Като човек, който от близо две десетилетия подкрепя пълното и безусловно отваряне на досиетата и който е приложил първо върху себе си тази болезнена терапия за самоосвобождаване, имам своя версия за отговора на въпроса, който мнозина си задават: как стана така, че именно БСП, която излъчи свой представител за шеф на комисията, се зае най-сериозно с тази задача?
С основание има изненада. Отпаднаха първоначалните подозрения, че тази комисия ще оправдае класическото правило да послужи като инструмент за нищонеправене, за „замитане на проблема под килима”. А това никак не е типично за политиката на протакане, отклоняване в глуха линия, блокиране на въпроси, чието решаване управлявашите социалисти не искат да решат. Вижте само какво става с борбата с престъпността и корупцията, или по-точно: с липсата на такава, заради което България е подложена на серия от наказания! И изведнъж , на този обичаен фон, такава необичайна ефективност в раздялата с тайните на ДС ( заслужаваща иначе адмирациите на всеки искрен демократ) под диригентската палка на същата тази пазителка на статуквото, управляващата БСП!
Не, БСП не прави това под натиск. А поради простата сметка, че ще доразвие основната пропагандна линия на прехода по възможно най-зашеметяващ начин. А тя е : „всички са маскари”. Благодарение на нея столетницата си осигури спокойни старини на върха на държавата. Червената партия знае, че няма как да застане цялата в бяло с калния багаж от миналото и затова се постара да окаля каквото и когото докопа.. В този смисъл, с възможно най-автентичната, най-безспорната и документирана кал от досиетата БСП идеално постига целта си. Тя отлично е преценила, че за разкритите сътрудници на ДС от средите на партията принадлежността им към „славното” минало е по-скоро комплимент за тях в очите на партийците и симпатизантите. За повечето останали остава позорът. Гениално решение за очерняне, особено на хора, които са се афиширали като противници на партията. Сега ги сочат с прът като лицемери, сини боклуци, докато червените им другари по агентурно минало ходят горди и напети като току-що наградени от главнокоманващия съратник за добре свършена работа по открояване на врага и натикването му в помията. Това е нещо като неутронната бомба, замислена да убива избирателно, без обаче да нанася материални щети на имуществото, от което инициаторите на нейното врзивяване смятат да се възползват.
Особено силен е ефектът от бомбата именно там, където стратезите на това твърде успешно обезглавяваване на политически противници са разчитали: в средите на демократите, на хората, които искрено и основателно винаги са настоявали машината ДС да бъде обезоръжена и предадена за вторични суровини. Точно те са възмутени и погнусени, но не и от откровено червените другари в списъците на разкритите агенти-от тях те си бяха отвратени ( също толкова основателно) и преди. А партията потрива ръце: „казвахме ли ви, че тия само се преструват на демократи, а всъщност са си боклуци”! И спира дотук. А би трябвало да добави: „ като нас”. Което е известно, но някак няма значение, остава неизказано в ситуация, когато пред очите ни принасят ритуално в жертва хора, смятани за съратници, убедени противници на едно минало което вероятно биха искали да нямат ( за разлика от преобладаващото мнозинство, гордо с него).
Между разбираемо и автентично възмутените се намъкват, както обикновено в мътната вода, ловци на лесна морална плячка, разчитайки да блеснат с псувни по адрес на поредната порция низвергнати. Разтърсен от внезапен праведен гняв, типичен пример е вездесъщият Карбовски-същият, които заради дребния си интерес да се прави на всякаква цена на интересен от „малкия екран” търпя пред националната телевизионна аудитория садистичните унижения, на които го подлагаше Кеворкян. Той се остави да бъде словесно изнасилван от патрона си, който се държа с него като с подритвано куче. Тогава „смелчагата” Карбовски се умилкваше и молеше за пощада, само и само да му позволят да постои още малко на екран, да не го пъдят. Но точно такива като него стават храбри, когато им падне в ръчичките вързана жертва (макар в случая понятието „жертва” да не е най-точното, особено спрямо хора, които са превръщали в жертви на режима шпионирани от тях хора) . В позата на възникнал от нищото морален великан Карбовски вече не само громи поваления, но и се самоокайва за това, че му се било налагало да си общува с разни недостойни за неговото внимание (каквито вече му изглеждат) „тарикати”-надявам се е ясно, че описанието на тези сценки не цели да чисти образа на когото и да било от визираните от Карбовски „тарикати”.
В заключение, още веднъж: не се чудете повече, защо БСП толкова изненадващо ( на пръв поглед) се захвана сериозно да бомбардира миналото ( си) , обстрелвайки на практика избирателно политическия си враг с досиетата като с оръжие за масово омаскаряване. В края на краищата, както се вижда, ако не с пряко мерене, то с помощта на съпътстващи измекяри, „неутронната” атака на БСП постига целта си да легитимира за пореден път печелившия за нея лозунг „всички са маскари”. Гласовити маскари, които, волно или неволно помагат като глашатаи, никак не липсват.
Темата има още много аспекти, но тук става дума само за собствената ни почуда от парадокса БСП да покровителства раздялата с миналото, с което по принцип демонстративно не иска да се разделя. А и за още нещо иде реч: за личното право на бунт на всеки , който се смята за засегнат. Във война като тази не взимат пленници. Опазването на доброто име е колкото въпрос на принцип, толкова и лична кауза. Не я ли превърнеш в такава, при това навреме, не разчитай друг да ти помогне!
Според мен, това, “всички са маскари” го пуснаха в употреба преди 8-9 години. Мнооого хубава работа им върши, след като се намърдаха във властта и определиха кой да е помазан с милионите, взети в ущърб на голямата част от народа. И вече ЕС не им трябва,та могат да искат оставки на европейски министри и да вземат решения за отказ от СЪВМЕСТНИ спасителни планове. Бог да ни пази от тези МАСКАРИ!
Трябва да призная, г-н Инджев, че не бях поглеждал на въпроса точно по този начин, а има логика в казаното от Вас за мотивите на БСП… Също определено има логика в опита Ви да се инициира подобен истински обществен дебат /клишето, или иначе казано да се инициира началото на края на очистването ни от болестта на досиетата/. Подобно изчистване би било възможно именно когато дадем възможност на група хора да кажат: ‘Да, така беше и не се гордея’, като антитеза на: ‘героите в името на страната’. Въпросът става чисто морален и трябва да се вземе предвид, че все пак в България има морални категории съвсем отскоро, преди това беше забранено и съответно не можем да съдим прекалено сурово хората, когато не са нарушавали тоталитарните неписани закони. Е, сигурно някъде, където може да се установи директно престъпление, и при евентуалното създаване на истински съдебни власти, може и да се случи някой наказателен процес, но основното не е това, а именно в моралното очистване. И Вие наистина имате правото, дори бихте могли да се чувствате призван, да сложите началото на това очистване. Поне така аз възприемам тази публикация, тъкмо тази!
Винаги ще има политически капитал в темата, докато нямаме единна обществена оценка на самия процес набутал толкова хора в тази паяжина! Което е различно от сегашното единно поставяне на всички под общ знаменател!
партията винаги поема отговорността. Тя да се срамува и тя да се гордее. Какво тук значи някаква си личност с нейните чуства, комплекси, срамни болести и т.н. Дали досиетата са неутронна или атомна бомба това е друга тема, защото за всички с картончета(горди и сърдити)мога спокойно да кажа, че никой пет пари не дава освен партията. Някакъв странен хелиотропизъм (мъртвото сграбчва живото и смуче сили от него) всички са вперили изплашен поглед назад (Angelus Novus) и май там с ужас са установили, че са отдавна загинали(затова и такива физиономии на конгреса на БСП, а днес и на ДСБ, скоро и други формации). Това с “маскарите” не е патент на партията(преди всички избори се носи от всички лагери)…то си е нрав и характер(Ал. Константинов го е описал прекрасно би било велико и ако се беше гръмнал сам в занк на протест, а не да се оставя на някакви брациговци да го опукат)…демократите също показаха, че са алчни и безкомпромисни. Ред е на мутрите, за тях се знае че са хора на действието и че действат под прикритието на партията, т.е. и те не носят отговорност…
Има само един начин да се отървете от чумата на номенклатурните кланове на 80-те.
Да се започне прослеяване на парите им.
Нещо което е чудовищна задача и ще изисква огромен бюджет от хора и финанси.
На върха на крадителната пирамида са хора, родени с залтан лъжичка, имената на които никога няма да чуете в медиите. Те оперират през офшорните си фирми разпръстнати по целия свят, те нямат българи работници, тях ги представляват най-големите адвокатски кантори.
Тук идва реда на ДС. Репресивен механизъм
със сложна структура и огромни ресурси.
БСП, СДС, ГЕРБ, НОВОТО ВРЕМЕ и прочее са просто шоуспектакъл за овцете.
Играта им е древна и представлява лошо копие на подобни схеми по света. Разделяй и владей. Единствения познат на човечестовото механизъм за противодействие е гражданското общество, Този факт господарите на България го знаят и се грижат редовно да няма условия за появата му.
Средна класа няма и няма да има, всички възможни икономически условия са премахнати. Практически всеки ден, редовия българин пазарува подчинявайки се на предварително направена схема: избери по-малкото зло.
Хората са разделени на такива, които нямат шанс въпреки качествата си и такива, които успяват да станат по-добре платени слуги.
Господарите са си написали преди да ни сервират “прехода” домашното професионално, като са изучили капиталистическите общества и са извадили от списъка нещата, които не им харесват, след което са ги опаковали в естествената за българина народопсихология включваща микс от завист, злоба, страх, и егоизъм и са сервирали ястието студено.
Навсякъде по света има задкулисни манипулации, но в България играта е токова долнопробна че само докато си мисля за нея ми се повръща.
Единственият съвет, които мога да дам на хората е да събират багажа.
Няма България, защото откакто комуноидите са иззели капитала насилствено просто го преразпределят помежду си. И това няма да спре. Напротив, очаквайте алчността им да ви удари в земята. Без значение кой ще изберете политически механизмът ще работи винаги за тях но не и за вас. За това изберете да слъгувате на по-добри господари.
Г-н Инджов, аз имам злощастната съдба да съм бил вербуван за агент на ДС в юношеството ми и да успея да се отърва от този позор няколко години по-късно.Естествен за да да се спася бях от тези агенти, които непрекъснато доказваха, че са негодни за тази работа.Колкото и да е парадаксално именно в тези няколко години аз възневидях този насилнически режим – моят живот беше унизен и получих дълбоки и ноправими травми.Положително аз не съм единствен с подобни изживявания.Дали не може по интернет да се даде публичност на един разговор, който бих нарекъл “Покаяние” и да се даде възможност бивши офицери от ДС или доносници-секретни агенти да разказват и тълкуват дискретно тази страна от живота си.Ако някой от читателите на този блог е съгласен – нека оповести това в рубриката “коментарии”.Възможно е ако разказваме за собствениште си грехове, да ускориме връщането на нашия народ към собствената му съвест, която все още няма участие в делата му.
На истинските маскари (от БКП-БСП), разбира се, е изключително изгодна легендата, че “всички са маскари”, понеже тя директно отслабва вината им, разсейва я: “обща вина” няма, вината винаги е конкретна. А думите “всички са маскари” е като балзам за опорочените безсъвестни сърца на истинските маскари, затова те с такова упоение и наслада ги повтарят сякаш в несвяст.
Комунистите, влизайки в БКП, бяха длъжни по презумпция да доносничат; а пък за ДС са били вербувани и хора, които не са комунисти. Щом като по презумпция комуннистите си се знае, че са подлеци и маскари, тогава омаскаряването на некомунисти им е крайно изгодно. Само че тия, които са инфилтрирали ченгета в средите на първите опозиционери и са ги натрапвали на обществото за “лидери” (с това се занимаваха двете работещи на пълни обороти “ковачници на кадри” за опозицията веднага след 1989 г., именно предаванията на ченгетата от ДС Кеворкян и Гарелов) при най-леко разсъждение могат да бъдат идентифицирани като истинските маскари, а пък другите са били използвани само за средства, за инструменти.
Така че, при наличие на по-мислещо природонаселение, очакваният от БСП ефект може да бъде и бумерангов. Ала такава опасност засега не се забелязва (имам предвид в широките среди, които са възпитани като чуят за досиета да махат отегчени с ръка и да викат: “Стига де, омръзна ни, престанете, банални станахте!” и пр.)
На този сайт(http://www.netinfo.bg/photo/donosi/) са качени доносите на агент Алберт (Георги Коритаров).На тези документи има имена на водещи офицери,на началници на отдели.Ние добре се възмущаваме от доносниците,но някой може ли да каже какво правят в момента тези-поръчителите?Аз не чух някой възмутен журналист или гражданин да е поставил този въпрос.
Използвам случая да добавя, че ЗНАМ с абсолютна сигурност за доста доноси, с които съм бил удостоен в края на 80-те години на миналия век ( как звучи само, като “Балканската война”…). Имаше един период от буквално няколко месеца след “промените”, когато мнозина, включително визираните от вас люде, търсеха “близост” с т.н. “нови лица”, за да си осигурят някакви позиции при “новата власт” ( те си мислеха, че с тях ще постъпят, както на 9 септември 1944-та, но с обратен знак и бяха много, много изплашени). Та в този период бяха готови на всичко и сами “споделяха” интересни неща. Така че не съм си казал последната дума-изгълтах доста “жабета”, но разговорът за миналото е с отворен финал…
Г-н Аврамов, вие засягате много голяма тема. Да, ДС може и трябва да обезвредена веднъж за винаги . Да, режимът, обслужван от ДС, също. Друго е, когато говорим за човеци , чиито съдби са преплетени с това минало ( за едно цяло поколение това дори не беше въпрос на избор, а на даденост, за чиято безалтернативност се грижеше цялата тоталитарна машина плюс, много често, семейната среда на подрастващите, уви!). В този смисъл измъкването от тресавището на дългогодишната комунистическа обработка на съзнанието е далеч по-труден за хората, които са били натикани там по рождение и дори не е имало начин да знаят, че това е блато. Да им се забранява да се измъкват от него и да бъдат тикани насила обратно, е….Вие кажете какво.
Има много хора, които лично, или пък близките им са пострадали от комунизма и това, с цената на тогавашната им лична драма, ги е имунизирало срещу “привързаността” към режима. Днес е разбираема тяхната безкомпромистност към всичко и всички, които са били различни от тях и особено към онези, които пък активно са се възползвали от системата за подобър живот. Разбирам ги ако не могат, или дори не искат да разберат, че да си учил в СССР ( че къде другаде, в Америка ли? по онова време), например това не те прави автоматично фен на Путин в наше време. Дори напротив-познаването на “онази действителност” отвътре е сериозна предпоставка за обратното-стига човек да има сетивата и нагласата да осмисли информацията, която има. И т.н…
Както казах, темата е голяма и болезнена, но е твърде важна, защото капсулирането на съпротивата срещу остатъците от комунизма само в редиците на “родените” от обстоятелствата антикомунисти, при цялото ми искрено съжаление за техните “пропуснати ползи” или дори страдания по вина на същия комунизъм, е една от най-сериозните причини за драматичната безпомощност на днешната антикомунистическа опозиция. Защото нареща стои една организирана, цинична и безпардонна сила, която се възползва чудесно от самоизяждането на демократичната общност и винаги, когато може, налива масло в този огън. Да обобщя ( макар и с това да ядосам някои принципни съмишленици): расисткият по своя смисъл постулат “няма бивш негър и бивш комунист”, обслужва само само интересите на …настоящите, мимикриращи комунисти, които се радват от сърце на доброволното отшелничество на шепата разединени противници.
Да, така осветлен сценарият за досиетата, и то в момента, когато Брюксел показа, че не вярва на това правителство / но не маже да го свали / е за отвличане на вниманието. Става също и глобалният замисъл – БСП да се направи, че иска да сме в НАТО и ЕС, за да дойде на власт…Сега се оказа, че са готови и на друго ако не те приемат крадлив, незащитаващ свидетелите си, които са готови да свидетелстват, неосъждащ истинските / свои / престъпници и така нататък. Няма какво да се правят, че не разбират какво им казва Брюксел. Да им посочел конкретно. Това пък е границата на простотията.
Г-жо Петрова, аз също съм СДС, наред с ония 2.5 милиона българи, които подкрепихме СДС през 1997 година; затова, моля, недейте да ни обиждате като ни туряте в общия кюп с такива ченгесарски формации като НДСВ, ДПС, БСП и пр.! Просто не е коректно! Благодарение на нас, и на нашите гласове, на нашите жертви България сега е в ЕС и в НАТО! Така че моля да си вземете бележка, а пък ако имате съвест и да ни се извините!
Впрочем, във връзка с темата, поставена от г-н Инджев, се намират моите тези по известния ви вече Проект за реформа на българската демокрация, които публикувах тази сутрин като отговор на въпроса: Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?. Мисля, че тия публикации се пресичат и взаимно допълват, та по тази причина си позволявам да дам линкове и към тях.
Логично и аргументирано. Но възниква въпросът – другите защо не отвориха досиетата? Лично аз нямам смислен отговор.
Бих ви предложил да прочетете това,което го е написало едно момиче и за мое учудване само на 25 години.
http://bilingual.blog.bg/viewpost.php?id=244984
Приятна вечер.
Благодаря, чел съм тази гледна точка, тя беше препечатана на доста места…
Въпросът, който задавате, също е логичен и точно по тази причина е доста мъчителен за всички, които се надяваха антикомунистическото управление да си свърши работата докрай. Изглежда обаче няма такова нещо като “веднъж и завинаги” по отношение на лечението от тоталитарнта зараза. Както и при всяко тежко заболяване на всеки организъм оздравяването е дълъг процес и не минава без последици за общото здраве на болния…Да се надяваме, че не ни очаква “летален” изход като народ…
Не изключвам при управлнието на ОДС да са си давали сметка за същото, като БСП: че от радикалното отваряне на досиетата ще пострада много повече самото ОДС ( не заради “бройката” на разобличените, а заради ефекта на “неутронната бомба”), отколкото червеният противник. Ако е вярно, че това е причината за факта, че по отношение на досиетата ОДС се провалиха, мога да разбера мълчанието им по темата: няма как да си признаеш, че си постъпил конюнктурно, жертвайки принципи, за да не направиш услуга на противника…
Жертвайки принципите, заради конюнктурни съображения, автоматично те поставя в “кюпа на маскарите”. И какво излиза?
“Да обобщя ( макар и с това да ядосам някои принципни съмишленици): расисткият по своя смисъл постулат “няма бивш негър и бивш комунист”, обслужва само само интересите на …настоящите, мимикриращи комунисти, които се радват от сърце на доброволното отшелничество на шепата разединени противници.”
Това е, което ме кара да продължавам да идвам тук и да Ви чета!
Да, потвърждава се очакването ми, тази публикация да се превърне наистина в дебат, който задоволява поне малко участващите в него… Първо, разбира се и аз пожелавам лека вечер на г-жа Петкова.
А иначе, г-н Инджев, относно евентуалното конюнктурно решение на ОДС за досиетата тогава – еми изглежда не можаха да се опазят все пак! Без съмнение досиетата си остават най-затвяращият устата на на демократите у нас аргумент днес. Изобщо тогавашното фетишизиране на проблема ‘отлюспване’, се оказва политическата грешка на Политика Иван Костов. Какво да се прави, истинските политици, правят понякога и истински политически грешки. Разбира се това е възможно само за човек, чийто постъпки в по-голямата си част не са били грешни. Например политикът Станишев не може да бъде оценяван и разглеждан в такива категории, той е от друга такава – тези които си имат agenda…
Живота е конкретен, както всяко досие. Знаем при какви условия се творяха, но не знаем на какъв принцип се творят днес.Управлява трето поколение ДС.Сочим с пръст предишните, но знаем ли кои са днешните?
Има ли някой, който да е сигурен, че и в момента не му творят досието? Аз не съм. Смятам,че е
по-важно не дали имаш досие, а съдържанието му.
Клеветник и доносник ли си или оклеветен?
Какво се правите на вода ненапита. Костов беше командир в буквалния смисъл цели 4 години, само 1460 дни. Беше прочел, бяха му прочели досиетат на всички по интересни за него хора. Някои да е можел да му попречи. Президента беше седесар, в НС имаха абсолютно болшинство, в конституционня все техни хора.
НЕ ПОСМЯ, НЕ ПОИСКА ДА ГИ ОТВОРИ. ЗАЩО?
Всички правителства от 1989г насам от Беровото до това на С. Кобурготски ги прочистваха основно и систематично, като са оставени досиетата най-посредствената и никому ненужна агентура.
А ДОСИЕТАТА НА ЕЛИТНАТА И ОЩЕ ДЕЙСТВАЩА АГЕНТУРА, ЕДНА ЧАСТ БЕШЕ УНИЩОЖЕНА(110,000 бройки) ОТ ПРОСЛОВУТИЯ ГЕНЕРАЛ СЕМЕРДЖИЕВ. А ДРУГАТА ОТ ВСИЧКИТЕ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ОТ ТЯХНАТА РЕВИЗИЯ И КОРЕКЦИЯ(ПОДБОРНО УНИЩОЖЕНИЕ НА ИЗБРАНИ ДОСИЕТА)ПАРТИИ И ВЛАСТИМАЩИ БИЛИ НА ВЛАСТ ДО ДЕН ДНЕШЕН.
Или не е така… Ааа
И тези с унищожените досиета реват най-силно.-Долууу, смърт на доносниците.
МИЛИ РОДНИ КАРТИНКИ…
Иво, защо не се опиташ да направиш нещо по голямо. Целия ни обществен живот е една плетеница от лъжи. Ти можеш да виждаш важното в купчината от информации. Напиши книга която оборва лъжите една по една, от фундаменталните до тези на повърхността.
СДС се провали защото никой не написа идеология на която да се опре политическата организация. Нямаше основни принципи които да се следват и амбициозните за лична изява лидери “изгониха хората от храма”. Според мен ти си идеалист – наивник в добрия смисъл на тази дума. Такива са и другите посещаващи твоя блог. Идеалистите пишат идеологии, тарикатите правят партии за да достигнат до властта. Ако книгата е написана достъпно за хората, неакадимично и най-важното да посочва пътя по който да се отреже пътя на тарикатите до властта, хората ще я прочетат и отново “ще влязат в храма”. Не си губи времето с тези досиета, не се оправдавай. Това е и целта на тарикатите. Да ти заемат времето с “мелочи”. Аз вярвам че ти можеш. Статиите ти го показват. Книгата може да стане и от статии, но трябжа да се бие в десятката – в големите лъжи, в важните проблеми – на първо място състоянието на БГ икономиката – там са най големите лъжи.
Пламене, благодаря,
С добронамереното си мнение ще попаднеш сред обвинените, че си ми “клакьор”. Това- в рамките на не много смешната шега…
Скоро ще издам книга, която няма амбицията да казва нещо повече от моята лична гледна точка за едно недалечно минало, което обаче има далечни последици за нещата, които се случват днес.
НЕ Е ЛИ СТРАННО, ЧЕ ХОРАТА, ЧИИТО РОДИТЕЛИ ВЕРБУВАХА И РАЗБИВАХА ЖИВОТА НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРАЖДАНИН, СЕГА ОТВАРЯТ ДОСИЕТА. ДЕЦАТА НА ПАЛАЧИТЕ СА СЪЩО ПАЛАЧИ.