Президентът Първанов владее изкуството с малко думи да каже много…срещу собствената си компетентност.
Ярък (абсолютно незаслужено незабелязан,некоментиран и направо забравен) пример бяха няколкото приказки, които изтърва на 9 август пред журналисти по време на ловен събор, където го завари току-що избухналата криза в Южна Осетия. Той, без да иска, я определи тогава като криза в Грузия, с което на вербално ( но не и на съзнателно ниво) всъщност се противопостави на руската официална теза, че Южна Осетия не е Грузия. Дали се е поучил, или по-скоро по принцип внимава да не ядосва Кремъл, но тази негова злополучна реплика си остана единственото споменаване на драмата в Кавказ и до ден днешен от страна на държавния ни глава.
И ето че отново имаме поредната първановщина… Главнокомандващият се произнесе за края на българската военна мисия в Ирак така:
„Основен критерий от политическа гледна точка за изпращането на контингента зад граница винаги е била сигурността на българския войник” .
Очевидно е желанието му това политическо послание да се хареса на населението, което с основание би видяло в сигурността на нашите сънародници приоритет. Но за един държавен глава, главнокомандващ при това, е нонсенс да поставя сигурността на отделния войник над стратегическите цели на мисията му. Защото най-сигурно и направо безопасно за българския войник е да си стои у дома и ако може дори да не ходи на учение, където се случват транспортни произшествия. Когато обаче българският войник, колкото и да ценим живота му, е изпратен като част от съюзническото усилие светът да бъде направен по-сигурно място за живеене в схватка с международния тероризъм, каквато е идеята на намесата в Ирак, премълчаването на тази подробност за целта на поетия от него риск ( на доброволец) е най-малкото гаф.
Но има и по-лошо. Защото ако допуснем, че Г.Първанов просто е пропуснал да спомене защо наистина се е наложило България да се ангажира по такъв радикален начин ( който изключва целта на мисията да бъде главно сигурността на българския войник) , то в твърдението му за здравето и живота на българския войник като най-важна задача се съдържа твърде мрачно косвено признание.
Действителността е такава: 13 загинали български военнослужещи, спрямо броя на българските контингенти, прави данъка на България, платен с живота на българи, един от най-кървавите. По този показател, по брой жертви спрямо състава, България е сред най-пострадалите в Ирак.
Това означава, че Първанов, определяйки мисията като успешна, си противоречи, щом като извежда на първо място по важност сигурността на българския войник.
Не знам кой му пише речите, но Първанов със сигурност ги чете, без да разбира какво точно говори. Което пък говори много за него и за онези, които го избраха и продължават да гласуват за него като за един от най-популярните политици в проучванията на общественото мнение.
„Основен критерий от политическа гледна точка за изпращането на контингента зад граница винаги е била сигурността на българския войник” .
Г-н Инджев, колкото и да чета това изречение, ей богу, не мога а разбера какво иска да каже. Не ми стана ясно какво е искал да каже и от Вашите обяснения. Ако бях учител по български език, бих сочил това изречение като образец за оксиморон.
Ваш пост навел меня на думки *ушел много думать* …
Господин Инджев,
Здравейте и Весели Празници преди всичко.
Не съм журналист, нито имам специално отношение към професията. Но съм добър читател и средно интелигентен Български Гражданин. Не мога да разбера функцията на така наречената 4та власт във България? Как тя си оправдава точно, първо функцийте към обществото, на което смятам, че е длъжна да служи, честно и безрезервно. И второ, как се препокриват тези задължения към обществото и задълженията към работодателя. Кой учи младите кадри на вашата професия? И кой им дава пример? И замислете се към колко професии, определени да служат на обществото се отнасят тези така елементарни въпроси! Очаквам само един елементарен отговор,който определено е във Вашата компетенция. Благодаря Ви предварително. С Уважение: Радослав
П.С. Вашата идея за развитието на Честната и Неманипулируема журналистика?
Не е лесно да се отговори…ще бъде нескромно да изобретя с няколко думи вълшебната формула.
Истината е някъде между двата фактора: изостанали сме , което е лошо, но пък имаме възможност да се поучим от опита на напредналите за кратко време.
Нали сме ученолюбиви?
Замислих се с колко “оксиморона” могат да се свържат имената и прякорите на сегашния ни президент (в синхрон със собствените му думи).
Останалото е въпрос на момент – к`ви ги е свършил въпросниият.
За асоциациите – хич и не мисля да ги броя…
Има един добър пост на Н. Слатински в собствения му блог за негативите да си бил съветник на ТОЗИ президент.
А Иво Инджев все успява да ги уцели, челно!
Дръж фронта!
вероятно трябва да преименуваме длъжността на гусин Първанов от “президент” на “главен оксиморонист” (или още по-кратко: главист… защо не направо “тиквеник”?).
И, тъй като е речено, че последните ще станат първи, респективно първите – последни, защо да не продължим с търсенето на точните думи и названия, при което стигаме до:
тиквеник Десетоглухов.
Уви, не е смешно (и то не понеже не съумях да измъдря забавен каламбур – просто ме наляга умствена умора при допира с изявленията на повечето нашенски държавни светила и мрачнила). Горчиво е, задето подобен… хм… индивид представлява страната ни пред света.
Как можахме да се минем така?
Прочее, весели празници, господин Инджев, весели и на участниците в коментара и на всички читатели.
Усмихвайте се днес – утре може да стане по-зле.
До догодина.
Не е толкова лесно да се отговори на младите мечти, на старите спомени, или на мен лично? Каква е идята за така нареченото Бъдеще на нашата обща Родина? Според вашата гледна точка. И не е необходимо да ми отговаряте във форума. Интересува ме гражданската Ви позиция, все пак Сте родител. И е важно.Всички знаем, че в малка България тази история ще свърши. Именно по тази причина ме интересува Вашето мнение. Къде са журналистите ?? Прибити, заляти с киселина, или просто не видяли.
Ако,като истински войници-часови-БКП:(C.Станишев и Г.Първанов),не са стояли пред жертвеника на войската на България,преживявайки, с обгорена душа нейното строителство,
възход,славни подвизи и покруса – им е простено –
Иначе би трябвало,живи да ги ожалиш от втълпени партйни игри и гнуслив език от щампи…без патриотичен живец!Но ясно и по-мъжки!Ако трябва и с много кохонес и “по пет на нож”!!!
Кой му прави речите?
Същите тези скопени апаратчици,
които се увиват като жилави лиани, около фразата без свян и срам…
Само в такава среда преди десетилетия ни учеха,как да “насолим като кисела краставица” нечистия еврокомунизъм и още ” по п р о т и в о п р и р о д н о”,как да хулим империализма-враг,че не предоставял така необходимия ни достъп до техническите му новости…
Тогава простотия до шия,между ПРОТИВНИЦИ…
А тук посланието е от боязън,сакън да не стане нещо!!!
Какво може да стане,освен и нашите момчета,да изпълнят дълга си ,в това число и като Том и Джон!!!
Знаят го и те и техните семейства,настрана от п о з н а т и т е причини!!!
A la guerre,comme a la guerre!!!
Подпишете протестното писмо против позорящия ни подвиг на българския ловджия-президент
Позволявам си да призова всеки български гражданин, който има съвест – и по тази причина се срамува от отвратителната постъпка на нашия ловджия-президент! – да подкрепи с подписа и името си протестното писмо.
Г-н Лазаров, понеже се обръщате към мен с въпрос и по начин, който предполага сложен отговор, бих опростил нещата с мнението си, че всички ние знаем какво трябва да се направи: да бъдем по възможност търпими към различните и различността, но нетърпими към овластените лъжци, без да изпадаме в крайно морализаторство да сме все пак поборници на елементарната почтеност и честност и да сме много повече свободолюбиви, каквито, уви, не сме. И още нещо: да разберем, че патриотизмът в постмодерния свят, който е надмогнал вековните вражди между народи и държави, поставя на първо място човека и човешкото, а след това българското, европейското и т.н. Този модел работи при всичките му несъвършенства-не е унизително да се поучим от напредналите, дори имаме предимството да го приложим на практика след доказано положителния ефект на терапията, изпитана върху други обществени организми. Което обаче е трудно за осъществяване в България, защото изисква от нас допълнителни усилия, докато “източният” маниер допада на твърде много хора заради “удобството” на познатия принцип “карай да върви”, върху който толкова уютно и мърляво почива.
Весели празници на Вас и на всички добри хора, които четат тези думи!
Г-н Инджев, благодаря за Вашия блог – най-смислената журналистика напоследък.
Щастливо Рождество и весели празници на Вас, близките Ви и читателите Ви с които се срещаме тук.
Като гледам, 2009 г. ще е по-смешна (не по-весела)от 2008 г. – та надявам се да се смеем заедно!
🙂
Точно този маниер в балкански мащаб на около 100-200 км.на запад слага една невидима граница,
която ще изправи на крака,рано или късно, дори една Македония, а нас ни “клати” в “сиващите се пръстени” на боата…
В планетарен мащаб въпросът стои между м о д е р н и з а ц и я т а и м и л и т а р и з а ц и я т а !!!
А това вече е въпрос от по-особено естество и имам -макар и не пророческо-основание,да предполагам,че рано или късно,ще си дойдем отново на думата,при това скоро….
ГОЦЕ – “ОКСИМОРОНИСТА” добра стана дискусията!
Миринов да не билзък на К.Маринова … аман от интелектуалци …
Поздравления г-н Инджев
Господин Инджев, Благодаря ви за отговора. Въпреки, че не задоволява идеята на моите въпроси. Какво знаем? Как да се постъпва в едно демократично общество. Смисала на вапроса е друг, не искам да се повтарям или да се натрапвам. Както казвате, не сме достатъчно свободолюбиви,дали е така ? Може да се поразсъждава по това. Не се отнася за мен със сигурност. Но въпреки всичко, не мисля, че това предразполага бездействие от страна на Пишещите??? Или сервилничене към двама или малко повече негодника, незнаещи защо са родени.Знаем, че упрека не е към Вас определено. Но вашето мнение има трбиуна. Използвайте я максимално. Благодаря ви.
Аз, разбира се, не съм горд, че Първанов е от нашия край, нещо повече – срамувам се, че българският президент е толкова семпъл и невзрачен.
Но пък се гордея, че Иво Инджев е бъпгарски публицист с голям талант и висок морал, и мога всеки ден да се срещам с неговото слово.
Да бъде здрав и честит!
Весели празници на всички пишещи и четящи тук.
Акъла ми не побира, как още има симпатизанти агент Гоце ааааа извинявам се Президента Първанов…
Аз вече имах възможността да изразя мнението си по въпроса за българските мисии зад граница и в частност тази в Ирак, но не мога да се въздържа да го направя пак, защото свидните жертви, които дадохме го заслужават! Значи аз мисля, че България за пореден път ПРЕДАВА саможертвата на Българския Войник, защото излиза че няма смисъл от нея. За какво пратихме нашите момчета там, като знак на солидарност със свободния свят, като в същото време главнокомандващият и държавен глава на Републиката Гоце е в международна изолация??? А пък премиерът ни обикаля все още допускащите го близо до себе си европейски лидери и се опитва да им обясни, че совите не са това което са… Така погледнато излиза, че тези момчета са си отишли напразно. Вместо да говори абсолютни глупости като цитираните по-горе, Гоце трябваше да направи нужното да ‘осребри’ (в моралния аспект на думата, разбира се) нашата готовност да поемем отговорността си към световния ред. Но вместо това той подрива този ред, като дава поводи на Русия да си мисли, че има свой троянски кон в ЕС и НАТО. Тези мисии имат смисъл само ако сме истински съюзници с нашите партньори. Съюзници и в добро и в лошо! А с действията си Гоце позволи да бъдем използвани в ролята на пушечно месо, защото позитиви от тази наша съпричастност няма как да се извлекат, когато имаме статут на троянски кон…
Я ане се правете на…Троянски коне2? айде бе. Тук е пълно с американски, английски, патагонски, какви ли не коне. Които хвърлят къчови и цвилят, раболепно се кланят и подканят да ги “язди” този или онзи.
Аз не видях и няма в тази компанийка поне едно нашенско магаре и кон. НЯМА И НЯМА.
КАКВО ГО ПИЛИТЕ НА ПЪРВАНОВ. При бивши и настоящи съветници като Н. Слатински и В. Димитров, 2 абсолютно неадекватни особи, и този който ги е назначил няма да е нещо повече.
Защо не кажета нещо за месията Буш. В сравнение с него НАШИЯ Е добряяк.
Болшевиците, както казва дядо ми, стават за всичко.
Даже за “честни”…патриоти.
“…сигурността на българския войник.”
Със същия успех можеше да хванем всеки друг бай Гоце от опашката за ток в пощата и да го сложим за президент.
Г-н Инджев, личността заемаща в момента президентския пост в България е личност на един средно-, може би и под средноинтелигентен, обикновен Андрешко, “снишаваща” се мижитурка, ловец и политик, който може да се сравнява (и в двете области) единствено с рисувания герой на Warner Brothers Елмър Фъъд ( http://tbn3.google.com/images?q=tbn:VbyTvLZjnWXsBM:http://www.guelphgreens.ca/weblog/wp-content/uploads/elmer-fudd.gif )
Надявам се ДАНС, които, както самият Р. Петков Ви е преупреждавал, внимателно четат блога Ви, да прочетат и това мое мнение. Няма да го пусна като подписка, единствено за да не се излага институцията от големия брой хора, които ще се подпишат под мнението ми, което ще бъде и тяхно мнение.
Все пак, не мога да не спомена, за да бъдем обективни, че при последните президентски избори, ако не беше некадърникът, щеше да е психопатът. Спомняте си кой беше на балотаж с Първанов. Остава въпросът, дали и достигането на именно този кандидат до балотаж не беше изрежисирано от ловки ръце в т.нар. “водещи медии”.
Но да оставим ловците с тапишници, да се занимаем със сериозни въпроси. Гледах записа на участието Ви в “Булевард България” по re:tv от 22-ри. Имам няколко въпроса към Вас:
1. Вие изглеждахте доста обнадежеден за бъдещето на политическия живот в Ирак. Как оценявате факторите, които могат да променят политическия климат и поведението на аятолах Систани в близко бъдеще? Ако питам малко опростенчески — какви са гаранциите, че след като се изнесе Коалицията от Ирак, той и политическите кръгове, подкрепяни от него няма да сменят тона в екстремистка посока?
2. Съществува ли сред иракските граждани такова нещо като “иракска идентичност”? Чувал съм мнения, от съмнителни за мен източници, че в Ирак никой не се чувства собствено иракчанин и цялата държава е изкуствено съшита от групи, които само чакат възможност да се разцепят в собствени държавни формирования. Мисля си, че за да се превърне Ирак в стабилна и светска държава, ще е нужно услията на обществото да се насочат към стопанско възстановяване и съграждане на страната. Но за да улови някой политик тези желания и да ги претвори в действия на институциите, първото условие е да има обща воля за съвместен живот на иракското население. Има ли такава воля, на базата на това, което Вие знаете?
3. Съществува ли заплаха за териториалната цялост на Ирак от страна на кюрдската автономна област? Това е проблем, който много пряко засяга България (по причини, които мисля, че не трябва да Ви обяснявам отделно), и за който съм убеден, че никой не си дава сметка в българските “експертни” кръгове, поне ако съдя по неадекватните приказки на Първанов.
4. Следите българското участие във войната в Ирак по-добре от мен, затова последната ми молба е породена донякъде и от моя мързел: Моля, направете една равносметка — какви бяха ползите за България от изпращането на мисия в Ирак? Икономически и политически. От гледна точка на “специалистите по война” в частност, чухме — доволни са, получили са опит от участието си там. Това безспорно е полезно за нашите военнослужещи. Но на каква цена за нас дойде това и какво спечелихме като възложени поръчки за възстановителски работи, легендарният външен дълг от милиарди (мисля че за 17 се говорше) долари, който ни дължеше Ирак и който Соломон Паси използва като главен аргумент за нашето участие в много свои изказвания, предназначени за “вътрешна консумация”. Какво спечелихме в парично и политическо измерение? Ще ми бъде много интересно мнението на човек, който се занимава с този регион от години, за разлика от многото “експерти по тероризъм”, които се нароиха в първите месеци след 11.09.01 🙂
на тоя гоце главата му е пълна с петолъчки. защо очаквате нещо друго. лошото е че 17 процента от българите са същите
Г-н Иванов, време е да свикнете, че МНОЗИНСТВОТО българи (вие преценете сам дали се числите към това понятие) избрахме да станем СЪЮЗНИЦИ на САЩ и Великобритания (без Патагония). Така че няма как да има американски троянски коне тук, те не са коне, а официално поканени от НАС аташета! Но руските ‘аташета’, които забравихме да уволним след 1989г са действащ проблем – за нас и за нашите съюзници… Просто уточнявам. А че действително се дразните от това развитие – ясно, но няма как… За да сте спокоен – преди 15 години аз пък се дразнех, така че има някакво равновесие :-)))
Иначе поздравявам г-н Антонов за постинга му. Въпросите му са интересни…
Чёрт возьми! Круто!Вы Сами ответили.Беру в цитник! Смысл жизни и всё остальное. Решено.Без шуток.