Не знам да има класация за най-нагла лъжа в историята, но номинирам една подходяща за целта: арогантното твърдение на съветския външен министър Вячеслав Молотов след агресията срещу Финландия през 1939-та, който заявява пред целия свят, че СССР не хвърлял бомби, а храна на гладните си северни съседи. Финландците отвръщат на тази „храна”, като започват да черпят съветските танкове с коктейл Молотов.
Дали сега, когато в Гърция е изпуснат духът от бутилката с етикета „Молотов”, знаят кой го е затворил там? И че лъжата, от която с право ( и по право, на правата на младостта, която е нетърпима към фалша) съвсем не е патент на „гнилия капитализъм”? Питам, защото символите на протестиращите младежи, свързани с петолъчки, чукове ( молот е руската дума) и физиономиите на Ленин, Мао и Сталин определено говорят за склонността на цели сегменти от съвременното общество към амнезия.
„Амнезия”, по някакво грозно стечение на обстоятелствата, стана и символ на пробуждането на българските студентски протести. Именно „Амнезия” се нарича дискотеката в Студентския град в София, където до смърт беше пребит 20 годишният студент Стоян Балтов. И ето, очевидно повлияни от събитията в Гърция, студентите у нас намериха кауза, около която да обединят организираната си младежка енергия. И уцелиха в десетката с мишената, която избират: насилието и корупцията, същите, които предизвикват протестите на …ЕС срещу управленския провал на София.
Изглежда, че духът на несъгласието с лъжата започва да излиза и от българската бутилка, където постепенно, но здраво и за дълго бе затапен близо десетилетие. Ако търсим символиката на думите, можем да я открием и в любопитното обстоятелство, че сред малкото заглавия на книги, написани от чужденци за съвременна България, ще открием позоваване на „духовете” и „демоните”. Като в книгата на Робърт Каплан „Балканските духове”, или на Юрген Рот „ Новите български демони”.
Семантиката навява и други аналогии. Когато в атинския квартал „Екзархея” водят истинска градска война с полицията, българинът може да си спомни опитът на Любен Каравелов да подтикне към бунт сънародниците си през 1872-ра година, когато като председател на БРЦК написва:
„ Свободата не ще екзарх, иска Караджата”!
В превод на съвременен български, опитът на възрожденеца да поиска българинът да не се задоволява с току-що придобитата религиозна свобода, а да поиска и правата си в рамките на една свободна нация, бихме могли да кажем, че днес не е достатъчно да сме европейци на хартия, а трябва да се преборим да бъдем такива. Ако има такова нещо като борбен български дух.
За да има възраждане на гражданското общество обаче трябва да се освободим от амнезията. И да си поставим диагноза. Трябва да видим абсурдите и да ги признаем за такива. Като начало, ето един:
Студентите се надигат срещу насилието ( осъществено в конкретния случай от студенти над студент) и срещу корупцията ( символизирана от средата на техния град, превърнат по корупционен път в гето, вместо в цивилизован кампос), което е морален обвинителен акт срещу властта, позволяваща това да се случва. Полицаите, които са инструментът на властта за справяне с проблема, срешу който протестират студентите, също протестират, но за по-високи заплати, макар да не могат отчетат успехи в овладяване на насилието. А пък шефът на МВР е готов и той да протестира заедно с протестиращите ( срещу него?) полицаи.
Свободата ( да бъдем европейци) не иска „Екзархея”, нито Караджич (краен национализъм), а осъзнато измъкване от амнезията на примиреното живуркане. Щом сме го правили под въздействието на съветската „перестройка” и сме успели да отидем много по-далеч от нея, не е срамно този път да вземем повод от Гърция, но без да стигаме толкова далеч. В „Балканските духове” Робърт Каплан ни хвали, като най-толерантния народ на Балканите ( и с горчивина определя гърците, като противоположност в това отношение).
Време е да си заслужим похвалите като покажем, че и без ексцесии, можем да коригираме собствения си път, като направим следващата крачка към ценностите, заради които пожелахме да сме европейци, а не постсъветски обор за троянски коне. И не заради прословутата самоирония „ ау, какво ще кажат чужденците”, с която се надсмиваме над склонността да се докарваме пред външния свят, а заради това какво ще кажат един ден децата ни. И дали изобщо ще го кажат на български.
Някои от тях, току-що пораснали, вече ни отсрамват, възраждайки гражданското поведение.
Често пъти съм се питал каква е връзката между “коктела” и съветския външен министър. Благодаря ви, г-н Инджев.
Както всеки ред написан от Вас – точно в десетката!!!!!
Господин Инджев, бихте ли споменали кои са “…ценностите, заради които пожелахме? да сме европейци”. Нима не е видно, че ръководителите на “европейците” взеха да се срещат (с не особено единно желание) през ден, за да “начертаят новите насоки”, защото не знаят какви ценности ни доведоха до неясното тук – кризи, палежи, нарастващо недоволство, корупция (годишните печалби на италианската мафия били 70 млрд. евро), демократични диоксидни или 20-годишни меса и т.н.. Явно е, че досегашните им ценности не са толкова ценни. Не смятате ли?
Допълнение – представете си за момент само кадрите, които предполагам си спомняте, с две шатри – в едната господата Саркози и Кадафи, а в другата Путин и Кадафи. Това са им “евроатлантическите ценности” и “цивилизационният избор”. Казват се с една само дума – ПЕЧАЛБА на всяка цена. Неприятно нали, какво тук значат някакви си ценности?
Не, не смятам. Въпросните ценности не съм ги измислил аз, известни са от…векове. А че в тях някой сипва диоксин, това не ги прави негодни за употреба. Светът, който изповядва обратните ценности, не би проявил инициатива да предупреди останалите за собствения позор , както направиха европейците от Ирландия .
Износът на заразено с автортаризъм, незачитане на човешките права, потъпкване на словото и т.н. руско влияние например, носи гордо етикет на годност и Кремъл го пробутва агресивно на всички, готови да го глътнат-ако това ви се хапва, наздраве!
Усеща се мирис на исторически закъснели предизвикателства…и не само в аналогиите долавяни от Иво Инджев!!!
С тях,вече сме свикнали и само повече или по-малко се стараем,да бъдем солидарни без апологетика към таланта му….
Истина е,че и той,а и не само той е в неравен двубой,да надмине себе си-което е най-трудното-ако не бяха изпитанията…..
Отрадно е,че се забелязва и у други,на които-оказва се- не съм обръщал необходимото внимание!
Такъв е например анализа ва А.Грънчаров,по повод удачни сравнения с южните ни съседи гърците, в миналото…
Румънците и сърбите ни изпреварват още по времето на Мурад като васални княжества,а гърците привличат вниманието не Англия и симпатиите на Байрон…към 20 те години на по м.в.
Сравнете за миг държавничекия гений,ръста на българския политически,военен и културен разцвет-дори в условията на перманетна реставрация от воини и некакърност на БКП след 1945 г.- и ще оцените по-точно,защо дори при по-прозоорливи държавнически ходове,като този на Г.Първанов например,специално в триъгълника Армения-Турция-атлантическа “недоносена” лоялност…нашият народ е принуден да псува наред….
Нямам какво да добавя към отговора на г-н Инджев до Недялко Георгиев. Може би само това: щом той лично съвсем не си дава сметка кои са тези ценности, заради които се измъкнахме от прегръдките на руската мечка, и станахме част от евроамериканската цивилизация на свободата, то в такъв случай никакви обяснения няма да му помогнат.
Впрочем, за същите тия ценности, за които са воювали и нашите национални революционери като Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Стамболов, за тях, за тия именно универсални и велики ценности на западната цивилизация, ние, съвременните български привърженици на свободата направихме нужното България днес да е в ЕС. Което, както и да го погледнем, е невероятен триумф.
Но това наше велико постижение сега сме длъжни да го удържим от атаките на тия, които са вдъхновени от руски пари, тия, на които Кремъл е спуснал задачата да ни откъснат от западната цивилизация на свободата, на човечността и на демокрацията. Имам предвид разните там Гоцета, Сави Догановичи, Дмитриевичи, Симеон Картничекови и прочие путинска сволоч…
Г-н Недялко, можеш ли да си отговориш само на един въпрос-защо в последните 20 години не се чува някой да си е изпратил детето да се изучи в Москва, или защо всички се изнасят на запад, а не-в Русия? Помисли малко и защо днес Джефри Ван Орден казва, че управниците ни правят всичко за да превърнат България в пустиня със скорпиони !
Мисля, че всеки трезво мислещ трябва да подкрепи справедливите исканията на студентите! Нека да сме до тях.
Май, за първи път съм съгласен с г-н Грънчаров по повод излиянията на господина Недялко Георгиев.
Ако човек няма собствена ценностна система, Господ да му е на помощ.
Светът е толкова нееднозначен, че всеки манипулатор може лесно да намери примери за угодната му теза.
по политически убеждения аз съм по-скоро анархист, макар че по-умни мои приятели, които са наясно с точните формулировки, ме наричат либертарианец. Е, отстрани се вижда по-добре.
Ставащото в Гърция обаче ме притеснява, защото ми напомня за бунтовете в Париж преди две-три години. Предизвикателни хлапета, зли сприхави ченгета, масови безредици (отначало справедливо възмущение, което се изроди в… изродщина), вандализъм и мародерство. Над грозните сцени – лозунги за права, за свобода, критики срещу правителството…
И, да – символи. Че Гевара. Ленин. И други симпатяги. Активни борци за свобода с диктаторски и направо човекоядски средства.
Сърп и чук. Мой възрастен съсед ми е разказвал за дядо си – българин, отишъл на работа в Русия току преди Първата световна като градинар. През 20-те го взели насила в Червената армия. После, понеже бил в редиците на изпадналата в немилост клика на Червеното казачество (връх във вътрешната борба взел Будьони, подкрепян от Сталин), попаднал в болшевишките концлагери. Измъкнал се по чудо чак през 1939-а и успял през Турция да се прибере в България. Видел ли сърп и чук, се свивал като от стомашна болка и плачел. Не понасял и звука на шевна машина, защото му напомняло за ГУЛАГ – всяка нощ разстрелвали с картечници “отработения материал” – тия, които не можели повече да бачкат за комунизма, но упорито не мрели от глада, болестите и студа.
При Цветан Тодоров съм чел за подобна реакция у бивши затворници от нацистките концлагери, когато на кино зърнели свастиката.
Гръцките погроми няма да гътнат тамошната власт. Само ще убедят еснафите, че силна полиция – това е за добро. Властта ще пожертва дискредитираните си пионки – и толкоз. Гърците изобщо, са странна нация. Протестираха против НАТО-бомбардировките на Югославия, но протестите все бяха далеч от ГРЪЦКИТЕ военни летища, от които излитаха бомбардировачите.
Знаете ли, странна е изобщо идеята АНАРХИСТИ да ПРОТЕСТИРАТ. Протестът има за цел да накара някого или да се махне, или да тръгне да си изпълнява задълженията. Протестът е адресиран към държавата. Ако се махне държавата – имат ли гръцките псевдоанархисти структури за самоуправление, които да предпазят обществото от хаос? Ако имаха, тогава не биха допуснали да се случат мародерствата, палежите, цялото безобразие, което сега пак ще се нарича от скудоумниците “анархия”. Ако обаче протестът е призив към държавата да си върши работата… дрън-дрън! Анархистите по определение НЕ ИСКАТ нищо от държавата! Те държат да се справят сами, без държава. Смотана работа…
ИЗВОД: в Гърция вилнеят хулигани (наред с полицейски провокатори и неонацисти), които изместват проблема с полицейското насилие, които се кичат с анархистки символи (а покрай тях и с ликове на масови убийци), които не са прочели нито един ред от трудовете на Кропоткин, а за Нестор Махно знаят само от съветските пропагандни филмчета (Махно е бесел мародери и погромаджии – това е истината). По този начин идеята за анархия = безвластие за сетен път е опорочена от хлапаци с пилешки мозъци и страдащи от неудовлетворено сексуално напрежение.
В обстановка на насилие винаги печелят властите. Дори ако властите паднат, на тяхно място идват други властолюбци – често по-свирепи от предишните (справка: цар Николай ІІ – Временното правителство на Керенски – болшевиките).
Не това е пътят, не това. Революцията – не значи кръв. Капне ли кръв, потрошат ли се витрини – това вече е контрареволюция. Превантивна контрареволюция. Мярка за недопускане на същинска промяна.
У нас: отново протести… с каква цел? Гражданското общество – това САМО ПРОТЕСТИ ли е? Гражданското общество – това е солидарност, това са неправителствени организации, това са групи като американските “Анонимни алкохолици” дори, това е позиция да отстояваш правата си в ефективно работещ съд (опа, размечтах се)… И защо чак сега протести, когато непоправимото вече е станало?
Защо се допусна Студентски град да се превърне в малък, уродливо карикатурен Лас Вегас? Това не е станало вчера – от години се е правело. Знам, защото сестра ми живееше в Студентски град и там студентите бяха малцинство.
Никой кампус по света не изглежда така.
А дискотеките изобщо… детството ми мина в СССР (констатация, нито се гордея, нито се оплаквам). Там на всяка дискотека ставаше бой. Братушките лесно преминават от думи към дела – предимно разрушителни. Допреди 15-тина години се различавахме от тях доста в това отношение. Сега вече – настигаме ги.
Ако затваряха всяка дискотека, където се епроявило насилие – щеше ли сега да има заведения, в които и пред които да убиват хора с ритници? Ами че бабаитите от охраната на дискотеките, ако беше дресирана тази охрана от закони и от практика да ги държат отговорни за всичко случило се в района, биха ли посмели да допуснат да се случи произшествие на няколко преки от заведението?!
Работил съм и като банкова охрана “на младини” 🙂 и знам за какво става дума. В задълженията ни влизаше опазване на реда около сградата – по нареждане на МВР. Или тази наредба вече не действа? Или не я е имало изобщо, просто шефът на охраната, бивш милиционер, беше се договорил с колегите си от съответното районно – да си помагаме с тях един вид? Ами – хубаво е направил, ако е така! И задължение на законниците е било да превърнат това в НОРМА.
ДА, ама НЕ, както казваше дядо Бочаров, да е жив и здрав…
Откъде дойде всичко това?
1) от предателството на възрастните хора: в началото на “Прехода” те гласуваха за пенсиите си, а не за бъдещето на децата си. И продължават да го правят, пък и техни внуци изкласиха, които не привиждат в сърпа и чука зловещ символ.
2) от благосклонното отношение на тогавашното СДС към тайните ченгета. И държавните сигурници си оформиха бизнес-структури и оплетоха икономиката във вериги от монополи и картелни споразумения в ущърб на населението.
Но държавата сега се оправдава – това е частен сектор, свободен пазар… Свободен – чушки! Пазарът, който уж трябва де СРЕДА, РЕГУЛАТОР, е ПРИВАТИЗИРАН. Това еко не е маркс-енгелсов комунизъм, здраве му кажи.
3) от компромисната конституция, която на нищо не прилича, освен на рекламно швейцарско ножче – има си всичко, но с нея не можеш да боравиш нито като с отверка, нито като с ножичка, защото не е удобна. И неясна какъв тип общество защитава. Затова под нейната шапка може да има и реална демокрация, и симбиоза на държава и мафия.
4) законите. Ако законодателството ни беше компютърна програма, щеше да забива на всеки 5 секунди. Не правенето на нови закони трябваше да се случи, а редукция на стари, формулиране на общи принципи, от които да произтичат закони, така че да може да ги разбере правист-първокурсник. Сложни закони управляват примитивно общество – вижте го у етнолога Проп, вижте го у икономиста и нобелов лауреат Фридрих Хайек.
5) специално за полицията: ако заедно с кмет избирахме селски или квартален полицейски шеф (измежду кандидати с нужна професионална подготовка или поне бивши военни, може би дори по-яки юристи), тогава той щеше да е подконтролен както на избирателите, така и на системата МВР – ни да се сдуши с местната мафия, ни да стане маша в ръцете на държавата, а си остава истински “слуга на народа”. Ако отгоре му спуснат някоя дивотия за изпълнение, той има подкрепата на обществото. Ако част от обществото подивее (случва се, ето ви я Гърция за пример, покрай искрено възмутени граждани излязоха и вандали, и провокатори), тогава “шерифът” има зад гърба си институцията (впрочем, вътрешният министър и всички останали трябва да се избират ПРЯКО – и сбогом на партизанщината!).
мога още да изреждам: за съда, за социалната система, за подигравателната “грижа” за младите семейства, за армията (не случайно споменах за швейцарски ножчета, ама хайде мълчи, сърце) за какво ли не…
но – ТРЯБВА ЛИ? Нима не е очевидно? Нима Иво Инджев не пише за очевидни неща? Хубаво ги пише, да. Това му е мисията. Да ги пише.
А нашата – да правим нещо. Не гръцко, не руско, не и българско, ако ще е българщиния. Нещо разумно, конструктивно, там, където държавата нехае, да й теглим майната и да създаваме НЕЩОТО, което после историци (не като Гоце) да нарекат “структури на гражданското общество”. Няма детски градини? СЪбирайте се до пет семейства и си ги гледайте САМИ! Намерете се с други такива групи и си СЪДЕЙСТВАЙТЕ, дори да са само съвети.
Има задръствания? Съберете се няколцина колеги с автомобили и пътувайте всяка седмица заедно с колата на единия, после на другия. И пак – намерете се в интернет с други такива “задруги” и си ПОМАГАЙТЕ! Това са само два примера, измислете други. Не правите ли същото с приятели? Намерете ПОВЕЧЕ такива приятели и ДЕЙСТВАЙТЕ! Свържете се с млекопроизводителите, ограбвани от изкупвачите (фирми-протежета на бившата ДС и партийната номенклатура) – ще ви излезе по-евтино, а те ще получат от вас ПОВЕЧЕ, отколкото от държавата. Не ходете по протести, за да ги продкрепяте, а ги подкрепете С ДЕЛА!
Задушава ви Топлофикация? Мамка му, спогодете се с комшийте си в блока, чиито балкони гледат на юг, купете заедно слънчеви батерии и си направете осветлението с тях – ще спестите до 50% от сметките за ток, някои ще падат със 70 на сто – проверено е. И се топлете с икономичните електроуреди, които пак можете да закупите НА ЕДРО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ, ако се обедините!
ИЗОБЩО – Не чакайте милост от държавата. Така се прави гражданско общество, а силно гражданско общество значи свястна (служеща на народа си демек, не гавреща се с него) държава и благополучна страна.
Уф, чак клавиатурата се загря…
🙂 🙂 🙂
Не е задължително човек да се съгласи с всичко написано, но е задължително да кажа: Вашият анализ би направил чест на всяка сериозна медия и се радвам да го прочета тук!
И аз съм ЗАШаркан. Може би скоро ще се появи нещо на “гражданско обществиния пазар”, което ще покрие част от изброените дефицити…Все пак изпитван необходимост да уточня, че нашите разбирания за Запада не се покриват 100% с реалността там. С което искам да напомня, че дефицитите ни са с много по-потентни в аспект обществена градивност. Засега само като потенция, уви.
🙂
благодаря! Наистина, много благодаря. Не го очаквах и заради това е още по-приятно.
🙂
Здравейте, не намерих друг начин за връзка с Вас, затова си позволявам да пиша тук. Отдавна чета блога ви, в този смисъл имате ли нещо против да сложа линк към него на сайта http://ostavka.com в полето за блогове, които чета.
На фона на случващото се у нас със студентските протести,тези в Гърция и “мълчаливата пушилка “на полицайте,се открояват и др. симтоматични събития:
1.В Москва викове “Позор” прекъснаха Медведев,докато говореше за конституцията ,но той не позволи изгонването на лицето от залата и подчерта,не само случващото се като непознато явление в “строга държава”,каквато е известна в миналото,но и новите зараждащи е процеси за охрана на основни демократични ценности.Това, като изява,бе все пак едно възможно- безпрецедентно- начало…
2.Премиерът С.Станишев от Брюксел,се опитва да ни
убеди,колко добри били и последните решения на “големи” и “малки” за противопоставяне срещу привнесени отвън, кризисни беди с подходящи мерки до 2020 г.
3.Сърбия “с раздадените на калпак вероятно” и бугарски пасоши си трае за Ниш,Пирот,Неготин,
Западните покрйнини,както и за Вйводина на унгарците,но дръзко “се ежи”,че ще замрази европейската си интеграция,
ако Брюксел признае Косово….
Да сте чули нещо подобно на техния език: “Али великите муди Крали Марковски,са код назе….!”
3.Едно време малка латиноамериканска страна -по обяснения на нейни нисши чиновници- се”ебаваше” с американците препълвайки свои държавни делегации от порториканци…но си е било въпрос на “кохонес”,а не на заучени тъпи “комсомолски фрази”…необхдими за решителост на всяко незадрямало общество…
4. Сега Р.Кастро ще посети Венецуела,по покана на У.Чавес/както и брат му през 1959 г./,а по-късно и Бразилия за Среща на Върха на латиноамериканските лидери….
5.И за да не прекаляваме с “еб…..ането” да го кажем по- рафинирано : “имат си хората самочувствие!” -по употребени думи на Сл.Трънски -за сърбите….
6.Къде сме ние след новината от историческото -според Н.Саркози-решение на 27-те за стимулиране на иконоимката с 200 млрд. евро или 1,5% от вътрешния продукт на целия ЕС?
6.И без воините от /1912-1918/ опустошаваме като гърците,нашия отчасти и още по-рухнал ред.
7.”Блестим” кат слаба държава със системно занемаряване чрез престъпност,крупция и само взривяване на опасни липси на обществено единство..И доизостряме познатите, у старите страни-членки, разлики между – по-обобщено,казано-Севера и Юга.
ИЗВОДА Е САМО ЕДЕН:
При подобно карантинно” явление сегашните форми на асоцииране уязвяващи,не само нашето но и това на други като Турция,ще се превърнат-ако върви все така- само в “жалък опит за поглед през крив макарон…”
Аз искам да помоля Николай Теллалов (Шаркан) за разрешение да публикувам коментара му в своя блог. За да се прочете от още хора. Заслужава си.
И да докажа, че и у нас има сериозни и свободни медии, вярно, засега са само блогове.
Започвам подготовка за публикацията, надявам се, авторът няма да възрази, понеже не е заявил изрично своята воля за противното.
За мен е чест.
Използвам случая да благодаря на всички, които намират моите публикации за свестни, заради което ги ругаят като “клакьори” читатели, който пък не ги харесват ( но ги четат, без някой да ги кара насила?!).
Щеше да бъде по-чесно нехаресващите или да си четат нещата, които им допадат, или да напишат по-добри текстове и така да се противопоставят на омразното, което намират тук.
Но…каква ти честност, щом може и иначе!
Публикувах авансово, без да съм дочакал съгласието на автора, неговия коментар като отделен пост в блога си: Силно гражданско общество значи свястна държава и благополучна страна. Направих го, понеже текстът много ми хареса и ми се иска незабавно да може да се прочете и от читателите на моя блог. Ако възрази – в което не вярвам – ще спазя волята му и ще го премахна…
Certainly Sir. and those of them,who seems to be contrary to each, or all of your written words, remember some times the famous “open talks,lectures” just before the failure of the Third Reich-it means-last weeks and days in Berlin with “die deutshe Omelet(te)”,as the only possible free dialogue…
Therefore be carefully and worry as are the “ham and eggs”,but let them enjoy a covered orgasm, as the events evolve…
Напротив, нямам нищо против-за мен е чест!
Круто, спасибо! 😉
Как Вы наверно обноружили, г-н Поливанов,здесь, мы почти все стараемся отметить,тоже,все добро и положительное,которое творитъся в Россий и неть ничего страшного,кто маленький кто большойл!!!
Перед ума – так как создал нас Бог-мы равни и видимо это госсподин Медведев со всей госссударстъвенной мудростьи -собственой и у г-на Путина – понял…
Эсли хотите,так и скажите…..!
Инджев опитва да даде антикапиталистическите младежки протести в Гърция като пример за десните погромаджийски агитки в София . Не му е лесно. Аргументите му се свеждат до верига от предимно звукоподражателни асоциации, будещи смях. Бутилка, дух, демони , Екзархея, Караджа, Караджич. Няма значение какъв е въпросът, отговора Инджев го знае – нужни са палежи тук и сега.
Според мен, музата на подпалвачеството го е посетила от съжаление. Защото вижте го, той няма накъде много да мърда. Уморен американски троянски кон, уволнен не от Москва, а от Мърдок. Остават му малко опции, освен да зове огън и жупел върху милата си татковина.
Да направиш от призивите да НЯМА подпалвачество извода, че това било призив към подпалвачество, е пожелание, достойно за начина на мислене на чавдарче, което се опитва да хули автора, защото няма с какво да се противопотави по съдържанието на текста. И какъв кеф само: “уволнил го Мърдок”! Уж е голямо антикапиталистическо чавдарче, а се възхищава на капиталиста Мърдок за нещо, което Мърдок не е направил, понеже Инджев си тръгна сам от телевизията заради солидаризирането на шефовете му с натиска на президента Първанов-точно това се казва и в доклада на Държавния департамент от 6 март 2007-ма: че Инджев е бил принуден да напусне под натиск, “което нарушаване на свободата на словото в България”…
Радвам се, че Чавдар се обади! Нека се чуе и обосялото и “татковано” мнение на Цвятко Цветковци и гоцевци, които вярват и се гордеят тъкмо от такава татковина, и за които гражданското общство / и – или енергия / са най-голямата заплаха.
до Ангел Грънчаров: благодаря, поласкан съм, нямам възражения.
(впрочем, днес се реших най-сетне да си направя и аз блог: http://sharkannht.blogspot.com/)
до Чавдар: вие… имате ли нужда от медицинска помощ?
До г-н Теллалов: за написаното от Вас Ви свалям шапка ! С искрено уважение, Душев
до господин Йов:
Роман Доброхотов, който започна да спори с президента Медведев, все пак Е БИЛ ИЗВЕДЕН от залата. Нещо повече – уволнен е от работа:
http://www.grani.ru/Politics/Russia/activism/m.145327.html
толкоз за “зараждащи се демократични ценности”.
жал ми е за Русия – продължават да я развяват като плашило, и то онези, които я “обичат”.
***
г-н Душев, благодаря ви 🙂
http://sharkannht.blogspot.com/
Благодаря на разрешението и на И.Инджев, и на г-н Теллалов да публикувам коментар от този блог.
Желая на г-н Теллалов да бъде в своя си блог винаги все така верен на истината и на свободата: казано е, че само истината ще ни направи свободни!