На 4 очи с предизвестения провал

Помните ли с какво българските официозни медии ( по широкия демократичен свят официозът, когато изобщо го има, е един, а у нас медиите-официози вече са мнозинство) се опитаха да прикрият позора от клеченето на премиера Станишев цели три часа в предверието на „колегата” му Путин в Сочи на 18-ти септември? Не? Ще ви припомня: смокиновият лист беше внушението, че ( унижението) си заслужавало, защото нашият човек лобирал за участието на български фирми в проекти, свързани с очакванията зимната олимпиада през 2014 година да се състои в този руски курорт . Самият Путин бил инициатор за евентуалното българско участие, възкликнаха тогава раболепно официозите ( злепоставяйки, без да искат, Станишев, защото така в престараването си направиха за посмешище самата логика на Станишев да бие път и да чака с часове да бъде приет за нещо, което Путин и сам бил решил без него).

Ето че официозите, в плен на собствените клишета, отново без да искат, изобличават яловите напъни на властта, като се опитват да извадят пред скоби познатите „ползи”. В желанието си да оправдаят безплодното пътешествие на президента Първанов до Узбекистан, където той е получил очакван отказ от местния диктатор Ислам Каримов страната му да доставя природен газ, официозът на официозите ( познайте кой) пише следната индулгенция за похарчените от държавния ни глава и неговите сътрапезници командировъчни:

„ БЪЛГАРСКИ ФИРМИ ЩЕ СТРОЯТ В УЗБЕКИСТАН”

Истината е, че Първанов се прави на западен пратеник по пътя на коприната, защото отчаяно се опитва да умилостиви съюзниците, след като ги вбеси с ролята си по торпилирането на западната енергийна стратегия в угода на Путин, когато в София на 18 януари България капитулира под натиска на Москва и подписа три енергийни споразумения с Русия в пълно противоречие със статута на София като член на НАТО и ЕС ( да, други, като Италия, Гърция, Унгария, също се съблазниха от руските енергийни „дарове”, но никой не се отличи с такова комплексно слагачество, както нашата власт). В поръчково интервю за официоза „ Стандарт” от 15 октомври 2008-ма Първанов се опита да отрече личната си отговорност за сговора с Путин. Само бил подпомогнал „Южен поток”, какво толкова…

Още преди това, веднага след посещението на Станишев във Вашингтон през юни, Първанов доста изненадващо за широката публика и без никакъв видим повод обяви публично, че всъщност ( не путиновият „Южен поток” ,а) западният проект „Набуко” за пренос на природен газ през българска територия бил „наш” приоритет. Но и този поклон не му помогна. Остана си низвегнат. Не го канят вече никъде и е принуден да митарства по международни форуми, където е част от миманса, забелязван и преразказван единствено от пратениците на българските официози.

В „Стандарт” обаче той ни беше обещал, че предстои да пътува в Узбекистан (след като напоследък бил в Азербайджан). И ей го, на: отиде. За да получи як узбекски шамар от един от най-изявените представители на старата съветска школа Ислам Каримов, бивш първи секретар на ЦК на тамошната компартия и несменяем диктатор на републиката- същият, който изкара кратък флирт със САЩ и дори беше позволил неговата земя да бъде употребявана от НАТО като база за войната срещу тероризма в Афганистан ( Каримов си купуваше до известно време мълчанието на Запада за репресиите срещу опозицията, представяни като борба срещу опозиционерите като „ислямски екстремисти терористи”, някои от които наистина са станали такива от отчаяние от  тоталното подтисничество). После, когато неговите узбекски поданици си „въобразиха”, че във връзка с това им се полага нещо като свобода, протестиращите срещу режима му в град Андинжан оставиха по улиците поне 500 трупа, а заподозрените като подстрекатели американци бяха прогонени.

За да дойде кой? Г. Първанов, който си бил говорил на четири очи с Каримов цели два часа. От което произтекла информацията, че узбекски газ за „Набуко” няма да има, защото, рекъл откровено Каримов, синьото гориво отива за Русия и тя решава какво да прави с него. Иначе, добавил той, цитирам в.”Труд” , „ български фирми могат да участват в инфраструктурни проекти в Узбекистан”.

Могат ли? Уха, да целуват ръка, пък ще видим. А могат и да не участват, зависи от Русия, май ( както със синьото гориво). Това може и да не е сигурно, но с кристална яснота Каримов пояснил, че Узбекистан не се интересува от „Набуко”. Толкоз.

И всичко това Първанов е разбрал чак там в Ташкент? Или пък, като един създател на тройни коалиции, етнически помирител, бащица на (европейска) България е имал самочувствието, че може да промени нещата в разговор на руски език на 4 очи с др. Каримов?

За такъв предизвестен провал, като „мисията” на Първанов в Ташкент, всеки един от вас, уважаеми трудещи се ( дипломати, търговци, мениджъри и т.н.) щеше да бъде уволнен. Не и упълномощеният да ни представя пред света Г.Първанов.

Нещо повече, в споменатото интервю в „Стандарт” той ни уведоми, че му готвят визита и в  Туркменистан , страната на Сапармурат Ниязов, „бащата на всички туркмени” Туркменбаши, световен шампион по отливане на монументални негови златни копия под формата на статуи, платени с парите от нефта и газа, с които страната му е богата ( Ниязов, също бивш и несменяем началник на компартията в републиката, който се прочу и с уволняването на 15000 ! здравни служители, заменяйки ги с…военни). Бащицата почина през 2006та, но режимът му си е жив и здрав…

Очаквайте и от туркменската столица Ашхабад подобаващи заглавия от рода на „ Български фирми могат да строят златни статуи на Туркменбаши”.