Вицът за „изненадания” бракониер, който изобразил на местопрестъплението пред горския учудване от метнатия на рамото му глиган, може да е стар, но все едно че е измислен за актуалната случка със спрените европейски субсидии за България. Настана едно изненадване, едно учудване-чак да се изненада човек на това театро!
Ако перифразираме пролетарския поет Смирненски за възторга от червените ескадрони, от които светът бил „стреснат,трогнат, очарован” , червените са направо стреснати,но не и трогнати, а още по-малко-очаровани! Жълтите-също са прежълтели и със скърцане на зъби определят мярката на Брюксел като „прекалена”. А за Доган нищо не се знае, неговото не се губи и не се забелязва някаква вълнение откъм собствения вилает.
Точно както в стария виц, в най-старата партия са покрусени от очевидното: че им казват истината.” Как смеете”, обиждат се нашите управляващи другари и дори се карат на Брюксел, че е забелязал основния проблем на управлението в София и го е формулирал като липсата на напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Не остана назад в разиграването на сценката с глигана и главнокомандващият ловец на Републиката Георги Първанов. Той моментално побърза да свали от рамото си глиганската…гигантската отговорност за това тройно управление, санкционирано след тройно предупреждение: най-напред бяха предупредителните сигнали в доклада на ЕК през пролетта, после замразяването на субсидиите през юли и сега дойде окончателната мярка, блокираща безвъзвратно 220 милиона евро за България.
Настана истински глигански слалом, лавиране между постове и препятствия при очертаващото се зимно спускане на икономиката надолу, което няма как да доведе до медали за „победителите” ( освен до онези, което президентът раздава като бащиния и които отдавна загубиха истинската си стойност поради тази причина)
На това тройно предупреждение към тройното ( му ) управление, бащата на триумвирата Първанов отвърна с прехвърлянето на „глигана” изцяло върху правителството. Президентът, който иначе умее гениално да мълчи ( за кризата в Кавказ го прави вече четвърти месец, само и само да не обиди Кремъл ако покаже съпричастност към евроатлантическата позиция), този път реагира светкавично. Да, формално той е прав да каже, че за спрените европейски пари отговорността е на правителството-именно изпълнителната власт, а не президентската институция взима управленските решенията( или не ги взима, макар да е наложително). Но, както вече казах, Първанов би могъл и да премълчи. Вместо това избра да се разграничи от другарите си-те я спечелят следващите избори, я не, а на него му предстои да лавира още три години на върха на държавата. Какво му пречи да „открие” глигана на рамото на Станишев и да изиграе ролята на строгия лесничей, макар всички да знаят и да помнят, че всъщност бракониерстваше по тъмна доба, акуширайки при раждането на тройната коалиция.
Властите така се засилиха да се надпреварват да се изненадват на лошия Брюксел, че са на път да изненадат…самия Брюксел. В тона на Станишев, който нарече новината „несправедлива”, се промъква непознат досега евроскептицизъм, който в още по-ясно форма е формулиран от Меглена Плугчиева: тя направо заплашва, казвайки, че решението на ЕК нямало да допринесе за продължаване на реформите. И това го казва същата Плугчиева, която беше пришита към правителството със специални пълномощия именно в отговор на европейските критики към корупционните практики в България. От нея се очакваше да демонстрира проевропейска линия на кабинета след уж „спасителна” за имиджа на правителството операция по прехвърлянето й от посланическия пост в Германия. Ако тя, най-високопоставения чиновник в държавата, натоварен с такива извънредни очаквания, ръмжи на ЕС, какво ли си мислят тогава за българския „европейски имидж някой” самите европейци?
Ама чакайте, ще каже някой, нима не е за поздравление фактът, че нашите политици проявяват характер и се зъбят на ЕС? Може и така да се каже. То и магарето проявява на моста характер. Но от къчовете му никога няма полза. Освен ако се срита с останалите добичета, задръстили прохода и освободят от себе си пътя на България напред. То май друга надежда за развръзка няма, освен „атовете” на властта сами да се сритат. В този смисъл европейският остен, колкото и да е неприятно да се признае, играе онази дисциплинираща роля,която би трябвало да изпълняват тук опозицията, медиите и гражданското общество. Само че „тройната коалиция” на тези три контролиращи безхаберието на управлението фактора не се състоя и ни остана само горепосочената (дано не е и горепросрочена) надежда.
От спомените ми изплува един пасаж от книгата “Приключенията на Том Сойер”. По време на учебен час Том и негов приятел се забавляват с някаква буболечка и са абсолютно вглъбени в спора си по своите занимания, докато учителят прекъсва забавата с шамар. Марк Твен завършва с изречението “Учителят бе проследил голяма част от представлението, преди да внесе в него своя дял от разнообразие”.
Поздравления за статията, господин Инджев.
От известно време не мога да си отговоря: управляващите не могат ли или не искат да се справят с тежките проблеми на страната, заради които търпим санкции от Брюксел?Започва да ми струва, че постройката на корумпираното общество гросо модо е вече завършена и единствената грижа на “строителите на съвременна България” вече е Брююксел да я освети и поддържа материално.Трайно, щедро, а ако може и с аплодисменти.Дори понякога мисля, че шайката, който ни управлява (и то -уви – по наш избор!)е дълбоко убедена, че България е авангардна страна, държава-модел, защото сливането на политическата власт с престъпността е истинското бъдеще на Европа.Нека някой по-ерудиран от мене да каже дали съм прав или – дай боже – да ме опровергае.Стоя несигурен пред подозрението си и засега с положителност знам че здравия разум се е сврял само в ковентариите по блоговете, той е изритан като ненужен от официалният обществен живот и именно за това аз очаквам да получа отговори на мъчителните въпроси тук.
Вече можем да стоим и кротко да пресмятаме с колко милиона сме ощетени от това управление. А, “некакви си там” 800 000 000 евро ни резнаха през лятото. Сега – “само” 200 000 000 евро. Утре, предполагам, още някоя и друга стотачка евро. Е, ний пък си даваме вноски в общия бюджет, нема как, така че загубите се умножават по две. Чисти загуби! Народът тъпее и лапа мухи… и млящи туршийка, поливайки я обилно със шльокавица…
Народе, народеее!!!
Утре, предполагам, още някоя и друга стотачка МИЛИОНЧЕТА евро, чудо големо! – това исках да напиша.
Впрочем, дали пък всичмко това не се прави народецът да завопие против “несправедливия” ЕС, та да се хвърли в обятията на толкова милата и обичаща ни матушка Русия?! Не мога да се усъмня изобщо в подлостта Гоцева и комунистическа, може точно с тая цел да управляват така калпаво, може би Русия им дава такъв един съвет, та да постигне целите си по начина, по който данайците превземат Троя?!
Чухте ли кой е виновен за спрените пари?Предишните две правителства,не сегашното.Това успя да измъдри от червената си глава червената евродепутатка Илиана Йотова.Чак почервенях от срам,когато прочетох това безсрамно изявление.Но тя -едва ли,защото малките комунистчета ги имунизират против срам,още в ранна детска възраст.
Поне чувствам как ЕС ме защитава от България. Не мисля, че може да се прекъснат връзките на мафията с държавните управници толкова лесно. Трябва много време. За наше щастие си имаме ЕС, който да ни помага в трудните моменти, спирайки парите към червивото управление. Благодаря на Брюксел и се надявам все пак след 5-10 години да ни върнат обещаните пари. Аз вярвам в ЕС и в България.
“…решението на ЕК нямало да допринесе за продължаване на реформите.”
Ти му казваш:”куме Иване, то ти вика… ми иване. Какви реформи ще продължаваме, трябва всичко да се изтрие и да се започне отначало. Реформите щяли да продължават, хората ни казват че трябва да си реформираме реформите, те щяли да ги продължават.
пп Благодаря ви г-н Инджев, да сте жив и здрав.
Не знам какво още трябва да направят от Брюксел, за да може тоя тъп народец да проумее, кой го ” в таз робска люлка люлее” и до кога ще търпи и гласува за тия изроди,та те надминаха и бащите си по гьонсуратлък.
Българските граждани отдавна не се оплакват. Напоследък някои разчитат това мълчание като толерантност. Толерантност към всичко и всички. Според мен не се оплакваме, защото най-накрая разбрахме, че днес от значение е само крайният резултат, а не колко си се мъчил и от къде си минал за да го достигнеш. Такова е времето тук у нас. Разбраха го учителите, сега ще го разберат и последните мохикани от Кремиковци – анклавите на миналото… В изказванията на управляващите личи, че те това горното не го знаят, не са го разбрали, че все още живеят в една далечна галактика преди много много години. Оправдават се, че били положили много усилия, а това видите ли, в Европа не са го отчели… Ами няма да го отчетат, защото усилията не са резултат, те са си усилия. Днес пари се дават за свършена работа, не за вършене на работа. И понеже идват избори, да внимава кой какво обещава, защото играта свърши.
Първанов, който трябваше тези няколко месеца да подкрепя и наблюдава съвсем изкъсо “мерките” на правителството, разбира се, не го стори. Може би защото нямаше мерки или просто мерките са под нивото му. Затова пък съвсем изкусно използва случая, за да пусне националнохарактерна интрижка – причината на спрените пари била борба в Брюксел между левите и десните. Невидяли друг път в едно да се бият живи и умрели еврокомисиите хлъцнаха…Единственият теоретично печеливш коз коз в ситуацията, който би изненадедал всички е ако Доган подкрепи вота на недоверие. Ако бях десен лидер бих опитал да му обещая какво ли не. Което първо би било много по-евтино от загубите, които растат с всеки изминал ден, второ ако по-късно не одържа на обещанието пак бих дал обяснение свързано с икномически ползи и вреди.;)
Г-н Инджев,
Отскоро чета Вашия “б-лог” и желая да изразя своето възхищение от Вашата гражданска позиция. Вие сте абсолютно прав, че “… опозицията, медиите и гражданското общество. Само че „тройната коалиция” на тези три контролиращи безхаберието на управлението фактора не се състоя …” .И как да се състои, като опозицията отблъсна хората, мразуващи, “скачащи” и бити по митингите,надявайки се, че нещо ще се промени, с вътрешните си малки войни “Кой е по-по-най?” и ” Кой е най-достоен да води дружината?”. Медиите – имам предвид конвенционалните, те са ясни – най-важното е “да нямаш пърхот” или “да не ти се строши пералнята”. Колкото до тъй наречените “политически коментатори”, то стана ясно, какви са били/са те – сътрудници на ДС. Това обаче не е най-страшното. Все още има хора с будна мисъл, които разсъждават трезво и могат да се разграничат от всеобщия “brain wash”. За съжаление те са “малцинство”. Голямата част от хората са изправени пред предизвикателството на физическото оцелаване и не им е до задълбочаване в “екзистенциални” въпроси. Най-трагичното според мен е дългогодишното перманентно обработване на младите хора. За тях дилемата, предложена от всички властимащи, е “или се “чалгаризираш” или емигрираш”. За една просперираща България в ЕС това не е опция, още повече, че познавам много млади, интелигентни и мислещи хора, които не възприемат този наложен им от абдикиралото в тази насока общество избор. Те желаят да живеят тук е сега, по правилата на нормалния свят,което е най-хубавото.Омръзна ми да чувам и чета, че всичко що е читаво емигрирало или се чудело как да го направи. Това е поредната идеологема на некадърниците – управници и опозиция. За тях наистина това би било най-доброто, защото е много по-лесно да манипулираш смачкани от 50 годишно робство хора, отколкото да влезеш в открит диалог с младите отворени за света “граждани на глобалното село”. Затова се обръщам към Вас с искрена молба: Продължавайте да пишете в мрежата!- 1. Младите четат там. 2.Вие го можете. 3. Най-важното от всичко е да изградим гражданско общество, каквото в България отдавна (последно от спасяването на евреите) – няма.
Поздрави.
Boabab: “Ако бях десен лидер бих опитал да му обещая (на Доган) какво ли не.”
Разбира се, като начало – летяща чиния. 😉
Готино е в беседката. Тук поне някаква надеждица прозира.
Г-н Инджев,
Отскоро чета Вашия “б-лог” и желая да изразя своето възхищение от Вашата гражданска позиция. Вие сте абсолютно прав, че “… опозицията, медиите и гражданското общество. Само че „тройната коалиция” на тези три контролиращи безхаберието на управлението фактора не се състоя …” .И как да се състои, като опозицията отблъсна хората, мразуващи, “скачащи” и бити по митингите, надявайки се, че нещо ще се промени, с вътрешните си малки войни “Кой е по-по-най?” и ” Кой е най-достоен да води дружината?”. Медиите – имам предвид конвенционалните, те са ясни – най-важното е “да нямаш пърхот” или “да не ти се строши пералнята”. Колкото до тъй наречените “политически коментатори”, то стана ясно какви са били/са те – сътрудници на ДС. Това обаче не е най-страшното. Все още има хора с будна мисъл, които разсъждават трезво и могат да се разграничат от всеобщия “brain wash”. За съжаление те са малцинство. Голямата част от хората са изправени пред предизвикателството на физическото оцелаване и не им е до задълбочаване в “екзистенциални” въпроси. Най-трагичното, според мен, е дългогодишното перманентно обработване на младите хора. За тях дилемата, предложена от всички властимащи, е “или се “чалгаризираш” или емигрираш”. За една просперираща България в ЕС това не е опция, още повече, че познавам много млади, интелигентни и мислещи хора, които не възприемат този наложен им от абдикиралото в тази насока общество избор. Те желаят да живеят тук е сега, по правилата на нормалния свят,което е най-хубавото.Омръзна ми да чувам и чета, че всичко що е “читаво” емигрирало или се чудело как да го направи. Това е поредната идеологема на некадърниците – управници и опозиция. За тях наистина това би било най-доброто, защото е много по-лесно да манипулираш смачкани от 50 годишно робство хора, отколкото да влезеш в открит диалог с младите отворени за света “граждани на глобалното село”. Затова се обръщам към Вас с искрена молба: Продължавайте да пишете в мрежата!- 1. Младите четат там. 2.Вие го можете. 3. Най-важното от всичко е да изградим гражданско общество, каквото в България отдавна (последно от спасяването на евреите) – няма.
Поздрави.
За доброто на всички ни ако има възможност или трябва да се направи всичко възможно Доган да не бъде в новото правителство.Време му е да е в опозиция.
Винаги е лесно да виниш обстоятелствата, тези преди теб и въобще всичко извън твоята собствена юрисдикция, така че да свалиш вината от себе си. Така, по тази логика нито един държавник не би трябвало да подава оставка, винаги е имало хора преди него, които са надробили дробено с много сол а той, при все целия му труд, трябва да им сърба попарата.
Другото, трудното е да поемеш отговорност. Тази дума, “отговорност” , изнасилена, преоценена и малтретирана, е в устата на всеки политик, и се ползва като красива дреха, като парфюм или прическа – да привлича хората без да се вижда това което е отдолу или да се усеща миризмата му. А миризмата на нашето “отговорно” правителство отдавна прави тази от канализацията в краен квартал да прилича на леко ухание на ванилия и мед. Отговорността е отдавна изгубила оригиналния си смисъл и от понятието “да си наясно с действията си и техните последствия, както и да си готов да приемеш наказание, ако те са неправилн, днес “отговорност” се нарича просто умението да даваш отговори. Като те не са непременно фактите. Те са истините, на хора с хиперфункция на алчната жлеза и тежка атрофия на морала, за хора в последен стадий на деменция.
Това е отговорността на хората които част от нас са избрали. По думите им, те още ядат солената попара. За нас остават екскрементите.
Корупцията и комунистическото управление са двата края на едно и също въже. Едното поражда другото неизбежно. Поставен на сцената този сценарии би ни изглеждал като древногръцка трагедия – страданието е неизбежимо. Това не ме радва. Във “Задочни репортажи от България” открих много отговори и разбрах. После спрях да чакам промените и хубавите неща да се случват “на едро” в България. Спирането на парите е малката беда, по-голямата е, че и това нищо няма да доведе до нищо съществено.
През хилядолетия/та*/ “изнасиленият” славяно-български брак в държавността на хан Крум е бивал успешно “преодоляван” от вродените “източни” управленски черти на хановете,от които не се е боял и източният Рим в лицето на Византия.
Нещо певече,не са Симеон Велики,Калоян и още по-малко Иван Асен ІІ,а владетелите като Петър,при които нашият етнос настъпва бавно,но умерено,за да укрепи държавността в т.ч. и по време на Схизматал
Тогава Рим е в хилядолетна схватка с Константинопол,а балканските князе,ще си издерат очите…
Ние не можем да се съвземем след разгрома от сърбите при Велбъжд през 1330 г.и едва към 1870 г. Раковски ще пледира за помощ, пред френския император Наполен ІІІ през 1867 г., с някогашната липсваща агресивна прозорливост на Византия за навременна християнска уния срещу един възходящ Султанат.
Този порив е осуетяван непрекъснато,от имперските амбиции на Русия още при Палеолозите,а след това и когато “часовниците спират” и са “курдисани” отново след пет века…
“Курдисани” отново,за да понесем времената на Батенберг,Фердинанд и Т.Живков с “художествени бисери” от типа на “Лопянската гора” и “Партизанските разкази”,които довършиха старата българска култура.
Десетилетия след “Иван Денисович” и “Четиредеесет и първият”/любим на Г.Първанов/ сегашният уникален тандем от историк със селска закалка и школуван на Запад младеж,бяха призвани да посрещнат предизвикатлсвата на сложните международни и балкански предизвикателства,след отпуснатото им време от “Стареца”-други,като Ж.Виденов, му викат “Горският”….
Баща му,син на дядо му е бил в далеч по-сложна главоблъсканица с кохорта шантави парламентаристи и управници,но малко стойностни военни и политици, като издънки на някогашните бележити родове…ат Възраждането!!!
Вярно е,че бяха избити,но дори с “хитрината” на Тато,Георги Първанов можеше и беше длъжен,да не прахосва -и то два пъти- невероятно историческа възможност…
Да можеше!..но за такова предизвикателство се иска,дупе – както би кезал Стамболов – и да застанеш на капитанския мостик,с цената и на живота си-както го е сторил бащата на “Горския…”
Такива ми ти работи..како Мариике!!
Аз съм от тези, дето вярват в българското. Вярвах, че мога да остана в България, и да променя нещата. Вярвах, че колкото и да са крадливи, все ще ги хване срам. Вярвах, че все ще дойдат честни и почтенни хора, дето ще работят за “рода български”. Вярвах, вярвах, вярвах….
Сега ми се ще да взема метлата и да мета. И министри, и депутати, и журналисти/ агенти на ДС/ и съдии, и прокурори… И ако метлата ми се счупи в твърдата глава, на ченгетата…
Вярвам че ако си счупя метлата в ченгетата, ще имам по голям шанс да накарам метлата да полети, та да се махна от тук, отколкото да променя нещата в държавата.
Ама да пробваме да ги изметем а?
Опитите/усилията/ не се броят, важен е РЕЗУЛТАТЪТ.
Т.е няма значение колко си се напъвал, важно е какво е излязло след напъването.
Да сте чули български съд да е решил някакъв проблем, да познавате някого, който да очаква справедливост от българско правосъдие, да ви е хрумвало да викате полиция, когато са ви ограбили или нещо друго ви е сполетяло и ако все пак сте го направили, да сте чули друго освен: “ние сме с вързани ръце, нищо не може да се направи”. То не бяха убийства, то не бяха далавери и все извършителят неизвестен, все не може да се докаже. Оня нещастник главният прокурор и ирония си позволява, че разследванията и в другите европейски страни отнемали време. Айде па да има друга т.нар. европейска държава, в която нищо не може да се докаже или па не дай си боже да се изтъпани власт имащо лице, отговорно поради некадърност за загубата на стотици милиони от парите на данъкоплатците и да се подхилва нагло, очаквайки пореден мандат. Няма нужда никаква европейска комисия да ни ги казва тези неща, то всичко е ясно. Затуй не вярвам да проработи номера с “евроскептицизма на българина”, който другарите се мъчат да пробутат. Българинът добре разбира, надявам се, че първо трябва да си оправи собствените каши, да намери начин да отвърти главата на ченгеджийската другарска мафия, която се е развилняла и чак тогава да си търси своето от Брюксел. Щото каквото и да прави Брюксел, каквото и лошо да се каже за България по европейските вестници, то все ще е повече от вярно и няма да е от полза на нормалния човек да си заравя главата в патриотарски обяснения. Аз живея в нормална европейска държава. Тука партии като БСП, ДПС и НДСВ, осрали многократно пейзажа (особено първата) отдавна биха били спомен в съзнанието само на най-ерудираните историци. И в основата на всичко е свободният гражданин, който си знае и задълженията, и интересите и трудно би разбрал на какво се крепи правителство, което затрива парите на гражданите си и власт, която ти вика “нищо не може да се направи”. Грижа ме е за България, ама ме е грижа и за парите, които тукашната власт ми прибира като данъци. Тука мога да видя къде отиват тия пари, защото колата ми не е олепена с винетки, но разбит път няма, не си чупя краката по разбрицани тротоари, осветлението на улицата работи, токът ми не спира когато му кефне, знам, че и боклука си да изтърся на улицата има много начини “да се докаже” и да ме поставят на мястото ми, да не говорим за по-сериозни золуми. Плащам си здравна застраховка, която не ми е по-симпатична от сумите, които ви удържат на вас в България, ама знам, че в болницата никога не казват нямаме консумативи и като ми предпишат лекарство, го пишат на застраховката, която вече съм платила, а не ми съдират кожата в аптеката на лекаря, дето ми го предписва. И тъй нататък, та няма как да не мисля като средния европейски гражданин, който не е навит да плаща на селски български тарикати да се возят на джипове и да си строят имения. Европейската комисия има страх именно от тоя евроскептицизъм, щото чиновниците й държат сметка на какво се крепят, а не като български министър, който ти храчи в лицето и ти прибира парите, че даже очаква пак да гласуваш за него.
Плаках от срам и яд като прочетох за спрените пари… Но не мога да се побера в кожата си от реакцията на другарите! Просто няма друго такова нагло и безочливо същество като верния партиец!
Това, което най-много ме отврати, е поведението, че са спрели “нашите” пари… Но другари и другарки, това не са наши собствени пари, аз ли да обяснявам, че идват от джоба на европейския данъкоплатец?!?!… Обаче нашето правителство (сегашното, което не спря да бълва невероятни скандали) успя да раздаде парите от бюджета… т.е. от нашите джобове. Но за това Брюксел няма никаква вина! Най-тъжното е, че евроскептицизмът не само вече съществува в България, а ще се възцари завинаги с трамвайния герой, “неутралния” ни президент и всички другари, от чиито имена и физиономии ми се повдига откровено. И така всеки над 20 години ще продължи да се сеща за добрите стари соц-ком години, когато Големият брат ни беше приятел и ни защитаваше от тези гадни капиталисти, които не само, че искат да живеем на чисто и честно, но и ни спряха парите! Нашите пари!!!
П.С. Наистина се надявам децата ми да не живеят в България…
Поздравления за емоционалния, актуален и съвършен коментар!
Благодаря на Господ, че все още има журналисти, макар да се броят на пръстите на една ръка, в нашата България. Журналисти, които могат да заявят гражданска позицията.
Спрените пари на Европа не са само шамар за правителството. Не само срещу съдебната ни система.
Те са удар срещу българските медии. Нито едно популярно издание не се зае сериозно и задълбочено да изследва проблемите по усвояването на средствата от предприсъедителните инструменти. Повече от 5-6 години се говори и се знае как се разределят европейските пари. Като българските. И тези, които се докосквахме до системата, въпреки натиска и опитите да бъдем сломени /като често ни отказваха финансиране поради недостигащи половин или една точка/, се чудихме онези от Брюксел как позволяват безхаберно да се харчат парите на техните данъкоплатци.
Опит направи само „Медиапул” преди година и половина, но така наречените „големи” НПО, създадени и обучени с американски и европейски пари, решиха да си затраят, да се „снишат”, докато отмине бурята.
Но бурята не ни отмина.Тя се развихри, когато управляващите си помислиха, че с празнословие и бездействие ще заблудят европейците, както шест-седем години заблуждават българите.
Не е време да обвиняваме ЕК – просто Плукчиева трябва да си тръгне веднага, като не знае какво прави и какво говори…
Време е тези, които у нас се разпореждат с парите на европейския данъкоплатец, да дадат път на тези, които знаят и спазват правилта.
Време е българските медии да отворят дискусия как стигнахме дотук – да станем черен символ на Европа. Как да излезем от дупката, в която ни вкараха и в която сами се вкарахме…
Pozdravleniq!
Хора разберете комунистите са взели власта през 9 септември 1944г.със бой и без бой няма да я сдадат. Но какво говорят фактите. 45години управление под юрисдикцията на СССР. След това станаха “социалисти” фактите: Провал при Луканов тотална икономическа криза. Провал при Беров тотална криза. Провал при Жан Виденов тотална криза -държавата бе на ръба. Следва провал при Станишев тотална криза а може би и гражданска война. Защото историята е показала че една система се заменя с друга само и чрез гражданска война преврат или революция.
Ами как ще излезем от дупката? Със избори, само такава става номера! Другото е Ленинската рецепта – революция и скокообразно развитие (Боже, това как звучи само:-))))
Но както виждаме изборите сами по себе си не могат да решат нищо, ако няма УЧАСТНИЦИ в тях. Като футболното ни първенство – когато се появиха наченки на честност там, лъсна грозната истина, че всички отбори са еднакво зле! Да, има интрига за титлата (както и за резултата от изборите), но качеството на футбола не се вдига, защото никой няма стимул да става по-добър.
Така че изходът е… в ПАРТИИТЕ, тази мръсна дума. Ние, гражданите, които очевидно се вълнуваме от тези теми, трябва да ПОЛОЖИМ УСИЛИЯ, да подобрим партиите отвътре, да ги превърнем наистина в наши представители. Едва ли има много хора в България, които да смятат липсата на качествени партии у нас за голям проблем! Ако не е някой супер идиот с теза от рода на ‘И тия са като ония’, то ще е друг модел /модерен/ супер идиот, който си е избрал позата на саркастичен страничен наблюдател – ‘е ти кво очакваше, бе?’. Тъжното е, че имаше в България процес на създаване на такава партия, истинска партия, гражданска… Но тук вече историците ще кажат някога, какво точно и попречи да се развие – инфилтрираните агенти на ДС ли, що ли? И аз не знам… Но знам, че бяхме набрали скорост, до такава степен, че вече две поредни правителства не могат да я убият и да променят посоката. Така че надежда не само има, но мисля си, че сме в позицията на добре развиващ се ученик, който е попаднал в ‘лоша компания’. Само от нас зависи дали навреме ще се усетим да сиктеросаме въпросната ДС&компания и да извървим останалите няколко крачки към успеха. Грехота ще е да спрем точно сега, след като преживяхме вече Лукановата зима и Виденовите експерименти. Но за да продължим, ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧОВЕК ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ СПЕШНО СЕ НУЖДАЕ ОТ ПАРТИЯ, негова, която защитава, или по-точно, представлява неговите интереси. Но тази партия няма стимул да се появи в момента! Кой ще я подкрепи, та нали всички ние дружно МРАЗИМ ПАРТИИТЕ. За да се появи такава истинска партия, група хора с общи интереси трябва да МОГАТ ДА ОЧАКВАТ ПОДКРЕПА, да знаят, че един успешен мандат ще им гарантира преизбиране! А това, зависи от нас! От Пешо, от Иван, от Жоро… Поотделно… Точно такава подкрепа имаше Костов зад гърба си навремето и затова успя да постигне нещо. Но тази подкрепа я даваме ние… Поотделно!
Тъжната и обидна за нас,българите, че не вярваме в собствените си институции, а в европейските е достатъчно показателен факт кои сме и какви сме.Мен ме е срам. А Вас?
В доклада на ЕС точно и ясно беше казано, че “констатацията от тях,
останалото е работа на българското гражданско общество”.
А ти,юнак балкански, где си?
Къде си ВЕЛИК български войник?
“Невольо, Невольо, ела да ми поправиш каруцата!”
И тъй като всички тия мечти, приказки и филми вече съм ги изчела и изгледала, знам-
запрятай ръкавите българино и каквото можеш сам.
Знаем, Ганьо, че “можеш да копаш, можеш и да не копаш”, ама ако не копаш- ще те закопат. Изборът и решенитео са твои.