Гмурвам се в информационния поток и установявам: по света цари почти пълна прозрачност. По света-да. А у нас?
Путин и Медведев се срещнали в курортния комплекс Поляна край Сочи. Покарали ски. Пръв се спуснал Путин. После се шегували. За прозрачността на техните отпускарски занимания се е погрижила руската Интерфакс (информационната агенция с остарялото вече название, защото факсът, чудото на техниката от края на миналия век, вече е технологичен архаизъм-но какво да придиряме, след като си имаме телеграфна агенция).
И други вождове не си губят времето в тези първи дни на годината. Чрез АФП (тя пък е не остаряващ лидер в челото на световните информационни агенции), научаваме какво е правил напоследък вождът на Северна Корея Ким Чен Ир. Посетил е дивизия от народната армия ( всеки със забавленията си). Оскъдна, но все пак важна информация е това. Защото от нея узнаваме, че е жив. А не обратното, както твърдяха до неотдавна разни южни източници.
И Фидел Кастро е жив, та чак ( информационно) прозрачен също. Досущ като останалите, споменати по-горе другари, е на показ . На 1-ви януари, в деня на 50 годишнината на революцията, призова ( без конкуренция, защото телевизията му е една) към продължаване на борбата срещу американския „враг”. Е, вярно, на следващия ден, пак по телевизора, поиска вече преговори със САЩ, но не защото е капитулирал изведнъж, а просто защото може да си позволи да си говори каквото пожелае.
Знаем за Путин, Медведев, Ким Чен Ир и Фидел Кастро. А къде са българските им другари?
Къде са Първанов, Станишев, Пирински, Сакскобургготски?
За Доган не питам. За него се дочу, че карал Нова година и моторна шейна в курорта Баро…, пардон, Боровец. Само той ни е прозрачен. Не че съзаклятниците му от тройната коалиция са трудни за разгадаване…
Но е обидно някак-нито дивизия посещават, нито ни казват ясно срещу кой враг да се борим, а само ни пързалят-може и на някоя поляна в Сочи ( знаем ли?). Както сочи опитът ни на най-непрозрачната страна в ЕС, която зае последното място по свободата на словото сред държавите от съюза през изминалата година, те са „на всеки километър”. Навсякъде ( помнете рекордните нива на подслушвания, т.н. „сересета” и злоупотребите с тях) и никъде. Във всеки случай, не и някъде, където би трябвало да бъдат като част от ангажимента им на управници, дошли на власт с обещанието да работят за Европейска България.
Аз знам къде са! Подготвят си контраобвинения в международен антибългарски заговор, които ще избълват, когато дойде следващия доклад на ЕК.
А защо Доган кара ски вместо да седне и той с тетрадка и химикал — много просто, вие да сте чули някога мандатоносителя да прави изявления по тези теми?
What is this website for???
Смразяващите думи тук са:
1/Последно място по свобода на словото.
2/Рекорди в подслушвания и злоупотпреби с тях!
3/Дойдохме,видяхме и победихме…(veni,vidi,vici!!!) с тази …. м ъ н и ч к а ….разлика,че и България разбира летински,а и този на Цезар и като му дойде времето,току виж допълнила за европейския си облик и другите,по-важните:”Жребият е хвърлен!”
наистина прекрасна ирония и много истина, уви.
За мен беше любопитно, че Първанов празнувал Нова година с Добрев-младши. Старо приятелство или още нещо…?
К.
Reply with Attention to Tom:
As recent member of the EU Bulgaria,after wrong orientation in it,s way to approach-once again- Western Human Civilization,still continue to start with decisive challenges in the 21 century.
Mr Ivo.Indzhev is a prominent,extraordinary and very early waked journalist,who take the decision on the right moment and in the right place.You are well come,no matter if,or not
completely convinced in Democracy.
Инджев, вие сте ангажиран гражданин, журналист и политически мислител, силно привързан към каузата на демокрацията и на европейската ориентация на страната ни. По тази причина си позволявам да Ви предложа необичаен мой текст, в който се съдържа, според мен, една важна и ценна идея за нас, демократично настроените граждани, пък и за лидерите на опозицията: Спасителният вариант е: най-широка коалиция на всички граждани и политически сили, които са против антиевропейската политика на управляващите .
Ще се радвам да науча Вашия отклик…
Здравейте, господин Инджев. Следя редовно Вашия блог и го намирам за изключително интересен.
Искам да ви посоча адреса на вероятно единствения севернокорейски интернет портал http://www.kcckp.net/ru/. От него става ясно, че “Любимият ръководител” редовно посещава дивизии, снима се с войниците и им подарява пушка и бинокъл.
Поздрави и успешен ден!
Благодаря…
Моят отклик може да е само положителен, но големият въпрос е как да се постигне това, което предлагате: инициативни комитети ли да се формират, или някакви други форми да будителство? Аз лично нямам рецепта и знам, че за хората е много важно КОЙ именно ще ги обединява. И точно това се оказва препъни камъкът.
Нямам месианско самочувствие да посочвам “правилния” изход и затова правя каквото мога ( и надявам се-умея), като пиша своите текстове.
Ако си мислех нещо друго за себе си, вероятно щях да съм станал политик. А така, както мнозина ( и вие също) имат основателно високи изисквания към журналиста, така и аз си позволявам да имам такива спрямо политика, който се е нагърбил с тежката задача да дава тон на своите съмишленици и да ги представя в институциите ( или пък пред гражданството).
Снощи дочетох книгата на Robert D. Kaplan ‘Balkan Ghosts’. Впечатлен съм и я препоръчвам на читателите на Иво Инджев.
Особено интересен ми се струва анализът на Kaplan за Гърция и ролята на Андреас Папандреу. Намирам, че има поразителна прилика между Папандреу и Симеон Сакскобургготски — появяването им на политическата сцена, организационната структура на ПАСОК и НДСВ, популизмът в посланията, корупцията в администрацията и най-важното, унищожаването на базови демократични ценности, които са в зародишно развитие след тежка диктатура.
Не съм сигурен доколко това има директна връзка с темата. Мисля обаче, че има значение за това, къде сме и защо е такова състоянието на информационния поток в България. И не само.
Така е…Не случайно я споменах в една от публикациите си. Тази книга беше задължително четиво за западните дипломати в София началото на 90-те.
И аз я получих тогава като подарък от посланика на Великобритания Ричард Томас, който намираше, че описанието на Каплан е най-доброто от този род за всеки, който иска да вникне в мистерията на Балканите.
Впрочем, той си остана голям приятел на демократична България и след пенсонирането си: миналата година написа в “Гардиън” гневно протестно писмо срещу властите на неговата страна заради ограниченията за работа на острова, които Лондон налага върху българските граждани.
Ангеле, идеята е хубава! Трябва да има обаче практически осъществими стъпки. Такава стъпка, например, е издаването на вестник – с име например “Гражданско общество”. Този вестник трябва да се занимава, на първо място, с организирането на духовния елит на нацията / онези значими и достойни хора, които биха били чувани с доверие от българите /. Нужни са една шепа прости правила, както и бонитет – оценка за надеждност. Духовния елит пък ще споделя във вестника идеи как да се “образова” народа, че да не е мърша…Във вестника ще се публикуват и дискутират всички предложени от теб, по-горе, идеи.
За едно такова начинание са нужни средства. Аз съм обаче сигурен, че има достатъчно ЕС програми, които биха осигурили тези средства.
В този вестник, както и желаеш, и Иво Инджев ще може да намери по-широка аудитория.
Г-н Инджев,вашето влияние в общественото пространство расте, а това със сигурност значи, че”те” започват да “ви кроят гащи”!Това са хора или ученици на хора, които са тренирали “игра без правила” в течение на десетки години, хора, които разсъждават и действат без съвест, защото тя е отрязана и изхвърлена като рудимент.С наближаването на изборите ще им пречите все повече.Моля ви, пазете се или ни успокойте със съобщението, че вече го правите.Не става дума само за физическа разправа, те могат да се опитат да ви “натопят” в съдебни истории от всякакъв изобличаващ характер – тяхни са полицията, следствието, прокуратурата и съда.Дано освен читателите си да имате и преданни приятели и съмишленици около себе си.
Здравейте Иво,
тъй като заглавието пита и ние къде сме, ще отговоря честно. аз съм си на мястото – баща на две деца, надявам се поносим съпруг, работя и живея… в чужбина. Защо все още съм готов да кажа, че съм си на мястото тогава? защото ‘човек на място’ няма географска конотация, а само морална. имам отговорности към моите деца и счетох, че най-добрият начин да ги изпълня е далеч от Татковината (земен Рай).
миналото лято, плащайки данъци в България, разсмивах опашката със сериозно изражение, твърдейки, че с радост плащам данъци, понеже знам, че ще отидат в добри ръце. някои се смееха, други обаче тревожно ме гледаха дали съм наред. дойде моят ред и милиционерът (не, не полицай) извика “ВлизаЙ!”, обърнах се към опашката и коментирах: “Държавата ни говори на ‘ти’, понеже тя е наша и ние сме нейни” и влязох да пусна своята лепта във възлестите и трудолюбиви ръце на ЦарО, Станишев и Доган. като милиони други. за доброто на хазната, т.е. на всички… тях.
аз работя за Европейската комисия, всеки ден се срещам с данни, уличаващи българските власти в нередности. най-болно ми става, когато ги улавят не в грешки (това се е случвало и случва и с други), а в шикалкавене и лъжа, което изменя естеството на грешката – тя става злоупотреба. един ден седнах и написах писмо на един от министрите. писах каквото мисля и предложих най-европейското решение – оставка. мислех, че може и да ме чуят. така де, нали са откърмени с “не думи, а дела!”. има само едно дело, което макар и безмълвно, би свидетелствало, че и в това правителство има хора ‘на място’, които са разбрали, че не им е там мястото – оставката. не, не съм толкова наивен, казвам обаче по-горното, за да опиша основната разлика, която съществува в светоусещането на нас – обикновените българи със запазен морален компас и онези, които са го изхвърлили. няма ли да се съгласите с мен, ако ви кажа, че те съзнателно остават на местата си за да НЕ бъдат ‘хора на място’!? не ни ли да убеждават, че остават на местата си, понеже (пре)смятат, че там им е мястото?
отивам да си почета Йовков – той успешно се справя с неизбежната душевна горчилка, която се утаява в мен и ме задавя всеки път, когато се изправя пред бездната между мен и моите “демократично избрани представители”.
да, аз бягам. бягам в класиците. нали все някак трябва да се преживея като българин и това да ми донесе удовлетворение! ако ще съм лумпен, по-добре сам да избера как, а не под диригентството на Позитано 20 (и на Москва – с нас и В МИР и В БОЙ!)…
Аз съм тук – http://www.gueorguilamerooster.blogspot.com/
Бих искал да Ви поправя, господин Инджев. Фидел Кастро не се е появявал пред медиите от близо две години. Призивът към борба беше отправен от брат му Раул. Самият Фидел се изяви с кратко съобщение във вестника на местната компартия, което спокойно може и да е изфабрикувано.
Освен това, специално Първанов се знае къде е прекарал празниците – имаше поне един материал за него в dir.bg. Почти съм сигурен, че същото се отнася и за Станишев.
Статията Ви е хубава като внушение. Редно е, обаче, да бъде изчистена и от гледна точка на фактология, защото внушенията, базирани на неверни данни (без значение дали на мен лично или на който и да е друг му харесват или не) са подвеждащи и като такива морално неоправдани.
Не мога да се съглася с Вас: официалното собщение за това, какво е казал Кастро контрастира с липсата на официално съобщение, къде се намира Първанов ( какъвто и портал да сте чели-не е сайтът на президента, там и до днес не пише, например, кога ще пътува за Русия, докато от името на Първанов по темата говори руският външен минитър Лавров) Първанов в това отношение е рецидивист-случайно да ни осведомява за ловните си подвизи-дори от придружаващата го делегация в Узбекистан ( и от журналистите) те са пазени в тайна…
А пък за Станишев сте направо сигурен, че се е знаело…
И с тези твърдения сте толкова сигурен, че можете да опонирате с претенцията за “достоверност”?!
А имате ли предположение и за Сакскоургготски, за още по-пълна “достоверност”?
Сарказмът рядко води до убедителни резултати в разговор между сравнително интелигентни хора. И определено не е редно да се използва на мястото на аргументите.
Първанов е рецидивист да – ако го сравняваме с Кастро и компания. Погледнах сайта на британското правителство – там няма и дума за това къде е прекарал празниците Гордън Браун. Същото се отнася и за сайта на Европейската комисия, който не ни информира за последните дни от живота на Барозу.
Недейте така – колкото по-демократична е една държава, толкова по-рядко официалните медии ни заливат с всякакви подробности от битието на обичаните от всички вождове.
Още нещо – официалното съобщение за Кастро, както и това за Ким Чен Ир, почти със сигурност е дезинформация. И Вие и аз не искаме да живеем в държава, която дезинформира гражданите си, нали? В този смисъл, както казах, статията е хубава с желанието си за отчетност. Според мен, обаче, губи от начина, по който е построена и от примерите, които използва. Лично мнение – добронамерено при това. Не се заяждам и не виждам смисъл от язвителни отговори, като тези в последния Ви пост.
И все пак не съм съгласен-липсата на информация за Браун не е повод за обобщения. В САЩ , например, се знае къде ходи президентът ( също не е повод за обобщения, но е пример за това, че обществото има право да знае-една пъпка му оперираха на Буш и Белият дом публикува информация).
Грешите дълбоко,според мен, че публикуването на информация за лидерите било нещо типично за режимите на Кастро и Ким Чен Ир-напротив. Те го правят, когато си искат. И с това срамно си приличат с нашите шефове.
Да, Кастро и компания имитират прозрачност, но този факт беше само повод за иронично сравнение: дори и за тях знаем повече, отколкото за нашичките!
Идеята ми, струва ми се- достатъчно ясна е, че нашите вождове са безконтролни и си правят каквото си искат…И са самодоволни от това положение…