Няма как да повярваме, че тронното слово на руския президент Медведев, който поиска нов световен ред без американско лидерство, съвпада случайно с детронирането на стария ред в Америка. В един и същ ден видяхме едновременно яркия контраст между имперските маниери на Русия и народовластието отвъд океана, върху което се крепи жизнеността на тази толкова несъвършена, ранена дори в момента от финансова криза, но все пак жизнена и привлекателна за огромния брой общества по света демокрация, олицетворявана от „страната на неограничените възможности”.
Няма анализатор, който да не признава, че чудото, сътворено от Барак Обама, е възможно само в САЩ. Западноевропейците , голяма част от които имат склонността да левеят и да нападат „американския начин на живот”, бяха сред най-възторжените поддръжници на Обама в предизборната надпревара. Но заедно с това си признават, че в собствените им страни син на беден африкански селянин, с дядо готвач и без корени в самата нация не би могъл да оглави техните държави.
Във Великобритания, или Франция, мюсюлманите, азиатците, африканците са в процентно отношение вече не много по-малко, отколкото са чернокожите спрямо белите в Америка. Но някой може ли да си представи „нетрадиционен” политик, който да не е разпознаван като един от мнозинството в етническо отношение, да дръзне да се кандидатира за ръководител на държава в Европа? Не. Не си го представят. И си го признават, но продължават да се възхищават на възхода на Обама.
От съвсем друго естество е проблемът на Русия. Тя, както винаги, е заета да си доказва и да показва на света, че е нещо различно, че върви по някакъв собствен, уникален път. Самата визия на имперското по своята форма шоу с първото обръщение на президента Медведев към нацията говореше достатъчно ясно за тази специфика. Докато телевизионните кадри с плачещи от щастие хиляди американски избиратели, изтощени от най-дългата конкурентна битка за президентския пост в историята на Америка, обикаляха света, в международния телевизионен обмен като луксозна кръпка проблесна репортажът от Кремъл.
В най-натруфената кремълска зала, сред злата и полилеи и сред облечени като за суперподукция по „Война мир” на Толстой войници-лакеи, с маршова стъпка се появи президентът Медведев и започна да кълве с мрачна физиономия написана реч със…заплахи. В ледена атмосфера, сякаш пренеса от мавзолея на Ленин, украсена от вкаменените от усещане за собствената важност физиономии на кремълските велможи, президентът Медведев уведоми света, че Русия има намерение да разположи нови ядрени ракети в анклава Калининград, най-западната руска териториална придобивка, вбита като клин в Прибалтика.
Предизвикано , или не, това реваншистко усилие, демонстрирано именно в момента на изборния триумф на човека, от когото светът очаква да върне позитивната енергия на Америка, прозвуча нелепо като сръдня на завистник, който не може да понесе да остане незабелязан насред триумфа на съседа, макар и с цената на някоя пакост.
Но най-големият контраст между онова, което демонстрираха едновременно официална Русия и неофициална Америка ( просто хората на Америка, които тук биха нарекли „население”), не е единствено в самия факт, че Москва реши да впечатли света с ядрено ръмжене точно тогава, когато американците ликуваха от ефективността на все по-презираната от Кремъл демокрация. Връх на всичко беше фактът, че Медведев дефилираше в ролята на сърдития държавник под погледа на своя ментор Владимир Путин. Защото Медведев беше посочен и поставен на този пост от един автократ след изборен фарс с предварително осигурен победител. Докато в САЩ показаха кулминацията на свободния избор на свободните хора, които, отгоре на всичко, надвиха финансово едрия капитал, събирайки в подкрепа на своя любимец значително повече пари,отколкото можа да получи неговия опонент, представител на традиционно подкрепяната от „големите пари” републиканска партия. И това е още нещо, което в днешна Русия на раболепните пред Кремъл олигарси е немислимо.
Разбира се, както си му е реда, нашите червени вече се присламчват към успеха на…сините в Америка. Обърквацията в символиката не е нищо ново. Гордите с ролята си на наследници на „постиженията” на комунизма сами разтуриха кошера на самия комунизъм, за да се облажат с остатъците от меда. На Запад ги наричат „консервативни” сили, заради стремежа им да запазят все пак статуквото, а те се самоопределят като „прогресивни”. Напоследък, макар че именно те спънаха България на старта на реформата и предопределиха да бъдем оставачите на Европа, претендират да бъдат и реформатори. Обобщено: нашите червени се присламчват към американските сини и са едни прогресивни консерватори.
Хубаво. Свикнали сме с какви ли не абсурди. Само че как нашите прогресивни консерватори ще претворяват творчески в новата обстановка любимата си философия, заключаваща се във въпроса „ а вие защо биете негрите”? И ако за американомразците в Западна Европа настъпват трудни времена, защото те така заобичаха кандидата Обама, че ще имат проблем да обосновават антиамериканизма си в ерата на президента Обама, за нашите прогресивни консерватори това предизвикателство е още по-лютиво за преглъщане. Защото е гарнирано обилно с прокремълски сантименти , които те не могат да обяснят на себе си, камо ли на съюзниците, които така трудно ни допуснаха в своите елитни клубове.
Още веднъж, за финал: един свободен и един несвободен народ едновременно демонстрираха какво, кого и как излъчват за водач. Ние обаче, що за народ сме, след като сме едновременно в съюзни отношения със свободните и едновременно с това, по последни данни- със съветскосюзни предпочитания (ей така, по душа) по отношение на несвободните?
Жестоката истина е в написаното от Бойко Пенчев във в. „Дневник”, че мнозинството българи се чувстват неуютно пред високите изисквания на Запада и комфортно пред ниския праг на взискателност към нас от страна на Русия, произтичаща от изостаналостта на самото руско общество. Само че от Русия поне се страхуват по света, а нас най-много да ни презрат за тази шизофреничност на националния ни характер, подклаждана систематично от сегашните управляващи с техните мегаломански претенции да сме бъдели мост между Русия и Запада.
Сигурно е възможно само в САЩ, но пък в Европа още не се е появил млад политик със такива ораторски дарби, че от напълно неизвестен за нищо време да успее да вдъхне свръх големи надежди за промяна, а и в Европа май нема държави днес, в които да има две последователни толкова разделителни и поляризиращи управления като администрацията на Буш.
А пък по същото време, по което в САЩ избираха президент, в Ротердам избраха за кмет Ахмед Абуталеб, който дори не е роден в Холандия.
Различията никак не са малки все пак, емигрантите в Европа не са наследници на освободени роби сегрегирани и дискриминирани столетия наред след това както в САЩ. Но пък е верно, че на нашия континент повече се гледа на произхода, което си е по чисто исторически причини, в Новия свят в повечето държави хората са наследници на емигранти.
Имам добър познат – русофил (в което няма нищо лошо) и потомствен социалист (да не кажа син на комунист). Като голям любител на оръжие, всякакъв калибър (слава-богу, с колекционерска цел) от дълго време поддържа тезата, че по-добро от руското оръжие в света няма. След дълги спорове веднъж го попитах:
– Ако имаш право да носиш пистолет, и реша да ти подаря, какъв би избрал?
Отговорът бе моментален:
– “Глог”… може и “Смит и Уесън”
Спорът, знае ли какво наистина иска и какво наистина мисли и говори продължава и до днес.
Е, Господин Инджев, що за народ сме, след като сме едновременно в съюзни отношения със свободните и едновременно с това, по последни данни- със съветскосюзни предпочитания (ей така, по душа) по отношение на несвободните? Ще се опитам да дам сбит отговор на въпроса ви, който може да прозвучи некрасиво и едва ли не назидателно защото е доста по-директен, а не толкова идеологически за мнозина, но…
Защото повечето хора не разбраха смисъла на думата “преход”.
За масова част от българина, демокрацията на развитите икономики и общества се асоциираше с доста мъглави понятия и доста прагматични неща: интересен миксер, видеоплеър, цветен телевизор, лъскава кола и ред други подобни “безценни” придобивки от витрините на Кореком. Преходът изникна в съзнанието като преминаване към по-лесно придобиване на изброеното, а преходът към демократично общество се обвърза с поредното подражание на развитите демокрации, за които хората имаха само бегла представа, но никой не бе схванал принципа на функциониране на демократичната система и мястото на всеки един гражданин в нея. Хората останаха с възпитанието и култивираната десетки години и поколения наред идея за равенство (горката дума, придобила чудовищно значение по време на комунистическия ред) братство (естетсвено с СССР – та те са нашите освободители), сигурност и увереност в грижите, полагани от Партията Маика и произтеклата от това латентност в милсенето, работата, целите и амбициите. Имаше за всички – по малко, но стигаше. Малко бяха хората, подготвени за икономически, политически и нравствен преход. Малко бяха хората, които знаеха, че демокрация значи ангажимент към обществото и добре свършена работа, а не социалистическо безгрижие, нова лада и 2 седмици на бунгалата в Китен. Да не забравяме хляба за 36 стотинки – дълго време най-споменавания аргумент на изгубените в превода или прехода. Повечето български граждани (и основна част от гласоподавателите) на практика не направиха преход – останаха там, някъде във времето на малкото работа и абсолютната незаинтересованост от случващото се около тях. Още по-лошо – така възпитаха децата си, които на свой ред така възпитават своите. Да, някой веднага би казал – виновни са политиците (до колкото някога изобщо е имало такива), виновни са партиите, виновни са лъжците, превърнали се в нейзменна част от управлението на България и аз бих се съгласил, но до някъде! Според мен истински виновник си остава обществото, което пожела лъскавите витрини на запада, но отказа да приеме идеята, че те не са даденост и не изникват от нищото сами. Обществото носи вина, че не повярва хората, които можеха да бъдат техни водачи. Обществото отказа да мисли и разсъждава. Още повече, част от обществото години наред иска връщане назад – и това не са само възрастни хора, а техни внуци, изградили си някаква имагинерна представа само на базата на салдки приказки и мили разкази.
В заключение – вината на масова част от бъгарина е, че поиска материална промяна, но не и промяна на жизненото статукво и развитие в нравствен план.
Иво, медения месец който много хора Европа имат с Обама ще приключи месеци след встъпването му в длъжност. Пожелавам му успех, не ме разбирайте погрешно и ако може някой да изведе САЩ от неоконсервативния застой, то това е той. Настрана от блестящите му ораторски умения и високия интелект, във външната политика не очаквам коренна промяна в САЩ: може би тона ще се промени, може би в средствата ще се променят и може би визията на ролята на САЩ като фар в световния ред, а не кръстносец, ще се промени. Но Американската външна политика–в близкия Изток, спрямо Ирак, превантивни удари по суверенни страни–е нещото което генерира неприязън навън и това принципно няма да се промени.
Не съм съгласен с Вас за някои от квалификациите които давате на Русия: не мисля че демокрация от Американски тип би просъществувала много дълго в Русия. Но това е друга тем и съгласен съм с Вас, че златата в Кремъл не изглеждат много “21 век”. Алуминиий е някак по “днес”.
Г-н Иво Инджев….
Чест и почитания, наистина! Блестящ!
Василев, казвате нещо любопитно: в Русия не могло да има демокрация от “американски тип”, там, предполага се, може да има само “демокрация от съветски тип”! 🙂
Добре се посмях на умозаключението ти: утре ще напиша, живот и здраве, статия в блога си за руската “путинизирана демокрация”, за която ти ми даде идея.
А дали е имало демокрация от “националсоциалистически тип” в Германия през миналия път, как мислиш? 🙂
“… през миналия век” исках да кажа амасъм написал друго
Не ги разбирате г-н Инджев тези работи. За прословутата руска душа например. 3 водки на екс и “там вдали за рекой” .И местните славянски души дето мразят тъпия американец дето работел като прост и живеел на заем.Пък американските коли били най-калпавите не като 30-годишната жигулка първа боя дето е като оса. Ей на тъпия американдос трябва да си купува кола на 5 години не кат нас на 30 и повече.Имате златно перо и ще се радвам ако ми доразвиете някога тезата.
Няколко примитивни, първосигнални разсъждения породени от словото на Медведев: 1.Ритуалът с отварянето на огромната врата в Кремъл от двамата лакеи в карнавални дрехи ме порази с това, че всички участници в тази театрална смехория дълбоко си вярваха, в това число и самия президент, ако съдя по застиналия израз на величественост върху лицето му.Мисля, че няма начин това да не е било репетирано и то заедно с Медведев – изпълнението беше безупречно като пластика, темпо и синхрон.2. Не знам каква е истинската походка на днешния руски президент – в тази той превъзходно имитираше предшественика си.3.Тъй като отдавна съм престанал да се интересувам какво говори (то е винаги нещо заканително)аз и сега само гледах това лице и то почти захласнато:рядко съм виждал добродушен човечец така да се преструва на зъл! Ей богу,там няма личност, това е медиум, който изразява чужди мисли! 4.А Мефистофел беше доволен от изпълнението на Медведев – това личеше по облекченото, почти ведро лице на Путин и удобрителния му поглед -нещо много рядко за него.Чувстваше се, че доста се е притеснявал за изпълнението на медиума. И не се лъжете – основното послание на спектакъла не беше, че в Кьонигсберг ще се настанят руски ракети и че американците са виновни за всичко,а че Путин наверно от догодина ще стане отново президент и то за два мандата по 6 години, т.е. всичко 12!
no comment!
Ето още нещо по същата тема: Същински кошмар, Москва вече няма да може да казва: а вие в Америка защо биете негрите?!
Г-н Инджев, следващият Ви коментар “На 4 очи с…” не се отваря!
Г-н Василев, бих се радвал ако доразвиете тезата си за многообразието на видовете демокрация. Напоследък често се сблъсквам с опити да се замаскира отказа на пряк достъп на гражданите до управлението на една страна с обяснението, че демокрация в класически вид (която може би е античната демокрация) е непроложима в дадена държава, поради уникалността на същата. Умело използван похват и от Путин, който обича да говори за прилаганата от него “суверенна демокрация” като противовес на някаква друга – може би несуверенна (или пък незаконна) демокрация прилагана в други краища на света… Та в тоя ред на мисли какъв вид демокрация смятате че е най-подходящо да се приложи у нас?
В Mozilla Firefox се отварят.
Извинете, цял ден не мога да отворя днешния материал на г-н Инджев. Доста тенденциозно ми се вижда. Има ли някаква основателна причина или си е елементарен саботаж?
грешиш за сантиментите на любимите ни партийци към Москва.
тоталното роболепие не е само защото са учили там, става дума за съвсем конкретни стоково-парични отношения
Dнес цял ден не можем да отворим последната пуликация на г-н Инджев, ” на 4 очи …” търсихме и в агенция Фокус /където е била пуликувана/ без резултат.За съжаление не е за 1-ви път. Това нцензура ли е?!
Започвам да се вбесявам – каквостава, три от последните стаии на Инджев не се отварят? Някой знае ли – и най -вече администраторът – защо?
Не харесвам конспиративни теории, но никога не съм имал проблеми да отварям или чета блога на Иво Инджев от Ню Йорк, където живеех, нито от Виена, където се преместих наскоро. Само от България, където бях през септември, въобще не можех да отварям блога от интернет доставчика на майка ми, както и имах проблеми понякога от други доставчици. Това е много странно, особено предвид това, че блогът е хостван в .bg… Баси смрадливите комуняги, ако действително правят някакви шашми, за да ограничат достъпа до блога от България! Народе?!?!?
Защо последните три материалав блога не се четат?
Всички материали се четат безпроблемно с “Мозила”,но не всеки я поддържа.Не съм единствения ползвател на моя компютър,а останалите не са съгласни с алтернативния браузър.Не е ясно защо админът игнорира читателите с майкрософтската програма,дали е той и т.н.,но би било добре поне господин Инджев да ни каже какво става,толкова много читатели сме.
Вярвате ли ,че това е случайно!!!
Някои от страниците не се отварят от Интернет Експлорер. Мозила отваря всичко, както и Опера.
Комунистите, ДС, конспирации, цензури … моля Ви хора, дръжте се по-зряло.