На всеки километър и до края на света

Президентът ни обича да пътува и прави каквото може-ходи там, откъдето не го пъдят. Откакто пристана на Путин с подписването на три енергийни проекта наведнъж, до един неодобрявани от западните съюзници, той изпадна в пълна ( макар и тиха, разбира се, тя не се коментира нито от него, нито от самите западняци) лична изолация по отношение на евроатлантическата общност. В нито една западна държава не е канен от януари насам. И ще бъде интересно да видим дали изобщо и кога ще му изтече карантината. В паузата запълва времето си с пътешествия до все по-далечни дестинации-на международен форум в Китай, преди това в Азербайджан и Узбекистан (където провалът му да „осигурява” узбекски газ бе формулиран от самия му домакин Ислам Каримов) . Готви му се турне и до Туркменистан.
А междувременно, на път за Мексико ( където при последния подобен опит му се наложи да се прибере у дома барабар с натоварените високопоставени медийни босове след като президентският му самолет се повреди) успя да стигне до Аржентина.
Нямаме информация, дали ще се отбие до най-голямата аржентинска забележителност-Патагония, която в българския език е нарицателно за края на света. Информират ни обаче с езика на ТАСС, че е полагал цветя, бил е приет от колегата и разменил мисли. В официозната справка се говори за стокооборот, търговски баланс (най-после в наша полза през 2007-ма!) и за стоките, които си разменяме. И тук нещо ми резна окото: Аржентина е водеща страна по производство и износ на говеждо в света, а тази съставка от аржентинската икономика не присъства в поменика от стоки, които внасяме. Какво ли се крие зад това недоглеждане? Дано Г.Първанов направи строга забележка и да поправи несправедливостта.
А може пък и да нямаме нужда от допълнително говеждо. Не съм специалист и затова ще се обърна към експерт с поглед в дълбочина към нашите традиции в тази област. Ще цитирам дословно проф. П.Иванов, който в брой 206 на в. „Работническо дело” от 25 юли 1961 пише следното в статията си, озаглавена:
„ ШИРОК ПЪТ НА МЕЖДУКООПЕРАТИВНОТО УГОЯВАНЕ НА ГОВЕДА”
Ще започна с почти дисидентското му откровение, че освен плодове, зеленчуци и варива , „ за да се осигури биологически пълноценно хранене на ТРУДЕЩИТЕ се, е необходимо годишно и 50-60 кг. месо на глава от населението, или двойно повече, отколкото се произвежда сега”.
Както виждате, биологичното оцеляване не е било осигурено, но идеологическото такова на автора, който ( в „духа на времето”) е загрижен за изхранването на ТРУДЕЩИТЕ се, е подсигурено. Нетрудещите се-да мрат!
Като ни осведомява, че броят на говедата е от решаващо значение за увеличаване на говеждото месо, както и че слабите говеда не дават много калорична храна за нас месоядните, професорът минава към същината: как да внедрим прогресивния съветски опит в угояването на говедата. Така читателите научават радостната новина , че „по примера на Съветския съюз у нас бяха организирани междукооперативни угоителни стопанства при захарните заводи в Русе и Лом” ( питам се дали пък говедата не са ни подяждали захарта, която все нещо не стигаше преди комунизмът да победи окончателно в Куба, откъдето потекоха насам захарни конвои срещу някои оръжия, включително ракети?).
По нататък, все „ по примера на СССР”, се обяснява в най-малки подробности как да се тъпчат бичетата, докато накрая се препоръчва: „през летния сезон най-евтино е пасищното угояване”.
Е, как, е угоихте ли се с напоителната информация? Да си припомним още един лозунг от онова минало: „ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ-ГОВЕДО”!
Едно е сигурно, др. Г.Първанов винаги отчита положителния опит от миналото и ще направи необходимото, щото българските говеда да не бъдат пренебрегвани ( както и става на хранилката на властта, която изпълнява завета на проф. П. Иванов за угояването) или да изпитат завист от ухажването на аржентинските на най-високо държавно ниво.
С такива професори, такива резултати. По форумите в интернет и днес има едно такова беснеещото от злоба професорско говедо, чието семейство е било ( по собствените му признания) на хранилката на самия Живков, който му уредил апартамент в номенклатурна софийска кооперация край „Парка на свободата” и доцентура в БАН, а после го пуснал да пасе в САЩ, и което не може да върже две думи на кръст , без да направи грешка или да изтърси глупост, но е убедено, че като се бута с рогата напред украсява човешкия род с гениалността си на паразит върху гърба на чужди текстове. Най-интересното е, че когато иска да си скрие името, говедото се именува …АТ.
Те говедата по начало рият и на гърба им пада. Лошото е, че ако се докопат до властта закопават цели народи.

18 мнения за “На всеки километър и до края на света”

  1. За написаното,разбира се БРАВО.
    Само не зная,какво ще си помислят бъдещите поколения за нас,като четат какъв президент сме си избрали сега.Със сигурност няма да сме им повод за гордост.
    Гоце трябва да се маха,колкото може по-скоро.

  2. ДО ВЕЛИКИЯ ФИЛОСОВЪ-МАРКСИСТЪ “АИГ-ХУМАНУС”

    Грънчаров, пиле шарено, сине мамин, защо тъй силно любиш Костовь?

    Къде е тайната на тази всепоглъщаща любовь?

    Ето, ще те попитам даже в мерьена речь, та дано ми отговориш.

    **********************

    Кажи ми ти, Грънчаров,
    кажи ми го, кажи:

    Защо ти Костовь любиш?
    Защо за Костовь стенешь?
    Защо за Костовь плячешь?

    Защо за Костовь ти готов си
    на кладата да идешь дажье,
    и да изгориш!

    С едничка мисъл светла:
    На Костов ти да угодиш!

    **********************

    Хайде, Грънчаров, казвай бързо, че ми омръзна да чакам! Кажи ми как и аз да обикна Костовь толкава силно.

    Кажи ми, че чувствам, недоимък от костовство, липсва ми косташтина и костоприсъствие. Разбери ме правилно, Грънчаров. Много ми се иска и аз да мога силно да любя и мразя. Да любя Костов и костовщината и да мразя враговете и душманите на Костов и ДеСеБе! Ей това искам!!!

    Хайде, кажи ми, какво още чакаш!!!

  3. Струва ми се, че иронията е неуместна. Лозунга „ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ-ГОВЕДО”! вече си е жива реалност, а най-добре виреят на терен от жълти павета. Боже, казах го и си помислиж, че ще ме разберат и ще вземат да ги асвалтиват.

  4. Аз не съм много по коментарите, повече чета и вземам акълр но в случая ще се обадя и аз, защото живея в Аржентина. Наистина аржентинското говеждо е най-хубавато месо, което съм ял през живота си. Няма никакви секрети, никакви технологии – климата е благоприятен, всеки месец около Буенос Айрес има десет дъждовни дни. Кравите и телетата живеят под открито небе цяла година, никой не строи обори. Единственото, което не е от природата, е задължителното ваксиниране. Огромни количества месо се изнасят по цял свят, обаче ребрата – тук на това му казват АСАДО, и коремнината – така нареченото ВАСИО, остават тук. Бедните хора в неделя и събота правят скари и праскат яко хляб и говеждо, обилно поливани с вино тинто – аржентинско червено вино. Салатата или картофите те ги считат за глезотии.Така че, ако президента договори внос на говеждо от Аржентина, народа трябва да му благодари. Относно посещението на нашия президент Първанов, най-големия аржентински вестник Кларин – http://www.clarin.com.ar не е написал нито една дума, а вторият, много уважаван от мен вестник Ла насион – е написал едно цяло изречение.
    http://www.lanacion.com.ar/nota.asp?nota_id=1068748
    Поканили са го на обяд в LA CAncileria, което е тукашното външно министерство, което означава, че външни хора не са присъствували – нито преса, нито делови среди, нито българи-емигранти.

  5. Всъщност забавното в “статията” посочена от Г-н Танков е, че тя дава информация за работния ден на президента Kirchner и изречението за обяда с Гоце във външно министерство е между другото. Но това е нормално, най-многото което знаят за България аржентинците е, че е в Европа и разбира се “Естойков (Стоичков)-приятеля на Марадона” голям футболист. 🙂
    Иначе спомените за съботно-неделната “parrilla” още ме карат да огладнявам. Що ли се прибрах да ям кайма със соев протеин…

  6. Г-н философ Пандо Станойчев, аз ще си позволя да ви отговоря на въпроса кога и как ще залюбите Костов. Когато Костов влезе във ВС на БСП вие ще го заобичате силно и ще запишете оди в мерена реч за него. Дори може тази обич да прерасне в нещо по интимно….

  7. Лозунгът от 60-те години е непълен. По-скоро звучеше така: ВЪВ ВСЕКИ ДОМ – ГОВЕДО, ВЪВ ВСЕКИ КОМУНИСТ – ПО ДВЕ!!! Колкото за днес, по тези показатели дори сме преизпълнили плана. За съжаление…

  8. Не ставаше ли дума за 20-годишно аржентинско месо (не танго), подарено на Косово (айде на римата, брато), което обаче по тайни канали през Сръбско стига до българските производители на колбаси? Не можело да се продава като месо, защото имало печати? Така че и ние хапваме аржентинско, ама не ще да е асадо или васио… Не че това има нещо общо с Аржентина.

  9. Днес колко души помнят как беше избран Първанов за първия си мандат? Навсякъде по медиите се тръбеше, че победата на Стоянов е не просто сигурна, а непоклатима и задължителна. Основният му опонент на беше Първанов, а “силният, здравият – тогавашният бат`Бойко” ха да видим кой се сеща как се казваше, и той е генерал – това като жокер. Та в предизборните дебати тия двете магарета се взаимоизпохапаха толкова селяндурски, че нямаше кой друг да бъде избран. Нито т.нар. електорат беше лумпенизиран, нито Първанов спечели с убийствено голяма разлика. Защо обаче се случи точно това при избирането му за втори мандат? Какво толкова се случи през годините на първия му мандат или какво не се случи за да се постигне неоспоримата му победа “на второ четене”? Сега всичките тези издънки, които се случват и се случиха са ясни, той няма какво да губи, отива си след втория, но защо като е толкова “вреден” спечели?

  10. Считано от 13 март 1962 г. по време на речта на Ф.Кастро на “Университетската Ескалината” до днес съм учил,работил,писал,ръкопляскал на изкуството на българските таланти,когато и ако е било отгоре на това с подходящата закваска на поредния и последен пленум…
    И все така,от Рио Гранде до Огнена земя…специално в Латнска Америка,а по-късно и в други континенти.
    По повод на една статия в блога на Иво Инджев,писах,че някой не си е свършил работата,сега го повтарям…
    Десетилетия до днес,съм преглъщал безброи, неописуеми нашенски изяви на т.н. ни политици и парламентаристи и др. на най-високо равнище….
    десетилетия съм се справял с не до там умни приказки,разбираеми за времето,но и с някои простотии,шлифовани с превода…но ме учудва липсата на приемственост и по-страшното -отсъствието на елеменатерн усет за времето и надробеното,което сърбаме като държава….
    Ще дам дамо един пример заради Танков,тъй като и той и мнозина ще го разберат.Прието е да казват и в Ла Плата:”Vaya con Dios!”…но веднъж след като им писна от наглост недалеч от Пунта дел Есте домакините рекоха на П;.Танчов: “Вая кон Диос”/Сбогом/ и тихичко добавиха: “Y,vayanse!
    Ако не бях спасявал още по-опасни случаи с Тано Цолов и Раул Роа,трябваше да подсещам,че ни подсещат,да си вървим или пръждосваме…
    18 години чакам,от тях само този държавен глава,вече 6 или 7 години…просто забравих…,докато не ми писа старшата му съветничка,каквото има… да го споделя писменно…Gracias!Нема нужда!

  11. Че той Костов е много повече от Член на ВС на БСП. Тъй де!

    Костов, бидейки Председател на Отечествения Фронт на ДеСеБе и Оперупальнамоченый па делам демократии в Задунайской Губернии, е даже с доста по-висок чин от болшинството членове на ВС на БСП.

    Нека гусин Инджев разкаже, той е по-запознат с тези неща.

  12. Антикостовистката латерна, дето неспирно бълва всякакви простотии по мой адрес беше блокирана от моите блогове, поради което тя се пренесе, както забелязвам, по всички други блогове. Натрапникът-спамър, струва ми се, нищо не пречи да бъде трит, стига публиката да не смята, че псувните му представляват научен интерес от областта на психопатологията 🙂

  13. Г-н Инджев, не разбирам защо вчерашнят ми коментар не беше пуснат??? Направо съм вцепенен. Не знам какво да кажа? Това двоен стандарт ли е? Ако има основателни причини за спирането му, защо не получих обяснение по е-майл-а си? Как иначе хората да разберат истината?

  14. ОТГОВОР:
    Да, потърсих назад и наистина не го намирам, макар че го одобрих. И не само-отново Ви поздравих за позицията и Ви предложих всякакво съдействие, каквото бих могъл да Ви окажа. Нямам представа защо го няма…
    Колкото до подозренията Ви за “двоен стандарт”, ще ги приема като резултат от изострената Ви чувствителност заради ситуацията на несправедливо третиран човек.
    ——————
    С помощта на “по-печен” от мен блогър установих какво е станало: текстът ми се беше публикувал три пъти-не както преди се е случвало в насипно състояние, а в три отделни еднакви текста със заглавие. Изтрих два от тях и заедно с това съм изтрил няколко коментара. Така че
    СЕ ИЗВИНЯВАМ НА УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ФОРУМА, ЧИИТО КОМЕНТАРИ СЪМ ИЗТРИЛ НЕВОЛНО!
    Иво Инджев

  15. Абе Иво кажи направо името на говедото- не виждам кое те притеснява?! Става въпрос за Сашо Томов. Сашо -Апашо , както е по- известен. 🙂

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.