МнВР призова Израел и Хамас към въздържаност от насилие в ивицата Газа, където конфликтът се разрасна през последните два дни. Реакцията на българското външно министерство е навременна, бърза и адекватна-буквално часове след събитията. Значи може и така?
Нищо подобно не се случи при кризата в Южна Осетия, когато тя избухна на 8 август. Пръв „реагира” тогава президентът Първанов. Пред репортери, по време на ловен събор, първият стрелец на републиката, изстреля няколко думи на 9 август, успявайки да сгафи, защото прати конфликта в…Грузия. И позна! Но без да иска (просто от незнание). Защото Южна Осетия беше част от Грузия, което предизвика неуспешния й опит за възстановяване на суверенитета ( след многобройни провокации от руска страна, която , както се видя, е била изключително добре подготвена да примами грузинците в капна и да стовари огромна военна мощ срещу тях).
За Тбилиси това беше конфликт в Грузия. Кремъл яростно отричаше. А нашият държавен глава се изказа неподготвен в грузинска защита и след това…млъкна. И мълчи, солидарно с премиера Станишев и с другите „държавни мъже” , вече пети месец.
Първата и последна (до ден днешен) официална реакция на България на конфликта, който е доста по-горещ за страната ни по географски и геополитически причини от близкоизточния, дойде едва на 26 август-цели 18 дни след неговото избухване. Говорителят на МнВР Димитър Цанчев направи тогава изявление от няколко изречения, в които Русия и нейната пълномащабна военна операция, достигнала околностите на грузинската столица, изобщо не се споменаваше.
Същата тази операция беше окачествена малко по-късно на извънредната среща на ЕС на 1 септември като „непропорционална употреба на сила”- казано на разговорен език, Русия беше окачествена като побойник, който бие беззащитни. Именно преди тази среща в Брюксел руският посланик в ЕС Владимир Чижов отново унизи България, като ( говорейки сякаш от името на страната ни) изрази увереност, че София ( възползвайки се от демократичните механизми в съюза, непознати за страни с манталитета на Съветския съюз) ще блокира евентуални европейски санкции срещу Москва.
Не знаем какво точно се е случило в деликатните контакти между партньорите от ЕС ( където зависимостта от руските суровини изигра своята роля), но до санкции наистина не се стигна-резолюцията беше осъдителна спрямо Русия, но се оказа лишена от инструментариума за влияние върху нея, какъвто можеха да бъдат санкциите.
От българска страна се стигна единствено до много закъсняла реакция на МвНР на арогантното поведение на Чижов и то след като премиерът Станишев „пропусна” да постави въпроса лично на Путин на срещата им в Сочи на 19-ти септември (Станишев направо отказа да отговори на акредитирани в Сочи български журналисти, дали е обсъждал темата с колегата Путин).
В декларацията на МнВР от 26 август, внимателно формулирано така, че да не дразни Москва, се казва единствено, че България се присъединява към европейската позиция за зачитане суверенитета на Грузия. А поводът за това МнВР да проговори, макар и по този възможно най-тих и лаконичен начин, не беше израз на възмущение от разправата на огромната Русия с малката Грузия, а чисто юридически казус: ден по-рано Кремъл призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия и така на практика ги „осинови”, позовавайки се мълчаливо на „прецедента” в Косово ( който произтече от фактическата ситуация там, ферментирала с десетилетия, наблюдавана от ЕС, ООН, ОССЕ и ескалирала до неудържимото отцепване от Сърбия ).
С други думи Русия, която яростно заклейми независимостта на Косово, подкрепи независимостта на части от Грузия при още по-спорни юридически предпоставки за това ( ако беше последователна във възраженията си срещу обособяването на Косово, Москва трябваше да приложи същия принцип към Южна Осетия и Абхазия).
За „благодарност” за тази задкулисна услужливост на българските власти Москва нареди на новоназначения си посланик в София Исаков да се скара публично на България в специално свикана за целта пресконференция. Той размаха пръст за това, че ( преди войната в Грузия) България е продала на грузинците оръжие.
София не само не се обиди, но и тайно е уверила в своята лоялност (по дипломатически канали) руската страна, че тази, дразнеща Кремъл търговия, е прекратена едностранно от българска страна-информация за това угодничество изтече безпощадно в руската преса. Тя обича да поставя на мястото им българските другари, колкото и да са предани. В това отношение особено се прояви в. „Правда”, който изсипа куп обиди срещу България като „мишка”, която се спотайвала под килима и се опитвала да играе тройна игра ( между търговския си интерес, отношенията със Запада и с Русия ), но можела от трите стола да падне на земята, макар че Западът бил използвал България за свой…троянски кон.
Но да се върнем към повода да видим контраста: фактът, че МнВР може и преценява, че трябва да реагира светкавично при други международни конфликти, като кризата в Газа, само демонстрира доколко съучастнически проруска е въздържаността на българските власти по темата за Грузия (която се очаква да сключи през януари 2009-та стратегическо споразумение с нашия съюзник САЩ).
Липсата на каквато и да било официална българска позиция за грузинския проблем, освен няколкото думи на МнВР от 26 август, е още по-гротескна заради куриоза, роден от вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин . Той се опита да „отбие номера” като се произнесе ( еднократно) по темата в …личния си блог.
На пистата на публичната изява беше пуснат солово заместник-външният министър Милен Керемедчиев. Той беше изпратен да обикаля горящата от руските бомби Грузия. И раздаде няколко интервюта, произведе един-два пътеписа и толкоз!
На дипломатически жаргон снишаването на държавната реакция на такова ниво е ясно послание: не желаем да си създаваме проблеми. Което, на езика на съпричастността към ангажиментите на България към ЕС и НАТО, е равносилно на: „гледайте си работата, ние на думи подкрепяме Грузия и дори нейната кандидатура за НАТО, но на практика симпатизираме на големия православен брат и правото му безнаказано да бие малки православни братя”.
Какво мислят за смачканата с военна сила малка православна Грузия на отсрещния бряг на НАШЕТО (?) Черно море президентът Първанов, премиерът Станишев или парламентарният шеф Пирински-това, според тези „държавници”, не бива да се споделя с народа-той, народът, си трае. Защо да се напрягат?!
Виж, когато доста по-далеч от нашата черга- в близкия (но не чак колкото е Кавказ) Изток, има конфликт, управниците пришпорват дипломатическите си сетива. Направиха го без да си дават сметка, че така изпадат в положението на мнимия глухоням, който се е направил наскоро, че не чува воплите от побоя над свой съсед, а после , при друг ( аналогичен, но безопасен за собствената кожа случай) се издава като всичко друго, само не и като глухоням.
А сега, след това припомняне, което не можете да прочетете и да чуете в България другаде, освен в свободното от цензура пространство на Интернет ( и в няколко седмичника с опозиционна насоченост), нека всеки си зададе въпроса: има ли връзка между българоскептицизма сред западните ни съюзници и плиткото за разгадаване хитруване на нашите власти?
В опит да се оправдаят пред съюзниците за своето въжеиграчество ( което за много голяма част от българската публика си остава дълбоко законспирирана тайна, договорена между медиите и властта) и с надежда да изкопчат популистки малко симпатия сред населението, нашите управници застават в позата на жертви на неразбиране и на лошо отношение от страна на Запада. За целта подклаждат вече откровено евроскептицизъм на българска почва.
Г-н Инджев, много бих искала да чуя позицията Ви за конфликта между Израел и палестинците. Малко съм разочарована, че не пишете за това.
За нашето въжеиграчество,дори и изоставане от Сърбия по подобаващ начин,а к о с е т ъ л к у в a д о б р е: все пак!!!,кой е тук евроатлатическият партньор и член на ЕС!
Поздравих и преходния екип на Барак Обама с Happy Holly days!
Kато християнин,поздравих по случай Коледа,християнина Г.Първанов ,вмъквайки думата “…Вашия интересен”премиер и “републиканската му изява с докладна,парафирана от държавния глава,за отличие на заслугите на Негово Величество по случай кръгла годишнина…
На такова чудо само българи са способни,но то е и симптоматично и свобраден фар в мъгливо и бурно море!!!
В днешното интервю на Царя, пред БНР,ясно е казано,че “… дългосрочната цел се преследа,докато се постигне..”
Mas claro,ni el agua!
Тъй като сме в ерата на триумвиратите,самият Сергей-беше по кльощав преди-ми напомня Октавиан Август,но не заради физика,а заради по-умелите му дългосрочно предвидими действия…
На тях ще се върнем живот и здраве,ако Иво Инджев оглави възраждането на Десетката и се …досети за нас!
Тогава и МВнР и много други калфи,ще си помислят много преди да излагат България
Feliz Navidad!
Естествен е скептицизмът спрямо българските управляващи от страна на нашите съюзници, по-точно почти съграждани (защото живеем вече в една конфедерация без граници! – с хората от Румъния, Австрия, Германия, Франция и тъй нататък, а не сме “Росийская задунайская губерния”!) – май надеждата ще е тия управници да се сменят колкото се може по-скоро.
Много съм любопитен как така МВнР слага на една плоскост Хамас и Израел та ги призовава към спиране на насилието? Колкото и обикновеният промит мозък на българина (впрочем и на западняка) да ненавижда еврейската държава и ционизма, безспорен факт е, че Хамас е ТЕРОРИСТИЧНА организация и като такава е призната в целия нормален свят. Това, че тихомълком й бе позволено да превърне Газа в Хамастан, е въпрос на временна целесъобразност, а не на трайно “мирно съвместно съществуване”. Коя разумна власт ще остави безнаказано всеки ден дя бомбардират селищата й с примитивни ракети, които просто се пускат, пък къде когото ударят? Показателно е, че арабският свят е разделен в осъждането на бомбардировките. Истината е, че сунитите ненавиждат шиитските финансисти на Хамас в Техеран и тихомълком оставят израелците да свършат мръсната работа. Така ще стане и с ядрените обекти на Иран. Откъде са парите (и обществено-полезната дейност) на Хамас? От парични преводи от аятоласите и контрабанда от Египет по тунели, дълги десетки километри. В тази забравена от Бога територия с 1.4 млн. души население няма почти никакъв ред – само един пример: там дълбаят кладенци за вода както им падне до такава степен, че през тях вече се просмуква солена морска вода.
А знаете ли от какво се издържа Осетия преди да дойдат братушките – контрабанда, незаконно производство на водка и подобни.
Ако малко пренатегнем пружината… представете си, че Галеви си очертаят от Дупница със сила едно парче от България и започнат да саботират движението към Гърция, примерно – няма ли да има право централната да въдвори ред? Разбира се, с уговорката, че същата централна власт не се финансира от Галевите.
Здравейте, г-н Инджев!
От няколко месеца следя блога Ви и мисля, че това комай е единственото място в БГ, където може да се види смислен светкавичен актуален политически коментар на up-to-date събития и по-дълготрайни процеси, които пряко или косвено ни засягат. Което е и жалко, защото липсата на други подобни демонстрира оскъдиците в българската “журналистическа” експертност и професионализъм. Но това е друга тема…
Днешният Ви текст ме провокира не толкова съдържателно – присъединявам се към патоса и акцентите му – колкото стилистично.
Последното на пръв поглед като че ли не е сериозен повод за обратна връзка, но в случая ми се струва, че би било добре да се вгледате в тези уж дребни, а понякога “дразнещи” неща, които, ако станат обичайни, според мен биха оставили с едно на ум четящата, но и претенциозна (в добрия смисъл) аудитория, която макар и добронамерено снизходителна към малки грешчици и пропуски, предпочита да не бъдат заради тях “олекотявани” позициите, които изразявате.
Аз самият пре-прочитам нещата, които излизат от клавиатурата ми и са предназначени за по-широк кръг хора, за да изчистя случайни грешки при изписване или поради бързане, именно с горните аргументи.
В случая визирам неща, които и за Вас са професионално ясни – Министерството на вътрешните работи (М В Р) и Министерството на външните работи (М Вн Р) не би трябвало да се различават по съкращенията си, но последното (а то винаги е било “последно” още от Живковско време, понеже май от него нямаше и толкова нужда – та нали имаше обща блокова “външна политика”, що да има “национална”) е получило “милостта” да се зове кратко МВнР. Разбира се, във Вашето изписване (МвНР) може да се види и каламбур – Министерство в Незначителна Роля:), което ще е и доста близо до реалната му значимост при водената от последните две правителства политика.
За другите (правописни) грешчици в текста няма да Ви пиша, просто си го препрочетете. Оставам в очакване на Вашите професионални коментари, като Ви моля за извинение, че се наложи да коментирам тези неща тук, бих предпочел да е в личен мейл, за да не изглежда като заяждане на дребно. Ако сметнете за нужно, спокойно можете да премахнете този постинг, нямам проблем с това.
Бъдете здрав! Имате немалка съпричастност и подкрепа, включително и моите.
И весели празници!
Г-н Инджев,
пожелавам Мирна и Здрава Нова Година и благодаря за вашия блог. Аз не се изявявам по форуми,но се интерсувам какво става по света и чета какво пишат хората. Сигурно съм един от първите читатели на вашите анализи поради часовата разлика. Пишете компетентно и интересно и то напоследък май само вас чета и бих искала да кажете нещо повече за конфликта в Газа. Напоследък сякаш се набльдава нещо като “непропорционален огън” за това което вече други форумци споменаха. Хамас е терористична организация нали и аз не мога да разбера защо правителствата не само не подкрепят Израел да се защити, а дори изглежда, че Израел е започнал конфликта. Аз лично симпатизирам на каузата на Израел, но информацията в медиите ме обърква и не дава отговор на въпросите. Бихте ли написали нещо по въпроса; доколкото знам Вие сте запознат с този район и много се надявам да прочета във вашия блог нещо смислено по въпраса.
С най-добри повелания.
Г-н Инджев,
Като знаем заинтересоваността на българите към политическите събития у дома им, разбирате, че правителството ни се чувства несравнимо по-свободно от вътрешни сдържащи фактори, когато дойде време да се държи непоследователно и безотговорно, или казано на всекидневен език — нагло и некадърно. А на първо място — угоднически, работейки в полза на чужди интереси.
Тоест, ако у дома те са некадърници и “вредители” казано в техния жаргон, вече пуснати навън, те се проявяват и откровено като предатели на нацията си.
Това, че много бързо пускат позиция, по въпрос, който ни касае по-слабо, отколкото друг, по който са се забавили до смехотворност, не нещо, което да ни изненадва. За това правителство винаги е важал принципът, че колкото по-важно е да се чуе позицията им по някакъв въпрос, толкова по-малко вероятно е нещо да се чуе.
Погледнете от този ъгъл и ще видите закономерността в реакциите им на насилията в Грузия и в Газа. Тя е точна и безотказна, като съветски чадър посред Лондон.
естествено, министерството на външното робуване бързо реагира на събития, които ни засягат едва-едва.
И реагира соломоновски – призовава побойниците към мир и любов.
Да се чудиш – министерство ли е или новинарска емисия?
Българино, разбери: държавата ти е твой враг. Не й пука за теб, за Израел, за Хамас, за цялото международно положение. Тя си пази коритцето с помийката. И лиже ръката, която някога пълнеше това коритце. И ако й се изпречиш на пътя към помийката – ще те стъпче с остри копита.
Това се нарича “обществен и национален интерес”.
За твоя интерес, българино, никой не те пита (освен неколцина души, в това число и домакинът на този блог – ама ти, българино и сам вече не се питаш, нали?). Не и тези, които представляват УЖ ТВОЯТА държава.
Някакви други илюзии да са ти останали, българино?
Благодаря за пожеланията-бъдете здрава и щастлива!
Колкото до конфликта в Газа, като част от голямата тема за Близкия изток, по въпроса съм изписал и изговорил толкова много, че се чувствам “банализиран” от сабия себе си при толкова много повторение. Чувството за безнадежност явно не е само усещане на въвлечените в събитията, а ми се е предало и на мен…
Събитията обаче не ме “оставят на мира” и макар да не мога да кажа кой знае колко нови неща ( и да прозвуча наистина банално), вероятно няма да се стърпя отново да пиша по темата.
Впрочем, в по-широк аспект: избирам теми в области, в които в България има медиен вакуум. Не ми е много приятно, че за някои това изглежда като “въртене на една и съща плоча”, но не виждам смисъл да правя друго-т.е. да се правя , че не заблязва неадекватността на управляващите и техните “хитрувания”-упражнение,в което виртуозно са се усъвършенствали доста “оцеляващи” колеги.
А за”добрите новини” си има достатъчно отговорници в медийното пространство, така че желаещите да четат за “положителните явления” не са ощетени. Ама никак.
Те просто не бива да се измъчват с моите статии-толкова е просто!
Поздравявам г-н Инджев и всички четящи и пишещи в блога му със задна дата за празниците! Домашния ми ми комп. отказва да приеме поздравите ми, не знам защо.
Маринов
Бъдете здрав и жизнен!
До: ” Любопитен”
Стефан Караджа, Хаджи Димитър , Ботев, Бенковски и Левски- са най големите терористи! Много по големи терористи от тази организация-движение Хамас. И мен ме е срам, че днес ги честваме като някакви герои- предполагам че и ти се срамуваш от делата им?!
Еееех, де го де е Султанът??!? Колко добре си живуркахме под крилото му?!?
Ха сега-Шалом!
Е, благодаря ви господин Инджев за изтритият ми коментар! Явно интелектуалния потенциал на г-н ” Любопитен | декември 28, 2008, 21:28″ ви е трогнал много и не бихте го изпуснал като последовател!
В сложното, нееднозначно тълкуване, което се появи след разкриването имената на агентите на ДС в бълг. телевизия искам да обърна внимание върху един факт, който е красноречив: във в. “Сега” преди седмица време Димитри Иванов съобщи–оповести-разказа, че майката на член на Комисията по досиетата като млада е била СЛУГИНЯ.Това всъщност е последния донос на Димитри Иванов, който публично доказа с какво пристрастие и преданност е вършил работата си на агент в продължение на десетки години.Не мога да преценя днес какво е равнището му на публицист, но несъмнено този текст доказва, че като доносник в течение на работните си години е достигнал до много висока класа.Пиша това заради онези добродушни хора, които са готови да махнат с прощаваща ръка над дейността на агентите-интелектуалци.Културата и знанието на езици не са нищо, когато липсва съвест! Но очевидно този, който живее без съвест не може да почувства липсата й затова с лекота продължава да прави доноси, вече в един съврменен контекст.Това няма нищо общо с Газа, но да не робуваме педантично на формата – нали затова сме около блога на Иво Инджев – той скъсява пътеката към истината и ни налага да си служиме с това, което комунистите унищожаваха в продължение на десетки години – съвестта.Не политическата позиция, а нравственото отношение към политическата действителност всъщност ни събира на тази страници.
happy
много ми хареса това, че ако Русия беше последователна щеше не да признае Осетия за независима, а обратното, оставайки вярна на реакцията си за Косово. хехе. така е. същото важи и за нашите управници – ако Близкият Изток е по-маловажен за нас от случващото се около черноморския басейн, тогава или не трябваше да има реакция въобще или тя трябваше да е на страната на Израел, който от години страда от минохвъргачния огън на Хамас. Естествено по времето на Тато и СССР комунистическите партии бяха на страната на терористите от ООП, на които и оръжие продаваха и братска Сирия и Египет (до Садат) подкрепяха срещу ужасните ционисти. В този смисъл Станишев и другарите следват светлия пример на КПСС и прочее… нищо чудно, само дето е гадно, гадно, гадно. една и съща лента се върти, ужас просто! и друга прилика – Хамас стреля по Израел, както Хизбола стреляше по Израел от Ливан – отсред цивилно население. знаейки, че Израел ще отговори и в двата случая двете Х показаха тотално безхаберие спрямо собствените си цивилни, дори не бих казал безхаберие, а целево излагане на опасност на собствените си цивилни (понеже знаят, че журналистите-чакали ще снимат без много да обясняват) за своите политически игри и ненавист спрямо единствената демокрация в региона. ами че това силно напомня колко струват цивилните за комунистите! и днес комунистите ни унищожават и излагат на изтребление собствения си народ, за своя лична полза. затова именно БКП/БСП няма да осъди Хамас. една кръв тече във вените им, кръвта на хищници.
спасибo за статью… дoбавил в ридер