Обезобразяването с киселина стана част от българския пейзаж на иначе (цинично погледнато) сладникавите страсти по разчистване на сметки на основата на ревност или други човешки слабости, които предизвикват през последните години тази ужасяваща садистична разправа. Стана толкова обичайно, че вече не ни учудва.
За да направим сравнение с нещо, което в това отношение може и да ни учуди, да припомня поне един прословут случай на опит за убийство на основата на киселина, който със сигурност не беше мотивиран от битови мотиви: нападението срещу колегата Заркова от в. „Труд”. Взимам го като единица мярка заради известността на жертвата (разследваща журналистка) .
Колко демонстранти се събраха в София пред болницата, в която г-жа Заркова е страдала в ужасни мъки? Колкото в градинката пред МВР на журналистическия протест след като журналистът Огнян Стефанов беше пребит с железа ( стотина, доколкото забелязах)?
Николко. Нямаше такава демонстрация в знак на солидарност с такава популярна личност. Какво остава за другите „ обикновени” хора, пострадали от дивашката „мода” на престъпниците да убиват с киселина основното: достойнството на техните жертви, които обричат да страдат от физическа болка и от насилственото отнемане на тяхната личност, дадена им от природата чрез собствена физиономия.
В Гърция обаче, където заляха с киселина една българка, пред клиниката, където 44 годишната чистачка Константина Кунева бере душа, имаше демонстрация. Намериха се поне 80 души ( по данни на информационните агенции), които да демонстрират съпричастност с бедната българска емигрантка, зад чиято драма, според местната полиция, стои вероятно синдикален конфликт между нея и работодателите й.
Нещо повче, според сайта Kafene.net. който цитира гръцки блогъри, демонстранти са окупирали в центъра на Атина централата на държавната компания, ползвала услугите на частната фирма за чистота Икомет, собственост на близкия до опозиционната социалистическа партия ПАСОК Никитас Икономакис, за която е работела Кунева.
Алармирани от думичката „ синдикат”, едва след инициативта на гръцките демонстранти, се разтичаха тревожно и се разлаяха и българските синдикати-досущ като кучето на Павлов. А в Атина отидоха вече по-далеч: окупацията е акт на солидарност с емигрантката, която е била синдикален деец и се е противопоставяла на манипулациите на работодателите, принуждаващи чистачките да работят на ръба на позволения от закона лимит от 6 часа дневно ( но получаващи заплащане за 4 часа и половина), за да не дават допълнително полагащите се пари за тежък труд извън този часови лимит.
Ето така, на фона на тези събития, киселината става основа за някои горчиви разсъждения на тема: какво пречи на нашата елементарна човешка химическа реакция на съпричастност, лакмус за наличието на критичен минимум човещина?
Без нея нямаме шанс за оцеляване като народ. Липсата на елементарно състрадание говори за срив на имунната система на обществото, регистриран от статистиката чрез най-тревожния симптом: демографската катастрофа на нацията ни.
.
Мнозина от колегите в блога,както и всички наши съотечестевници,отровени от ожедневието и липсата на справедливост,
“сме” нетърпеливи към скучни исторически и философски разсъждения…
Един от тях “нетърпеливо” ме “запофичи”,преди време,да си роня “сълзите в блога на г-н Грънчаров”.Вероятно е и прав човекът!
Сега обаче и Иво Инджев ми “падна”,тъй като отдавна съм с разбит сън и “диагнозата му най-тревожния национален симптом” е разтърсваща.И ме довърши…
В някои от последните коментари давах примери с Буров,с уроците от древността още при Омир,
“революционните” вълни,Декларацията за американската независимост,
Строителите на съвременна
България…и т.н.,и т.н.!!!
Последното бе за “ипотекираната” БПЦ още по време на Вселенските събори и мястото на светските власти в гигантския двубой между Рим и Византия…
Но това не са уроци от вчера и днес,а от Чингиз Хан насетне…
Комунизмът у нас е имплантиран по “утопичен съветски образец” и поколения, или станаха жертва или заплатиха с прекършени съдби ,ако не с живота…за сбърканата “Имперска”самонадеяност!!!
За нея плащат и др.народи,н о н е и т а к и в а с повече свободи и разкрепостен дух…
Утопия е по комсомолски да се въобразяваш,че народът ти не е млад и прегорял до степента на въглен-диамант от хилядолатен опит…
СДС,НДСВ,ДПС,а досегашните им, и бъдещи “ръкоделия” са недовършени в т.ч. и повече или по-малко чуждоземни “бродерии”.т.е. “сбъркани ручеи на тревожните симтпоми на демографската катастофа на нацията ни…”
Така се случи,че години преди,да се появи Джон Фавро,сегашният политолог,социолог,и автор на готвената за 20 януари 2009 г. реч от 20 минути на Барак Обама,под влияние на Марио Варгас Льоса и Абраам Линкълн,съм наблягал на въпроси около “срива на националната имунна система”…
и з а д о к е а н а и
за която ише сега Иво Инжев…
Но има и едно “но”,а то е че у американското общество е живо човешкото състрадание и затова успявят Линкълн,Рузвелт и Обама,а у нас,дори и да го е имало,даже при турците,ние си го “душим сами или ни го имплантират”.
Сами сме си виновни,защото – (настрана от въпроса кой, как и защо се фука по брезсрамен начин – сега!!!),в предизборния щаб на избрания американски президент съм повтарял до болка точно думите на Линкълн:
“Събитията правят президентите!”
Като християнин честитих Коледа на българина Г.Първанов,но през поредната година от мандата му като държавен глава,с един “интересен и млад премиер”-те би трябвало,да се замислят и уповвайки се на своя инстникт да кажат на хората,”чутото” на 20 януари 2009 г. ,дори и с “риска”, да плагтиатствуват един чернокож колега:..”не сте в беда и заесно можем да обърем кормилото!
Ако не могат,да бъдат по-честни и да кажат,защо и кой може!
Точно и вярно. Този срив и за мен е най- голямото зло, до което ни доведоха “сценаристите” на този прословут преход,който така и няма, а и няма да има свършване…
Липсата на солидарност,на състрадание,на милосърдие – това мвого често го усещам и в най-красивия град на света -Париж,сред БГ-емиграцията. При поредното представяне на книгите ми наскоро аз точно за това говорих в словото си пред моите сънародници, а и пред десетките парижани. Казах им го ДИРЕКТНО – между другото, така се казва единият от моите блогове, а другият е – ПАРИЖ,МОЯТ ПАРИЖ…-” Не бъдете надменни,цинични и студени към чуждото нещастие като много наши сънародници тук. Какво струва богатството,когато сърцата ви са се превърнали в парчета лед?”
Разбира се,г-н Инджев,не съм наивник на млада възраст,състудент съм на Вашия брат Иво – много поздрави и на него- но все пак,но все пак…
Не може, а и е срамно, нашата емиграция да бъде най-разбитата, най-безличната…
Само два примера ще Ви дам и съм сигурен,че Вие ще ме разберете.
Бях свидетел в Париж преди две седмици на нещо невиждано – българи да протестират, и то не къде да е, а пред Народното събрание на Франция! Това бяха двеста-триста български и румънски …роми. Да, роми…Те ни отсрамиха…Те питаха:” Защо ни приехте в ЕС, а сега не ни давате да работим като всички останали?”
На следващия ден “Шан-з-Елизе”,прочутият Булевард на свободата,беше залят от гръцки емигранти,които демонтрираха с плакати:” Французи,знаете ли как се живее със 700 евро минимална заплата?”
Гледах и треперех – ами каква е заплатата и пенсията в моята страна? И защо никой дума не продумва за това,защо цените,особено на храните,в Париж са по-малки от нашенските? Защо съществува такава форма на държавен рекет,никъде непозната в света,като българската “Топлофикация”?Защо едни хора в България живеят като крезове, а другата,огромната част – като скотове?Защо,защо,защо…
Да,ние,българите, си оставаме само с въпросите. Свиваме се,живеем само за да оцеляваме,най-хубаво ни е там, в кочинката,без информация,без мисъл за другия – важното е да прецакаш съседа,ти да си добре и т.н., и т.н…
Онзи ден пътувах в трамвая – една жена ме позна и започнахме разговор за Париж. Един старец слушаше,когато слизаше,той се обърна към мен, потръпнах от злобата в лицето му. “Като ти е толкова хубаво в Париж, какво правиш тука,бе? – почти изкрещя той в лицето ми и продължи – Хайде,изчезвай,махай се от България,бе!Вахай се,махай се…”
Да,г-н Инджев,това,за съжаление, е днешната БГ действителност – просто прасенцето си иска кочинката – там,в мръсното,без да знае, че има и друг,нормален свят,където,въпреки проблемите,хората се радват на живота,живеят не да оцеляват всекидневно..
Защото,нали така ни учеха едно време,той,Животът,с главно Ж,е един и неповторим, и трябва да го живеем така,че да не съжаляваме за безцелно преживените мигове…Да, така ни учеха едно време…
С поздрав и извинение за бъбривостта:
Димо Райков
dimoraikov.skyrock.com и ДИРЕКТНО
Желязко Христов даже се престара: бил написал писма до президента на Гърция (!) и до не знам си кой още, с което да демонстрира изведнъж и кой знае защо избликналата му толкова лицемерна загриженост спрямо пострадалата! Същият Желязко, който по времето на учителската стачка, разреван, облят в сълзи и сополи, изпя на площада в Пловдив песента “Учителко любима”, а пък на другия ден предаде всички учители и издаде нареждане да се спре стачката. Най-вулгарен циркаджия! Ако имах езика на премиера Дмитрич, непременно щях да го нарека точно така.
Срамно е, че даже и най-големи човешки трагедии у нас се ползват най-безцеремонно от аморалистите, които са заели позиции навсякъде, като се почне от поста Президент на България, та се стигне до… православния талибанин митрополит Николай!
Които, независимо от това, че излъчват даже от лицата си пълна безнравственост и разврат, не престават да ни поучават как следва да мислим, кое е ценно и кое не е, как трябва да живеем, какво да правим и пр.
В тази връзка продължението на вчерашната тема: Православният талибан Николай имал, представете си, и няколко разпалени фенки сред съсловието на бившите партийни секретарки на БКП!
Г-н Инджев,
Прощавайте – грешка на езика,поздрави на Вашшия брат,моя състудент Ясен – какво да се прави,когато човек е развълнуван и провокиран от добър текст, често допуска подобни грешчици…
Здравейте г-н Инджев
Следя вашите анализи с голям интерес, защото са свързани с истината, не просто “моята гледна точка”.
За мен тази статия е една от най-силните и най- добре анализиращи състоянието на нацията ни:
“…Липсата на елементарно състрадание говори за срив на имунната система на обществото, регистриран от статистиката чрез най-тревожния симптом: демографската катастрофа на нацията ни…”
Вярвам че причините за демографската катастрофа на нацията ни са няколко:
1. Духовно-религиозен
Псевдо православни и прославянска (визирам руското православие) духовна култура и традиця, която не променя обществото в неговата духовна същност. Религиозен национализъм, което извръщава духовните християнски ценности.
Също така искам да визирам и кризата в интелектуалната област, къде са нашите философи, мислители, писатели, реформатори, духовни водачи, които оформят духовния ген на нацията ни.
Особенно в този период на европейско интегриране, тяхната необходимост е жизнено важна за националната ни идентичност.
Нашата така наречена “интелегенция” е посткомунистическа и съветско носталгично настроена. Това е истинска катастрофа за нацията ни!
Ще отнеме време за да преоткрием своята национална идентичност в духовен и културален аспект.
2. Идеологическа
Нашето общество все още страда от посткомунистически манталитет. Нацията ни все още стои на кръстопътя кой път да поеме Изток или Запада.
Ако погледнем демографски настоящия прираст на населението, ще видим, че преобладаващата възрастова група е между 50-65 години. Това са хора, чиито манталитет е формиран изцяло от идеологията на комунистическия период.
Младите хора са малцинство в настоящия прираст на населението ни. Затова в управлението на страната ние виждаме издигането на популистки и етнически партии като Герб, „Атака”, ВМРО, ДПС и Евро Рома.
Не случайно много от нашите политици имат мръсно минало и връзка със структурите на Държавна сигурност, в това число и президента на Република България.
Има два въпроса, който възникват на фона на написаното до сега.
Те са:
Възможно ли е нашата нация да е преживяла истински преход към демокрация, при такова национално лидерство,чийто манталитет е бил изграден в среда на комунистическа идеология?
Мислите ли, че ценностната система на демокрацията е установена във всяка етническа група?
Истинската трагедия е че обществото ни се изгражда без идеали и мечти, като главна причината за това е криза в лидерството на нацията ни.
Естествено това води до следващата ни точка.
3. Криза в националната ни идентичност.
Всъщност това е:
Липса на духовни ценности и гражданско общество.
Политическа олигархия, която дефинира липса на лидери-реформатори.
Етническо противопоставяне – омраза. Това е основния лакмус за кризата в националната ни идентичност.
Корупция и престъпност, които са се срастнали с управлението.
Разбира се списъкът може да продължи с още много точки, но вярвам, че тези три са главни и най-важни, които се крият в корена на проблемите в нашата нация.
И накрая г-н Инджев, пожелавам Ви здраве и благословение на Вас и Вашето семейство. Нека вашите мечти станат реалност през Новата 2009 година.
П.С.
С нетърпение очаквам, отново да се върнете на телевизионния екран, и да станете част от онези, които образоват младото поколение с истински мечти и идеали за бъдещото на нацията.
Ваш ромски почитател .
Грънчаров,не е напразно,до тук…ето вече и от Париж се обажда човекът,значи следят и се радват…
За горящите въглени и плам в очите на “талибаните” и неговите фенки,не ми се говори,щом като едни “безбожници” хлъцнаха от изненада след поздрава на светиня му за победата на тяхната революция…
Кажете ми: Кой пръв свали генералска фуражка в храма “Ал.Невски?”
Не,че е грешно….тъкмо обратното!
Просто е късно и е отвратително “служебно!!”
Все късно,както и сега….Какво чакат и не “си стегнат мъдете”,за повече медийна свобода!
Като започнат с тези,които вече са го сторили и честно и почтено!
Здравейте,
Вашата реакция е окуражаващ сигнал за наличието на хора, способни да осмислят генезиса на проблемите на нашето време. Това е оптимистична предпоставка за тяхното решаване…
Съгласен съм г-н Инджев, но ме тревожи, че средната възраст на “наличните” “хора, способни да осмислят генезиса на проблемите на нашето време” расте, а не намалява — т.е. младите блеем някъде.
Аз съм с малко по-материалистки разбирания за “генезиса” — смятам, че ако равнището на живот се подобри ще се измени и начинът на мислене и нещата ще станат в този ред, а не в обратния.
Убеден съм, че апатичната политическа култура в България се поддържа целенасочено, от хора действащи с умисъл в тази посока, свикнали да живеят и да “управляват” (според тяхното разбиране за тази дума) единтвено в среда, безразлична към каквото и да било тяхно действие.
А ако някой направи ефективна критика пред достатъчна аудитория бива обявен за “цикаджия”, “куче” от тези дето лаят докато върви “трамваЯ”, или провокатор на антиправителствена (кой знае защо приравнявано към антипатриотична) кампания.
Лекарството, поне доколкото ми стигат познанията е — борба с всички средства за въвличане на хората в политиката.
често чувам да се казва: народът е стадо овце.
Може би. Не искам да говоря на овцете, но ще им кажа нещичко: имате поне избора дали ще ви колят и дерат, или ще ви стрижат. Като за овце – толкова.
А сега към тия, които не се смятат за овце:
без солидарност НЯМА оцеляване.
Без солидарност ВСИЧКИ СА ОВЦЕ, даже и да са с вълчи свободен нрав – накрая кожите ви пак ще висят нейде за продан.
Сривът, за който пишете, г-н Инджев, се дължи на обезверяване, че нещо може да се постигне, че личността има някаква тежест в това общество.
Сривът се нарича пораженчество.
И ако кризата задълбочи отчуждението – НЯМА ДА НИ ИМА. Не става дума за незабавни протести, стачки, революции.
Като начало – да започнем да си помагаме един на друг. Защото няма кой да ни помогне – най-малко държавата. Най-малко – ТАЗИ държава.
На нея й е изгодно да се мислим за овце. И пак се връщаме към въпроса: искаме ли да ни колят и дерат, искаме ли да ни стрижат до кожа… или все пак не сме овце, може и лъвове да не сме, но пак сме нещо. Нещо, способно да прояви солидарност – с дела.
На първо време това ще е достатъчно, за да се разклати клона-държава, поне колкото да окапят разни гнили тикви…
(какво, по дърветата не растат тикви? само така си мислите. По държавното дърво растат. Кухи едни такива, като шикалки. И точно те ви правят на овце, маймуни и други зоологии!)