Имаме годишнина-от онези, които не забелязваме. Точно след края на новогодишните празници през 1997-ма започнаха протестните шествия срещу централата на БСП в София на ул.”Позитано” 20. Те прераснаха в нещото, което се запомни като „януарските събития”.
Различните участници, или наблюдатели, имат свой поглед върху тях. Ако трябва да посоча най-характерното, с което тези многолюдни всекидневни демонстрации могат да бъдат откроени сред други сродни прояви по света, е тяхната удивителна въздържаност от ексцесии.
Поправете ме, ако греша, но не се сещам за нищо подобно (като се има пред вид продължителността им) където и да било по света. Дори и „нежната революция” в Чехословакия не беше чак толкова мирна-сблъсъците между демонстрантите и милицията в началото й бяха белязани от насилие.
На хлъзгавата територия на историческите аналогии бих могъл да сравня гражданският мирен бунт на българите с революцията на гражданското непочинение на Махатма Ганди в Индия. Но по-добре да се въздържа. Твърде различни са мащабите, причините и контекстът- веднага ще се намерят подигравчии да опорочат сравнението.
В София, а и в много други населени места след това, дни, седмици и дори месеци наред хиляди хора упорито излизаха на улицата с едно и също политическо искане за край на проваленото управление. Въпреки упорития отказ на червената власт да се съобрази с тези настроения ( претендирайки, че исканията не били представители за по-голямата част от народа, който си стоял на топло у дома), протестиращите не счупиха нито една витрина на магазин, не нападнаха нито един склад с хранителни стоки. И това-насред невиждания от десетилетия глад, който надвисна над страната.
В моето квартално магазинче продавачката плачеше на глас, защото купувачите й се молеха да разфасова пакетите с ориз и да го продава по 100 грама ( а оризът беше една от няколкото на брой стоки, останал по рафтовете). Хората нямаха пари!
Въпреки това, нямаше „озверели екстремисти”, които да грабят, палят и трошат-нищо, че барикадираните в парламента червени велможи, като Румен Овчаров, наричаха демонстрантите „озверяла тълпа”. Актът с обсадата на парламента, където за пръв и последен път изригна яростта на хората и се стигна до димки, камъни, пламъци (и полицейски куршуми в малките часове на 11-ти) по-скоро подчертаваше правилото. Защото беше изключение.
В онази паметна нощ имах честта с моите кореспонденции на живо от мястото на събитията в София да слагам началото на новините на световната емисия на радио Би Би Си. Само късметът ме спаси от побоя на полицаите, които затвориха кръга около парламента и започнаха да налагат всички на площада, останали вътре, точно след като се бях отдалечил само на метри от злополучното място. Биеха наред. Биеха паднали на земята, беззащитни хора, които не им оказваха съпротива. Биеха за наказание и отмъщение, а не заради някаква превенция. Биеха на правата на въоръженото мнозинството-бяха много повече на брой от гражданите, хванати в капана. Преследваха бягащите по входовете на къщите, гонеха ги до последните етажи, за да ги окървавят с палките, с които удряха злобно по главите.
И какъв беше отговорът на гражданите? Коктейли „молотов” и стихиен гняв на „озверялата тълпа”? Нищо подобно: нови мирни, всекидневни демонстрации до абдикирането на правителството на 4 февруари. Постоянството донесе успех.
Това е урок. Припомням го на всички, които искат да чуят и прочетат нещо хубаво за самите нас насред отчаянието от дълбокия зимен граждански сън.
Г-н Инджев, мисля, че тъкмо отцъствието на истински озверяла тълпа и коктейли “молотов” оставят наглоста на комунистите да продължва все така безогледно.
Нощта преди изгрева е най-тъмна но
зората винаги настъпва независимо
колко тежък мрак е налегнал над
земята , нощта отстъпва място на
деня , смърта умира и се ражда
живот , така е и с надеждата и
вярата на хората ражда се и умира
за да се роди отново , никои
неможе да отнеме правото на хората
да са добри и истински когато те
изберат да бъдат такива : ))
всички хора по принцип се раждат
добри , просто не всички се раждат
силни, затова някои не намират
силата в себе си да бъдат такива
каквито са – Добри !
.. и избират да се спускат по
другия път защото е по лесен ,
промяната не става за ден два ,
не само тая промяна в човека
която е истинската голяма битка ,
а и тая промяна в Държави ,страни
и цели нации , промяната е като
водениченото колело , просто
събитията трябва да се подредеят
по предопределеният им начин.
..ако не бяха хората, макар и
някои от тях доста крадливи които
изиграха своята роля за да има
България , що годе няква
Демокрация , макар и под съмнение
колко е свободна , нямаше да
имаме и това което имаме ,не че е
много.. моля да ме разберете
правилно , съвсем не съм и фен !!!
Всяка Свободна Демокрация преди
всичко е гарантирана от Държавата
юридическа защита на
индивидуалната и колективната
политическа Свобода с
инструментите на Конституционно
Правовата Държава.
..а за да има Държава , трябва да
има Държавници които да бранят
правдата както и хора по всички
места , вярващи в същите ценности
те и затова се наричат по тоя
начин – Ценности ! ..защото са
ценни , също като хората : ))
Г-н Инджев, БСП е към края на управлението си, повече от очевидно е, че няма какво да се краде повече в тази криза и какво остава – да направят план за бъдещето. Та въпросът ми е дали смятате, Борисов е естествено продължение на тяхната политика?
И ако има предсрочни избори сега смятате ли, че Борисов ще измъкне повече гласове от народа?
Здравейте г-н Инджев,
У мен отдавна съществува идеята за обединяване на хората ,мислещи за свободна демокрация и европейска цивилизованост в общество, примерно клуб или клубове.
Токущо изпратих писмо до г-н Ан.Грънчаров с нахвърляни разни идеи. Дори някои от тях да са наивни, все пак бих искал да Ви изпратя също и нас Вас копие от писъмцето, ценейки във висока степен коментарите и гражданската Ви позиция.
Ще се радвам ако ми отговорите с мнението си относно идеите ми или каквото бихте желали.Но преди това трябва някак да намеря Вашия мейл адрес.
Поздрави, Камен Петев
Аналогиите със ситуацията в Гърция (и реакциите на полицията там) показват, че колкото по-кротък е протестът, толкова по-агресивна става полицията. Разбира се, само времето ще покаже какви в крайна сметка ще са резултатите от гръцките протести; и все пак предвид наближаването на заветния 10 януари все си мисля, че няма да навреди на годишнината от тези събития да се съберем пред НС.
Мълчаливо, като флашмоб, без насилие. Просто за да напомним на някои господа вътре (и в частност на другаря господин председател на НС), че нищо не е забравено. И че те не са вечни – колкото и да се самозабравят.
Или народът вече е твърде отчаян, за да вярва, че с протести може да постигне нещо?
Факт е че масата от хора продължава да не вижда, да не мисли, да не може да мисли! Той не може да вярва! Последните парламентари избори бяха спечелени от тях с недвусмислено мнозинство и в София!? Какво от това, че сега евентуално ще загубят изборите, нали всяка партия ни разочарова досега и губи изборите… следващия път, отново ще ги спечелят и така вовеки. Въпросът е ще успеем ли да прогледнем, да бъдем мислещи, и да повярваме в предприемаческия дух? Та нали допреди двадесет години и сега след двадесет години, разбираме, че силните на онзи и на днешния ден са бивши сътрудници………………………………………………………………………………
Напълно верно, подкрепям, точно така е: не сме мърша! Ето още един шанс да докажем това: Нелеката битка за европейска, демократична и просперираща България започва на 14 януари: да бъдем на площада!!! Щото то трябва да се доказва всеки ден, а не веднъж завинаги! Да се видим всички ние на площада: дойде време да се действа, не само да се говори!
Лека седмица на всички приятели на този исторически блог!
Крайният резултат, фактите, свършеното ще каже за истинността на стихотворението. Дори и подходът към дадено начинание. Не вербалното отрицание или потвърждение.
НЕ СМЕ НАРОД
Петко Славейков
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” –
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875
Tozi period shte ostane zavinagi v men, zashtoto i az biah edin ot protestirashtite, makar ne i v Sofia, a v tretia po golemina grad v BG. Period svyrzan s mnogo nadejdi za istinska promiana na nasheto obshtestvo. Period v koito izpitvah otvrashtenie ot komunistite kato Premianov, Ovcharov i Videnov razbira se. Period v koito vijdah pensionerite da poluchavat bezplatni supi i kak krieha licata si ot sram. Period v koito kryvta mi vreshe. Period v koito biah student i dnevnite mi pari ne stigaha dori za hliab. Period v koito horata zagubiha spestiavaniata si. Period za koito vina imat hora koito i dnes sa v Bulgarskia parlament, pravitelstvo i prezidentstvo. Blagodaria na g-n Indjev za chudesnata statia !
Ако се появявам в блога,след всеки трети ден,причината е “охлаждаща”страстите
нощна трудова заетост,
аналогична на сагата на онзи “музикант” от филмовия руски шедьовър “Гара за двама и по-специално в сентенцията му,че ако е за Хоремага-ресторант в гарата,той е най-добрият,но за и с т и н с к а изява в и з к у с т в о т о,не го пускат,поради неблагонадежност…..
Преди да дремна у дома,ако въобще мога,чета Иво Инджев,а напоследък и коментарите,които са право-прпорционални на предизвикателствата
на Времето,така,както се развиват…
Особеното в Д н е ш н и т е е тяхното изчистване от “Мъглата на БСП-арската изобретателност”…
Това е третият й бай-пас от промените след 1989 г. -без да броим-причинените злини на България повече от столетие..
Всички са знаменателни и изпълващи се с енергия,но подбирам това на А.Грънчаров,защото центрира най-същественото..
То би било,свършено и най-добре от предаване на водещия като трибуна в потенциално,най-гледаната телевизия…
Защото Иванов е прав,не са много умеещите да мислят и виждат…и без да са мърша….
Ако е достатъчна социалната тежест на Иво или друг от участниците с подходящи титли,разумно би било законно Разрешение от Кмета за Площада или за зала…законно и конституционно…
Редно би било – тъй като разбирям,че за датата 14 – са съорганизатори редица участници,на организаторите,
да се внуши предоставяне на д у м а и на журналиста Иво Инджев!
И простичко и ясно!
Здравейте господин Инджев! Вероятно читателите на този Ваш “исторически блог” (по патетиката на Ваш “яростно-действен? последовател”) – подобно на “исторически конгрес”, “исторически срещи”, “исторически вождове и любими ръководители” – вече правилно и отдавна са разбрали колко лоши са някои наши ръководители. Прав сте. Смятам обаче, че, както за Вас-като анализатор, така и за почитателите Ви (някои от тях, надявам се имат влечение и към т.н. “международно положение”)да засегнете например ситуацията в Близкия изток. Новата година там донесе поредния голям “нов късмет”. Доколкото си спомням Вие бяхте кореспондент в Ливан, т.е. проблемът би трябвало да Ви е присърце. От един Ваш обективен, надявам се анализ, ще се разбере лицемерието на “демократичната общност”- напомнете само колко резолюции на ООН не са изпълнени от Израел и каква е ролята на САЩ в този “близкоизточен процес”. Между другото, заради САЩ онзи ден не е приета резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Ако “смените плочата” (все пак досега са убити над 500 палестинци, което смятам за по-важно от убийството на един козел архар) поне за малко, може пък блогът Ви да стане още по-исторически. Желая Ви успех.
Здравейте, господин Георгиев!
Нещо грешите в оценките-нямам претенции за “исторически”. Вие ми ги вменявате като един от онези читатели, които са обидени на себе си за това, че четат моите текстове и държат да го споделят( това е някакво раздвоение на личността, което не разбирам-какво кара хората да се тикат на омразна теротирия и да се жалват от този факт?!).
Не знам за Вас, но аз съм свободен човек и пиша каквото реша. Колкото до омразата ви към въпросната общонст, която искате от мен да наругая, за да ви доставя удоволствие, свободен сте да го направите-в България има достатъчно много трибуни за тази цел..
Не ви жлая успех в ругатните-той направо ви е гарантран, както виждам.
Трябва всички да сме там,от 14-ти постоянно, докато изчистим до последната трепка БСП и мафията от властта.
Не ззная дали сме мърша, обаче да не забравяме, че само 2-3 месеца след катастрофата до която ни доведе БСП и Жан Виденов, на парламентарните избори през април 1997г., същата партия спечели ПОВЕЧЕ ОТ 20%!!!
Силно се съмнявам дали нещо подобно би се случило в някоя от държавите, към които се стремим…
На всички протести имаше провокатори ,които ни призоваваха да хвърляме камъни ,да се бием ,но никой не се поддаде. Затова другарите изпратиха техни хора да скачат по колите пред парламента и да го разбиват.През ноща когато останаха малко протестиращи пуснаха милицоонери от провинцията.Комунистите по природа са подли ,злобни и страхливи.Насилието е присъщо на слабите духом .Българина е мъдър ,но трябва да стане малко по-активен в защита на достойнството си.
Да, това беше единственото време, в което съм се чувствувал горд с народа си като общество, а не като “мърша”! И съм го гледал така, както (с благородна завист) съм гледал в историята или през спомените си към унгарската 1956, чехословашката 1968, полската 1980.Да припомним- НИКЪДЕ в бившия соцконцлагер след 1989-та на демократичните сили не бяха дадени цели 4 години с пълно парламентарно мнозинство, правителство и президент- навсякъде тази хармония беше за по година -две. Да не говорим, че едни полски и унгарски (че и румънски бивши комунисти)си бяха пазарно и западно ориентирани хора, а не откровена СССРска агентура като нашенските. Само че- първата парламентарна декларация беше-ЗА НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ И ЕДИНСТВО ?!!! Това беше гавра с хората от площадите през януари`97. Те бяха най- достойната част от народа и те много добре знаеха, че българските заплати няма да станат като в Люксембург за 3 месеца.Само че тези хора искаха едно нещо: ВЪЗМЕЗДИЕ.Възмездие за унижението, децата им да ги молят за мляко, а те да не могат да им купят.Че как да намериш за какво да натикаш в дранголника един Р. Овчаров например? Вместо това се задъвка приказката за “консенсуса”. Това постла червения килим пред Мадридския шмекер, Сирищника Гоце и СССРския плазмодий. И дано намерим сили сега да ги изритаме.
А дано червената банда си тръгне веднъж завинаги! То не беше боледуване, след това ни повтори, дано не ни потрети. Щом има протести значи имунната система работи, което значи, че има надежда да живнем 🙂
Хубав, добре намерен акцент!
Не сме мърша! Знаете ли защо?
След 9. ІХ. 1944 г. за ок. месец са избити ок. 25-30000 българи (елита, не чобани!). С т.нар. Народе съд до 02. 1945 г. – още към 2800 изявени “военнопрестъпници”. Т.е. за половин година – към 30 000 българи.
За мащаб – Нюрнбергският процес осъжда на смърт към 250 (двеста и петдесет) германски военнопрестъпника виновни за ІІ. Свет. война и холокоста. За същото в Япония осъдените са 7 (седем)!
В нашата Българийка – 30 000! Та толкова са жертвите от Априлското въстание!!!
Представяте ли си днес да бъдат избити само 30 000 вишисти (дори не и най изтъкнатите от съвременниците ни, не и духът и потенциала на нацията)!? Как се възстановява такава колосална загуба на национален капитал? Как се формират водачи на нацията – с морал, визия, почтеност? Щеше ли да е възможен инак този палячо Сергей да се прави на Министър-председател! Щяхме ли да сме роби на БСП-ДС без наследения от комунизма (а вече и от псевдодемократичните безобразия) лумпениат (лумпенизираха даже и децата ни)!?
И след 100 години да е, но някой трябва да отговаря!
Простете дългият и емоционален пост – самата тема е достатъчно болезнена!
От една страна ако имаше пребити и убити комуняги, днес те щяха да бъдат канонизирани за светци на партията си и щеше да има портрети, прекръстени улици, площади – знаем колко обичат те мъченичеството си. От друга страна пък, “Комунистите по природа са подли ,злобни и страхливи” (Мара).Като им вземеш страха веднъж с няколко счупени червени чугунени глави, нямаше да са толкова нагли и безскрупулни оттогава насам; така че знам ли кое е по-добро? Но май по-ми се ще да бяхме им взели страха.
спасението от червената сган е само чрез изтребване, както в Чили,България преди 9,в Нигерия и на много други места.Сталин също ги изтребваше защото са измет и за нищо не стават.Трябва ни истинска антикомунистическа партия, която да поведе борбата за измитане на червеното котило?
Ето един хубав повод за протести:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=147534&srcpos=3
СДС обвини
“Булгаргаз” надписвал цените през курса на долара
От променения договор с “Газпром“ страната загубила над 2 млрд. долара
ПП.Дори да се случат такива протести / въпреки че се съмнявам, защото такива призиви имаше от 2001 година досега много, но реагираха между 50 и 80 души /, тези протести няма да са от хора на народа…
Хора ,вие ходили ли сте скоро в провинциятал Не Варна , Пловдив и …, а “дълбоката” провинция. Там живеят хора, които дори не знаят кой управлява, нямат Интернет,(естествено), не гледат телевизия, не четат вестници. За съжарение, те не са никак малко на брой и като прибавим нихилистичното младо поколение,(което е все още тук), картинката не е никак розова. Опасно е да общуваш само със себеподобни-културни, образовани, модерни, говорещи чужди езици хора, защото се губи ориентация.
г-н Инджев, ако позволите, бих искал да задам няколко въпроса на г-н Георгиев:
1. къде беше ООН през последните 3 години от изтеглянето (!) на Израел от Газа и по време на непрекъснатия обстрел от страна на Хамас по цивилните в Израел?
2. резолюциите на ООН са задължителни само когато са от Съвета за сигурност. нека не забравяме, че ООН не е Господ, а че там са представителите на няколко дузини НЕдемократични страни и тоталитарни режими, които по презумпция си гласуват срещу Израел.
3. истина ли е, че Хамас и Хизбола използват цивилна инфраструктура за да обстрелват Израел и излагат на драго сърце собствените си цивилни за да печелят симпатии чрез медиите.
4. вие лично бихте ли попитал Мешаал и Хания къде са тировете с медикаменти, които Израел вкарваше в Газа до самото начало на настояшия конфликт?
5. можете да ги попитате и къде са милионите и милиарди евро от ЕС безвъзмездна помощ (построена инфраструктура или прокопани тунели? инвестиции или закупени ракети?).
6. вие бихте ли подавал електричество на една власт, която го използва за да произвежда бомби срещу вас?
7. ако вие сте отговорен за гражданите на БГ, както е правителството на Израел за своите граждани, ще наредите ли тези граждани да бъдат защитени след 8 години минометен обстрел от чужда територия или не?
8. израелските араби могат да гласуват за арабската партия в кнесета(!), арабският е официален език в Израел – има ли Газа (или някоя друга арабска държава) моралното право да иска унищожението на Израел, при условие, че жив евреин от Газа не би излязъл.
9. ако някой призовава за Вашето безусловно физическо унищожение, не бих му вярвал, ако ми разказва колко лош човек сте и ако виждам, че е неуравновесен терорист. а вие?
10. арабската лига хвърли отговорността за ставащото върху Хамас, бихте ли коментирали?
естествено оставям на собственика на блога да публикува или не въпросите ми, тъй като те са встрани от темата.
Изключително съм впечатлен от бележката на “е” от 18,12 ч.: “…Опасно е да общуваш само със себеподобни…”
Сега, когато навлизаме в решаваща за България година, аз който чета редовно демократично мислещите автори с възхищение и надежда, за първи път почувствах страх.
Окуражете ме!
Аз искам следното следващите избори, предполагам и повечето хора в тази държава:
ГЕРБ+СДС+ДСБ – 90% от вота
БСП, ДПС, НДСВ – никога повече не се връщат
80% избирателна активност
Ех мечти, но от нас зависи!
На 14-ти всички ние, коите сме в чужбина, сме със вас на площада!!
Но кажете как да го направим така, че ония в парламента да ни „видят“!!
Дълбокоуважаемий г-н Инджев,
Честита Ви Новата Година!
Не съм бил пряк свидетел, но въпреки че не споменавате – предполагам, че ще бъде наивно да се смята, че “януарските събития” са били спонтанни граждански реакции на хорицата, които със стотина грама ориз в джоба, хаотично и неорганизирано са преследвали идеалите на “свободната демокрация и европейската цивилизованост”. Какво стана с лицата ръководили народа. Били те физически или юридически – те премногократно се видоизмениха и пропуснаха да удовлетворят очакванията на хората, с чиято помощ бяха облечени във власт (парламентарна и изпълнителна)от 97-ма до 01-ва и президентска до малко по-късно. Мършава остана организацията (вече много организации – някои еднолични) и изпомършавяха редиците им под мъдрото ръководство на тези лица. Та, многоуважаемий трижди господин Инджев при всичката ми любознателност, ми беше извънредно трудно да установя дълбокомислието и същността на вашите стремления към “публицистика”. Освен разбира се заглавието – самоутвърждаващо, че не сте мърша. Или по-скоро само-отричащо, че не сте мърша. Зависи впрочем от чие име се изтсъпвате – ако е от името на народа – смятам че нямаше нужда. Народа наистина не е мърша и никой в днешно време не го смята за такава. Ако обаче, се застъпвате от името на тези, които ръководиха митингите и протестите през януари 97-ма, то надали на тях им пука, освен на някои, на които им се услажда.
Похвално е разбира се, че нямало разбиване на магазини (клек-шопове) и мародерство (на малки пакетчета ориз). Още по радостно е, че не е имало молотов коктейли. Нито жертви. Най-голямата засслуга била, че властта била взета – съответно предадена през тези именно януарски дни на 97ма. Причем тук мърша.
Драги Васко, ти, който си мислиш, че владееш умението да иронизираш…
Съгласен съм с теб-ти наистина не можеш да разбереш много неща и това е видно за всички, които разбират.
Точно за това ти се чудя: защо се напъваш да ме четеш така упорито и държиш отново и отново да споделиш неразбирането си?
Твоят проблем,както и на други, особено агресивни мои читатели, е толкова лесен за решаване: чети друго, правилно четиво. Или пиши ( ако можеш) по-хубаво и се чети сам-явно много харесваш разсъжденията си. Толкова много, че държиш да ги споделиш с колкото се може повече хора, дори с презряния от теб “публицист”. Което си е лека форма на някакво заболяване ( лека, защото те сравнявам с други,не си уникален, има един чисто луд мой “преследвач”, който те превъзхожда в това отношение-не спи, не пропуска и рие във всеки мой текст-а текстовете в този блог са вече близо 300, което, за да реагираш на всеки ред, си е каторжен труд, но…знаем кой няма умора..)
Но, ако обичаш, не ме занимавай повече с вечното ти неразбиране, защото за обучение по елементарни дисциплини си има училище.
И последна молба, макар да се надявам да не си пишем повече ( така че е най-добре да не ми отговаряш): не ми вменявай тъпизми, като това, че хората ходели със сто грама ориз и т.н. Това си е твоят прочит , твоята “публицистика”. Запази си го за себе си…
Така че, освободи се от своята зависимост, спри да се мъчиш и да четеш неразираеми за теб неща.
Или не можеш, защото ти е партийно задължение?
Може би си мислиш, че като редуваш потупвания по рамото с обиди, демонстрираш някаква “широта” на духа, която ти дава правото на кореспонденция, прави те “поносим”?
Грешиш. Не съм длъжен да те търпя и да занимавам и невинните читатели с твоите терзания.
Твой проблем.
Честита Новата 2009 Година на всички.
Уроците г-н Инджев, ги научават тези, които искат да учат. Нашите управляващи очевидно не искат. Успешно обаче заблудиха обществото, че са си взели поука и за пореден път излъгаха. Изглежда трябва да сменим методиката на преподаване и да въведем системата “казвам – показвам – наказвам” .
Риториката на БСП е известна, когато техните съпартийци излезят
.
С какъв аршин се мери в БСП:
Когато гражданите протестират срещу управлението на Жан Виденов това са “лумпени” и “озверяла тълпа”. Когато техни съпартийци излязат под строй с тенджери и черпаци и със изкривени от злоба лица скандират “тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем” – това е протеста на народа.
Когато БСП е в опозиция, често по дадени въпроси се иска тайно гласуване, защото това е по-демократично, когато са на власт настояват за явно и поименно гласуване, за да се знае кой как е гласувал.
Когато НДСВ управлява, а те са в опозиция царят е мадритски хитрец, заграбил неправомерно огромни имоти /навярно е така/, но когато направиха с него коалиция той стана мъдър политик, загрижен за прогреса на държавата.
Спомняте ли си кой беше против членството ни в НАТО и ЕС? Кой се възмущаваше и освирка в парламента Соломон Паси в първите години на демокрацията за “еретичното” му изказване, че трябва да се присъединим към НАТО? А сега се бият по гърдите, че заслугата за нашето членство в тези организации е тяхно дело.
За разлика от “е”, коментарът на “Васко” /и подобните нему/ отдавна вече не ме впечатляват. Излишно хабим мастилото. Защото при тях въпросът не е до разбиране на нещата, а до най-просто изпълнение на определени задачи.
Както имаме например от една страна Хаджи Димитър и от друга – Димитър Общи, от една страна Васил Левски и от друга “Васко” или Васил Божков…