяконе, бесилото къде е
и трябва ли на него да увисна,
защото във бардака да живее
на всеки свестен българин му писна.
Къде да идем и къде да бягам?
Не мърдам! Тук в земята черна лягам.
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Даваш ли даваш балканджи Йово
хубава Яна за курва в Европа?
Рапъри рапят си верую ново,
а съвестта ни е пак Пенелопа.
Пишем си пак за любов, пеперуди,
свили главици заровени в думите…
Страшно е! Вънка е само за луди.
Няма заспалите кой да събуди.
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Махалото все още се люлее…
Ни свята, нито чиста, а пембе-
един плакат със задник се ветрее…
Републиката, питам се, къде е,
не питам кой, кого, къде е.е.
Последната ,духовната разруха
пълзи, оплита в кукувича прежда
и плъзва неграмотна паплач, глуха
с единствената мисъл за търбуха
без идеал, без кауза, надежда…
Да кресна ли?-те няма да ме чуят.
Ушите им плющят и пак са гладни,
уредбите със чалга ще надуят:
„Че кой си ти бе? Ха. Боли ме х…”
Те знаят само думи мръсни , гадни…
Заровили глави във битието,
въшливите си Ганьовски главища,
за тях е важно само питието.
Биг брадър-а най- много да занищят.
Но по въшливи са онез козяци,
изтупаните, мазни нагаждачи.
Готови са за финикийски знаци
да действат те по всякакви задачи,
защото съвестта е само стока,
а вятърът най вярната посока.
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Махалото самотно се люлее
и грачат черни гарвани, проклети…
„Народе????”-пита Левски, но немее
народецът под прашните портрети.
Душата му се скита неразбрана-
не се събира в рими и куплети…
Небето се отваря- черна рана,
бесилото люлее се и свети.
Веригата ръждива се развива,
а гирата е непосилно тежка
потъваме във тишината сива
такава е съдбата ни човешка.
Ще мине век и няма да ни има
махалото ще спре да се люлее
дали ще бъде грешка непростима
не знае никой . Смисълът къде е
Г-н Инджев,
Благодаря, че припомнихте минтинга от 03.11.1989! Според моите спомени бяхме доста повече от 100,200 души; поне хиляда със сигурност, без да се броят онези, които “можеш да ги познаеш от халите” (Г. Марков) с дългите шлифери и мустачките.:)
Това събитие стана възможно само защото в София се провеждаше някаква екологична среща и беше пълно със западяци, но все пак е похвален рефлексът на столичани, които “използваха намалението”. Къде е сега онзи рефлекс? (По-голямата част от онези столичани ги знаем къде са.)
ОТГОВОР:
За броя на участниците-не знам, не ми се спори. Аз прилагам правилото на големите западни медии, които винаги занижават бройката, за да не бъдат обвинени, че преувеличават. Само 200 да бяхме, пак беше забележително. Наколо гъмжеше от черни “Волги”, имаше, в буквалния смисъл, кордон от зяпачи със сурови физиономии, сред които “цивилните изкуствоведи” изглежда бяха мнозинство. Най-много ме впечатли една допотопна камера, която бяха подпрели на стената на …Светия синод и която тракаше като руска картечница от познатите ни филми…
Там се запознах с Пламен Даракчиев, с когото се разбрахме да основем “Подкрепа” в БТА ( ако той чете този текст, би могъл да се включи в разговора).
А до мен, когато започнахме да скандираме, стоеше Росен Янков, репортер от “специалния отдел на БТА”-единственият колега от агенцията, когото успях да довлека на демонстрацията. За реакцията му в този момент…не ми се говори. Ще кажа само, че беше доста разстроен ( после, когато се издигна в ” 24 часа”, където и сега е зам.гл. редактор,..ок, ще спра, не е важно…).
А за екологичната конференция сте прав, само че тя приключи в края на октомври и се запомни с подписката на “Екогласност” в градинката пред “Кристал”, където също имам честа да съм участвал. А и с арестуването на няколко активисти на еколозите. Имаше и счупен фотоапарат на един англичанин, преводач в “София прес”. Имало е и друго, което западен дипломат ми сподели няколко години по-късно: властта в София е била толкова вбесена, че зам.мин. на външните работи Любен Гоцев е привикал посланика на влиятелна западна държава и му е размахвал пръст ( зарад подкрепата му за нарастващата опозиция в София-човекът е жив и здрав, известен приятел на България, дори написа наскоро открито гневно писмо до медиите в своята страна в защита на правото на българите да работят на територията на неговата родина без ограничения) , както никога и никъде преди не му се е случвало ( на въпросния дипломат). Иначе, ако следите изявите на др. Гоцев, той се изявява медийно като невинно агънце. За да впечатли с бруталността си печен западен високопоставен дипломат, трябва да е бил някакво “друго животно”, не точно агънце…
Едва сега успях да отворя статията.През целия ден беше невъзможно.При нас нито един от бившите не остана без бизнес,а половината ченгета за година и нещо станаха адвокати.Искам да попитам някой знае ли що за птица е Стефан Гамизов?
Истинската власт си остана власт! Всичко беше един добре разигран сценарии.Раздадоха си картите и си ги разиграха. Луканов избра не дисидентите извън България, избра не царя Симеон извън България, а нарочените дисиденти в България… Желю Желев, Блага Димитрова( Поклон) и другите на кръглата маса дето продължиха сценария. Това е положението. Кой какво си направи, никой не може да му го направи!
Изобщо, постоянно се оказваме длъжници на един и същи хора за нещата, които те мразят по дефиниция, но пътьом ( устремени към благоденствието си) ни „даряват” с тях с господарско великодушие, като свободата, демокрацията, членството в НАТО, в ЕС. За да разполагат лично и партийно с облагите от…свободата, демокрацията, членството в НАТО, в ЕС.
SAD BUT TRUE
Пропадна ми и интернета,затова да добавя сега мнението си.Всички,които участвахме в първите изяви след промените,бяхме употребени.ДС създаде дисидентите и им даде възможност и за онзи митинг пред Кристал.Г-н Инджев сигурно разбиира това,щом е написал този материал.Усетихме се много късно/особено провинцията/Спомням си-бяха/ откраднали чантата на моя прияелка-много извесна журналистка/ След два дни от полицията й я върнаха.Липсваше пинсета и гривна,а тефтерчето й с телефони беше размазано,така щото да не се виждат телефоните.Ясно беше кой е “свил” чантата,но минаха години,докато разберем,че всичко е голям комунистико-кадесарски театър,сценарият на който е започнал да се пише “на изток от рая” в далечната 1968 година.И всички ние,които сега споделяме и разсъждаваме,сме просто миманс…
Понякога има проблем с Internet Explorer. Тогава опитайте с Mozila Firefox – тя “отваря” статиите на г-н Инджев без засечки. Успех!
Голям протест, голям бой, голямо чудо… само дето не един и двама от ония “двеста” вече са лъснали като агенти на ДС. То явно и “протестът” е бил програмиран отгоре, ама Инджев или не го знае, или се ослушва.
Иво, прав си, че се видяхме на митинга на 3-ти 89-та и че разговаряхме за основаване на “Подкрепа” в БТА. Държа, обаче, да ти припомня, че се запознахме малко преди това — на 27 октомври, на конференцията на Клуба на младия журналист. И причината бе, че и двамата казахме гласно, онова, за което не биваше да се говори. Имам предвид, че предния ден бе станала случката в градинката пред “Кристал” и беше нормално да питаме защо няма нито дума за това във вестниците.
ОТГОВОР:
Точно така…Благодаря, че припомняш. Интересно е дали някой друг от тогавашния Клуб на младия журналист, освен мен, е готов да си спомни публично историята- и не само моето неуспешно “ходатайство” да Ви бъде дадена думата на теб и Румяна Узунова, а и какви реплики си разменихме тогава.
Доста преди това бях предложил да декларираме ( като млади журналисти) съпричастност с трагедията на младежите , смазани ( буквално, с танкове и бронетранспортьори) на площад Тянанмън от китайските власти, които брутално потушиха продемократичната демонстрация в Пекин в нощта на 3 срещу 4 юни 1989-та. Предложението ми беше прието с ледено мълчание, нарушено от Любо Стойков ( тогава гл. редактор на младежко (!) списание, а сега моден корифей), който гневно ми “обясни”, че истината за събитията в Пекин се видяла от филма на китайската телевизия, показан по нашата ( въпросният пропаганден материал на комунистическите власти обвиняваше китайските студенти, че провокирали военните, надападнали ги, изгорили камиони и т.н.-общо взето, сами си били виновни и така им се падало). Помня че му отвърнах нещо от рода на това, че да, гледал съм този филм, но той се излъчва и му вярват само в страни като Северна Корея, Куба и България…
Имаме една изключителна привилегия: Брюксел, единствената независима институция, която може да следи фактите в страната, да ги анализира и да налага санкции. Всъщност това е единственото българско учреждение, което не е създадено от Държавна сигурност и затова действува реално, а не привидно.Трябва вече да проявиме разумността и куража да поставиме в кавички всички понятия: “президентство”, “министерски съвет”, “парламент”, “съд”, “прокуратура”,”мвр”, “данс”конституционен съд”, “сметна палата”, “закони и законотворчество”, “кмет”,общински съвет” и пр. и пр…Те са нещо като потемкиновите села край железопътна линия – пътуващите във влака да мислят, че това са действителни населени места.Ето моят апел, а може би всъщност стон на изнемогващ от безсилие: да помагаме само на Брюксел!Обърнете внимание: управляващите се подиграват с всички форми на протест или дори само някакво безсилно измънкване на граждани, преса или недържавни институции.Единствено погледа на Брюксел ги кара да потреперват.Нека активизираме тази единствена възможност!А ако сте съгласен с мене, господин Инжев, може би ще ни обясните как практически може да става това.
Все друго си е Юрген Рот да ги подхване и на немски.
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=575703
ПП. Да не забравяме и нашата инициатива / срещу назначаването на Тадаръков /. Можем да сме горди, че са ни чули и че не сме се оставили да ни подаряват свободата. ДСБ по това време се бяха снишили по-ниско и от тревата и не ни подкрепиха.
http://forum.mediapool.bg/viewtopic.php?t=4663&postdays=0&postorder=asc&highlight=%D2%E0%E4%E0%F0%FA%EA%EE%E2&start=255
ПП.Впрочем тогава получих отговор от Европейската комисия, че са получили писмото и ще го разгледат.
Подарена ни е свободата, така е за съжаление… Ако мнозинството от българите действително са имали нужда от нея, сега щяхме да сме като поляците например – те ПОИСКАХА СВОБОДАТА СИ, преди да я получат! Но подарена или не, тя дава своите плодове, това също е неизбежно. Всичко е въпрос на пропорции – веднъж вече споменах, че преди 10-15 години се чувствах като част от малцинството. Малко бяхме тези, които искахме да имаме общество по демократичен (западен) модел. Сега вече мазохистите не са мнозинство – факт! Шъ са опраим истински, обаче, чак когато мнозинството започне да цени свободата си! Защото винаги има някой, който иска да ти я отнеме, под една или друга форма. А подарената свобода лесно се отнема. Е, явно това е бил планът на другарите, подарили ни свободата преди 20 години… И въпросът е, кога ще станем мнозинство тези, които ще поискаме да сложим край на този план? Първото (но не и последното) преброяване е на идващите избори.
Но отново ще повторя: НЯМА ДА Е ЛЕКО И БЕЗБОЛЕЗНЕНО! В момента в който някой реално посегне да разруши този сценарий и се реши да въведе истински правила в обществото ни, този някой трябва да е готов да понесе ‘удара на другарите’… Няма да му е лесно, но историята ще го възнагради!
г-н Инджев, няма да коментирам всичко дотук написано от Вас. Вие сте предела… Благодаря Ви! Очаквам с нетърпение мнението Ви, относно поредния опит за смачкаване на българската интелигенция – лекарите. Преди бяха учителите…
Иво, бяхме много, много повече. Нямвам само предвид личните си впечатление – а те са, че ЦЕЛИЯТ площад около Ал.Невски бе изпълнен с хора, коитож в един момент викахме “демокрация” – а имам предвид и служебните бюлетини на БТА, които цитирайки западните медии (Свободна Европа и БиБиСи), сочеха, че са се събрали хиляди.
Беше вдъхновяващо! Именно чувството за свобода – че с вика си “демокрация” вече правиш стъпка към…? Тогава очаквахме, че към самата демокрация. Оказа се и така. И не съвсем 🙁 По-точно – не само към нея.
ОТГОВОР:
Първо, благодаря, че също се обозначи (както Пламен Даракчиев). Почвам да се питам, дали не трябва да направим нещо повече, за да бъде запомнена тази дата.
Ще добавя, че като говорител на комитета по посрещане на Бил Клинтън през ноември 1999-та предложих концертът на площада да завърши именно с “Хубава си моя горо” не само заради самата хубава песен, а и заради фактът, че я пяхме точно на същото място на 3 ноември 1989-та. Идеята, както може би спомняш, се прие ( покрай нея, сегашната ми съпруга, която тогава присъстваше на обсъждането на моето предложение, беше помолена ( като млада оперна певица) да запее пред хора от щаба на Клинтън мелодията и така се роди пък тяхното предложение тя да изпее двата химна акапелно ( вместо предвидения по сценарий оркестър). Което и стана…
А за бройката: ок, сигурно занижавам, но аз този навик съм го прихванал от световните информационни агенции, които имат правилото винаги да занижават бройката в подобни ситуации, за да не бъдат обвинени в преувеличаване ( което се смята за смъртен грях по правилата на сериозната журналистика).
И все пак, да кажа, че през всичките години на чести митинги на същия площад, колкото и да е бил пълен, там никога не е имало “десетки хиляди”. Това там не е възможно, поради ограниченото пространство ( има си методика на професионалните репортери, как приблизително, на око, да се оценяват големи маси хора). Общо-взето площадът побира, в най-добрия случай, най-много 5-6 хиляди души.
А на шествието бяхме една колона, която беше запълнила двата тротоара между паметника на незнайния войн и другия, където сега са сергиите. Така че, без да се заяждам, не мисля че сме били повече от няколко стотин души…
Впрочем, много бих се радвал да греша и да сме били хиляди-колкото и да си били внедрените от службите, все пак масата си беше автентична, мисля аз…
interesno, spasibo.
а что с картинкой?
вот же нафлудили…
Я вот не понимаю,обычный пост, а столько комментов…
Что-то с кодировкой у вас в ленте, или это у меня?
участвал съм също в много протести от 89 насам, но не мисля, че ще участвам повече, просто в БГ няма смисъл…
Исправьте ошибку.
спасибо
интересно, спасибо.
ну даже не знаю
Хм — какъв е тоя спам на руски, който засипва форума напоследък?! Нещо не мога да разбера каква е целта на автора/ите на тези коментари…
Отлично, почаще только пишите.
Действительно, Тоже поддерживаю