Гледах телевизионната изява на един дядо без да знам, че е Дядо. Същият дядо, показан в празния допотопен трамвай с десния завой по нанадолнището, управляван от внучето на коминтерна Станишев, който претендира да символизира левия завой нагоре. Този Дядо, без да е Дядо Благоев, е, оказва се, емблема на управляващата партия, претендираща да модернизира България ( чрез абсурда на визията на градската носталгия по идеологията, известна с работническо-селското противопоставяне срещу… градските хора). Да, човекът е популярен по партийна линия като Дядо Гого.
Всъщност не е важен Дядо, а мислите, които неговата филмова изява ( и сам да съм у трамвая, па че се бутам, казва шопът-и Дядо се бута в празния трамвай в прегръдките на партийното ръководство) провокира към някои обобщения.
С вярващи не споря. Те си имат канони. Просто няма смисъл.Така че с твърденията на Дядо, изречени „от телевизора”, че в България не е имало комунизъм (демек, тепърва ще видите вие истински концлагери, досега това си бяха детски ясли), няма да преговарям. Ще се съгласявам.
Започвам. Ще доказвам истинността на твърденията, че ( свободата е робство, според убийствената сатира на Оруел) в миналото всички сме били маскари. Не сме се различавали на Изток и на Запад. Били сме направо еднакви.
Преди всичко да обърнем внимание на съждението, че тук комунизъм не е имало, както твърди дядо ви, емблемата на БСП.
Ами че то и там, отвъд желязната завеса, нямаше комунизъм. Нима не сме си били еднакви? Тука нема и там нема?
У тях снимаха филми, критични срещу капитализма и пишеха такива книги. У нас-също.
Там имаше демонстрации срещу войната във Виетнам. Както и тук.
В капиталистическа Холандия, в Западна Европа въобще, протестите срещу разполагането на американски ракети със среден обсег на действие на континента (като защита от съветска агресия) звучаха родно и познато: „better red than dead” , т.е. „по-добре червен, отколкото мъртъв”. Нима не сме си били еднакви?
Там човек можеше да напсува публично капитализма, империализма и самия сатана, американския президент. Това беше позволено и тук.
Там ни се подиграваха. Тук-също.
Те твърдяха, че сме най-близките съюзници на СССР. Ние не просто бяхме съгласни с това, а се борехме за тази привилегия самоотвержено.
Техните власти ни шпионираха. Нашите ни шпионираха също.
Тяхната представа за нас беше изкривена. Нашата за нас-също.
На тях през ум не им минаваше да ходят на почивка в СССР при всичките му океани, езера, гори, пустини и пустинни плажове. Както и на нас.
На западните граждани гледаха на входа ( и на изхода) на СССР като на врагове. На нас, въоръжените с уж обезоръжаващи тази параноя паспорти от НРБ-по абсолютно същия начин.
Техните общества бяха слабо информирани за процесите у нас. Нашето общество, доколкото изобщо го имаше като гражданско такова, също не знаеше почти нищо за реалните събития в Родината.
Да притичаш през границата от Изток на Запад, или обратно ( не че обратното се случваше, но поне на теория), беше еднакво смъртоносно.
Да пазаруваш с левове в Америка беше трудно.Тук също.
Да имаш долари и тук, и там беше голям кеф.
Да караш запорожец не беше голям кеф нито тук, нито там.
Да имаш мерцедес си беше супер навсякъде.
Да си пратиш дъщерята на специализация в Оксфорд си беше престижно-независимо дали се казва Людмила, или Челси.
Да се мазниш на Москва за нефт и газ си беше като свободна борба между мазни пехливани от Изток и Запад ( за Живков се твърдеше , че знаел в това отношение страхотни хватки, но ние знаем само това, което виждахме-целувки с Брежнев уста в уста, увековечени на огромни билбордове из цяла България).
Те подкрепяха реформирането на комунизма в Чехословакия. Ние дори пратихме танкове със същата цел, щото комунизмът го беше закъсал без тях.
В Америка имаха и имат двупартийна система на управление.
И нашата беше такава-БКП и БЗНС ни оглавяваха, а напоследък, даже имаме и трипартиен оглавник.
Те явно харесваха американски филми. Както и ние, макар и не толкова явно.
Те измислиха „западната музика”, а ние, без да се замислим, я харесвахме.
Те си пускаха дълги коси, ние също имахме желание.
Ние не измислихме нищо подобно и те не ни се разсърдиха за това.
Тяхната мода се оказваше и наша-никога обратното.
Ние им подражавахме в много отношения, а те ни поддържаха в това отношение.
При тях времето е пари. У нас парите също са временно явление за повечето българи.
Те се страхуваха комунизмът да не ги закопае ( както им обещаваше Хрушчов) и ние, както се видя основателно, се притеснявахме да не ни раздадат кирките, знаейки поговорката за „ който гроб копае…”.
Техните тайни служби се отчитаха пред съответните парламентарни комисии. Бегълците от нашите служби правеха същото пред тях.
За да прекъсна този безкраен списък от прилики, ще отбележа поне една разлика. Милионите бегълци от източния рай, рискували често живота си да попаднат в западния ад, си остават безименни поради факта, че са милиони. Докато единиците ексцентрични емигранти в обратната посока се знаят поименно.
Антирекламата на отминалото бъдеще на гореспоминалите се успехи в състезанието на идеи и практики би трябвало да провокира мислещите хора да си дадат сметка за нищетата на символиката, свързана със самотния Дядо Гого в праисторическия празен трамвай.
Празнотата обаче никога не пълнила въображението, хладилниците и портмонетата- тя може само” да пълни душите” на вярващите. А с тях, ще кажа отново, не може да се спори.
Вярно до последната буква. Само с едно уточнение – партийните другира сега се вдъхновяват от светлия лик на Обама (който не бе пропуснат на обложката на книгата им! заедно с куп други “социалисти”) и мечтаят сега да изнасят залезлата си идеология отвъд океана.
Така де – той е млад, красив и дори има тен, че и си пада “социалист” (според техните разбирания), така че занапред ще национализира, ще чете Капитала и ще го претворява в действие. Нещо като американски Сергей (но без празния трамвай). Със сигурност ще се намерят няколко дядо Гоговци, които да повярват в това…
Класика! Невероятно точни попадения! Поздравления! Най-много ми харесаха ето тия наистина класически според мен фрази, имащи стойността на най-сполучливи, съвършени афоризми:
При тях времето е пари. У нас парите също са временно явление за повечето българи.
Празнотата обаче никога не пълнила въображението, хладилниците и портмонетата- тя може само” да пълни душите” на вярващите. А с тях, ще кажа отново, не може да се спори.
Да пазаруваш с левове в Америка беше трудно. Тук също.
… но и останалите изречения си ги бива! Цял ден тия умни мисли ще сгряват сърцето ми! За което благодаря!
А пък особено младите, ала и не само те, трябва да осмислят особено ето това:
С вярващи не споря. Те си имат канони. Просто няма смисъл. Така че с твърденията на Дядо (Гого), изречени „от телевизора”, че в България не е имало комунизъм (демек, тепърва ще видите вие истински концлагери, досега това си бяха детски ясли), няма да преговарям. Ще се съгласявам.
Акцентирам върху това, което е самата истина: да се спори е излишно, бетовните глави не възприемат. Но има и нещо друго: в наше време, когато искат да изкарат вилнеещия цели десетилетия комунизъм за едва ли не “невинен младенец”, се налага всекидневно да се съпротивляваме на тази толкова брутална експанзия. Експанзията на този по същество пълзящ изроден комунизъм. Който се мъчи да се “героизира” сам, та да гепи душите и сърцата на младите, на наивните и склонни към паразитиране млади.
Щото тия от нас, дето като мен или като Иво Инджев, дето сме живели комунизма, трудно могат да ни съблазнят, съвсем не могат да ни съблазнят. Ние си знаем неговите “прелести”, преситили сме им се даже. “Насладили” сме им се до насита.
И затова изпитваме към комунизма, дето го живяхме – нямало го, преставяте ли си, ние го живяхме, той беше ни хванал яко за гушата, ала го нямало: каква наглост!!! – само и единствено погнуса. Който е видял лицето му, никога няма да съжали за него. И весело ще танцува върху трупа му. Но кога ли, приятели, ще имаме тази велика радост?!
“бетонните глави” исках да кажа… поради бързане съм го объркал…
Брилянтно есе написано от остро и безпощадно точно перо!
Един ден тази класика ще се изучава!
Абсолютно сте прав.
Аз съм на 27 и единсивенно позитивно нещо в цялата работа е че мога да си стегна нещата и да бягам където ми видят очите.
Тази сутрин,Лора Крумова само разпитваше И.Божинов!
И той-напомни “пировата победа” на С.Станишев по един “спор от сто и кусур години”,и все в медиите,както са го правили, още Д.Благоев и Я.Сакъзов!
Но като съидейници на своите балкански колеги от /Сърбия,Гърция и Румъния/ в т.ч. останалите като -Парвус,Плеханов и др.от двете военни групировки – Централният съюз и Съглашението-нашите са тези неуморни юнаци,които деморализират определени слоеве от българското общество и правят опити ,да проникнат в армията…
Нейният,почти милионен армейски състав, под командването на ген. Кл.Бояджиев /първа,ген.Г.Тодоров/втора/ и ген.Ст.Тошев/трета/осъществяват пряка връзка по линията Виена-Белград-София-Цариград!
Спрени са единствено само на два километра от гръцката граница,и след разгрома на англичаните при Кавадарци,от глупака кайзер Вилхелм ІІ,чиято сестра го крънка успешно за българската Кавала…
Далеч преди намесата на САЩ в световната касапница и факта за липсата на наши пленени знамена в чужди военно-исторически музейл
Пробива при Добро поле-наред с една дълга позиционна война и отвратително тилово снабдяване,много се е дължал,според документални доказателства от “Партиздат”,и на една,в т.ч. и партийна политика…
За нещастие и през есента на 1944 г.предаваме в ръцете на самопровазгласилия се се противник една 100% отлично съхранена армия-но не за защита на националните интереси,след разбор на сложните еврепйски и балкански взаимоотношения-а за изтощаващото й използване на хиляди километри от тук….
Двуличната и стихийна опозиция на БКП между двете световни войни,жъне плодове от неудовлетворените надежди за национално обединение!
Днес 90 години след “Радомирската република”,въстанието от 1923 г. и атентата от 1925 г., отново ни се сервира “фактическа изолация” в международен план с един “миманс”.
В него пак,за съжаление се включват европейските им колеги,а донякъде и американският идеализъм,при който-от друга страна- няма как да не надделеят практицизма и даденостите,”as they evolves..!”такива каквито са пред опасността от появата “зорлем” на нови противници след Грузия,Приднестровието сега, и т.н.
“виждахме-целувки с Брежнев уста в уста, увековечени на огромни билбордове из цяла България”
Тук им викаха “плакати”…
Мисля,че механичното прилагане на Западно-Европейската Демокрация във всички части на света е неприложимо.Навсякъде си има свои специфики от етнографско,политическо ,религиозно и историческо естество.В този смисъл,българина не може да бъде равностоен европеец-най-малкото защото националното му самочуствие е травмирано от русофилството в част от българското население-някои изпитват сувство за вина,че сме станали европейци и сме изневерили на Русия-както и цинично се изрази един руски дипломат.За съжаление той не е далече от истината . Към това русофилство-като прибавим перестроечната пропаганда с която заливат българина от 95 % от медии в България-можем спокой да кажем,че българина е неадеквтен евопеец.Европа ни дава пари и политически модел изпитан и “изшлайфан” в последните столетия,но българина се навира в политическата джунгла,екзотични решения/НДСВ,Атака,ГЕРБ,/-търсенето на “бащичкото”,който ще направи като в народната приказка чудо и ще има светло бъдеще.Българина -търси закрила във ” Титани” като Долен Сидеров-,мускулите на Бойко Борисов,”добрия” старец …
Поздравления, господин Инджев!
Костовистът го е казал всичко и точно в 10 изречения в т.ч. и схващането,че съм посочил само механично,увлеченията на демократите от западно-европейския социализъм…
Докато те “разпределяха и преразпределяха” бюджетно….един артист на когото ни “учеха,да се смеем”, даде името си на една икономика,която направи Америка мощна,защото повярва и накара обикновеният човек,да работи за своето благополучие…
През 60-70-те Източното крайбрежие се вживяваше със своите блестящи умове,а “онези”тексаски тъпни от Лигата на “Лавровата клонка” пропуснаха момента,да помислят и за дереджето на бялото и цветнокожото американско-афра-латиноамериканско мнозинство,което се изправи срещу малцинството от 5% на имотния елит осигуряващ 60% от целия федерален бюджет…
и спечели…
У нас колега,колкото и да е жалко,Iacta jalea (non*б.м. )est и до… Българския “Рубикон”тепърва ще има изненади…
Просто Съдбата не обича да бъде изнасилвана,така както не обича и страхът….
Иначе ми харесва икономичното “описание на джунглата”…не Ви се сърдя,че не сте “познал” Титана…работата е,че и аз също…,а това е и тъжно и страшно,но е за друг разговор…
Няма какво,да се офлянква….през 2009 г.
Силата на словото като признат талант,трябва да стане факт,макар,че е вярно и другото:славата и материалните успехи размекват “острия бръснач” на ума…
Не бих се ангажирал с прогнози дали есета като това един ден ще се изучават, но със сигурност не е далеч времето когато мислещите хора / като тези които коментират тук/ ще ги вкарват в затвора.А на 27 годишния Павел, който иска да бяга ще му кажа: За съжаление не можеш Павле, просто няма къде!Както казва един мой приятел, повече отъ 30 години “беглец” в САЩ, : Като бях в България имаше надежда, че ще се махна, а сега тук накъде , къде да се махна?Същият този приятел за първи път се прежали да гласува на изборите в САЩ – срещу Обама , не защото харесваше другия идиот,а От ужас!
Сенатора от партията на Обама, представител на щата в парламента, е внесъл законопроект за промяна на закона за гласуване: за премахване на анонимността при гласуване! Да ви напомня нещо за едно наше минало?
Браво! Само че не е за Блога на Иво Инджев. Мислех че това е по-сериозно място.
Плоска сатира малко със стара дата. Г-н Инджев, сигурно си публикувате бележника от времето когато бяхте глевен редактор на Демокрация. Но затова пък имате доста обожатели. Така че пак – Браво!
Поздрави за дисекцията, Иво.
След авторазрушително торнадо в СКАТ, снощи, двамата “титани” във вербалното изкуство-ГК и КК се и показаха като истински поети, но и самообрисувайки се като хора, които със страст откриват голите си задници.А задниците за зрящите се оказаха неизмити.
Това журналисти ли са Иво?
Това журналистика ли е?
Не се ли повтаря журналистическата еквалибристика от времето което умното ти перо по-горе обрисува с кънтяща болка? Само, че автоцензурирана не от тоталитарната мистика на жестокото ни минало, а от патологичното пристрастие към музиката-тази която излъчва шумът на банкнотите.
Затова, моля те, не продавай перото си-за много хора ти си истинския изразител на все още незагубената мечта за достойно общество.Ти си много по голям от тези сребролюбиви дърдорковци.Бъди здрав и дано не те унищоажат!
Господин Инджев, още една невероятно добра статия.Поздравления!
Някак ме заболя от това, което прочетох. Боли ме от целенасочената гавра, от наглостта, от смехотворните клипове, от приказките колко сме цъфнали и вързали, но какво от това?
Daaa mnogo prawilen analiz: tezi prichini kakto i prichinite w tazi statia: http://dnes.dir.bg/2008/11/25/news3649676.html
do goliama stepen otgowarait na wuprosa, koito niakoi hora zadawat: “Zashto ne jiweesh w BG?”
Поздравления за гениално написаният текст.
Страхотно написано, жалко че е вярно.
Докато всички са впили поглед в детайлите на поредния соц-абсурд, ето какво тихичко публикува BBC.
И в допълнение, малко цифри от страниците на Forbes. Все се надявам, че в някой момент ще престанем да ровим на едно и също място възклицавайки, все едно до този момент всичко е било наред.
Мисля, че само дядо им Гого все още има мечти и надежди.Никой не им вярва-по улицата често чувате, че това не е държава, което означава-това не са политици..И днес отново разбрахме, че в Брюксел няма как да повярват на обещанията им. Извършено е предателство към нацията, в условията на задаващата се икономическа криза-безвъзвратно загубените пари по ФАР.
червената паплач не е забравила как беше изритана от власта и за Вашата помощ от “свободна европа”.Всички журналисти от това прекрасно радио сега сте извън основните медии.Само изтребването на тази червена паплач може да спаси България. Почина е прилаган и то успешно на доста места.
Хора, всичко това е чудесно, аз също изпитвам известно задоволство, че има кой да напише отговор на абсурдите на Станишев в неговата ‘малка червена книжка’…
Но не забравяйте, че времето НИ ИЗТИЧА… Изборите чукат на вратата, а ние си нямаме партия! Като резултат – няма да имаме адекватно участие във вземането на решенията. Но пък за сметка на това, тези, ‘другите 50%’ са съвсем добре представени чрез хора като Масларова и Румен Петков… И всъщност днес, те са България, такава каквато светът я познава! Тик-так, тик-так… идват… Кой, какво прави по въпроса за нашето представителство???
gn indjev, moite nai dalboki uvajenija,ne bix mogal da si predstavja po to4en analiz!!badete jiv i zdrav!s xora kato vas vse o6te ima naqdejda!no kade e djsnoto!?no tova e drug vapros!!