Откъм президентската ни кантора се дочу първото мнение, според което изпуснатата ( и бързо цензурирана) във в. „ 24 часа” реплика на Г.Първанов за предстоящото му напускане на политиката след края на мандата била всъщност шега. Особено в частта й, че оттеглянето на Г.Първанов щяло да стане по желание на съпругата му Зорка.
Понеже не се знае кога и дали някой ще поиска обяснение от самия Първанов, нека се позова на цитат от интервюто на левия политолог Татяна Буруджиева, за която всекидневникът напомня, че е близка до БСП. Помолена да разтълкува казаното от президента, Буруджиева отвръща следното:
„ Аргументът „жена ми не ми дава” или е шегичка, или трябва да помислим за президента по нов начин-никой не го приемаше като съпруг на жена му. Този начин на говорене засилва подозренията, че, от една страна, Първанов иска да продължи да държи позиции в БСП, а, от друга, че това е причина за конфликта между него и Станишев”.
Край на цитата (който е интересен и с потвърждаването на вечно отричания иначе конфликт между Станишев и Първанов), но не и на въпросите , незададени вече цели 4 дни на нашия главнокомандващ шегаджия.
Да, не сме си и помисляли друго! Само шега може да бъде доброволното политическо пенсиониране на кипящия от амбиции Първанов.
Само че шегата не е просто безвкусна. Тя си е направо издайническа. За да бъде добър един виц, трябва да заложи на абсурда. Нашият шегаджия определено е сполучил с въображаемия абсурд, знаейки, че е невъобразимо да се очаква от него да се оттегли доброволно.
Въпросът е в това, че президентът до такава степен е обсебен от властта, че спокойно се шегува пред свидетели на тази тема, защото явно не може да си представи, че някой ще вземе на сериозно такова миролюбиво намерение от негова страна-всеки, който малко поне го „познава”, ще се изсмее на предположението, че вълкът е решил да пасе трева.
Само че препредаването на президентските шегички не е шега работа. Защото се получи ефектът на, да го наречем, военновъздушната провокация, когато чрез нахлуване в чуждо пространство самолети проверяват готовността на противовъздушната отбрана. В една функционираща демокрация изпуснатата реплика на президента би трябвало да обиколи ( и да оглави ) новинарските емисии и първите страници на вестниците. Вместо това обаче, когато наистина се появи на първа страница на един от тях, добросъвестно съобщена от специалния пратеник на „ 24 часа” в Мексико, тя веднага задейства предпазния механизъм за охрана на президентския имидж и се наложи светкавично да бъде изтрита чрез отпечатване на второ издание.
По парадоксален начин фактът, че т.н. водещи медии „не му се вързаха” на шегата показа не само размаха на медийното обгрижване на президентския образ, но и демонстрира непоколебимата вяра на опитните редактори в това, че Първанов няма как да е казал сериозно това, което е казал. Поради което и новината не е новина, а нещо, което услужливо трябва да бъде премълчано. Точно като при Оруел: свободата е робство, така и при нас новината не е новина просто защото не може да бъде, такова животно нема, както биха казали в пернишко!
Какво излиза: Зорка не давала на Георги да продължи с политическата кариера, а медиите пък ( за които Първанов определено е женен и са под президентски чехъл) дори не му дават да се шегува на тази тема. И защо са толкова строги с веселия главнокомандващ? За да не се посмеем над чувството му за хумор? Или за да не посмеем и да си помислим, че НЕ се е пошегувал?
Виж , ако опозиционен политик, с един процент подкрепа за партията му беше казал, че планира да се оттегли, тази невероятна сензация щеше да озари новинарското пространство като деветосептемврийска заря. Такава е всепобеждаващата логика тук. И не на шега, а наистина!
Което не е смешно.
A kade moje da vidim scanirano kopie (front page) na tozi broj? niakoi da ima link? V dnevnik go niama:)))
Ami ne triabwa da se chudim – nashata demokracia si e BG-demokracia 🙂
ОТГОВОР:
Ако утре всичко е наред, би трябвало факсимилие на двете първи страници на броя от събота 15 ноември, от които е видно как е отпаднала информацията за “оттеглянето” на Първанов от политиката по “желание” на жена му, да се появи в един столичен вестник. Но нека най-напред стане…Ще уточня, когато видя, че е факт.
otgovora na moia vapros li beshe, zashtoto ne e udobren!
P.S.
A kade moje da vidim scanirano kopie (front page) na tozi broj? niakoi da ima link? V dnevnik go niama:)))
Вашият коментар чака да бъде одобрен.
Коментар от: Yanko | ноември 18, 2008, 18:08
Уважаеми г-н Инджев,
Редовно чета блога. Интересен е и много добре и редовно пишете. Като мен предполагам, че и много българи Ви харесват. Разбира се има неща, с които не съм съгласен и не харесвам. Но важно е същината – че всеки ден за да съм информиран отварям и Вашия блог. Има нещо специфично, за да не кажа ексцентрично в Иво Инджев, което го прави интересен за мен. Надаявам се и за много други. Това е че нищо в него не е клише или тъпо подражание, нито арогантен стремеж към оригиналничене. Затова го харесвахме и преди 10 ноември и след.
Доста неща не ми харесват и дори дразнят, но Иво Инджев е на възраст и на професионална ниво – което предполага, че вече е направил своя избор на поведение и място в журналистиката. Та кой съм аз че да го карам да се промени. Не ми пречи обаче да го коментирам. Напротив – имам любезната Ви покана:
– личи си че писането Ви се отдава, но не Ви е любимото и най-точното занимание. Далеч по-добре (по мое скромно мнение)Ви е в телевизията. Самият факт, че имате почти във всеки материал по някоя дислектична грешчица…. Например даже във отговора на последния коментар.
– репортерското ви око е безпогрешно и суперпрофесионално, както винаги. Не дотам харесвам коментаторските ви способности. Защото се увличате в даста злъчни и даже злобни коментари.
– не знам какво толкова Ви занимава Президентът – ясно на всички става, че не го харесвате – ама вече много се повтаряте. Хабите си таланта с дребни теми.
– най-малко ми харесва, че се заяждате с колегите си. Според мен не е прокопсал никой който самоцелно го прави – или га прави за отмъщение… А никога няма да ви простят постоянни обвинения в непрофесионалност. Пишете за друго – с това ще дадете пример на тези ваши колеги които искат да са като вас и различни от недобрите журналисти.
– не ми харесва и това, че коментара ми е в лоша компания… но важното е Вие да го прочетете..
Желая Ви успех и здраве и до скоро виждане на малкия екран
Васко
Един мъж е умен и става за нещо докато жена му(броя на мацките наоколо няма значение) го смята за такъв и тя е последната,която таи някаква надеждица. Така, че човека е прав, ако иска без много излагация и сътресения да се оттегли – да се вслуша в “желанията” на жена си.
Due to the last article of Mr. Ivo Idzhev are emerging different comments about well known on high level Administration,s inventiveness.
It seems they are called to coincide with next Party Congress and a 3-day visit to Syria&Jordan of Foreign Minister Kalfin to meet president Bashar al-Assad and Jordanian PM Nader Al-Dahabi But also with with the absence of Bulgaria,s good communications with the EU and a not threat to their labor market for our countrymen,so for Romanians.
Who hell might be the “demented” Chief of State, if able and no willing,to abandon declared preferences of USA President-elect about key problems of the Middle East and miss the right moment….?
No way!
Mr.Parvanov will manage by ruse…and Mr.Stanishev is not on the way to “repeat” a Bulgarian version of the verbs “hang” and “balls”!!!
On the contrary…they will be not allowed!!!
Of course,if the time for another surprise of the History,meanwhile,didn,t come suddenly….but seems unbelievable….
Г-н Инджев пишете чудесно, и затова бих ви помолил да коментирате една такава тема- правосъдието в Бг е никакво.Тогава откъде този страх да се наричат нещата с истинските си имена, виновниците с имената им.Всички се извиняват с това , че щели да го съдят…Защо по времето на г-н Костов журналистите бяха едни смелчаци а сега… Неизживян страх от комунизма ли е,или просто пребиват като Огнян Стефанов.
Извън темата:
Можете ли да коментирате това писмо на Вени Марковски по повод статията в International Herald Tribune:
http://blog.veni.com/?p=823
Г-н Инджев, Вие сте журналист и сигурно сте вземали безброй интервюта. От Вас пък, предполагам, също са вземали интервюта, но не толкова често. Аз в тази връзка искам да Ви предложа да отговорите публично на някои въпроси (доста са!), които според мен са важни. И по които ми се иска да разбера Вашето разбиране. Ще се радвам да приемете, сигурен съм, че ще са доволни и Вашите редовни читатели.
Ето по-долу списък на въпросите, които по моя преценка са важни. И по които се налага настойчиво да мислим ние, гражданите. Стига да искаме да не загубим демокрацията си. Тези въпроси са от един мой Проект за реформа на българската демокрация, по който и аз работя, ала ми се иска, подобно на анкета, да събера и някои други мнения.
(Въпросите, които Ви се струват по-маловажни, можете да ги отхвърлите. А пък нищо не пречи да отговорите и съвсем лаконично, предвид броя на въпросите.)
1.)Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?
2.) Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?
3.) Защо, какво наложи у нас да бъде разбита двуполюсната партийна система, след като всяка развита демокрация, знайно е, винаги, по принцип и дори на практика е двупартийна?
4.) Ако е вярно, че “безпартийна демокрация” няма и не може да има, то каква е ситуацията днес в българските партии; вътре във всяка от тях кои са най-главните проблеми, подлежащи на колкото се може по-спешно решаване?
5.) Загубилият доверие български политически елит има ли шанс да си го възвърне – и как е възможно да стане това? Може ли да се осъществи някаква съдбовна “смяна на елитите”?
6.) Как може да се преодолее задкулисното дирижиране на политическите процеси у нас от мощните олигархични кръгове, свързани с различните крила на комунистическата мафия?
7.) Как да намерим път до съзнанието на масовия българин, как да му помогнем да надмогне апатията, неверието, отчаянието, песимизма и нихилизма си спрямо политиката, демокрацията и свободата изобщо? Какво можем и сме длъжни да направим в тази насока?
8.) Как, по какъв начин следва да се разпространяват в съзнанията автентичните и душеспасителни ценности на свободата, демокрацията, просперитета, хуманността? Как да направим хората у нас отново да повярват в българската демокрация и да допренесат за възкръсването й?
9.) Кой е начина за активизиране на гражданското участие и действие в политиката, включително и по отношение на извънпарламентарния, “уличен” граждански натиск на колкото се може по-широки слоеве?
10.) Как можем да накараме управляващите да имат респект пред справедливия гняв на гражданите, причинен от техните безобразия?
11.) Можем ли да направим така, че масовият избирател повече да не се оставя да бъде лъган и съблазняван от лъжливи политически спекуланти? Как да накараме този масов гражданин да прозре собствените си, и то най-дълготрайните си и същностни интереси?
12.) Ако е истина, че функционираща демокрация може да има само ако има функциониращи демократични механизми вътре в партиите, а така също и демократични процедури в техните междупартийни отношения, то по такъв начин тогава ние, избирателите, можем да спомогнем за вътрешното демократизиране на по-сериозните български политически партии?
13.) Как можем да провокираме условията за възникването на здравословна демократична атмосфера и среда, която да благоприятства изявата на стойностни, алтруистично и идеалистично настроени, способни, твърди, дейни, прагматични, умни, но и съзнаващи висотата на мисията си политици и държавници?
14.) Как да изолираме от политиката крайно компрометираната напаст от безскрупулни политици, доказали в годините само това, че са работили единствено за себе си, за собственото си облагодателестване, и по тази причина не само че не са допринесли нищо добро за България, ами постоянно и най-настойчиво са й вредили през всички години на преход (имам предвид безскрупулни и безсрамни политически играчи като Гоце, Доган, Симеон, малкият Дмитрич, Желю, Беров, Жан Виденов и пр., а също и огромната кохорта от по-незначителни политически въжеиграчи, спекуланти и далавераджии)?
15.) Как да отличим искрено милеещия за страната политик с държавнически потенциал от дребния шмекер, въжеиграч, използвач с престъпни и даже бандитски склонности, който обаче има политически претенции?
16.) Как обикновеният човек може най-основателно да реши кой наистина заслужава неговото доверие – и по тази причина трябва да получи неговия глас на изборите? Наистина ли повечето от хората не са в състояние да решат тази съдбовна за функционирането на демокрацията ни задача? Как да помогнем на такива хора да прозрат истината?
17.) Това, че медиите у нас са под жесток олигархичен похлупак, това, че у нас де факто няма действителна свобода на словото, на медиите и на печата, не е ли всъщност главният фактор за блокирането, за обезсилването, за неработенето на младата българска демокрация?
18.) Как може да се преодолее това крайно неблагоприятно обстоятелство, как гражданите да принудят медиите да не изменят на високата си и отговорна мисия?
19.) Наистина, може ли да се внесе поне известен морал в крайно деморализираното съсловие на българските журналисти?
20.) Как можем да помогнем на журналистите да отхвърлят жестокия натиск, който ги е принудил да станат презрени слуги на контролиращата всичко в страната мафиотско-комунистическо-ченгесарска олигархия?
21.) Как да накараме, можем ли да принудим нашите управници да изпълняват обещанията си, които са дали в предизборния период? И т.н.
(Извинявам се за това, че въпросите са прекалено много. Те обаче могат да бъдат и още повече, понеже нещата у нас са порядъчно заплетени. Но от нас се иска да ги разнищваме, колкото понякога и да ни е неприятно това. За жалост мнозина от съгражданите ни по тази причина са се отказали да мислят, което обаче е опасно: това може би е един от факторите да стигнем до дереджето, в което се намираме сега.)
Като стана дума за шеги се сетих за една фотография във в.”Работническо дело” от 195. и незнам си коя година.
На снимката другаря Хрушчов на среща с колхозници. Текстa под снимката:
“_ Как сте, как сте?” шегуваше се другарят Хрушчов.
“-Добре сме, добре сме”- шегуваха се колкозниците.
Шегуват си се хората и не на шега живота ни минава и заминава като трамвай, пълен със стари филми и идеи, и стари майтапи.
Министър на културата, който пише “Збогом”. Чувството ми за хумор ме напуска и не знам, да се смея ли, да плача ли?
Премиер- министър Украинец, нели
“Откъдето момата от там и родата” и “На чужд народ 100 тояги са му малко”.
Президент агент- доносник на ДС, комуто жена му правилно “не му дава”, че е срамота да си главнокомандуващ на деполитизирана армия, но от друга страна медиите не му позволяват да се шегува…
Раправят не на шега, че навремето Мара Малеева също дърпала юздите на Тато. А бе, “Нищо ново под Слънцето”.
Какво казва Конституцията по въпроса с президентският майтап?
Пардон- мандат.
Коментирам само коментарите.Незнам защо днешните умнци не виждат анализа на медиината система в Б-я.Парадокса е не “президента”(той и без това е фикуса в хола),парадокса е манипулцията на новината.А само за тези като Пешо от кръчмата отсреща,хорат се обаждат в полицията, кога съседа върши нещо нередно,защото го мразят-само в България.
Лучше верное и некрасивое, чем красивое, но неверное.
Увлекательно! Только не могу понять как часто обновляется блог?
Следя инициативата ви, но не успявам да откликна поради задачите, които няма как да оставя настрана-отнасям се прекалено сериозно към темата, за да я претупам ей така…
иначе довършвам книгата ви и мисля, че разбирам защо привличате някои злобни коментари: настъпили сте ЛИЧНО мнозина, нещо, което повечето автори избягват, за да си нямат разправии.
Аз лично недолюбвам граовския президент и често се възмущавам от една страна на липсата на хоризонт / пък и съветниците си такива избира,че не могат да му го разширят, или просто не иска / от друга на прекалено голямото му владеене на всички отрицателни технологии на българския манталитет, но се питам дали един нормален човек като една съпруга на президент в един момент няма да й стане малко нанагорно както от мръсотията в политиката, така и от съответващата реакция на съпруга. Не винаги всичко и навсякъде може да бъде премерено и замерено. Друг е въпросът, разбира се, за медийната реакция у нас, както и за мераците и властта.
„жена ми не ми дава” Това за Станишев ли се отнася?На такива мисли ме навежда коментара на политоложката.
За Първанов…
Г-н Грънчаров,в повече от 20 въпроса поставяте поставяте и интересни и по-заплетени “теми”…та те са повод,да Ви пиша,тъй като в живота ми се преплетоха и интересни и уникални събития!
А, те най-малкото “крещят мълчаливо” за респект и уважение към “мъката на мисълта”,което е по-рядко срещано явление в сивото ни ежедневие…но при Вас го има!
Казват,че човек е сбор от качествата на своя род и това е вярно,когато всичките прадеси си приличат,но е и неточно,защото разнородни и проитвоположни ценности, не могат,да се събират,и защото при такива обстоятелства, човек не е сбор,а смес от своя род.
А това,не се подава на съотношението и взаимодействието на съставните му части….сред тях сърцето и душата имат безспорно своя дял,но и съзнателната воля за стремеж към плътските блага и обществения блясък…
Последните “умират” при пре задоволвянане,но се подхранват,при глад, а острото- повече или по-малко-прикрито желание за потискането им,избухва при първия допир със суетата в света,като поваля всички нравствени начала….
Каляването на “низвергнатите” в самота трае от по -няколко десетилетия-ако въобще са разбрали причините и мисията си-но Божията благодат спрямо тях,не закъснява…
Имаме ли такива в инкубатора!
Да имаме,нещо повече,не сме сособни,дори да ги “познаем”…
Тях ги “раждат” обстоятелствата след нестандартна школовка на живота,а не тези и записки-още по-малко от пленуми!
А когато усетят,че няма “Нищо друго,освен Бога!”те са втасали вече и готови за своята мисия”,но това е след като са успели да погледнат над сполуката,над славата,над света…
Затова и Шатобриан,казва: “Притечете се, желани бури!”
Когато ги “откриете”,значи ще сме готови и за следващата част на “задочния диалог”,а междувременно и г-н Инжев-който е по-наясно за част от мислите ми,е възможно,да Ви отговори на свой ред,когато реши и може…
За последните 100-120 години колцина се зdпомнят…сегашното е поредното “Sic transit gloria mundi!”
По отношение написаното от Васко:Г-н Инджев,за бога,не спирайте да пишете за президента!Никога няма да ми омръзне да чета статиите за Гоце,той е неизчерпаема тема за коментар.Пернишкият тарикат и виден лицемер е най-главният “герой” на нашето време,без неговата благословия нищо в държавата не се случва.Надявам се и гафовете му да нямат край,та нали е граовец,а те са известни с упоритостта си.
И аз имам нещо за Васко:
Поздрави за умерения конструктивизъм първо, такова нещо е рядкост в БГ-то…
Иначе, след като Ади изяснява, че няма начин да ни омръзне темата за издевателствата на Гоце над нас, аз да уточня защо смятам атаките на Иво Инджев срещу непрофесионализма в медиите дори за още по-важни! Ами знаете ли, специално на човек като Вас, със сигурност нямаше да се харесат много от нещата, които едни свободни медии БИХА МОГЛИ да публикуват за страната ни и за лидерите ни. Но вместо това по някакъв начин са успели да Ви заблудят. Да четеш 24 часа е все едно да гледаш през изпотено стъкло – виждаш нещо, контури, ама какво точно става – не е ясно! А медиите, могат, трябва, ДЛЪЖНИ СА да бъдат нашия рупор, да бъдат бич за политиците сгазили лука. Защото ние, гражданите, пускаме гилотината веднъж на 4 години, но именно медиите би трябвало да поддържат през останалото време стремежа на политиците да не се издънят. Простичката истина за моркова и тоягата. Ние сме моркова, но медиите са тоягата! Извинете ме, ама наистини ли ще защитавате тезата, че това е така в случая с двата топ /доскоро поне/ ежедневника у нас? Вижте едно просто ТВ шоу какво може да направи (не искам да рекламирам нищо, ама това БГ шоу с изневерите си е суперхит). За месец-два екран и даде категоричен отговор на един дълго оспорван и коментиран мит, превърнал се в грозна реалност, а именно: припечелват ли моделките у нас и по ‘древния’ начин… Отговорът на този въпрос обаче няма да свали от власт никого, а по същество, тематиката е същата като политиката – всеки разбира, чува, разпространява слухове, но никой не знае нищо със сигурност! Е, вече поне за манекенките ЗНАЕМ! А за политиците? Кога, кой ЩЕ НИ УВЕДОМИ? Вие ли ще го направите, Васко? Защото да си честен и обективен журналист е почти толкова трудно и опасно колкото да си честен и обективен политик! И в двата случая си навличаш много врагове. А когато журналистите не са такива каквито трябва да бъдат, те, също като политиците, СТАВАТ ВРЕДНИ! А Вие казвате – не се нахвръляйте върху тях, горкичките. Нека си гушат кинти и се размазват на организираните от властта купони, ще ме извините за изразите. Отврат!