Посланикът на Русия в НАТО Рогозин е злорадствал за сметка на ненавистния на Путин грузински президент Саакашвили Дотук-нищо особено. Мачкането на слабите е стар специалитет на съветско-руското дипломачкане. Особеното е само в това, че този път московският деец е взел думата от името на …САЩ. Според него Вашингтон вече бил направил „друг избор” за лидер на Грузия. Той\ тя, щял\ щяла да бъде Нино Бурджанадзе, доскорошен политически съюзник на Саакашвили.
Самото твърдение, че Вашингтон ( а не Тбилиси) определя кой ще управлява Грузия, вече е бъркоч от типа коктейл Молотов. Самият Молотов пък е друг руско-съветски „дипломат”, дал името на две неща: на запалителната смес в бутилки и на подпалването на Втората световна война чрез сделката за поощряване на националсоциалистическата агресия от страна на СССР, известна като пакта” Молотов- Рибентроп”.
Русия, както отново се вижда от заявлението на Рогозин, съдейки по себе си, смята, че президентите се посочват от онзи, който разполага с груба сила и я налага отгоре.
Основна съставна част в коктейла е горчивото недоразумение Рогозин да говори от името на друга държава- при това с открито интригантска цел да я скара с трета страна. Което обаче внася и лютив акцент в коктейла. Това го прави още по-труден за преглъщане от здравия разум.
Елементарният опит да бъде предпоставено „американско решение” за управлението на Грузия по-скоро може да навреди на същата тази Нино Бурджанадзе. Отгоре на всичко московските похвали за нея са „услуга” на руската мечка в миниатюрната кавказка република, която беше превърната от евроазиатския ( по-малко евро и повече азиатски по манталитет) в боксова круша за помпане на атрофираните имперски мускули.
Този пореден писък на имперската надменност едва ли щеше да ме заинтригува, ако не беше огледалото, в което може да бъде разпозната друга черноморска държава. Казва се България. Няма да се връщам в епохата на „вечната дружба”. Но ще припомня, че президентът Елцин бръщолевеше, че България ще поиска да се присъедини към ОНД-подобието на СССР, който иначе така ефектно беше погребан от самия Елцин. Скимнало му беше да каже това и после, когато от София се дочу плахо скимтене като форма на несъгласие (че говори от името на чужда суверенна държава) направо се учуди: какво толкова, нима не се обичаме!
Упорита е тази обич. Като срамна болест , прихваната в момент на национална слабост, последиците от която плащат невинните поколения.
Стъпил на такава здрава ( но не особено здравословна за европейска България) традиция, руският посланик в ЕС Чижов нарече България троянски кон на Русия в ЕС. Официална София не реагира. Оказа се съгласна да бъде оседлана ( и се престара в препускането в московската орбита, с което отдалечи страната ни от декларираната принадлежност към западните съюзни ангажименти).
Окуражен, Чижов повтори (близо 2 години по-късно): бил се надявал България да направи необходимото ЕС да не осъди Русия заради Грузия.
Стигаме до уравнението: Русия мачка Грузия ( и дори се гаври, като говори от името на САЩ по отношение на Грузия). Москва прави същото с нас, но от името на България по отношение на България. Грузия е вбесена. България не е.
Възможно ли е България да последва съдбата на Грузия, която е не просто вбесена , но и бомбардирана ( както Варна от руски бойни кораби през първата световна война) ?
Отговорът е: категорично не. Не толкова заради членството ни в НАТО. То не пречи на управляващите в София да мълчат в угода на Москва по казуса в Кавказ. Тук просто няма нужда от силови руски хватки. Както и при комунизма, петата колона на съветския колониализъм е достатъчен гарант за интересите на Кремъл, за да се налага нахлуване на руски танкове и „приятелски” артилерийски огън, чрез който руската армия „пречисти” вековната дружба с православния грузински народ.
Моят коментар върху казаното от г-н Инджев стана тази сутрин по-дългичък – темата наистина е изключително важна! – та по тази причина се наложи да го оформя като отделна статия в моя блог, ето я тук: Не е леко, но главната битка за съдбовната българска независимост от Русия вече е спечелена!.
Приятен уикенд на цялата наша компания и на домакина пожелавам!
Г-н Инджев, през последните 20 години не видяхме друг политик, освен И.Костов да се противопостави на Русия, в интерес на България. Кога истината ще бъде осъзната от по-голямата част от българите и в ЕС? Затъваме всеки ден…
Отчаян съм, г-н Инджев. Чета материалите Ви, много са добри. И какво от това? Това, което четем тук, трябва да го чете всеки, ама всеки българин. Истината е, че не всеки ще приеме това, което пишете. За да разбере и най гламавия за какво иде реч, всеки, ама наистина всички трябва да прочетат както Архипелага на Солженицин, “Златото на партията” на Игор Бунич и Репортажите на Георги Марков. За предпочитане е да се четат едновременно. Може последователно, веднага една след друга. Бях ги чел, пржчитжх гш иднжвримжннж… нямате си представа какъв гръг се затвори. Намираш обяснение защо сме такова овче стадо и кой ни е довел до там, а и как е станало това. Отвращението е пълно. Няма здрави от нас, всички сме болни от този вирус. Да се надяваме, че след две-три поколения България ще оздравее.
Та така.
пржчитжх гш иднжвримжннж – което ще реч, прочетох ги едновременно 🙂
Колко жалко,че това което пишете се чете от определен кръг от хора,а трябва да гърми,да го чуе цяла България- да проглуши ушите на абсолютно всички българи – та да се замислят как ще гласуват на предстоящите избори.Боли ме,страшно ме боли за това което става с България и българите. Боли ме за все по-здравото обвързване с Русия,боли ме от тези комунистически изчадия,нагли до безумие.Като гледам снощи по новините ехидната усмивка на Станишев – какво му пука на него –
ми идва да го хвана за гушката и…. Ох,нямам сили вече…
АнаГрег
Не съм прочела още статията на Ангел Грънчаров. Ще коментирам,когато я прочета,сигурно ще е много интересна.
Няма съмнение, че Бългрия може да просперира само и единствено тогава когато радикално се откъсне от руското влияние. Който знае историята не може да не е убеден в това. Доказват го и “кръволокът” Стамболов и “убиецът на деца” и виновник за какво ли не Костов. Големите българи в нашата история винаги са ни предупреждавали, че другаруването с руската мечка не е много здравословно – Захари Стоянов, Вазов, Симеон Радев и редица други. Няма такова нещо като българо – съветско/руско братство. Има държавни интереси – както руски по отношение на България, така и български по отношение на Русия. Ни повече, ни по-малко. Но докато в България е възможно да има управляващи държавата с презиме “Дмитриевич”, не може да се говори за какъвто и да е просперитет.
Накрая искам да цитирам думите на изтрезнелия от русофилството си Пенчо Славейков по адрес на “братска” Русия – “Не ви ща ни меда, ни жилото.”
Доколкото знам Чижов си е закупил една къщурка в подножието на Рила. Тм е решил да си кара старините. Подножието наоколо, както ми обадиха, също било изкупено от него или други руснак…Впрочем известно е че те изкупуват доста недвижимисто, най-вече със сови приятели, които наричаме поставени лица…Един от последните ми обади пък, че руснаците били изключително коректни – и как иначе нали ако са нещкоректни ще се разчуе и аджамиите ще се дръпнат. Разбира се, ако и ти си коректен с тях…
А по отношение на изявите на Чижом за троянския кон / овца / подоцирам, че тази крилата фраза не е негова. Чул е от някой от русифилите ни на чашка ракийка. И я е приел съвсем сериозно…Аз пък си мисля, че на тези русофили не бива съвсем да се вярва. Те лесно сменят лагерите.:)
Svaliam vi shapkata gosp. Indjev, ako ima kato vas hora v Bulgareia tia shte ima svetlo badashte . Za sajalenie mnogo istini ima v vashite dumi, uchudvam Bulgaria dokoga shte prodoljava da gleda kam Rusia? A za Nino Burdjanadze mnogo iskat rusnacite neja ,no v gruzia tia niama shans da bade izbirana pone za sega.zashtoto tia beshe sashto dalgo vreme s Saakashvili v upravlenieto v stranata,taka che horata niama da izberat pone sega. ima tam mnogo goliama opozicia i te imat po dostoini hora ot burdjanadze .
Съгласен съм с Маринов и АнаГрег.Материалите ви, господин Инджев, заслужават внимание от много повече читатели.В държавата ни много хора имат нужда да прогледнат за много неща.Визирам най-вече нещата, за които пишете вие и още няколко блогъра.И искрено се радвам, че мога да чета вашите материали, вместо да гледам продукциите на нашите “национални” телевизии, повлияни от политически и други интереси.
Поздрави
наскоро намерих вашия блог – и ми олекна, защото много ми лисваха вашето присъствие и вашите коментари, господин Инджев 🙂
по въпроса:
самата Русия трябва да се освободи от миналото си. Жалко е, че в нея не се появи политик като Мустафа Кемал Ататюрк, който навремето убеди сънародниците си, че рухването на империята не е трагедия, а благо, защото само онзи, който няма роби, може да бъде свободен…
Жалко и за България, че не се появи широко подкрепен лидер, който да каже, че отърването от ролята на нечий сателит не поставя страната в условия на международна несигурност, а ще доведе до по-достойно, по-отговорно и по-зряло общество.
Друг е въпросът, че за да се издигне такъв лидер при СЕГАШНИТЕ реалии в България, при сегашната изборна система, при сегашната наглост на институциите (крайно несолидарното спрямо “народа” решение на парламента да си осигури високи пенсии, да речем за пример) е малко вероятно.
Държавата не уважава своите граждани. Нима трябва да й дължим “лоялност”? Не е ли време да я игнорираме? Да развиваме структури, практики и идеи на самостоятелно гражданско общество, което ИГНОРИРА държавата си?
(инак,эсмяната на функционери без промяна в системата е крайно безсмислено)
до дамите и господата коментиращи:
не е вярно, че мненията на Иво Инджев не достигат до масовата публика. До нас достигат, нали? Имаме роднини, приятели, познати, колеги, случайни събеседници тук и там, на опашка в магазина, в заведение, пътувайки с влак – какво ни пречи да цитираме написаното от И.И.? Какво ни пречи да пращаме линк към блога му на всеки, с когото имаме контакт през интернет? Да го препоръчваме, да го използваме като аргумент, да привличаме нови читатели и коментиращи?
Отгоре няма да ни падне. От нас зависи.
Също както от нас зависи дали ТАЗИ държава ще продължава да има претенции (далеч не безоснователни!) да говори от НАШЕ име.