В друга медия не бих обобщавал реплики по мой адрес, изречени от публични личности. Това е упражнение, което, колкото и да е свързано с обществения интерес (да има свобода на словото) неминуемо би се натъкнало на упреци за нарцисизъм в стил : „кой си ти, че да ни занимаваш със себе си”!
В личния си блог обаче мога да си позволя този лукс. Защото той се чете от доброволци, които, добронамерено, или не, се интересуват от мнението ми. С други думи-никому не се натрапвам…
Поводите са повече от един. Изскочиха във връзка с уволняването на Георги Коритаров от „ Нова телевизия”. По този повод водещият Николай Бареков отказал коментар, защото ставало дума за колега. Интересно, аз какъв бях му бях в Би Ти Ви, та спретна другарски съд над мен на 13-ти петък 2006-та в частта от своето предаване, запазена за…култура ( да, да ясно е, че му е било наредено, но това го представя още по-зле като „жуналист”)? Колегиално ли беше да се провиква срещу довчерашния журналист от същата телевизия, принуден да загуби работата си под политически натиск, че общо взето така му се падало, щом разпространявал непроверена информация, което, ако било позволено, щяло да превърне телевизията в жълта медия. И това го казва водещият на няколко поредни предавания, посветени на анонимните обвинения срещу бившия президент Петър Стоянов в агентурно минало !
Ако междувременно водещият от „американската телевизия” си е променил мнението по въпроса за оплюването на падналия колега, би могъл да го направи още на 6 март 2007-ма, когато в годишния доклад на Държавния департамент за правата на човека случаят с моето напускане беше окачествен като резултат от…политически натиск и пример за нарушаване свободата на словото в България.
Нищо подобно на „разкаяние” не последва тогава. От „американската телевизия” се направиха, че не са забелязали официалната позиция на страната, по чиито „високи стандарти” уж се били отнесли с мен.
Цитатът за „високите американски стандарти” е от в. „Труд”, който беше издирил чак във Франция шефа на Би Ти Ви Албърт Парсънс да обоснове позицията на ръководството на телевизията и който, в нарушение на всякакви стандарти беше наредил предаването ми да бъде спряно и да ми бъде предадено, че ме чака уволнение-без самият той да е видял запис от .предаването. Това, впрочем, се оказа първото и последно интервю на Парсънс по темата ( имало е подготовка за друго, „фундаментално” за другия официоз „24 часа”, но то така и не видя бял свят). На Парсънс светкавично му повишиха стандарта още същата седмица и той практически изчезна от България-официалната версия е, че тя му станала тясна и го издигнали на по-важен пост.
Пряко за моя милост , във връзка с Георги Коритаров, се е присетил и висшият деец на БСП, бивш голям началник в МВР и политическата милиция от времето на комунизма Цвятко Цветков. Той пък, в интервю за един сайт ( който обикновено цитирам, но не забелязвам някаква реципрочност, та този път ще пропусна) се загрижил за моята съдба и се надявал тя да не сполети Коритаров, когото очаквал да види пак на екрана. Колко мило! Ехидството явно е присъщо на тези другари. Демонстрира го по мой адрес самият Първанов. Правейки се на умряла лисица той на два пъти направо препоръча на Би Ти Ви да си ме вземе обратно. Което не му попречи да се подиграе, че за него съм бил безобиден журналист, защото не съм го обидил цели 5 години ( както се изрази пред в. „24 часа” на 18 октомври 2006-та).
Тези хорица триумфират. Не могат да се нарадват на нещото, което смятат за своя победа ( над скромната ми журналистическа персона). Само че са толкова ограничени, че, стъпвайки върху своите „високи стандарти”, не могат да си представят колко са низки в тази роля. Както и не им идва на ум, че за човек, който цени свободата повече от конюнктурата и угодничеството, напускането на телевизионния екран след натиск от президента и слугинаж от страна на прякото ръководство на медията не само не е трагедия, а е морална победа. Мислят си, че успешно се гаврят с повален противник, а не са в състояние да разберат, че с примитивното си поведение се превръщат в антитеза на онова, което искат да постигнат- легитимират обекта на своята управленска агресия като автентичен застъпник на обществения интерес.
А той е: да няма безгръбначие и подмазвачество в българската журналистика пред силните на деня.
Как да им кажеш на такива хорица, че тази роля е далеч, далеч по-достойна от компромисното мрънкане от екрана, или от „завръщането” там на всяка цена-те, милите, умират от ужас да не си загубят постовете, службиците и „екстрите”, и съдейки по себе си, са убедени, че измекярщината е природна даденост. Вярно, основание да виждат света в тази светлина не липсват-„наше село” е пълно със субекти, готови винаги да разменят пита кашкавал срещу парцел свобода.
Но все пак не всички са такива. Не всички, господа другари!
…”Интересно, аз какъв бях му бях в Би Ти Ви”…
Дори Николай Бареков (чиято дебелащина никога не би ме изненадала)не си е позволил да се възприема като Ваш колега…
Поздрави!Невероятно удоволствие е да Ви чета!
Да,те ни се хилят отвсякъде,лицата на безличното лицемерие.От сутрешните блокове до късните новини.Дори в момента отварям Актуално и оттам ми съобщават,че президента Първанов бил най-харесваният политик в момента.Не просто с най-висок рейтинг,а най-харесван!Отвратително!Единици са журналистите с позиция и смелост да я изразят.Крайно време беше да пишете и за онова мекотело Бареков,че току виж отнякъде ми съобщят,че той е най-харесваният журналист.
Този блог е своеобразна утеха в падналата и тотално сбъркана българска медийна среда. Впрочем действителността в БГ става все по-безутешна и омерзителна – медиите отразяват като бесни конгреса на столетницата, но липсва дебат върху свободата на словото например и безсрамната разправа с журналисти. Ако някой се изкакза по този въпрос – то това е или милиционерът Цвятко Цветков, или полуграмотното журналистче Бареков. Иво Инджев добре е илюстрирал таванът им на говорене по този въпрос – или през слугинажа, или през милиционерскотот лицемерие.
Послушковците в журналистиката са форма на убитото ни и смачкано самочувствие, от липсата на личности, от липсата на достойнство. Да, все по-ужасно е да се живее тук. Всъщност хора като Иво Инджев изглеждат толкова самотни, че ми приличат по-скоро на някакви случайно останали днес рицари на печалното слово.
Иво, статусите се променят. Ще дойде време, когато на доста от харесващите днес Първанов ще им се налага да слушат коментарите ти. Върпитавието на народа в Германия е продължило 200 години.
Интелегентните хора навсякъде по света ги мразят,но интелегентните нации ги слушат.Не интелегентните нации не ги слушат.Интелегентноста и мисленето се развиват.Но къде в БГ.Образованието семейството,журналистиката и др.са тези,кои
то са най-важни за това.Ами познайте,защо президента Гоце е най-харесван и колко българи са гледали и слушали г.Инджев?
Поздрави г.Инджев.Сутрин като си отворя компютъра първо отварям вашата страница.Поздрави.
Г-н Инджев аз съм една от тези, които бяха изумени от отстраняването ви от BTB.И затова много се радвам, че мога да чета блога ви.Мисля, че истнинната журналистика не е загинала.Пишете! Има смисъл.
С този пост се прави реклама(и лошата реклама е добра реклама) на Ники Дудука!
Лично аз смятам, че тоя не заслужава (ама) никакво внимание! Отврати ме още навремето, когато Атака влезе в парламента – тогава в изборната вечер дудукът не скри удивлението си от този факт и публично призна, че имало негласна уговорка за медийно затъмнние по отншение на Атака! Не че съм някой захлупен атакист – даже не мога да ги понасям тия лумпени, но идиоти, като Н.Б. и „редколегията“ на плевенския дългуч, ме накараха тоава да ида до изборното бюро и да дам гласа си именно за Атака, па макар и с отвращение.
Нарочно не споменавам имената на дудука, дългуча и останалите от т.нар. „американска“ тв.
De mortibs – aut bene, aut nihil!
(за умрелите – или добро или нищо)
De mortibUs – aut bene, aut nihil
Поздравявам Ви, г-н Инджев!
Вашите слова ми напомнят на недоумението у Кирил Христов (1875 – 1944), което будят “овчите драхонки със самочувствие на Витоша”.
Его маниаците в България не управляват от днес или вчера. Нагонът за отмъщение, изобщо всички форми на ресентимент оправдават тяхното съществуване. Иначе как се издържа подобна посредственост от такова его?
Направиха Ви комплимент,като ви уволниха тогава.Признаха,че работите като никой друг.А Бареков е просто събеседник с хуманитарно образование и си е точно за там,да се плъзга по повърхността с плавнице и пояс,да се застрахова срещу водовъртежите,да радва драгите зрители с изрази-лафове.
Ех, Иво…
“Първанов е най-одобряваният политик през ноември”:
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1254450
Чрез потискане на образованието на населението, манипулация и масова пропаганда, могат да бъдат постигнати ужасяващи резултати. Тия действия на управляващия елит са толкова уродливи, че заслужават масиран и всеотдаен отпор. Балансът на ресурсите е много неизгоден (властта има и силата, и парите, а ние – само знания), но правим, каквото можем.
Покрай конкретния повод г-н Инджев е успял съвсем ясно и лаконично да изрази основния проблем на нашата родна публичност: триумфът на безличията, на безгръбначните измекяри на властта, а също и върховните апотеози на толкова безскрупулния ни “политически елит” – който също измекярства, но на руско-българските олигарси и на кремълските си господари! – е крещящ с безнравствения си потенциал основен и най-съдбовен проблем на младата българска демокрация.
Т.е. у нас в създалата се ситуация възникна ужасен ценностен вакуум и дефицит на човечност у основните играчи, взели надмощие на публичната сцена. А пък публиката, т.е. ние, гражданите, безмълвно се оставихме на гаврите на спомената арогантна и аморална комуноидна напаст.
Ако трябва да се търси изход от този наистина съдбовен проблем на демокрацията ни, то той е един: разпространяване в съзнанията на индивидите и на широките слоеве от нацията на ония морални ценности, през призмата на които човек може не само да усети аморализма на същите тия безскрупулни играчи-“херои”, но и да се отврати от тях, да изпита дължимата погнуса. А в крайна сметка не само да ги презре, ами да се изпълни с такава непримиримост, че в един момент всички дружно да съберем сили та да си изпълним отговорността: най-позорно да изритаме тази комуноидна напаст от политическата сцена.
Потребна ни е морална революция на духовете и съзнанията, нравствен поврат, без който демокрацията ни е осъдена на най-жалък край.
Ето защо това, което показва г-н Инджев с примера си, а и със стоицизма си, издържайки на гаврите и нападките, е заразяващ с нравствения си заряд пример. Неговите всекидневни анализи и коментари всекидневно заразяват толкова много хора, а пък те, предполага се, заразяват нови.
Което показва, че въпреки всичко сме обречени в един момент да вземем надмощие и да постигнем идеала си за повече морал в българската публичност, за поврат към доброто и към истината.
Така че истината и доброто, макар и в немилост у нас в този момент, няма как да не вземат надмощие. Само дето всичко зависи от нас, от нашата преданост на истината и доброто. Всичко зависи от нашата овладяност от свободата и от порива ни към достойния живот. Всичко зависи от готовността ни да направим България място, в което да успяват не мизерниците-подлизурковци, а най-достойните и кадърни хора.
Поздравления, неим обръщайте внимание на тези дребни душици, дето не знаят къде са се родили дали в Косача или в Сирещник.Но май и от страните с ужким свободна преса май се оказа че действат доста тоталитерно.
В тази връзка си позволих да направя някои изводи ето тук: Потребна ни е морална революция на духовете и съзнанията, без която демокрацията ни е осъдена на най-жалък край
От статията разбирам,че все още Ви е болно от отстраняването Ви от БТВ.Нямате повод за това,вместо да ви извадят очите,те ви изписаха веждите!Нямате ли усещането,че сте по чут от всякога?Чета с интерес статиите Ви и се радвам,че Ви има!
И статията и коментарите-тази сутрин-са върхът до който е бил”затрднен” /!??/ -майтап бе Уили!! – дори един А.Грънчаров,поради понятната находчивост, смелост и гражданска дързост на жените…
И ако бях затруднен,коя от тях,да посоча,правя това с една сълза в окото,защото момичето е схванало най-важното:
Понеже винаги са били тъпи,те просто Ви доизваяха,за да не повтарям прочутата народна мъдрост…
Усещането за болка-при лишаването от любимата работа като много кадърен човек- е страшно нещо,г-н Инджев,а Вие знаете и защо го казвам,но то е и част от Божието изпитание за онова другото,което Съдбата ни готви…макар понякога да трае десетилетия!
Много са историческите примери за това!!!
Утехата – може би – е само тази,че във Вашия случай,няма да са толкова!!!
Иво,това го има от както свят светува,и ще го има.Лакеи,позмазвачи…..Може би е необходимо да продължиш да правиш това което правиш=да се поставиш над нещата . Николай Бюреков го наградиха с някаква награда за будители или нещо такова. Това чудесно кореспондира с медатите “Стара Планина” които Гоце раздава на Доган и Мафията. Това е “Венецуелска Соната” или “Кубински сонет”-явления които нямат нищо общо с реалността. Наградата която ти имаш -са твоите читатели . Бареков е временно явление-някакъв “вентилартор” да разхлажда господарите му….нещо такова,не мога да се сетя за нямамва подобна метафора.
Достойнство и чест са непознати качества на хора като Бареков ,Цв.Цветков и техните подобни .Убедена съм ,че в България има много честни и достойни хора ,като Вас г-н Инджев.
Точен … както винаги. ПОЗДРАВЛЕНИЯ
Дано от всичко това има смисъл!
G-n Indjev,
6te si pozvolja intimnostta da govorja na “ti” i da vnesa malko humor, kato ti pripomnja edin star mladejki vic s ljubim geroj papagala, kojto bil zatvoren v koko6arnika za psuvane na vlastta. Koko6kite go naobikolili a toj dryzko gi poglednal i im kazal: az sam tuk po politi4eski pri4ini, ne kato vas za prostituciq… Ta i ti, prodaljavaj drazko i ne obra6taj vnimanie na pro… koko6kite. Ima6 nas, po4itatelite.
Инджев,
Аз се чувствам неудобно от толкова хвалби по твой адрес. Не е на добро.
Bez da poznawam dobre Barekow poneje ne gledam predawaniata my sled kato napusna TV Ewropa, moga da kaja samo towa che e prosto edno chalga-boy ot plovdiv otishlo w sofia – takowa ot koito BG ima nujda… iawno…taka che nishto chudno…
моите поздравления г- Инджев. убеден съм, че ще дойде момент, когато ще се върнете на телевизионния екран. разбира се няма да е при тези, много точно определени от Вас х о р и ц а. нищожни, низши душици. на времето един от големите режисьори в българското кино, покойният Христо Христов в един наш разговор каза: забелязваш, ли как с времето физиономията на хората се променя. с натрупването на годините характера на даден човек започва да се чете по лицето. е какво да говорим за физиономиите на тези, които коментирате? ами то е ясно Цветков, Бареков,Първанов – наглостта на тъмните и мрачни деяния , простащината на промъкнал се с безгръбначност и достигнал материално благосъстояние елементарен наглец и разяжданото от терзание лице на отритнат от европейски и световни лидери държавен глава.
И аз се притеснявам,Рон…повтарях го,докато на някои им писна и им втръсна от “псувните ми” срещу “апологетиката” с прилагателни и суперлативи…
Вярвам само,че страданията му ще балансират,дори -недей боже- още зложелателства!
А и повечето,каквито са и нашите две,са доброжелателни спрямо кадърен човек…
От друга страна е жалко,че в медийнната ожъната нива,стърчи само неговият самотен клас,а това вече не е на добро,но-да не му е уроки-не се отнася за него,а и ако рекъл Бог, в обозримо бъдеще няма да е самотен….
“Защото сме социалисти” – кратък курс
“117 години нашата партия винаги е била партия на прогреса и развитието”
http://mediapool.bg/show/?storyid=146255&srcpos=1
Няма друга подобна насмешка с народ и история каквато си прави Сергей Дмитриевич Станишев и партия!
Г-н Инджев,
всяка вечер търся последната Ви публикация, а днес нищо не сте писал? Всичко случващо се в страната е на път да създаде подозрения. Желая Ви всичко добро.
И аз да попитам, обадете се г-н Инджев.
Надявам се да сте добре.
Виж ти от доста време не имам този блог в reader- си но никога не съм се зачитал.”поредния който си дрънка за какво да се занимавам”.Но определено вече имате още един читатател. Истината трябва да се казва , аз вярвам на истините точно на такива хора , “игонени” и “нехаресвани” .
Коритаров е уволнен – факт.
Коритаров ще бъде обезвъзмезден съгласно договора си и клаузите в него – бъдещ, но неотменим и затова пак факт.
Шефът те разкарва когато си реши и поема разходите – толкоз.
Няма значение дали си журналист, дали се мислиш за такъв или дали си обикновен бачкатор.
Вица за папагала е цинично реалистичен – за съжаление. Идвам тук защото все пак искам да имам илюзията, че България не е един курник.
Роденият в Бшарри, Ливан Джубран Халил Джубран е написал множество велики произведения, повечето познати на българина. Но може би най-важно, поне за мен, е написаното от него в няколко реда от книгата му “Градината на Пророка”. Нека това бъде повод за размисъл.
Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, не изтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, не изцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ , който насън презира някоя страст, а наяве й робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ , който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ , разделен на части, всяка от които си въобразява , че е народ.
“Градината на Пророка”, стр. 26-27
Посетете този блог: http://ruslantrad.wordpress.com/2008/11/24/liderite-trqbva-da-se-zasramqt/#comment-482
Халил Джубран е наистина явление, между малцината интелектуалци, които надмогват ограничения регионален хоризонт ( на иначе древния, основополагащ човешката цивилизация) Близък Изток. Но и той, горкият, както много негови събратя, надскочили времето и обкръжението си, е имал съдбата на мислителя, наблюдавал живота през далекогледа на емигранта…