Гърция гори, България пуши

Докато Гърция гори, подпалена от войната на крайно леви срещу едно полицейско изстъпление ( получило вече съдебна санкция), у нас полицаи се канят да пушат като форма на протест срещу доминираното от левицата правителство.

Там, след като полицията откри огън и уби невръстно момче, пламна пожарът на масовите протести. Тук полицаи, недоволни от заплащането, се канят да пушат напук на началниците в протестна акция, от която се очаква да впечатли властта и да я подтикне да отпусне повече пари за заплатите им. От това сравнение можеше да ни напушва смях, но не е смешно. Още повече, че тук вече се появиха коментари на възхитени поклонници на гръцките протести като справедлив отпор на несправедливостите в държавата (им).

Прави са коментаторите, които с благородна ( надявам се) завист наблюдават чувствителността на гръцкото гражданско общество. И доста по-умерени действия щяха да са достатъчни за контраст с парализата на остатъците от разнебитената демократична общност в България.

И все пак, да се запитаме честно: искаме ли „гръцкият огън” да се пренесе и у нас? Под „гръцки огън” в древността са подразбирали запалителните „снаряди”, изстрелвани с катапулти срещу крепости, макар да е възможно това страшно оръжие да води началото си още от войнолюбивата Асирия , а не от по-късната гръцка епоха, когато през 5 в. пр. н.е. е регистрирано от историците именно като гръцко изобретение. Но сега „гръцкият огън” придобива ново значение, включително за нашата твърде близка и същевременно-толкова далечна черга. И като съм започнал с историческите препратки, нека добавя още малко по темата.

Историята, макар и не чак толкова древната, има отношение към обяснението за контраста между бурната чувствителност на южните ни съседи и не съвсем будната, направо приспаната ни безчувственост. А най-удивителното е, че от векове ни се случват сходни неща.

Гърция, както и България, си пати от османската окупация и се окопитва след въстанието от 1821-ва, което провокира намесата на великите сили. Преломният момент идва през 1829-та с руско-турския договор от Одрин след победите на генерал Дибич Задбалкански в поредния военен сблъсък на Русия и османлиите (въпреки воплите на българското население българите и техните права изобщо не са споменати в този документ ). На практика Гърция дължи свободата си до голяма степен на руската намеса, която е подбудена от решенията на Лондонския договор за даване на автономия на Гърция две години преди това.

Аналогично се развиват събитията и за българите с априлското ( доста по-трагично, но превърнало се също в такъв спусък на международното съпричастие) въстание, с Цариградската международна конференция от 1876-та с ултиматума на европейски сили към Турция да даде автономия на българите и с мандата, даден на Русия, при отказ от страна на Високата порта, да наложи волята на Европа със сила. Което и става.

Привидно приликите приключват на онзи етап. Макар и съперници на бойното поле за утвърждаване на собствените антагонистични национални цели, България и Гърция преминават през сходни перипетии, съпътстващи битките за осъществяването на съответния идеал за националната държава от времето на 19-ти век.

И катастрофите ни от онова време си приличат по своята драматичност. Ако България е губеща в Междусъюзническата и в Първата световна война, Гърция е направо смъртно ранена от сблъсъка, който провокира сама с младотурците на Ататюрк малко по-късно, когато губи територии и приютява огромни маси бягащи свои сънародници.

Сравнителният анализ може да бъде продължен от специалистите без край, но за обясняването на привидно необяснимите разлики в днешния обществен резонанс на сходни събития тук и там( защото и в България не липсват случаи на драстично полицейско насилие, но няма ексцесии) , трябва да се върнем в съвремието.

При сходна в много отношения изходна база за развитие, голямото разминаване започва по идеологическия разлом на „студената война”. В България тя е спечелена по условие от съветската армия и нейната пета колона. В Гърция, при липсата ( този път) на руския фактор, местната студена война е всъщност най-горещият европейски конфликт непосредствено след края на Втората световна. Той е толкова кървав и зловещ, че и до днес на юг от нас по неписано правило болезнената тема се заобикаля от обществото като противопехотна мина в полето на националната гордост.

В крайна сметка, с намесата на англичаните, левицата губи гражданската война, но тъкмо по тази причина в очите на мнозина гърци си спечелва ореола на мъченическата патриотична съпротива срещу чуждата намеса-в случая западната, британската. Един трамплин, който в наше време служи в паметта на новите поколения за отскок срещу „западното”, капиталистическото”.

Допълнително масло в гръцкия огън налива дясната диктатура на „черните полковници”, която след 5 годишно потъпкване на демокрацията е атакувана и свалена сред окървавени протести на студенти в Атина през ноември 1974-та. С което левите, без „решаващата помощ на съветската армия” ( както в България) се утвърждават като популярни носители на свободолюбието в противоборство със Запада-този път направо със САЩ, свързвани със сваления режим.

Целият този ( едновременно дълъг в рамките на една статия, но и крайно схематичен, за да има претенциите за изчерпателност) обзор, има за цел да покаже как върху сходния историческия фундамент от последните два века, възниква идеологически противоположната съдба на България и Гърция от последните десетилетия.

У нас лявото тържествува благодарение на СССР. В Гърция то минава през мъченичеството на гражданската война и поражението в сблъсък със Запада, след което пък триумфира над прозападната дясна диктатура. Сред нашите съседи, или сред много от тях, се формира траен радикален манталитет на особено ранимото чувство за справедливост от леви позиции, докато у нас левите символизират просъветската диктатура от недалечното минало ( и въздишат по нея като по уютен затвор с гарантирана дажба манджа за всеки обитател).

Разбира се гръцката земя не е населена от компактни маси леви радикали. Но събитията показват, че анархистите са в състояние да подпалят истински национален пожар, в който гори имуществото и интересите на хиляди техни сънародници. Което си е едновременно херостратова и пирова победа на бунта срещу статуквото.

Ако можеше в едно да бъде обединен образът на младежа от древния Ефес (непрежалим за гърците град, загубен от тях във войната с Ататюрк) Херострат, (подпалил храма на Артемида , за да се прочуе), с образа на гръцкия цар Пир, на съвременната подпалена гръцка сцена би прозвучала следната реплика хибрид: „ Още една такава победа на гневните младежи и в Гърция няма да остане нищо за палене”!

Гръцкият пример, който, при цялата укоримост на прекаленото българско търпение към несправедливостите, едва ли е достоен за подражание като модел за будно гражданско общество. Друг е въпросът, че когато Гърция гори, а българските полицаи се заканват храбро да пушат цигари като израз на исканията си за по-високи заплати, пропастта между двете крайности в обществените нагласи би трябвало да бъде запълнена от нещо средно-нещо достатъчно пробуждащо като за заспалата България, но не чак с помощта на „гръцкия огън”.

И няма да е толкова уникално: просто трябва да си спомним, че гражданските протести през 1997-ма година продължиха упорито близо два месеца и бяха едновременно бурни, но и същевременно не доведоха до опожаряването на нито един магазин в България. Колоните демонстранти ден след ден, седмица след седмица дефилираха по централните търговски улици на София, но нито веднъж не прераснаха в разрушителна безразборна стихия ( събитията край парламента от 10 януари бяха изключението, дребно от подпалваческа гледна точка спрямо гръцките пожарища, което по-скоро потвърждава правилото на учудващата сдържаност на струпаните големи маси хора през т.н. януарски събития ).

Значи можем?!

16 мнения за “Гърция гори, България пуши”

  1. Иво, прав си, че можем, ама не знам защо не искаме? Не ми го побира ума защо от борбен Балкански народ се превърнахме в “плужеци”? Дали пък не ни харесва положението на мазохиста? Знам ли? Това да те тормозят, крадат, да те правят за смях пред целият цивилизован свят, да си броиш стотинките, да не вярваш на никого, да не се развиваш, да не искаш щастието на семейството си, да не искаш даже и децата ти да живеят нормално? Отново казвам, ума не ми го побира, но това е реалността в нашата обрулена родина. Трябва ли пак да си спомняме думите на Славейков, “Не народ, а…..” Срам ме е да го напиша даже докрай! Срам ме е и от мене си и от вас! Срам ме е!

  2. Благодаря за удоволствието, което получих, четейки тази статия! Така се чувства човек когато е доловил, че само истината тук има значение.

    А иначе трябва да сме по-критични не само срещу грозното лице на крайно левия радикализъм, но и към нашата собствена апатия и безхаберие в условия, които са многократно по-тежки от гръцките.

    Гръцките ексцесии не могат да са пример за нас, но пък трябва и да признаем, че нашето българско бездействие и дебелокожие придоби страшно хипертрофирани размери – в не по-малка степен от унищожителната, пожароопасна анархистично-екстремистка лява гръцка радикалност.

  3. Не ми се вярва вече. Ако можем какво чакаме…?

  4. Абсолютно си прав Иво. В момента “ножът е опрял до кокала” и е време да излезем отново на улицата за да извършим промяната. Това е може би последният шанс да се спаси каквото е останало от държавата/държавността. Трябва да се свали сегашното правителство, да се състави служебно такова, което да подготви следващите избори.

  5. Читателите на горната статия вероятно ще принадлежат към един от двата пласта българско съзнание:
    1.Незъдълбоченото,повърхностно,невникващо в същността на абсурдния ни политически модел мислене-предимно подчинено на несвободното, партийнодемагогско /по-скоро несъзнание/.
    2.Аналитично умното, но отчаяно, поради неслучващата се революция на преобразяването.
    Эасега можем само да избутаме затиснатата нотка на българска гордост малко по-нагоре, малко над тези пластове.Основание и причина за това е,че имаме хиляди умни, интелегегентни,високообразовани хора като автора на тази статия. Нещастието на България е , че не намира технология да постави тези личности в първите си редици.

  6. Можем и го правим, но когато ножът е опрял до кокала на всеки един персонално. Спомнете си 1996 г.- глад и мизерия за ВСЕКИ ЕДИН от 95% от гражданите на България. Максимални заплати от 16-18$, пенсии – 3-5 DM. Не съм сигурен, че това тогава беше проява на “гражданско общество”, а не проява на отчаянието и гнева на човека, който няма повече какво да губи. Сега едва ли може да се каже, че обстановката е такава. Имам предвид всеки ЛИЧНО да е наврян в ъгъла.
    Освен това тогава имаше някаква алтернатива, появи се сила, която пое отговорността за водач на протестите. (Не коментирам доколко качествена и читава се оказа впоследствие, но я имаше.)Сега да виждате подобна алтернатива?
    Иначе съм съгласен с повечето оценки, дадени за политиката на правителството и нейното влияние върху авторитета и развитието на държавата.

  7. Най после да се види и нещо положително в нашето овче търпение. Не одобрявам екстремизма но и изглеждаме като глупаци затънали до гуша в комунистическа кал.

  8. Присъединянам се към станалите,Иво!!
    И не от неистово желание-както е и при другите-за повече фамилиарност с теб като водещ!!!
    А защото по понятни причини съм и участник и свидетел в събитията около и след “абортиралата” Пражка пролет и др.подобни “цветни бременности”на българска почва!!!
    Познах и преживяах както т.н. “Промяна” и “Преход” през 1989 г.,така и основните артисти и режисьори в нея…по един или друг начин…за жалост!!!
    Сега, тази сутрин когато,-и дами като двете Михайлови,и тримата посрещачи на Б.Клинтън – Стоянов,Костов и Софиянски-както и сегашното “повече или по-малко изоретателно” дуо на елита -обект на блога …(най-вече и една бивша посланичка)..за да е изброявам уморително цялото “президентско и премиернско войнство” -Н А М Е Р И Х А- чрез М.Плугчиева-РАЗКОВНИЧЕТО ВЪВ ВИНАТА НА НИСШАТА АДМИИНСТРАЦИЯ ЗА ЗАГУБАТА НА ПАРИТЕ ОТ ЕС-
    …просто нямам думи от наглостта и нахалството и затова одеве казаn,че на Рязания трябва iа му е бил мек,а тя далеч от образа на Желязната Лейди…
    Често повтарях същото-повече от три петилетки….повтарял съм го и умно и не до там удачно….
    И сега казвам същото: ако цялата тая напаст връща България назад (стига да чуете и обикновени охранители снощи-Б.М.),когато говорят за управленческите умения на този червен елит;за мен ДПС си е една кретура зачената в други,но, не и в точните гениталии…и БКП ще бъде осъдена за това от бъдещите поколения…тъй като духът е изпуснат от бутилката,а не е за историческия ръст на онзи Сири-гащник….
    Да продължгавам ли повече,или ще изчакаме и думата на Темида,а след това ще се разправяме….
    Искам само да се помни,че -да искал съм!!!-но не съм бил част от ченгейското котило…такова каквото се изроди по примера на
    на татарско-азиатското “назадничево мислене!
    Срещу дърпането назад на България,е бил най-мното и самият държавник Стамболов….
    Вие къде виждате нему подобни?
    Защото,аз не!!!

  9. Моето мнение по отношение на случващото се в Гърция е малко по-ралично и далеч от дълбочината на гражданското общество. Това, което се случва в Гърция, в известен смисъл това което се лучи и в Париж много далечно и индиректно свързано с политическите идеи. За мен това са много повече изцепки на разглезеното поколение на презадоволените. Има известно противоречие, защото по презумция обикновено бедните младежи се вдигат на бунт, но всъщност сравнено с родителите им, сравнено с общото състопние на страните, в които живеят те са презадоволени. Скука, липса на идеи зад които да се застане, агресия и желание за изява – нищо повече. Затова и в БГ все още не сме стигнали до този момент. Аз ще направя друга препратка в историята – точно такъв момент бяха “протестите” на таксиджиите при смъртта на детето. Скука, еднообразие, простотия и желание за изява – нищо повече не накара тези хора да блокират столицата. Е, естествено правителството винаги е виновно за всичко и най-лесното оправдание за изблика на злоба и простотия е неговото бездействие или некомпетентност, или корумпираност или каквото и да било.
    С две думи – не мисля, че е удачно да се обръща толкова голямо внимание на тези извратени изблици на скучаещи младежи. Може да им се обърни внимание, но от друга гледна точка – не разполагат ли с прекалено много свободно време, имат ли доборо образование, заяо се позволява и стига до момента младежа да трупа и изкарва толкова много злоба….
    А гражданската позиция в БГ се видя тази седмица в Сливен – без коктейли и побоища, без изблици на злоба. И тук вече нашето заспало общество не пое започнатото от младежите, най-малкто защото младежите ни като цяло мислят и действат точно като гръцките им връсници – скучаят, тъпеят, и се бият на малки групички….
    Ники

  10. Г-н Инджев, с интерес прочетох статията Ви! Още повече, че преди дни се върнах от Гърция, точно преди да се случи убийството.

    Веднага писах на гърка (млад човек, в средата на 30-те), за да го провокирам и питам какво мисли и каква е реакцията около него. Е, все още не ми е отговорил; но пък открих негов коментар във форум – доста сарказъм и страх имаше в думите му.

    Аз завиждам само на чувствителността на гръцкото общество и на гръцките младежи.

    За българския студент, който умря пребит от бой, нито дума. За какво да говорим.

    С уважение,

    Петя Цачева

  11. Страхотна статия. Те си намериха причина ние ще съумеем ли да изберем една от хилядите абсурди. Кой ще го организира?

  12. Здравейте! Снощи по френската телевизия TV5 гледах коментар за събитията в Гърция, който смятам ги отразява обективно (напомнени бяха и събитията от 1968г. в Европа). Логиката бе следната – от доста време светът е наясно с изживяваните в момента кризи, които му “трупнаха” едни големи либерали и пазарно ненасочени мошеници; почти всички анализатори оценяват кризите на трилиони в различни парични единици (откраднати от заинтересуваните мошеници), които всякакви национални, международни и световни банки започнаха да “изливат” незнайно откъде, но се знае, че “не народИ, а мърша” ще ги плащат; времетраенето на кризите не е известно, но щом са по-големи от “голямата депресия” (завършила с началото на II-та световна война), вероятно ще са необходими поне 10 години – време, през което всички ръководители ще призовават (вече започнаха) народите към безропотно “затягане на коланите”; наличие на всеобхватна (особено у мислещите млади хора)тревога за близкото и средносрочно бъдеще; нежелание на “данъкоплатците” от всякакви националности да плащат сметката за стъкмената им невиждана кражба на споменатите световни мошеници. Описаната логика, според мен, закономерно води до началото на ексцесии, като тези в Гърция, а конкретното убийство на момчето е само искрата. Смятам, че подобни крайни действия тепърва започват – все пак, официално ФАО обяви около 1 млрд. гладуващи (това са и потенциални терористи и пирати, заклеймявани от нахранената “демократична общност”), а и нахранените (като в Гърция младите сега) не искат да бъдат пропиляното поколение и дълго да “плащат” и да гладуват. Жалко, но светът го чакат лоши дни. А що се отнася до нашите далавераджии, те са ученици пред изпечените чужбинско-демократични мошеници, с които търгуват.

  13. Прекрасно, сега остава да излезем на улицата като нормалните хора в Гърция. Имаме крайна нужда от коктейли Молотов. Държава в която никога не е хвърлян такъв коктейл от протестиращи и в която никога не е имало Генерална Стачка – е жалка сбирщина от комплексари и страхливци, използвани от Властта както и скимне.

    Бунтът на робите предстои.

    http://3.bp.blogspot.com/__HLYN3h4kw0/SUPdpKgFBiI/AAAAAAAAA9U/c-IPRNm7C4E/s1600-h/smoke+copy.jpg

  14. Да Иво, абсолютно прав си че МОЖЕМ, но запитвал ли си се защо този път, за разлика от 1997-ма година, не ИСКАМЕ ?!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.