Липсата на новина често е новина. Такъв е случаят с изпадналата от протокола на новоизбрания американски президент Барак Обама „благодарност” за поздравленията, получени от руския президент Дмитрий Медведев. Новоизбраният президент благодари на лидерите на 6 държави, но установи контакт с Медведев едва в събота вечер след 4 дни многозначително мълчание. А съобщението за това, оповестено от руския външен инистър Лавров, с нищо не разсея усещането за студенина.
Това отсъствие на любезност веднага беше забелязано от световните медии. Каква ли може да бъде причината за „мълчаливия отказ” от дипломатичност от страна на най-одумвания, най-боготворения дори тези дни световен политик?
-Фактът, че Медведев се опита да „дублира” „шоуто на Обама” пред света, избирайки за тази цел 5 ноември, същият ден на изборния успех на младия американски демократ, да произнесе своето първо обръщение към нацията?
– Фактът, че Медведев натърти върху искането за „нов световен ред” без американско лидерство точно в най-звездния миг на , както изглежда, възстановяващото се американско лидерство около нов, харесван и от света лидер?
-Фактът, че Медведев изобщо употребява възкресения от Путин термин „нов ред” (възкресен, защото той не е нов, използван е особено активно от Хитлер, докато Рузвелт например е предпочитал да поиска „нов договор” с народа си , за да промени заедно с него Америка и света)?
-Фактът, че самият тон на „тронното слово” на Медведев беше зле прикрито ръмжене?
– Фактът, че Медведев „изстреля” именно в този момент новината за решението на Кремъл да разположи насочени срещу съюзници на САЩ ракети, способни да носят ядрени бойни глави, в анклава Калининград?
– Фактът, че Медведев демонстрира всичко това като израз на законно право на реванш към досегашни действия на американската администрация, натоварвайки по този начин следващата с „вина”, която няма ( т.е. по условие създава проблеми на новоизбрания американски президент)?
– Фактът, че Медведев не заслужава адекватна реакция като лидер, който не е избран на истински избори от своя народ, а е посочен за държавен глава от своя ментор Путин?
– Фактът, че Обама вече е знаел това, което само ден по-късно предположиха самите руски медии: че искането на Медведев за промени в конституцията цели връщането на Путин на президентския пост ( и следователно с Медведев не си заслужава да се разговаря изобщо)?
-Или фактът, че ерудираният Обама е чел какво пише за нравите в Русия френският пътешественик Астолф дьо Кюстин в далечната по време 1843-та година, констатациите за която обаче звучат удивително близко до днешната реалност.
Убедете се сами.
„Руснаците са все по-загрижени много повече да ни убеждават да ни накарат да повярваме в тяхната цивилизованост, отколкото в това наистина да я придобият”.
„ В Русия любовта към парада се е изродила в мания”.
„За руските царе славата пред чужденците е по-важна от всичко, дори и от самата власт. Общественото мнение ги подкрепя…”.
„ Тук народът и правителството са единни: дори само ако можеха с това да възкресят всички загинали роби, русите пак нямаше да се отрекат от чудесата, извършени по волята на техния монарх-чудеса, на които те се явяват свидетели, съучастници и жертви”.
„Русия е страна, където се творят най-великите дела в името на най-жалките резултати”.
„Руската империя-това е дисциплината на военния лагер вместо държавно устройство, това е обсадно положение, издигнато в ранг на нормално състояние на обществото”.
„Руският човек живее и мисли като войник! Като войник завоевател…той е затворник, осъден да пази други затворници”
„Страх! Когато това чувство господства ( като в Русия), то поражда мнима цивилизованост”.
И накрая, за да се разделим с тази тема с усмивка (?), още едно заключение на Астолф дьо Кюстин ( срещу когото в Русия се разразила буря от „контрапропаганда”, осмиваща родината му Франция, което, както отбелязват издателите на книгата му „Русия и русите”, само би могло да предизвика весел смях у французите):
„ Истинските тирани искат всички край тях да се усмихват”.
Който иска, да се смее. Аз си мисля, че трябва да си правим сериозни изводи.
Русия най-добре реагира на разговори от позиция на силата. За съжаление Щатите доста ги поразглезиха през последните 20г и сега трябва да ги превъзпитават.
А навремето ги бяха натирили където им е мястото. Брежнев навремето не могъл да повярва, че го канят в Кеймп Дейвид.
Браво на Обама! С “рускую медведицу” трябва да се държи колкото се може по-строго. Те от дипломация не разбират. Иска се игнориране, натиск, санкции. Те пак станаха най-сериозен проблем пред западните демокрации. Но само от твърдост разбират. И от изолация…
Понеже искате дискусия , да дискутираме, г-н Грънчаров. Не съм русофил, но не съм и някакъв фоб, изобщо, старая се да не развивам фобии…
Как си представяте Русия да бъде изолирана? Как се изолира гигант, (макар на глинени крака, както се твърди от край време) с такава огромна военна мощ? Как да се игнорира такова нещо, все едно да ти влезе слон в къщи и да го игнорираш. Как да ги натискаш? А да ги санкционираш? У тях ножа, у тях хляба – сиреч газ, петрол и още какво ли не, да не говорим за онова КОПЧЕ, дето, не дай боже …Същата е и на американците работата, и едните и другите току се правят на спасители някъде по света, та да поизразходват молко оръжийце, малко бомби, туй-онуй. Те си се разбират всъщност помежду си, не ги мислете. Делят си света както си щат, а ние ручаме жабета – или просто се надприказваме.
Въпросът е, че ние нямаме политици, които са извадят дивиденти от тяхната игра. А само блюдолцзци и най-обисновени тъпаци.
“Ние можем да подкрепим подновяването на преговорите, защото смятаме, че въпросите, които ще бъдат засегнати, са в интерес както на ЕС, така и на Русия”, заявиха британският външен министър Дейвид Милибанд и шведският му колега Карл Билд в съвместно изявление днес преди началото на министерската среща.”
ТОВА Е ЦИТАТ. Къде да ходят хорицата, газта е сила голяма.
Близо 18-19 месеци съм добавял разсъждения-където и когато е било искано и слушано-че пред Линколн,Рузвелт и Кенеди,във времето и географскотопространство, са стояли ,не по-различни и тежки дилеми от тези,пред които е изправен Барак Обама сега 2008-2009 г. и които няма как да не се появят в периода 2030-2040 г. при следващите администрации.
С такава цел и от такива съображения бе добавен и аргумента след срещата със съветници по въпросите на национа лната сигурност в Ричмънд,Виржиния за смяна на курса на икономическата и външната поритика на страната.
През първото шестмесечие т.г. бяха изложени и тези за твърда дипломация,но след възстановени алианси и оживяване на доктрината “Монроу” с уважение и предотвратяване на републиканското неуместно чувство за превъзходство и расови предразсъдаци,тъй като ще се встъпи в длъжност в условията на най-голяма нестабилност на Америка.
На Барак Обама-скоро- няма да му е само до стволови клетки,добив на петрол в американския континентарлен шелф и подкрепа за напредъка на палестинско-израелските преговори за мир по урегулирането на кризата в Близкия изток насърчавани от бившия британски премиер Тони Блеър.
Линкъл е бил под заплахата на най-малко три евроепйски сили,Рузвелт на повече,а Кенеди на една,но достатъчна и никой не се е втурнал да “дуе мускули…”
На Барак Обама му предстоят битки на много фронтове и е права Ангела Меркел,когато казва ,че преди срещата на Алианаса през 2009 т. и до неприбързаната готовност на Грузия и Украйна за членство в Пакта,е по-добре да говорим един с друг вместо един за друг.
Тогава избраният държавен глава на САЩ,ще е и действащ президент
Въз основа на анализа от опита на трима президенти до вероятното прогнозируемо стълкновение на друго незнайно засега равнище на човешката технолгична мисъл,която може и трябва, да измести плоскостта на ресурси и население с ум,който разбира,знае,че е желателно,да не се тестват с емоции руските нерви.
На другите трима също не им е било лесно,а американският народ,дори избира няколко пъти инвалид със стоманен дух,по Божията воля,каквато се показа и тук…
Ами ако Хитлер бе докопал тежката воса по-рано от Вашингтон ?
Светът и американският народ показаха,че се разбрали показаната им от Всевишния мисия отредена за един млад цветнокож високо ерудиран човек и ще е по-добре,търпение и разбиране за предстоящите му проблеми…с цел уеднаквяване на времето от 8 години, с което разполагаше сегашният президент,който разкри по съвета на баща си, пътя с назначаванвето на цветнокожи на ней-отговорни постове…
Ще дойде време и за лансирането на тезата за “Ерата Обама”