Председателят на Народното събрание Георги Пирински застана днес в позата на свети Георги освободителя на медиите, който сразява змея на автоцензурата. На медийна конференция в Софийския университет, която, от гледна точка на представителството на опозиция и управляващи трудно може да бъде наречена равнопоставена, видният представител на властта сподели широко застъпеното в опозиционните среди схващане, че в българските медии има автоцензура. Именно от нея Пирински прикани средствата за информация да се освободят!
Както се казва, когато опозицията е цензурирана, нищо не пречи на властника да се направи на опозиция и да я замести с демонстрация на бащинско благопожелание за освобождаване от зависимости, за които вината може да бъде намерена именно в лоното на властта и гравитиращите около нея обръчи от медии.
Това е все едно доказан бракониер да призовава въоръжените си събратя да не стрелят по редки видове животни в резерватите.
Парламентарният шеф, да припомня, взриви журналистическата общност в началото на година. Да, правилно сте прочели: ОБЩОНСТ! Българските журналисти, уви, не показват солидарност дори когато пребиват почти до смърт техен колега. Но се превръщат в компактна маса бунтари, когато посегнат на правата им да си общуват с политиците. Точно това опита да направи Георги Пирински на своя глава ( ядосвайки дори някои свои съпартийци, защото не ги е питал), когато на първото пленарно заседание за 2008-ма се възползва от пълномощията си и забрани достъпа на журналисти до депутатите в кулоарите без предварителна заявка до пресцентъра на институцията и без изричното съгласие на съответните депутати.
Мярката беше наречен „драконовска” и това определение беше попадение в десетката. Мнозина го употребиха, но не всеки знае, може би, колко е адекватно. Защото едва ли всички си дават сметка, че не става дума за змей, дракон, (победен, евентуално, от свети Георги). „Драконовските мерки” е израз, който води началото от…най-древния законодател. В 621 г. пр. н.е. ( откогато датира известният на историците текст на неговите закони) атинският аристократ Дракон бил натоварен от заможните си съграждани да овладее недоволството на плебса и той прибегал до смъртното наказание като универсален отговор на всяко едно престъпление без разлика от неговата тежест. След като предизвикал още по-големи брожения, бил принуден да отстъпи законотворчеството на доста по-мъдрия Солон, комуто дължим изобретяването на основополагащи принципи на демокрацията ( като равнопоставеността в прякото гласуване-един човек, един глас).
И така, имаме си червен аристократ, ярък представител на кастата, на която в най-голяма степен дължим регреса в областта на свободата на словото, забележим с просто око и от най-простите хорица. Същият този има склонността да ограничава на практика като един Дракон правата на журналистите, но на думи играе пред публиката ролята на поборника за свободата на словото.
Впрочем, срещайки внезапно обединения отпор на журналистите, а и на коалиционните партньори (разтревожени за интимните си отношения с повечето медии) Пирински така и не се реши да издаде заповед за узаконяване на въведените от него през януари ограничения. Така те постепенно ( „негласно”, както се изрази пред мен източник от пресцентъра на НС) отпаднаха.
Сега, след негласния му неуспех, му желаем „гласен” успех-дано медиите го чуят и го послушат този път и да вземат да се освободят от автоцензурата. Като първа стъпка биха могли да припомнят драконовските мерки на самия Пирински. Ще бъде полезно, макар и също толкова неочаквано, както (мимолетното) януарско журналистическо въстание срещу опитите на червения аристократ да подкастри свободата на репортерите в парламента.
Посмях се доволно. И от кои точно “медии”, очаквате да се освободят? Тези, които вече са купени, или тези, които ще бъдат закупени?
Да работиш в медия, в България (не всички разбира се), означава да не си свободен, да нямаш лично мнение, да кудкудякаш в хор, когато баш министър “осроумничи” пред микрофона, да не мислиш.
За каква свобода на словото може да иде реч, при положение, че почти няма независими, надпартийни медии? Уф…
господин Инджев, позволете ми лека поправка към определението “драконови закони”.
Вероятно черпим от различни източници, защото аз съм чел, че архонтът Драконт в Атина установява ЗАКОННОСТ, тоест РЕД, регламентира отношенията, забранява, впрочем, на аристокрацията да се самораправя БЕЗ ПУБЛИЧЕН СЪД с “плебеите” (май е римски термин?).
Алтернативата на Драконовите закони по този начин не е МЕКО законодателство, е БЕЗЗАКОНИЕ, произвол на аристократите (както по отношение към простолюдието, така и помежду си). Законите на Драконт действат 27 години, комай и след оттеглянето му от властта (но може и да греша; наскоро се преместих в ново жилище, книгите ми са още в кашони, а интернетът – ужасно бавен, за да се ровя да търся информация…)
🙂
Туй то. Иначе, статията ви, както всякога – моите уважения и подкрепа на становището ви.
Но искам да ви помоля да коментирате нещо тревожно:
от януари по предложение на министърът с мързеливото “л” няма да има вече нерегистрирани, именни СМ-карти.
ОПРАВДАНИЕТО е, че това било чяст от борбата срещу тероризма. Без да се напрягам, мога да измисля поне пет начина пак да употребя един джи-ес-ем за детониране на експлозив, ако ще и разрешително от полицията да е вадено за правото да се закупи СМ-карта.
Целта на занятието явно е друга. Веднага се сетих за скорошния скандал с ДАНС.
е уважение – Н.Т.
(леле, много официално излезе :-))) всичко най-хубаво ви желая!)
Остава ни свободата на мнението в Интернет пространството, докато по някакъв начин не се докопат до филтрите. Все пак сме Европейска държава и тайно се надявам това да не се случи ! Дано!
Казаното от Заяков-Пирински е гавра с журналистите, но и симптом за това докъде е стигнало унижението им: сами се били цензурирали – сякаш властта, държаща медиите под контрол, не е достатъчен цензор! – а пак като капак на всичко високопоставен чиновник от тази власт, самият Заяков, се провиква “Хей, автоцензуриращите се, по-малко се автоцензурирайте де, прекалихте! Теребе да се правим на свободни, не го забравихте, наужким де, само колкото за пред света!”.
Аз така схващам гаврата, която този потомствен нагъл комунистически сановник си позволява. Нека това, което прави, да стои като обица на ухото на продажните журналисти, щото, да си признаем, такива има немалко – останаха ли някакви други?! Ако има, се броят на пръсти, а слугинажа пред властта цъфти и е станал, предполагам, доходен бизнес.
Впрочем, господа, приятели, българи, съграждани, не ви ли прави впечатление нещо, за което вчера си давам сметка. Именно, управляват ни все нахакани потомци на бившите комунистически сановници от Тодор Живково време: Станишеви, Заякови, Бокови, Велчеви, Пръмови, кой ли не още?! Само Гоце е “човечец от народа”, от Сирищник, и се е издигнал, тъй да се рече, сам, е, с мощния гръб на ДС разбира се! И каква стана, тия “бившите”, като ята жадни скакалци, се пренесоха от комунизма в демокрацията ни, и я изкормиха, изтърбушиха дотам, че вече на нищо не прилича?! Замислете се какво говори това: имаме си комунистическа аристокрация, която се обедини с придворните на “царя”, ние, българите, дъли не живеем, дали не сме още на нивото на някакво неизживяно мрачно средновековие, а не в 21 век (!) щом като допускаме да ни управляват такива псевдоаристократи?!
В горния коментар съм допуснал някои правописни и стилистични грешчици, та ето тук коментара ми може да се прочете в точния вариянт: В кой свят живеем щом търпим чак такива издевателства?!
вариант
И на мен доста ми хареса!
Проблемът със зависимите медии и свободата на словото у нас би бил градивен, ако БСП и ДПС са в опозиция. Преди това обаче, тези които ще водят правителството трябва да излязат пред избирателите, да си посипят главите с пепел и да предупредят, че са изключително лоши.
Радвам се на всяко допълнение, което е доказателство за смисъла на такъв вид публичност. Иначе, без да настоявам за непогрешимост, Дракон ( поне така е известен в преводната на български литература) наистина е бил призован от аристокрацията да въведе ред след опазни брожения на градската беднота, но с престараването си да “лекува” обществето чрез смъртното наказание като единствена мярка за осъщствяване на правосъдие, е останал в историята като неадекватен управник и нарицателно за такъв ( възможно е да е има някакви по-дълбоки пластове в тази история, които не познавам).За сметка на това Солон, представител на същата управляваща прослойка, се е превърнал в негов антипод и именно той най-сетне въвежда ред, като на практика прави отстъпки на мнозинството, съзнавайки, че правото му на глас лишава аристокрацията от вековни предимства, но пък успокоява духовете и намалява напрежението. В резултат на това на всички етапи от историята , когато управниците търсят решение на вечния прпоблем за баланса на интересите в политиката ( между големите пари и големите маси хора, винаги недоволни от богатите , т.н. “обикновени хора”), изплува основополагащият опит на Солон ( Юлий Цезар се позовава на Солон в своите реформи).
Това съм имал предвид, но винаги имам едно наум: истината, дори историческата( с която човек свиква), може да се окаже манипулирана-ето защо информацията е такава ценност. Погрешното условие на задачата води до задължително грешни изводи, нали?!
благодаря за реакцията 🙂
Аз открих записки в стария си компютър за архонта Драконт (като така е записан) и източникът е Энциклопедичейскiй словарь от 1896 година, първо издание от университет в Петербург през 1896, второто, което взех назаем бе от 1901 г.
(между другото, в този речник кирилицата се посочваше като БЪЛГАРСКА азбука поради наличието на някои букви, обслужвали характерния за българите преход от Е в Я и обратно (хляб – хлебен), които букви били “абсолютно ненужные в русском языке”)
Версията за Драконовите закони там е, че архонтът се е престарал не само по отношение на наказанията (солта, гвоздеят, заради който привеждате този пример), но се е престарал и по отношение на своите “поръчители”, като е ограничил и ТЯХНАТА “свобода” да извършват частен съд. Сътветно, грамотните аристократи после написали историята за тъпия и жесток Драконт, която е стигнала до нас. Мнението на “народа” от онова време, ясно, остава зад кадър…
((Трактовката ме грабна и поради други статии в същата книга, например за първородния грях се казваше, че Адам и Ева били наказани не заради ДЕЯНИЕТО (похапването на ябълката), а защото са направили опит да изкръшкат, да НЕ ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ за постъпката си. Адам прехвърлил вината върху Ева, Ева – върху змията. Според Словаря, това била причината на Господ да не му издържат нервите…))
(впрочем, и един друг владетел, също комшия, е прилагал само един вид наказания – побиване на кол, поради което го нарекли Дракуля – кол за набиване, така поне ми е известно като тълкуване. Но пък е бил човек, който стриктно си е изпълнявал задълженията към поданиците, ако те спазвали своите. Има сведения, че в държавицата на Влад Цепеш е било възможно да изтървеш на пазара жълтица и да се върнеш да си я прибереш на следващия ден – никой не смеел да пипа чуждото, за да не гледа света от върха на кола… Свидетелство за това, че простолюдието е било доволно от управлението на Дракула, е известният факт как той се разправя с османската войска. Направил го е, опирайки се на нарона армия, селяните си. А те много добросъвестно са му служели. Иска се наистина съзнателност и доверие към княза-пълководец, за да ПЛЕНИШ почти сяла вражеска армия, за да я екзекутираш показно по пътя на следващата войска на агресора, за да му убиеш желанието да напада. И после, след смъртта на княза, СЪЩИТЕ селяни измислят легендата, че нощем излизал от гроба (пиенето на кръв е по-късна художествена измислица), така че, османци, заповядайте пак в Транссилвания, Дракула ви чака с коловете… Султаните повече от половин век забравили да спретват походи натам. Мисълта ми е, че суровите наказания не са показател. Законността е в спазването на задълженията от двете страни (общественият договор от Ренесанса – май е бил “жалба за (средновековната) младост” 😉 ). Един малко парадоксален извод: държавата функционира според обществения договор, ако човекът-държава (феодалът; кралят-слънце ВЕЧЕ не е имал основание да каже, че той е държавата, защото е имал бюрократичен апарат!) е психопат, побъркан на тема стриктност в отношенията…
Вижте, не е дребнавост (самият аз се запитах дали не е от това) разнищването на историята около Драконт. Този човек е останал само с името си, не ми е уютно то да бъде петнено и употребявано в грозен контекст, след като съществуват съмнения, че е бил наклеветен от засегнатите, заемали по-несправедлива от него позиция.
Има доста примери за оклеветени имена в историята. Салиери, поп Кръстьо (и двамата представени като антигерои от ПОЕТИ – Пушкин и Вазов, въпреки фактите, противоречащи на твърденията, че единият бил посредственост и завистник, а другият – предател; в първото ме разколеба едно дълго, от седем части предаване по Радио Свобода – Свободна Европа преди 20-тина години; второто се разби от преподавателя ми по теоретична механика Димитър Панчовски). На тях, оклеветените, наистина, им е все едно вече. Но е важно за тия, които още сме живи. Така мисля.
А какво ще кажете за забраната на анонимните СИМ-карти?
за Солон – всъщност, той разширява делото на Драконт (подобно на това как библейският Давид стъпва върху започнатото от Саул, въпреки че Саул е представен в черна светлина, за разлика от Давид – очевиден любимец на авторите на съответните книги от Стария завет)
Така че, въпреки подробности и уточнения, аз съм съгласен с вас
всичко най-добро!
🙂
Г-н Инджев,архонт Солон /638-559 пр.н.е/ и като политически деец,поет и законодател в двубоя на родовата аристокрация срещу демоса, напомня доста степенуването на днешните привилегии и фамилно, и по имуществен ценз, в “партийния” Съвет на 400-те,които къздават условия за едни други “робовладелчески”права и “правила”…
Съпостовяйки солоновските елегии : “Саламин” и тези “…към атиняните” на г-н Г.Пирински най-добре ще му отиват едноименните на “колегата му” – по червено знатство- преди хилядолетия и останали в историята като “Настовления ксъм самия себе си”.
Те впечатляват и са като захаросани велможи при избори,когато им трябват гласовете на “босоногите деца” и “каменарчета”,но се гнусят от гнилите им потници като известния Гущеров…,каквито междувпрочем са и чувствата на по-честните им идеоолгиченски съмишленици,но всички заедзно задържат България,за собствено увековечаване…Това е най-противното!
Ще цитирам Дейвид Айк.
Според него съществуват два вида диктатура- открита (фашизъм и комунизъм) и скрита, маскирана като свобода и демокрация. И понеже хората не въстават срещу това, че са свободни, когато мислят, че са свободни, тази форма е много по-опасна, защото тя манипулира съзнанието на милиони хора по света и ги превръща в послушни роби.
Четейки статиите на г-н Инджев и някои коментари тук виждам, че г-н Айк е абсолютно прав.
ОК, Пирински е цензор в НС. Но г-н Инджев на своя блог- също.
Каква е разликата ???
Що се отнася за медиите, то си имаме поговорка: “Който плаща, той поръчва музиката”.
Понеже очаквате отговори, да ви попитам на същите права отново: защо изобщо четете текстове, които не ви понасят? Що за кеф е да мразиш някого и нещо, но с наслада да го ползваш за себеутвърждаване с обратен знак? Нима, щом това слово е толкова недостойно за вашата възвишеност и не предлагате алтернативно правилни текстове, най-нормалното нещо е просто да ги пренебрегвате? Или не си падате по нормалните неща?
А това, че за Вас е “ОК” Пирински да бъде цензор, като един от тримата най-важни политици в страната , от чиито решения зависи съдбата на милиони, поставяйки знак за равенство между неговата власт да се разпорежда и моята свободна воля да управлявам един ( маргинален, според вашето презрение) блог, говори за две неща: че сте скаран с логиката и че сте заслепен от злонамереност, срещу която няма лекарство, щом като сам не я съзнавате.
Впрочем, със самия факт, че ви публикувам от доста време нападките, личи колко неадекватни са твърденията ви за цензурата на моя блог. Но щом искате да се окажете прав, поне в това отношение мога да ви окажа съдействие, понеже наистина не желая да ви причинявам повече душевни терзания като ви зарибявам с отговори и ви доставям незаслужената ( като за човек, който е скаран с елементарната логика) радост от полемика, в която нямам намерение да участвам.
Вижте това!Щеше да е забавно,ако не беше жалко…