Натоварено мюре, нищо не усеща-с такова усещане оставам от най-новата пропагандна изява на премиера Станишев, който вече бил усетил влиянието на световната финансова криза върху България. Застанал като мюре начело на един съюз от интереси между генетично несъвместими субекти на властта, той заяви пред Би Ти Ви: „това, което се случва в света, се усеща вече и в България”.
Разбираемо е неговото желание да крепи статуквото-има си приоритет и той е да стане първият червен министър-председател, добутал през последните 20 години управленския си мандат до края. Каквото и да значи това за бурлаците, заедно с които тегли тази лодка срещу течението на управленската логика, катастрофирала в сблъсъка със самия аргумент за съставянето и оцеляването на тройната коалиция: европейското членство.
Някои може би си спомнят, че точно по такъв начин беше оправдано съюзяването между социалисти, монархисти и етнически обособени партийци-с необходимостта да се доведе до успешен край процесът на присъединяване към ЕС. Което се случи, както констатира лондонският „Таймс”, но само за да бъдат осуетени опитите на Русия да се настани трайно в България-нещо, за което, както се видя междувременно, работят въпросните социалисти, монархисти и етнически обособени партийци.
Тази власт се сближи толкова с режима на Путин, че „бащата” на коалицията Първанов не се стърпя ликуващо да се похвали през януари: „не помня някога да сме подписвали толкова споразумения наведнъж”. Поводът за това тържествуване беше посещението на Путин в София, приключило с оформянето на цели 8 договора, 3 от които ( „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” и „АЕЦ Белене”) предопределят сами по себе си за десетилетия напред пълната енергийна зависимост на европейска България от Русия.
С този свой успех властта се самоопроверга по въпроса за коалирането на трите управляващи партии с цел европеизация, защото постигна русификация. При това в мащаби и с темпове, които не могат да бъдат сравнени с нищо подобно в ЕС, каквито и паралели да се правят по повод италианския, гръцкия или германския интерес от компромиси с Москва заради руския газ.
Но не само този парадокс илюстрира превратното тълкуване на фактите от страна на управляващите. В самото „откритие” на Станишев, че тук вече се усещало онова, което става по света, е дяволски прочит на нашето тъжно евангелие.
Защото истината, за съжаление, е съвсем друга:
Онова, което се е случвало в България ( през 1997-ма) се усети по света (през 2008-ма): фалити, срив на банки, обедняване, замиране на производството.
И се случи по времето, когато Станишев, определящ в момента себе си като „еврооптимист”, вече беше спуснат със семейния парашут на проветривия връх ( от 1995-та като експерт, а после и като шеф на международния отдел на управляващата партия), която никак, ама никак не беше еврооптимистична ( а още по-малко пък някой в евросъюза можеше да си представи оптимистично, че след грандиозната социалистическа катастрофа България има шанс за членство в обозримо бъдеще- членството беше подготвено при управлението на враговете на Станишев въпреки, а не благодарение на неговата партия).
Станишев се е запънал като мюре на мост-а е мюре, защото е параван на интереси, заради които върху България се сипят европейски санкции. Нарича „циркаджии” гражданите, които го приканват да се махне и да направи път на европейска България. И, което е върхът, прави стилистични забележки на такава институция от световен ранг, като лондонския „Таймс”, казвайки, че изразът „България е най-корумпираната страна” бил лошо клише ( по начало няма „хубаво клише”, но това е дребно недоразумение за Станишев в сравнение със скования от него в Парламента израз „един ясен симбиоз” ) .
Именно „Таймс” определи Станишев като „премиер на най-корумпираната страна в Европа”, на което той отвръща сега с поучителна забележка, избирайки за тази малка лекция „голяма” българска пропагандна трибуна. Защо ли не се сопна на „Таймс” директно, а „отвръща на удара” по този начин?
Елементарно: идат избори, а заедно с тях вървят на медийния мегдан и пропагандните къчове за привличане на някои избиратели, както за” по-европейски” наричаме някои обикновени сеирджии.
Той е еврооптимист, хубаво, но какво прави в правителството му човек като министъра на икономиката Петър Димитров?
Очевадна е необходимостта от един гигантски дуел-двубой в резултат
на обръчите на имперска Русия от Ферара и последвалите столетия,в които постоянно изгарят нашите “диаманти”,за да де превърнат в “пепел”.
В предишния коментар трасирах някои от по-открояващите се исторически жалони,главно след Освобождението до 1944 г.,когато прозорливото наследство от руската дипломация задържа известно време Г.Димитпов,за да ни ГО върне!!! едва към 1945-46 г. г.,когато е смазана опизицята….
Фиданките от отсечените дънери избуяват неудържимо едва към 1989 г.-30 г. по-късно-и големият чуждоземен режисьорски екип трасира усетената необходимост от “конвергенция”,чийто главен герой е трябвало да бъде А.Луканов , не Ж.Желев..
Но явно нещо не е било овреме стиковано,както трябва, и се е объркало..зщото все сме си сбъркани….
Останалото го знаете…
Мен,не ме изненадва лустрото на премиера-син на на Д.Станишев с моторните и др.изгъзици и “чеплезенето” на гаджето му,но ми тежи повече,пропадащия неповторим шанс за България,за който Негово Величество рискува короната си,а тя не е лична собственост!!!
България може и ще може,и мине без него и неговите атрибути,но той без тях,не ще изпълни мисията си за която е призван!!!качества все признати от Г.Първанов и премиера по отношение на Кобургите,в т.ч. и с орден,но хайде холан ммм.а…им на ордените,шанса е заплашен от тези другари…които се опитватхда надминат Дядо му…”
Президентът е като мен селско момче и му отива като сиромашко дете,да оцени по-добре, каква е ЦЕЛТА-дали за посредствена или за уникална или мисия му е предоствил Всевищният този шанс,през взора на милионите и в тяхна памет,и живи и “покойници преминали в другия полк…”
Като го гледам с едва сдържани сълзи в ложата до това умно момиче Зорка,си мисля,че ДА ,и има още какво,да каже!!!
Дано да не се лъжа,защото и моето търпение и на изчерпване…а он си знае оти!
Ако е до избори!!!само ще пълни кошницата на душманите в собствената си партия
Те,са,които ако могат, ще го удавят в капка вода,но ще пояде и пое…. още някоя и друга година,а България ще гълта праха на други..
Но има и по-достоен път!
Затва иде реч,а не за ПУТИН!!
Той ще се оправи с Барак Обама,а ние 60 години след срещата Тито-Г.Димитров,
ще примигваме на парцали,защото нае сме корави,като сърбите…
А това и още много друго на-много боли по Коледа!!!!
Позволявам си да кажа няколко думи в защита на Сергей.Причината не е в него на 100 %. Българина си е калпаво творение.Много добре го е описал Захари Стоянов в предговора на “Записките вългарските въстания”-да именно в предговора,според мене Захари Стоянов е казал много повече,отколкото в много други глави,що за творение е българина. Прочит и на Алеко Контсантинов -без разказите за бай ти Ганя-в другите произведения може да се види,че българина си е калпаво товрение.Разбира се ,ще видим и това ,че Русия и тогава и днес присъства много брутално в българския политически живот.Като прибавим и хорото на гроба на Стамболов-ще видим,че Станишев не е толкова талантлив,не е такъв голям политик,че да спре България по пътя и-просто Станишев е продължител на една столетна традиция в Българския политически живот
С риска г-н “гоствист”-но с уважение към Вас,ще добавя,че думите не са за подценяване интелекта на Сергей или на Царя.
Офисно, и от всяка гледна точка,докладната му като премиер до държавния републикански държавен глава,за удостояване с орден на жив Цар,в конституционна република,си е живо предизвикателствво пред света и оценено по достойнство!!
Рим познава три лидери на коалиции,и още не се знае,дали няма,да се окаже точно той прототипа “на кльощавия Октавиан…така “го водя и в чипа”
Но ченгейското “котило” освен България трови и мен затова одеве настоях да подкрепим призив за даване достойна трибуна на Иво Инджев…
Така и всеки други ще се увери,че мен суета не ме блазни…
Истинската работа и полза се раждат в сянка!!!
Допълено по Чудомир: Ако решат трибуната на Иво Инжев,до 20 януари 2009 т. “ще рекна и повече како Марийке”…но де у мен тоя гла сега!!!
Г-н Инджев, пропуснах да Ви пожелая Весела Коледа. Позволете ми да го направя сега на патерици. На Вас и на цялото четящо отличните Ви есета братство, желая от сърце също и здрава, успешна и пълна с човешка топлина и любов 2009 година! Дай Боже да имате по-малко повод да пишете за “мюрета”, “мулета” и руски мечки през новата година! Дай Боже всички разумни и добри хора в тази изстрадала страна да имат отново повод да се гордеят, че са българи, така, както беше преди около 10 години.
Накрая ще си позволя да присъединя гласа си към тези читатели на блог-а Ви, които многократно призовават това, което пишете Вие и други като Вас да получи по-голяма популярност. Не съм специалист и не мога да дам съвет, но съм убеден, че ако вашите статии достигат по-широка публика ефектът ще е много по-голям. В този смисъл има какво да се учи от “врага”. И дмитриевич и седефчов и путин (списъкът разбира се не се изчерпва с тези само) използват по един крайно арогантен, но ефективен начин силата на преса, радио и телевизия, за да обработват съзнанието на електората в демократурите, които за нещастие управляват. Непременно трябва да им се противодейства. Вестник “Про-Анти” и “Стършел” не са достатъчни. Интернет е силно средство, но не стига навсякъде в демократурна България.
Сигурен съм, че Вие по-добре разбирате тези неща. Предполагам също, че имате идеи как би могло да стане. Искам само да Ви изразя подкрепата си, ако сметнете, че такава е нужна.
Още веднъж – на Вас и любимите Ви, както и на цялото четящо братство – здрава и успешна Нова Година!
…и за Вас да е щастлива!
Люди всей страны c детьми и взрослыми,
Рты открыв, забросив все дела,
Просидeли многo лет под козлами,
Нa котoрыx шёл pаспил бaблa.
Где-то в нeбe руки мycкулиcтыe
Двигали пpомышлeнный peзак,
И катилиcь стружки зoлoтистые
Каждoмy в кaрман за прocтo так.
Ктo повыше – тeм зa ворoт кyчами,
Кто пoнижe – тем в кармaн пальтo,
Нy, а что pасcыпaлоcь – oкyчили
Тe из нaс, кто был воoбщe никто.
C жaдноcтью хвaтaли пaльцы тощие,
Что из тoлстых выcыпaлоcь вниз.
B выxоднoй и в бyдни, днем и ночью –
Нaд cтрaнoй стoял весeлый визг.
Cтружки были тeплые, вeceлые,
Вкуснo пахли xлeбoм и едой –
С легким apомaтом нeфтедoллaра,
Никеля и пpoчeй ерyндой.
Kоe-ктo купил коттеджик кaменный,
Оcтальные нет, нo всeм тeплo.
Мы панeлeй нaкупили плазмeнныx,
Чтоб смoтpеть, как пилится бaблo.
Cидя у экрaнов, водкy пили мы.
Hу и что, а ктo бы не запил?
Ecли cделан импортными пилaми
Гpaмотный прoмышленный запил?
Это ли есть мeчта нeдостижимaя?
Пycть китайцы пашyт тяжелo,
А над нами – вечнoе, пилимoе,
Тoлcтoе, смoлиcтое бaбло!
Знай, cиди, фиcташки с пивом лузгая,
Пoд eго pитмичныe шумы.
Вoт какaя ты, идeя pусcкaя, –
Та, что cтолько лeт искaли мы!
Mы – цaри! Вceленнaя – кoрмилица!
Cтoит толькo глaзом нам моргнyть,
Всё бaбло придет к нам и пoпилится,
Устилая cтpужками нaш путь!
Еcть y нас приданноe нa выданье!
Нам не нaдo нaпрягать умы!
Мы yже кyпили Eврoвиденьe!
И пoчти футбол купили мы!
И yже oдeлись в заграничноe!
А пoтoм к такoму-тo чиcлу
Тишина нaсталa нeпpивычная.
Словно ктo-то выключил пилу.
Мы сначалa дyмали не рыпаться.
Ho пoтом дошлo до нac cлегкa:
Что-то cвeрxу перecтало сыпаться,
Хoть внизy доcтаточнo пoка.
И cегодня нам пopа обидeтьcя:
Что еще зa кризиc мирoвой?
С ceнтября бaблo y наc нe пилитcя!
Kaк y вac, рeбята, c гoловoй?
Ну-кa oтвeчайтe бeз истеpики,
Ктo придyмaл это запaдлo?
Кризис где-тo там y ваc в Aмepике,
А y наc – не пилится баблo?!
Нaм плeвaть на банки и нa вклaдчиков,
Кто у вас чeго не доплатил!
Вызовитe сpочно к нам нaлaдчиков,
Пусть нaлaдят пpeрвaнный пoпил!
Ecли ecть в башкe y ваc извилинa,
Быcтpо всё испрaвили, pаз-два!
C сентябpя в cтpaне бaбло не пилeнo!
И ужe кончаeтcя жpатва…