На 6 декември министърът на културата Стефан Данаилов пръв сред слугите на народа се отчете за поверената му година-годината на Русия в България. Тя била много успешна: с 873 посещения на руски творци, с 280000 техни почитатели в 10 града в рамките на 38 срещи със „знакови” руски фигури.
Ето че и друг , още по-високо поставен чиновник, направи равносметка. И пак по същата тема: какви са успехите ни за изминалия период, свързани с …Русия.
Това не е някакъв министър на българско-руската дружба, а Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи на европейска България, член на НАТО. В най-южната част на България, в град Сандански ( може би по-далеч от някои досадни столични журналисти), Калфин е избрал северната перспектива като доказателство за успех на българската външната политика. Примерите за въпросния успех, които е дал на тази годишна пресконференция, са недвусмислени.
Икономизирането на външната политика дава резултати, казал той и посочил като илюстрация проектите „Южен поток” ,АЕЦ Белене” и петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това е същият този т.н. от президента Г.Първанов ( чиито съветник беше Калфин) „ голям шлем”, наденат на България от Путин през януари. Три руски проекта.
Заради тройния януарски удар на управляващите срещу западната стратегия за противопоставяне на руската енергийна експанзия управлението на тройната коалиция и нейният неуправляем ментор Г. Първанов изпаднаха в евроатлантическа изолация-Първанов не е стъпвал от тогава в столица на ЕС или НАТО, а Станишев стъпва по тези места вече като нестинарка-все по-рядко и със затихващи конвулсии ( миналата седмица беше унизен в Берлин, където канцлерът Меркел прие по същото време софийския кмет Борисов, но не и него).
На това Калфин отговаря със следната издайническа статистика: отчита на президента общо 21 броя външнополитически изяви като сбор от пътувания и посрещания (за премиера бройката била 7). Издайническото в това счетоводство е, че Калфин не говори за качество. Ако имаше поне едно посещение на Г.Първанов в съюзническа евроатлантическа държава, щеше да ни бъде посочено. Но няма-има бракониерстване в Узбекистан, където Първанов се провали не само в това отношение, но и беше публично зашлевен от домакина си Ислам Каримов, който му заяви да не се надява на доставки от газ, защото отивали в Русия, която решава какво да прави с тях.
Калфин, лицето на външната политика на европейски и натовска България, определи следните приоритети за в бъдеще: Далечният Изток, Централна Азия и арабските държави. Да забелязвате нещо съюзническо?
И накрая, след фактите за пресконференцията, съобщени от Дарик радио, следват коментарите. Сред тях си струва да вместим удовлетворението на Калфин от „икономизирането на външната политика”. Ако забравим за миг, че той подкрепя тази своя удовлетвореност с три руски проекта ( което не се нуждае от коментар), незабравим си остава самият термин. Пръв го изкова Георги Пирински. Беше 1995-та, когато външният министър Пирински в кабинета на Жан Виденов обяви, че запретва ръкави да „икономизира външната политика”. Резултатът ви е известен-икономисаните пари на милиони българи се изпариха.
Наскоро и Г. Първанов заговори за същото. В официалния му сайт (по повод злополучното му бракониерско посещение в Узбекистан) той е цитиран да казва за икономизирането на външната политика, че „ Узбекистан и Централна Азия реално се вписват в тази концепция”.
Тези хора са непоправими и никаква поправка на кабинета, дори и да беше възможна, не може да ги промени. Цитират се, преписват се, подкрепят се, повтарят се и икономизират постовете си, докато ни призовават да икономисваме.
Амин.
икономизиране…
на външната…
политика…
Брей, голям Колумб бил Калфин! Че каква друга може да е външната политика? Емоционална? Идеологическа? Угодническа?
НИКАКВА?
Ако една външна политика не държи на ИКОНОМИЧЕСКИТЕ интереси на нацията – за какво изобщо да има външна политика?
Ако външната политика държи на икономическите интереси на нацията, но загърбва елементарни норми на солидарност (нападнатата Грузия), равнодушна е към потъпкване на човешки права всред “външнополитическите партньори” (Грозни още прилича на Сталинград’43) – как да наречем такава политика?
Все ми се чини, както викат у нас на село, че външната политика трябва обаче да е преди всичко стратегическа (“далекобойна”), а не на принципа “дай да се уредим сега, пък утре – и потоп (за който потоп ще ни уведоми министър Етем)”. Нито на принципа на навика да се търси одобрението на “баткото”.
Но… има нещо толкова детински откровено в изявлението на Калфин, чак драго ми става. Ами да. Икономизиране. Ясно и точно. Безсрамничко, но очарователно. Защото, какво означава това? – ами че привързаността към Матушката не е нито емоционална (обичат министрите, да речем, Висоцки или “Любэ”, дето ги обича и Владимир Владимирович Да-не-му-пиша-фамилията, та затова държат на връзки с Русия), нито идеологическа (какви идеологически съвпадения може да има страна, нарочвана още от Освобождението за ролята на васал, с една империя – в момента поразпаднала се, но петимна да си върне “величието”? Имам предвид, НОРМАЛНИ хора с достойнство, нека не национално, но поне ЛИЧНО, надали биха били възхитени от идеята да се превърнат в представители на етническо малцинство, чиято антропометрика е сходна с кавказкия тип външност), а… какво остана?
Келепирът остана. Авантата. Халява – на руско-украински жаргон.
То е същото, като “простодушното” изказване на Ахмед Доган за обръча от фирми…
Не, не е било простодушно, а премерено. Защото обръчът от фирми е нещо “външно” на една партия. Доган хитро отпрати фирмите (интереса към келепира) вън от партията си. Всъщност Обръчът е костната система на кажи-речи всички български партии. Тоест сигнал, белег, дамга, ВЪШКА НА ЧЕЛО, че целите на партиите по принцип се състоят в домогването до властта и цицане от вимето на бюджета. Пък и се появяват възможности да се възнаградят фирмите на верните партийци с обществени поръчки – монополи малки и големи. Отстрани наистина изглежда като обръч от фирми. А по същество – същност на партиите.
Така е и с икономизираната политика. В случая България се превръща в звено от фирмения обръч на Кремълските тартори.
Икономизиране… брей че чудна думичка. Цяла книга може да се напише от нея. Или поне дебел обвинителен акт за пред някакъв хипотетичен съд.
Хубава думичка. Уважавам я.
между другото, днес (вече стана днес, 14 декември) е годишнина от смъртта на Андрей Сахаров.
Жалка, нелепа картинка сме!
Поне ако имаха някаква изобретателност щяха да ударят едно “рамо” на ново-избрания президент Обама като обяват, както направи Португалия, че сме готови да приемем талибани от Гуантанамо и да влезем в новините с нещо добро. А и Обама ще разбере, че има такава държава!
Наистина са непоправими, ама те и не искат да се променят, на тях им стига да са най-верни изпълнители на волята на Кремъл – такива са били, такива и ще си останат. От тях нищо различно не очаквам.
Но аз се питам нещо друго: как допуснахме едно мнозинство у нас да бъде най-умело излъгано от тия непоправими руско-путински мекерета, че те, представете си, били за ЕС, за евроатлантическа интеграция и пр., и ала бала.?! Някой примерно може ли да повярва, че Гоце Първанов вече е убеден натовец – аз не мога, който може, да каже. Та на тия хора им е органично чужд самия дух на Европа и на Америка, те не могат да проумеят самите ценности на евро-американската цивилизация на индивидуалността и на свободата, те са генетично обременени да се възторгват само от миришещи московски сапаги, от водка със сельодка, от пелмени и чибуреки! Свобода ли? Индивидуалност ли? Личност ли? Глупости – в Русия още в някои рейони думата “личност” се употребява като обидна, като упрек, най-лошо е там да те нарекат, че си личност, щото стадото не понася личностите.
Същите са и нашите таварищи. Нищо европейско няма и не може да има в тях. Ето, сега си показват същинската същина, истинското си лице: Средна Азия и Северната авторитарна империя им били приоритет!!! От тях нищо друго, впрочем, не може да се очаква, но как допуснахме мнозина да си помислят, че тия наистина ще работят за пълноценното ни интегриране в Европа?! Нали си спомняте, те дълго лъгаха, че съставяли своята тройна коалиция опд менторството на кагебисткия агент Гоце Първанов само и само, представете си, България да влезнела в Европейския съюз! Помните ли това? И, няма как, някои им поверваха…
А ето сега се видя какво представляват и колко струват. За нищо друго не стават освен да са най-примерни изпълнители на волята на Кремъл. Под старателно натруфеното с модерни европейски одежди си лъсна досега старателно прикривания им червен задник…
Под старателно натруфеното с модерни европейски одежди ЛУСТРО си лъсна досега старателно прикривания им червен задник…
(Изпуснал съм подчертаната дума)
По своя си обичай подех толкова важната, бих казал даже съдбовна тема, поставена от уважавания г-н Инджев, и я развих в своя си маниер ето тук: В годината на Русия в България управляващите доказаха, че служат единствено на интереса на путинска Русия
Искам в тази връзка на благодаря на г-н Инджев за значимите теми, които поставя, и в тази връзка да заявя следното:
Неудобно ми е понеже излиза, че съм се “залепил” за неговия блог с някаква користна цел, примерно да черпя от популярността му – както някои не закъсняха да заявят – но какво да правя, като тъкмо той поставя най-важните и смислени теми?!
Пък и аз пред съвестта си съм спокоен, понеже от дълго време апелирам да се осъществява диалог между блогове, а не само диалог вътре в блоговете: убеден съм, че само така блоговете могат да станат значима обществена сила. А именно като се провежда следния принцип: когато някой блог постави значима тема, всички ангажирани блогове да я подемат, тази съдбовно важна за нацията ни тема ирадиира, та да зарази по този начин целия интернет, и тогава ефектът върху съзнанията ще стане осезаем, колкото се може по-силен. Друг начин няма, и ето, аз показвам, че е възможно, като поемам предизвикателството от страна на И.Инджев, и правя нещо то да бъде подето и от други, та да има някакъв ефект в крайна сметка. А иначе ние, блогърите, да си бъдем и да си останем най-самотни, изолирани един от друг мърморковци едва ли е най-добрата алтернатива…
Славните оценки на “Голямата Петорка” под “шлема” на Г.Първанов,с кръстник Георги Пирински,се допълват с (нестихващи успехи и аплодисменти преминаващи в овации-от конгресните зали на БКП-б.м.)в процеса на икономизирането на външната политика дооформена от другарите С.Станишев,Ст.Данаилов и от “подозренията ” на М.Плугчиева за “вината на нисшата администрация” по изгубените еврофондове….
Запретването на ръкави от г-н И.Калфин, при рехава реколта несъобразена-както е при калфите-с тъжна известност на три не майсторски замислени,а и не поддържани проекта,е в противовес на опорните геостратегически фундаменти, на новата американска администрация.
Отгоре на това,са и с уязвимо евро-атлантическо звучене…
А съпоставими с урок на г-жа Меркел – към премиера и кмета -подсказват на България,че нейното кухо и изобретателно “величие” на “гол з.. …с чифте пищови” и освен жалко маяукане…зорлем навява и лицемерно слагане…
Не помагат,нито иширети с републикански ордени на царе,нито “откровени изповеди” в Габрово,столицата на хумора….
Необходими са и смирение и измолена прошка от народа на България….
Евроазийският регион, може и е важен за екипа Обама-Байдън…
Но по-осторожен “прочит” на приоритетите към Близкия изток (подсказан и от Дж.Картър),както и предвидимия нов подход по отношение на т.н. “заден двор на Америка”,наред с останалите централно азиатски невралгични точки,не е основание-най-малко-да подреждаме и пренареждаме…. след обикновено пренаакване там,където се е разчитало, на нас…
Очень интересно, но все в будущем хотелось бы еще побольше узнать об этом. Очень понравилась ваша статья!
Не бива да се заблуждаваме, че проруските настроения и чувства всред една голяма част от народа няма и в бъдеще да намират адекватен афинитет от страна на една не алка част от българските политици. Независимо от членства и други…И това няма да затихва, а напротив, колкото повече тези същите политица установяват, че имат много малко общо със Запада и колкото повече това им се показва и подчертава, както от Запада, така и от интелигенцията / не Гранитската / тук.
Огромное человеческое спасбо!
очень занимательно было почитать
Като ви гледам се едни и същите. Болшевишкия възпитаник като тартор(а може ли да е друг човек, завършил със съветска стипендия философия в меката на болшевизма-Ленинград); а както знаем,пише го в тяхната бибилия, история на ВКП(б), болшевиките били особена порода хора, способни и годни за всичко.
Баобаба, отец ЙОВ, и още някои, да спрягат само една тема.
Колко е лошо вичко от, за и свързано Русия за България.
Ама 90% от бълг.народ не е съгласен вас, и вие сте 1 трабант чилечета. И сигурно това не е случайно. Забавното е ,че хора, живяли по 4-5 год на руски гръб и сметка са байрактаре и водачи на това антируско хоро.
И аз съм за ЕС. Но не на всяка цена. Толкова доколкото е полезно за Бг.
За САЩ и Русия толкова доколкото е изгодно и полезно за Бг. Не да им се навираме като просеци, каквито не сме. И не на Всяка цена. Те живеят от интереси и сметки и ние трябва твърдо да защитаваме нашите.
ИНАЧЕ НЕ СМЕ НАЦИЯ, А НАРОД ОТ ЛАКЕИ, КАКВИТО ПО СВОЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ ИСКАТ ДА НИ НАПРАВЯТ НЯКОИ ПИШМАН ЕВРОФИЛИ.
зА КОИТО ВСИЧКО БЪЛГАРСКО Е ЛОШО, И В КОИТО НЯМА НИЩО БЪЛГАРСКО.
Е, това ми е “любимо”: болшевишка, откъдето и да го погледнеш, кавалерийска атака срещу…”болшевишки възпитаници”.
Господине, опитайте се да допуснете, абстрахирайки се от личния си опит, че човек може да бъде и “невъзпитаник” спрямо средата, в която е бил принуден на живее.
И не говорете от името на българския народ и неговите 90 процента. Всъщност, дори да ви е вярна тържествената статистиката, какво от това!? Хубавинко ли ви е, уютно ли се чувствата да си имате такова болшинство”? Добре. Честито. Радвайте се. Какво се бутате при толкова презрени от вас хора, които не желаят да споделят вашето щастие?
Ако не можете да родите някаква смислена теза, освен да ругаете различните от вас, по-добре не се обаждайте повече тук, защото различните от вас имат поне едно право: да не търпят доволните от себе си натрапници и техните обиди.
Представете си, ако можете, че не всички държат да маршируват под строй с попътния вятър на “преобладващото течение”.
Съгласните с Живков бяха някъде към 100 процента, но на митинга в София на 18 ноември 1989-та , само седмица след като вашите другари го свалиха с цел да оседлаят отново държавата и ресурсите й, портретът му стърчеше килнат от едно кошче за боклук на ъгъла на ул. “Шипка” до Софийския университет и минувачите се надпреварваха да го заплюват.
И не ми казвайте, че това не са били вашите другри, защото не е важно какво си мислите, а какво си личи от позицията ви.
“само колкото било полезно…”Значи никак.Защото НИКАКВА е ползата за България от Бургас-Александропулис.А как да наречем новите договори с Газпром.Къде е там ползата товарищ Иванов?
Тази статия за мен беше полезна с информацията за канцлера Меркел и подигравката с този дето е нарочен за наш премиер. Другаде това не съм го прочел или чул. Много интересно 🙂
Вестник “168 часа” посветиха на случката доста място и дори твърдят, че Станишев си е удължил престоя в Берлин с надежда да умлостиви Меркел, но въпреки това не е бил приет от нея.
Самият Борисов се появи по медиите триумфиращ на снимка с усмихнатата Меркел по време, когато Станишев се е надявал на подобна среща…Фактът беше отбелязан дори и в западни издания, които акцентираха върху половината от историята: че Борисов е припознат в Германия като бъдещият български премиер.
Иванович написа ето тия знаменити думи:
“ИНАЧЕ НЕ СМЕ НАЦИЯ, А НАРОД ОТ ЛАКЕИ, КАКВИТО ПО СВОЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ ИСКАТ ДА НИ НАПРАВЯТ НЯКОИ ПИШМАН ЕВРОФИЛИ. ЗА КОИТО ВСИЧКО БЪЛГАРСКО Е ЛОШО, И В КОИТО НЯМА НИЩО БЪЛГАРСКО.”
Върху тия думи би могло да се напише цяла статия, защото в тях е “зарита” цялата психология на паникьосания пред съвременните реалности на света анахроничен болшевик, който всичко се мъчи да изопачи, иска всичко да направи тъкмо наопаки.
Евпора искала да ни прави “нация от лакеи”, пардон, еврофилите искали да ни правят такава лакейска нация?! И откъде-накъде го взе това, май механично прилага “челния съветски опит”, т.е. онова преживяно време, в което не само бяхме нация от слуги на Големия брат, но и нация от роби, от лишени от право на личностност безличия, обезправени и несвободни. За да приемеш, че Европа, основана на върховната ценност на свободата и на индивидуалността, иска да превръща в “нация от лакеи” означава, че за теб е идеал именно комуната от съветски тип, понеже Европа е тоталното отрицание на стадната комунистическа психология. Абе с една дума тоя “мислещ” таварищ се издава откъдето и да го погледнеш, а пък опита му всичко да изопачи и изкористи, просто няма как да мине.
Аз доста съм писал за този тип психология в предишната си книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи за нашата философия на живота, историята и съвремеността), където описвам процесите на разпадане и загубата на всякакви опори на тази късна и парадоксална психология, която изби особено ясно в “идеологията” на “Атака”, вдъхновявана не от нещо друго, а само от руски пари.
Ето, и тоя Иванич твърди, че за “европофилите” – в болното му съзнание това е “погрешна” нагласа, а “правилната”, разбира се, е твърдоглавото русофилство! – “всичко българско” било лошо, нещо повече, в тях самите нямало нищо “българско”. И позволете ми да запитам какво разбира този кремълски галеник под “българско” и “българщина”? Разбира се, милите на сърцето му комуноидности, свидните му болшевишки догми и стереотипи, които взети в своята цялост са несъвместими с манталитета на европейски мислещия българин, т.е. на автентичния, модерен и некомуноиден, българин, силеч на нормалния българин с неувреден от комунизма мозък.
Разбира се, няма никакъв смисъл да се спори с такива Иванчовци и Ивановичи, щото те не могат да проумеят ценностността на Запада и на Европа, към които, за зла тяхна участ, България въпреки всичко принадлежи – и от сферата на които те никога няма да могат да я извадят. Остава им само да вредят колкото могат, и те го правят най-усърдно в този исторически период, понеже техни мизерни души успяха да се докопат до възловите постове в днешна Европейска България, което си е една същинска аномалия, резил и позор. За нас, че сме го допуснали и не ги изритваме още там, където им е мястото: в Сибир!
Спор на недоволен путински комуноид с “европофили-българомразци”
Вярно е, че си един от най-ерудираните журналисти и големият процент хора, четящи блога ,ти вярват безусловно. Аз обаче не мога да се съглася с някой от така поднесените факти.
Много добре знаеш ,че тази пресконференция е след работен семинар на МВнР с акредитирани журналисти в Сандански, Вметката ти, че далеч от някой досадни столични журналисти направо ме разсмя – събитията не ходят при журналистите, а обратното. Плюс това беше 4 години в Бейрут и то в най-размирните години, а един един курортен град недалеч от София да е пречка за журналистическо присъствие. Не върви някак си.
На този семинар преди всичко се изтъквали отношенията на България и Европейския съюз , а не само енергийните проекти. А не знам защо си пропуснал Набуко, след като Калфин го е казал. И всички тези проекти в крайна сметка са насочени за Европа, не само за нас. Идеята е може ли България да стане енергиен център или не й стига вътъка,
Пропуснал съм не само “Набуко”-пропуските ми са многобройни…Но съм развил една теза така , както я виждам, без претенции за всеобхватност. Всяко допълнение е възможно, доколкото е по темата и е смислено.
Това за “пречката” за журналистическото присъствие беше нещо като закачка ( явно неуспешна, според вас), че в София, макар и трудно, но все може и да се намери някой опърничав журналист да зададе неудобен въпрос. Докато там, в подкупващата обстановка на южния курорт, вероятността това да се случи е сведена до санитарния минимум. Позволете да знам това от известни наблюдения ( самият аз никога за четвърт век опит не съм “придружавал” политици, опазил съм се от изкушението да съм им благодарен, макар да съм имал доста “”изкусителни” предложения за пътувания у нас и в чужбина).
Колкото до насочените към Европа проекти , истината е, че това е, както казвате сам ” в крайна сметка”. Каква е попътната сметка на Путин да въвлече България като сателит е въпрос, чийто отговор е ясен на всеки, който не би искал европейска България да бъде транзитен коридор за руската енергийна стратегия за манипулиране на Европа.
Ще кажете ( както самият Путин обича да напомня): те европейците сами се натискат, те ни молят за нефт и газ. И ще бъдете прав що се отнася до консуматорския глад на някои в развитата част от континента и до лакомията на мнозина негови обитатели. Само че България и друг път е била прегазвана заради егоизма на държави, на които не им пука, че ще ни използват като разменна монета в тяхната “голяма игра”.
Дали не е време да покажем, че имаме собствено мнение относно собственото ни изнасилване?