Доколкото съм осведомен, вече за трети път от националния телевизионен ефир водещият на сутрешния блок на Би Ти Ви Николай Бареков изненадващо за мен, а и за други осведомени по темата, откроява моето име като антипод на поведение в контекста на цялата тази трагикомедия с досиетата. Ако трябва да бъда ясен с една дума-хвали ме. Нарича ме дори… „ един много светъл морален пример”.
За всички, които си спомнят моето напускане на Би Ти Ви преди малко повече от 2 години, тази промяна в позицията му, е забележителна…Но, понеже той я повтаря за трети път, я приемам за автентична-в смисъл, че не е случайно изпусната реплика.
За илюстрация прилагам точния цитат от неговия разговор с професор Михаил Константинов в студиото на Би Ти Ви от днес ( според транскрибцията на агенция „Фокус”) , 2 декември 2008-ма, в който г-н Константинов, с присъщата му смелост ( да говори , каквото мисли, без да се притеснява да бъде обвинен, че дели „ченгетата” на добри и лоши, например), поема инициативата да ме спомене като „един от много малкото хора от тях…” :
„И много са малко хората от тях, има и такива, аз ще си позволя да спомена име, това е господин Инджев, които честно си казаха какво е било, казаха, че съжаляват за това минало, и казаха, че е смешно техните колеги да се правят на луди и да се опитват да лъжат хората ( казва професор Константинов).
Водещ ( Николай Бареков: В морален план високата… аз давам оценка, но тук съм абсолютно категоричен – за мен колегата Иво Инджев е наистина един много светъл морален пример с това, което направи. В морален план разликата в позицията на човек като Иво Инджев и позицията на болшинството от хора, които бяха разкрити – какво показва тя, какво?
Михаил Константинов: То просто сравнение не може да се прави. Какво показва?
Водещ: Да, но в числено състояние, вие сте математик, това е едно към колко? Към хиляди?
Михаил Константинов: Едно към хиляди, да.”
Няма да лицемернича и да твърдя, че въпросът не е личен. Да, личен е. Всеки, който има претенцията да бъде личност, им право на защита. А най-естествената защита, е самозащитата, стига човек да може да си позволи този лукс. Като свободен човек, се радвам в пълна степен на тази възможност.
Но каква по-добра аргументация в полза на личната ти кауза може да има всъщност от това, да получиш защита от най-невероятното място-от отбора на нападателите? Да я отхвърля, би било проява на високомерие и самомнение, каквото, като всеки нормален, съмняващ се в себе си човек, нямам. А и, както съм писал и друг път, не понасям унижението-нито спрямо мен, нито спрямо когото и да било, дори и по отношение на хората, с които не съм съгласен. Да не приема за трети път протегнатата ръка би означавало да наруша този свой принцип.
За финал, след уговорката за личния мотив, имам и друг. А той е в това, че е въпрос на принцип да се научим, че светът не се състои от съвършени същества ( за каквито често приемаме себе си, поради липса на нещо, което да обичаме повече). И че дори и в най-неприемливия човешки образ може да се намери качество, заслужаващо поощрение. Абсолютната безкомпромисност върши работа само на палача.
Струва ми смислено да се подкрепя принципа: „ НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО …В НЕГО, НА НЕПОНОСИМО ПРОТИВНОТО, НА ОТВРАТИТЕЛНОТО ДОРИ”. И едва тогава да се произнасят окончателни присъди.
Този принцип, разбира се, е формулиран отдавна от европейските хуманисти. Именно той доведе до съвременните правни норми в Европа, които изключват смъртното наказание като мярка, която , след прилагането й, няма как да бъде променена.
Такава внезапна “промяна” в ценностната система на един от вашите антиподи, аз лично бих изтълкувал като подмазване… навярно породено от страх. Страх негов личен от това, че започва да се шуми около практиките за материално облагодетелстване на услужливи журналисти. Или страх на неговия попечител Първанова от несигурността която усеща под краката си.
Ласкателството е стар, изпитан метод за упояване на противника.
Не сте поддали на страха, не сте поддали на парите… сега идва ред да опитат да купят егото ви.
http://www.novini.elitno.com/?p=3360
“Не изказвам мнение за колега, докато и аз съм на същата нива” – Н. Бареков
Ето ти логика! Ето защо сега изказва положителни мнения за вас, а си мълча, когато ви “уволниха” (заради “идеологическа диверсия” перпендикулярна на партийната 😉 ).
Защото, докато имаше сериозни журналисти в btv (Вие, Иван Бедров) той нямаше как да е светило. След като с махнахте обаче, стъпихте на различни ниви и сега той се умилква, за да спечели благоразположение и прошка може би… Защото само той си знае колко е жунралист всъщност и колко е бос и една продължаваща конфронтация би имала неприятен завършек за него и репутацията му… Бареков не е чак толкова глупав, че да не си дава сметка за влиянието на писанията ви ако ще и да не са в “официоз”. И сега просто се стреми да поддържа добри отношения… Той знае как да бъде любезен 😉
И за това ми се струва, че ако правите амнистия то май тя е прибързана или поне прекалено великодушна като постъпка.
Лично мен много ме зарадва приемането на протегната ръка,което е доказателство,и за Човешкия и за политичския Ви ръст…в т.ч. и в трактовките на християнската община…евангелията на Йоан и в посланията на апостол Павел…
Когато бях на 14 г.,ми помогнаха идеалистите от БКП ,а по-късно (вече завършил елитно училище!!), същите те ме окуражиха за членство в партията…
Но “кулашкия” произход и “прехласване” пред ценностите на западната култура,бързо станаха повод,да не ми се гласува доверие за кариерно развитие с познатите бариери относно наверие в марксизма-ленинизма…и така до днес….
Тъй като,знаете, ще се стигне по естествен начин и до “разобличаването на монтирани активни меропирятия,преди това да е станало…..” се изкушавам добросърдечно,да Ви разкажа по отношение на Н.Бареков един виц:
“Колата на един човек била пълна таратайка,цялата затрупана с вейки,стъкла,кал и кръв.
– Какво се е случило с колата ти?-попитал го негов приятел.
– Блъснах адвокат.
– Това обяснява кръвта,амии стата,вейките,стъклата и калта?
– Трябваше да го преследвам през целия парк!!!
Разбирам и европейски, и арабски хуманисти-ако щете и еврейски…но на нас кой ще ни върне здравето,уважението на децата и прахосаните години от простотията на ченгетата…
И аз съм за …но за противното и непоносимо противното…може ли междувременно да им тегля една…) с рафиниран поклон и темане….за да сме поне малко на чисто…?
Не бива да се отдва голямо значение на думите на човек, който използва израза “числено състояние”. Това си е един вид тест. Като спомене някой такава безмислица – просто спираш да го слушаш. Не заслужава никакво внимание. Човека просто не разбира какво говори. Говори си заради самото говорене. Лошото е, че някой му е разрещил да го прави в ефир.
Всеки да си знае мястото:
Аз мисля, че не бива да се отрича всичко и всички. Всеки има грешки. В момент, когато Големият враг – моралната и повсеместна криза / повечето от грешките са именно заради това / е победила, всеки повод и възможност трябва да се използва за консолидация. Иначе заприличваме на невротизирани от комунизма индивиди, които са в безнадеждно положение.
Бареков и лична позиция!?! Според мен г-н Бареков не може да си позволи лукса да изказва лична позиция в ефир, както преди така и сега. Ако си го беше позволил или си го позволяваше едва ли щеше да е днес на работа точно в бТВ.
Господин Инджев,
От известно време наблюдавам, за сега лека но, все-пак някаква промяна в настроенията и трактовките на сутрешните блокове на трите ефирни телевизии, че дори и в новинарските емисии. Абсолютно доказателство за това е и поредното ви “морализиране”, в което едва ли някой от посещаващите вашия блог някога се е съмнявал. Друг интересен пример бе и споменатото от вас “изпускане” на точна реплика, описваща намеренията на управляващите за бюджетния излишък по БНТ. Зачестяват и въпросителните, които изскачат от новинарските емисии и то точно на БТВ. Няколко пъти улавям доста красноречиви кадри, с които завършват техните коментари по дадени събития от деня – нещо като лек, безсловесен коментар от оператора, който слага финален акцент върху отразеното събитие. Улавям и друга промяна в моралния съдник (явно това ще е новата роля, след като стана “следовник”) в най-гледания сутрешен блог, този, на БТВ. Съпоставяйки държането и воденето на разговорите сега и тези, преди да кажем 3-4 месеца, като че ли се усеща някакъв флиртаджииски подход и мълчаливо съгласие с най-големите опоненти на управляващата троица, та дори и повече смелост, демонстрирана с по-коректни и “истински въпроси, към представители на управлението и правителството. Да се чуди човек…
Ще си позволя да взема отношение и по вашия конкретен случай – от стари хора съм чул две реплики: едната е отговорът на въпроса “Кой е най-добрият комунист?”. Втората е “На мечка и комунист никога не вярвай!” А какво трябва да направим с мечка-комунист? За съжаление отявлените ни ловджии отново не са в Бъклгария… Внимавайте на кого протягате ръка, господин Инджев, все-още живеем по съветско-български, а не по европейски.
Слушах интервюто с проф. Константинов и М. Андреев! Споменаха и Петко Бочаров като “разкаял се” … Редно беше и Вие да го спаменете. Така разбирам нещата.
Вярно е, няма абсолютно чисти и съвършено нравствени живи хора, както и няма абсолютни подлеци без нищо човешко. По тази причина оня, който се представя за “кристално чист нравствен образец”, примерно Кеворкян, който от собствената си висота раздава морални оценки за другите, или Кеворкян, държащ се като морален ментор! – със самото това демонстрира ужасна морална нечистоплътност.
Нравственият, или просто свестният човек не съди другите, понеже сам знае колко е трудно човек да държи името си чисто, неподдавайки се на съблазните. Оня, който е преживял горнилото на греха, който е изпитал тежестите, терзанията и мъките на съзнаваната и призната вина, само той може да разбере ония, които, макар че не са съвсем чисти като ангелчета, но искат да съхранят човечността си, да вървят, макар и с несигурни крачки и с лъкатушене, по пътя на доброто.
Вярно е и това, че безкомпромисността и нахалната демонстрация на някаква възвишена морална претенция за чистота (която едва ли е съвсем основателна!), е само показна, сиреч е по същество безнравствена и лицемерна. Наскоро имахме такъв случай с морализаторските вопли нва мърморковци като д-р Н.Михайлов и Я.Дачков, които обвиниха Костов в предателство на “чистата идея” и оскверняване на моралната чистота само защото бил допуснал възможността за сътрудничество с ГЕРБ за махане на сегашната пагубна за страна и доказано разбойническа коалиция от власт.
Та както няма абсолютно чисти в морално отношение “светци” и “ангелчета” в този наш толкова грешен човешки свят, така няма и абсолютно пропаднали и безнадеждно опорочени в нравствено отношение човешки същества. Аз от тази гледна точка съм склонен да према, че зовът на доброто отеква понякога даже и в гърдите на опорочени и крайно дискредитирани хора като Гоце, ала те не се поддават и устояват на порива му. Докато нормалното е човек да не заглушава зова на съвестта и тогава няма да загуби човешкия си облик. Защото човешката съвест е Божи глас в душата на човека…
В душата всеки човек се борят две сили, ангелска и сатанинска, силата на доброто със силите на злото. И ние, живите хора, сме тяхна съвсем несъвършена производна…
Е, разбира се, някои имат претенцията, че са “богове”, че са “непогрешими”, но точно такива са най-големите марзавци, за които думата морал не значи обикновено абсолютно нищо…
… мерзавци исках да кажа, пардон за грешката
Там е работата, че аз не съм го гледал, но ми се обадиха много хора и така стигнах до цитата от агенция “Фокус”.Можете да не се съмнявате за отношението ми към Петко Бочаров, който наистина неотдавна намери сили да проговори сам за нещо, което можеше да премълчи…Единствената причина да не го намесвам ( този път беше поради стечение на обстоятелствата), е че не се чувствам съдник да посочвам кой постъпва правилно и кой не-отбранявам се както и колкото мога, но се пазя да не заставам в позата на “кадровик” на добрите и лошите.. Не ми отива да потупвам по рамото бай Петко, с когото сме приятели, но и от когото имам респект на доайен и да го “присъединявам” към себе си, защото е постъпил като мен..
Прочее, на 19 февруари той ще навърши 90 години и вече ме покани да празнуваме заедно…
Не съм филолог, което ми личи,но правя опити за съвременни политически анализи.Ето част от един постоянно набъбващ материал, който съм озаглавил ПОДМЯНАТА и ми се струва, че има отношение към журналистическия ТРУД. “Стимулиране на антикултура в националните медии, насаждане на търпимост към посредствени шоуизяви, които генерират посредственост във всички възрастови групи; медийна политика, отличаваща се с псевдовербална изисканост, професионално говорене без да се казва нищо, размиващо границите истина-неистина; справедливост-несправедливост; етика-морал; идеал-интерес;, бягство или липса на кураж за анализ на причините довели до такова падение във всички области на живота ни.
Подкупността и желанието за лесно печелене на пари от страна на българската съвременна журналистика и режисьорските екипи, прилагащи опустошаваща професионалните качества автоцензура /с малки изключения/ , съчетана с перманентна и унизителна готовност за утвърждаване предимно тезите на силните, третирането на жизненоважни за нацията теми изхождайки единствено от угоднически аргументи, нанася жестоки удари върху и без това неоздравялото, неукрепнало гражданско чувство на българина.
Културата на забавлението „шоу”, обезличава най-вече младежта ни, като я ограбва духовно и финансово /трикове на договорени условия между медии и комуникационни оператори, чиято уловка под формата на „лесна печалба” примамва наивното общество/, като по нечестен и безскрупулен начин го ограбва, превръща същото това обществото в безволева, безлична маса, изявяваща се с външна и вътрешна визия, характерна за глобализираща се неиндивидуалност. Трагичното в тези печалбарски технологии е, че се създава и режисира от интилигентни и талантливи хора, работещи към професионални международни тръстове с огромни бюджети, които се интересуват единствено от финансовия резултат .
Модно явление е „естествения пробив” в медиите на добре подготвени и ерудирани журналисти, жестоко осакатени от гена на постсоциализма, с псевдодемократично поведение и „обрязан”… език.
Г.К., М.Ц., В.В.,ВД.,Н.Б., Н.М. и сие подражават на Лари Кинг, но са на светлинни години от вродената интилигентност и извоювана независимост на американеца
При всички тях проблемите се маркират с грозно безразличие и престорена чувственост, нещо което обезмисля изказа. Автоматична услуга на властта, беззаконията, политиката на медийния работодател, прикрит с анонимна дискретност..
За Петко Бучаков: Да е жив и здрав.
От тези, които няма да забравят неговото “да, да, ама не”.
…Бочаров, исках да напиша
Аз бих приел едно такова хвалене от един такъв като Бареков с много резерви и въпросителни. Едва ли ще разберем точните мотиви, странна работа както и да го погледнеш.
Кофти е, кофти е наистина, не знаем какви мотиви могат да се крият зад едно такова сменяне на позиция… Ако това е просто етап от неговата си ‘agenda’, тогава непременно трябва да се опазите, г-н Инджев! Помним как Гоце ‘се разви’ като политик и прегърна ЕС и НАТО! Дори допуснахме абсурда тъкмо той да е държавният ни глава, когато влязохме в Клуба на почтените силни – НАТО. От друга страна абсолютно съм съгласен, че не можеш да забраниш на някого да се развива, тогава ставаш последна инстанция, а човек допусне ли да мисли за себе си по този начин – свършило се е именно с неговото собствено развитие!
Затова предлагам на Вас, Г-н Инджев, да не прибързвате с крайните изводи по отношение на Бареков (не че бихте го направили и без нашите предупреждения де), ами да приложите простичкото ‘по делата им ще ги познаете’. Аз съм убеден, че тъкмо за един журналист е много лесно да убеди хора като нас, че действа морално, прилага едни и същи стандарти към всички и изобщо – че има собствена чест! Нали знаете моята теза за лакмуса за честни политици – а именно броят на враговете сред ‘лошите’, които си си създал. Същото без съмнение важи и за обективните журналисти: ако Бареков настъпи смело някого по мазола, разкрие нещо важно, което е било скрито дотогава, създаде си неприятни врагове в името на Истината (вместо досегашното си поведение, с което си осигури юначни южняшки приятелства, но за сметка на Истината), то тогава и аз ще си променя мнението за него! Защото само едно ‘хвалене’ на Иво Инджев не ми е достатъчно като доказателство за морал…
Но отново: Нито аз, нито Вие сме последна инстанция. Всички грешим, въпросът е какво правим след това!
цялата история ми напомня на финалната сцена от филма “Адвокат на дявола”, когато дяволът казва:
-От всички човешки пороци, най-много обичам суетата.
Докато Бареков не каже публично, че тогава е заел недостойна позиция, аз не му вярвам.
Не му вярвайте и Вие, г-н Инджев.
Опитва се да излезе сух от водата.