Поредният епизод от най-заплетения (международен, военен, дипломатически, хуманитарен, цивилизационен) конфликт от Втората световна война насам прилича на всички предишни. Но само на пръв поглед. По какво си прилича и по какво се различава кризата в Газа от всичко, което се е случвало там преди?
Факт е, че загиват цивилни и че съотношението на жертвите е несравнимо. В това няма нищо ново-Израел винаги е поставял на пиедестал живота на своите войници и за всеки един от тях, загинал в бой, в страната се обявява национален траур. Не е случайно, че това е единствената армия в света ( поне така беше до неотдавна, може и други да са си взели поука), в която няма нито един войник в близост до бойното поле без бронежилетка и без лична радиостанция, вградена в каската му. Така че съотношенето на жертвите в десетки пъти, в полза на Израел, не е новина. Както не е новина, че жертвите на цивилните са калкулирани по дефиниция поради обстоятелството, че бойците на „Хамас” са смесени с населението ( новина е, макар и по-скоро из областта на „военната екзотика” , изпращането на предупреждения с есемеси от страна на израелските власти до жители на жилищни райони в Газа, набелязани за обстрел).
Не е новина и тактиката на отбраняващите се ислямисти в Газа. Те разчитат да сломят гнева на противника …чрез собствените му оръжия. Колкото повече палестинци загиват от израелки огън, толкова повече стават протестите по света. Това е подходът на атентаторите самоубийци, но с двоен ефект. Защото бомбите, които разкъсват невинните жертви, са израелски и взривяват допълнително и без това разнебитения от десетилетия международен престиж на Тел Авив.
Стар, използван и преди тактически ход на израелската армия е да разделя вражеската територия на сектори, да ги изолира един от друг и така да „прочиства” отслабените набелязани цели. Точно това правят израелците в Газа, където се опитват да унищожат площадките за изстрелване на ракети срещу израелски селища и да не допуснат създаването на нови. Но най-вече, задачата на военните явно е да доведат до минимум, ако не е и да унищожат подземните тунели, по които от „Хамас” се снабдяват с оръжие и боеприпаси. А това не е лесно-замаскираните съоръжения, по официални израелски твърдения, са поне 200 на брой.
Има обаче и нещо ново в ситуацията: в недомлъвките на арабски лидери ( като председателят на Арабската лига Амр Муса) прозира намекът, че нещо не е наред при самите палестинци. Той ги призова да си оправят отношенията. И това „нещо” е известно на всички, но малцина го признават гласно: „Хамас” е крайно радикална групировка, която превзе със сила и братоубийствени кръвопролития контрола над Газа от движението „Фатах” точно когато старите партизани от „Фатах” бяха еволюирали до необходимостта не просто от преговори за мир ( който бяха постигнали), но и до идеята за дълготрайно съжителство със израелския враг. Светът почти си беше отдъхнал, когато „Хамас” извърши вътрешно палестински преврат, разгроми в Газа хората на Арафат ( и наследилия го Махмуд Абас) , връщайки обратно с години назад отношенията с Израел към точката на постоянното противопоставяне.
Именно по тази причина в арабския свят, поне в средите на умерените, има спотаени надежди, че Израел ще прекърши набралата инерция на ислямския радикализъм в лицето на „Хамас” и така ще позволи на диалогичните сили в палестинския лагер да възстановят мирния процес.
Подозирайки недоубитите членове на „Фатах”, че тайно се радват на израелската офанзива, представители на „Хамас” се разправят със заподозрените чрез жестоки методи-прострелване в краката, чупене на кости…Това гласят съобщения от Газа, цитирани от международните медии.
Израз на факта, че този път драмата в Газа има и други измерения, стана промяната в обичайното говорене на общи приказки от страна на световните лидери. Тя прозвуча от устата на самия френски президент Никола Саркози. Той стана първият значим политик от влиятелна западна страна ( извън САЩ), който се осмели да произнесе осъдителна оценка за „Хамас” като (най-малкото солидарно) виновна за ескалацията на ситуацията в Газа.
В навечерието на обиколката си в Близкия изток Саркози, осъждайки израелската инвазия, обвини „Хамас”, че носи „тежка отговорност” за нея. Франция традиционно цени връзките си с арабския свят и много внимава да не звучи произраелски. Така че такова нарушаване на едно от табутата на френската външна политика не се е случвало от 1956-та, когато войски на Великобритания и Франция дебаркират в зоната на Суецкия канал в отговор на решението на Насър да го национализира ( след което им се налага да се откажат под международен натиск, чийто най-забележителен елемент е…американският ултиматум).
Саркози не е сам в изпращането на многозначителни сигнали. Барак Обама, любимецът на „избирателите” по света, които толкова категорично демонстрираха симпатии към него, мълчи. Ако в арабския свят, където толкова възторжено посрещнаха неговата победа на президентските избори в САЩ, са очаквали той да смъмри Израел, сега са силно разочаровани. Парадоксът е, че Израел беше една от малкото ( общо само 3 страни в света), в които общественото мнение не гледаше с ентусиазъм на възхода на Обама и стискаше палци за неговия опонент Маккейн.
Осъждайки действията на Израел, светът все повече дава да се разбере, че не смята „Хамас” и „палестинците” за едно и също нещо. От развоя на тази тенденция ще зависи в голяма степен доколко и как радикалите сред палестинците ще бъдат „обезоръжени” в най-важната им битка-битката за международна подкрепа, в името на която са готови да привличат израелския огън върху себе си и…своите семейства.
Много точен анализ. И не само като фактология, бекграунд на конфликта и прогнози, но и като морални и политически акценти.
Ясно е, че Израел- една правова, демократична и просперираща страна се защитава от сган фанатични терористи. От изроди, които нямат милост и към собствените си деца, щом ги използуват като биологични взривни устройства към динамита и семтекса.Но да оставим чисто (гео)политическия анализ на сблъсъка. Иво Инджев много ясно е посочил моралното двуличие на европейските (основно левичарски) лидери и фактори и “интелектуални авторитети”. Същите, които ден през ден оглушават всякакви форуми и медийни туби “против фашизма, расизма, антисемитизма и ксенофобията”. Същите, за които нямаше комунистически геноцид в Камбоджа с 3 милиона жертви. Същите, за които и днес няма още 3 милиона севернокорейци, умъртвени от глад в концлагери от комунистическия сатрап Ким. Та същите и дума не дават да се издума точно против тези, които явно изповядват “расизма, антисемитизма и ксенофобията”- палестинските (и други арабски и ислямски) терористи.Те били “бойци”-такава е единствено разрешената фразеология в медиите. Както Батиста и Пиночет са винаги и навсякъде “диктатори”, а Кастро, Ким, Кадафи и Путин – о!, те са просто “лидери” (или “ръководители”) за левичарските дрисльовци от CNN, Time, NYT и т.н.. Я да видим, какво би станало, ако просто тероростите бъдат наречени с истинските им имена? Добър знак от Чехия в това отношение се получи тези дни.
Трябва да продължат до заличаването на Хамаз поне от сектора Газа.Преди когато терористите изстрелваха ракети от Ливан по Хайфа израелците спряха и Хамаз се обявиха за победители.Никакви преговори с терористите!!!Бих искал и българската държава да се грижи за гражданите си както ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ.
Хехе, бг-държавата воюва с най-рафинирани методи срещу собствените си граждани, а ти (Ж) се надяваш на грижи???
Г-н Инджев, най-после! От месеци очаквам компетентен анализ на ставащото в Близкия изток.
Вероятно бяхте провокиран от последните кървави събития там, както и от коментара на Недялко Георгиев, „да смените плочата“!
Повярвайте, от това само печелите – ценителите ще ви разберат правилно!
С уважение – Т.Лефтеров
Стамбо се е извисил до невероятното равнище на Иво,колкото и това да изглежда само на пръв поглед неверотятно.
Всичко е с оптимална резолюция на чувствителност на “блендата” в т.ч. и по отношение на недоловими прилики и отлики…
Този отраден факт ме принуждава с голямо удовлетворение,да се позова на Историята,която е предлагала аналогични “интелектуални” метаморфози между Генуа и Венеция,когато е удушена България,а Европа дълго ще си ближе раните…
Поздравления и за автора и за коментара….
В момента Израел помага на Хамас да консолидира властта си в Газа.
Беше много интересно да прочета статията. Да са добре информирани хората по този въпрос може само да допринесе за това да вземат правилни решения и в дългосрочен план — да повлияят на решаването му. За да не смята светът “Хамас” и “палестинците” за едно и също е нужно точно това — надлежна и точна информация.
Лично аз имам чувството, че начинът по който подхождат повечето медии към израело-палестинската война — с общи приказки и формулировки и суха статистика, само отблъсква обществата от проблема, притъпява интереса към него и насажда мнението че “тези винаги са се избивали, нищо ново”.
Иво, благодаря Ви за този коментар. Ако не се лъжа през 2000 г. палестинците де факто отказаха да си имат независима държава (както и през 1948) при отстъпки, невиждани и несъгласувани дори със самите израелци от страна на Барак. Арафат (достоен наследник на своя чичо нацист-фашист-пръв приятел на Хитлер в БИ и инициатор за босненската СС Дивизия Хандзар – Хадж Амин Ал-Хюсейни) просто стана от масата на преговорите без контрапредложение и броени седмици след това започна втората интифада. в този смисъл трудно ми е фактологически да си обясня твърдението Ви, че палестинците на Фатах са били еволюирали “до идеята за дълготрайно съжителство с израелския враг”. естествено говорим за един свят, в който картезианската логика е непозната и цялата политика се води като че ли на племенни начала и настроения на полунормални лидери, но истината е, че все пак ООП така и не заличи от хартата си унищожението на Израел, нито изпълни което и да било от задълженията си да не подканва жителите си към омраза, а да работи за идните поколения, като учи децата си за мир (бегъл поглед към читанките на палестинската автономия би ужасил средностатистическия европеец). в това отношение палестинците сигурно са гледали от Египет, който за да благоволи да сключи мир с Израел благоволява да получи обратно Синай (позорно изгубен през 1967 г.) с летища, разработени петролни кладенци и обща инфраструктура за 16 млрд долара (долари от 1979 г.). Срещу какво? Срещу уверението, че ще работи за мира и ще възпитава миролюбиво потомство. Нищо не е по-далеч от истината. Египет е една от най-антисемитските държави днес, там се въртят сериали за “протоколите на сионските мъдреци” местно производство, там евреите ги кълнат на всеки ъгъл. Същевременно Египет стреля по палестинците, които се опитват да преминат границата с Египет – това както знаем никого не интересува (както и фактът, че Газа до 1967 е окупирана от Египет, но на ‘палестинците’ не им хрумва да протестират срещу тази окупация, нито да я наричат така).
прочее, в тоталната неангажираност и безотговорност на Египет, Арафат и компания са имали от кого да гледат и ще ми е интересно да споделите защо според вас палестинците са били узрели за мир с Израел. без съмнение сте запознат с теологическите измерения на думите примирие и мир в Исляма. кое от двете са имали винаги предвид арабите?
колкото до Саркози, аз лично повече бих се радвал на едно “Да спрем европейските фондове за това престъпно управление, което вероятно използва парите ни за да произвежда или купува снаряди (както добре знаем, че правеше Арафат)” – ето това би приличало на стила на Саркози, макар и да не съм недоволен и от настоящите му критики спрямо Хамас. Франция е обаче безнадежден случай (google David Pryce-Jones, Betrayal) макар и в администрацията й да са се сменяли много настроения спрямо БИ, в Quai d’Orsay предразсъдъците и антисемитизмът са вездесъщи. бих повярвал само на крути мерки. то е същото като с нашите комунисти – едва СЛЕД спирането на фондовете с половин уста признаха нещо и пак недостатъчно. и при Хамас е така. да не кажа, че ЕС АБСОЛЮТНО НИЩО НЕ ДЪЛЖИ НА ТЕРОРИСТИ. според Вас защо ЕС продължава да спонсорира публичните власти в Газа, т.е. ХАМАС?! наистина не разбирам!
и последно – за разклатения авторитет на Тел-Авив по света. честно казано, на израелците не им пука, те си знаят, че винаги ще бъдат мразени. тази омраза е свръхестествена и няма никаква връзка с действията или бездействията на евреите. тяхната логика е – “2000 години ни набиваха на колове, деряха живи, изгаряха живи, издевателстваха над нас както можеха всички народи на света, които сега ни четат уроци по морал, идете се застреляйте! за първи път си имаме своя страна и носим пушки под своя си флаг. и да умрем и да ни избиете отново поне ще знаем, че сме умрели с вдигната глава, свободни.” а освен това, как става, че авторитетът на палестинците НЕ може да се разклати, въпреки че постъпват като изверги, а евреите така и не успяват да спечелят симпатиите на света? на този свят, който има едно единствено право – да сложи ръка на устата си пред Израел и засрамено да наведе глава заради безчинствата си спрямо този народ. тук-таме из Европа някои хора осъзнават, че изоставянето на Израел ще е като повторно изоставяне на Чехословакия. дано тези хора надделеят (но не вярвам).
За неизкушените в тънкостите на материята, този анализ е като първи академичен урок. Благодаря Ви г-н Инджев!
Malko mi prosvetna zatova kakvo tochno stava v Blizkia iztok…
Rabotil sym s Izraeltiani i moga da kaja che po mantalitet mnogo prilichat na nas Bulgarite… Imam i poznata koiato e palestinka i e edno strahotno momiche… Shte mi se da se nameri vse pak reshenie na tozi konflikt ot koito stradat mnogo gotini hora…
И аз Ви благодаря, господин Инджев. Оказа се, че вчера съм Ви направил удачно предложение – за това говори самият интерес по темата от Ваши читатели. Уверявам Ви, че неподправено се радвам, когато прочета нещо стойностно, както според мен е в случая. Отново Ви желая успех, особено по теми, които видно Ви се удават добре.
Чаках го този коментар, именно на Иво Инджев. У нас компетентните, упълномощени от собствената си сериозна практика, са само няколко души-от тях докрай вярвам само на този автор.Благодаря, сега на оптимистите “Десетката” ще им е малко, вероятно ще поискат и Външно…Преди дни говорих с мой близък, за Газа,…трудно беше, той искаше да се опре на нещо сериозно, да прочете авторитет,-ivo.bg.
Благодаря на Иво Инджев за статията, а така също и на последвалите коментари.Бих искал да прочета още по палестинския въпрос, защото нашите медии и главно телевизията поднасят сухи факти и то доста едностранчиво – колко снаряда изстрелял Израел, колко убити невинни граждани има и т.н.Почти не се коментира защо Израел започна офанзивата, какви ракети са изстрелвали ХАМАС и по какви цели, защо израелците предупреждават жителите на Палестина за предстоящи обстрели, а палестинците не вземат мерки за напускане на тези райони от населението. Предполагам ръководителите на ХАМАС добре се укриват.
Че Хамаз не са стока е ясно, но цялата каша е забъркана навремето от ционистите. Даже си имаха “бивши” терористи за министър-председатели. Каквото повикало, такова се обадило.
до милен – ето един кратък образователен филм, който ще ви помогне да се освободите от някои предразсъдъци за БИ –
http://www.terrorismawareness.org/what-really-happened/
ако под “бивши терористи” пък имате предвид Менахем Бегин – ръководител на Иргун, нека припомним, че именно ястреб като Бегин подписва Кемп Дейвид със Садат и сключва мира с Египет, отстъпвайки Синай! Ако ли пък Ариел Шарон сте имали предвид – именно той бе в основата на изтеглянето от Газа. Когато терористите от арабския свят направят подобни отстъпки съм съгласен да правим сравнения между едните и другите.
Признавам,че съм лаик в познаването на фактите,но вътрешното ми убеждение,че съм в подкрепа на израелския народ.Защо,г-н Инджев нашите дипломати,като Киряк Цонев и пр.да не ги иреждам са в подкрепа на Палестина,недоумявам от флиртуването с исляма.Моля ви напишете,вашето виждане по този въпрос.Останете със здраве и моите комплименти,към Вашите коментари.
Чрез Иво искам да благодаря на Николай Бояджиев за коментара му и образователния филм.Благодаря!
Не се наемам от говоря от ничие име.
По принцип мога да кажа само, че много държави промениха с годините антиизраелската си нагласа, която в миналото се предопределяше от идеологическото разделение на света. Тази тенденция вече се забелязва и в изключително острата ситуация в Газа.
От една страна няма нормален човек ( или държава), който (която) може публично да одобри гибелта на цивилни, но и в същото време е ясно, че екстремистите, които съзнателно предизвикват бомбите върху собствените семейства (!) с цел да привлекат международно съчувствие, не могат да бъдат оставени да продължават тази отвратителна ” игра”.
НЕ МОГА ДА СЕ СЪГЛАСЯ С ЕДНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ ВЪРХУ ПАЛЕСТИНСКАТА СТРАНА.
Защото разложението на Фатах е естествен процес, настъпил заради фактическата невъзможност на тази организация да осъществи целите, които си е набелявала – прилично споразумение с Израел. След като дипломатическите разговори не дадоха резултат вече толкова години, нормалната реакция на плаестинците е да приемат Фатах за безполезна. И разбира се, политическия вакуум от нейното смаляване ще бъде завзет от някоя друга – в случая това е Хамас.
За да си отговорим на въпроса защо се стигна до това положение, според мен трябва да погледнем реално на израелската “дипломация”, която отдавна се е прославила като дипломация на ултиматумите, особено когато работи с палестински преговарящи, в ситуация на пълна неравностойност между страните. Както е било винаги.
Това, което Израел иска, на пръв поглед изглежда справедливо – признаването му за суверенна държава от палестинците. Но от палестинска гледна точка това си е чисто самоубийство, нещо като шах-мат. Защо?
Над половината палестинци живеят ВЪТРЕ в границите на израелския териториален субект. Доколкото можем изобщо да говорим за някакви граници когато става въпрос за Израел. Защото никой не може да каже къде започват, къде свършват, и доколко ги има. Написах “доколко ги има”, вземайки в предвид “разходките”, които израелските военни си правят в целия регион, прекрачвайки добре познатите линийки от политическата карта. И разбира се, вечните претенции дето се чуват от Израел – едни викат, че бог им давал половин Йордания и трябвало най-после да си я получат, други убеждават как било достатъчно да вземат “само” част от Сирия и т.н. Дали ще е генерал с пагони, юдейски поп или костюмар-министър, най-вероятно ще чуем нещо доста познато от историите на балканския шовонизъм. И на това му се вика “най-цивилизованата” държава в целия регион! 🙁
Но нека не се отклонявам в излишно повествование, бях стигнал до може би най-ясния и категоричен ултиматум на Израел – признаване на държавен суверенитет на Израел от палестинската страна. А после? “После ще видим”.
Макар да не знам дали международното право е формулирало уредба за критериите, на които даден субект е нужно да отговаря за да се нарече “държава”, но споменатият проблем за границите според мен трябва да присъства сред тях. Защото ако утре палестинците признаят “държавния суверенитет” на Израел, никой не гарантира дали автоматично в знак на благодарност той няма да се спусне над тях самите. Т.е. цяла Палестина да стане субект на Израел, така както Чечения например е субект на Руската федерация. Нали все пак това означава държавния суверенитер – правото на държавата да се разпорежда както намери за добре в границите на своята теритирия. А дали Западния бряг и ивицата Газа са част от израелската територия още не е ясно. Еврейските заселници там определено се чувстват като у дома си, докато реалността при палестинците е доста противоположна. Не могат да използват магистрали, летищата и голяма част от водните ресурси без разрешение. Дори линейки се редят на опашка пред КПП, какво остава пък за ежедневното придвижване на хора, товар или камиони за смет. А после слушаме коментари от сорта на “Тия палестинци живеят в истинска кочина!”.
Статутът който им е даден е само “автономия” и няма да има пречка да си останат в това положение дори след като изпълнят ултиматума на Израел, защото не се ползват от международноправната закрила на една държава. Затова никой не гарантира на палестинската страна непрокосновеност на Западния бряг и Ивицата газа, с които се разпорежда в условията на вече съществуваща окупация, т.е. почти никак не се разпорежда. От друга страна, никой не може да попречи на Израел да ги обяви за част от своята държава, след като и без това вече ги контролира почти напълно. Следователно, Израел прости настоява за признаване на статутквото без да никаква гаранция за насрещните интереси. Приемливо ли е?
Неслучайно още в края на 70-те години, когато палестинската върхушка направи преоценка на антиизраелското си отицание, предложеното от нея споразумение предвиждаше ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ на статута. Нужно ли е да споменавам какъв беше отговора на Израел – приемане на първоначално поставените условия “без никакви уговорки”.
Израел бил действал само с ултиматуми?
http://en.wikipedia.org/wiki/Camp_David_2000_Summit
ултиматум ли е да се предложи
1. 91% от западния бряг (които са си юдея и самария иначе казано).
2. 100% от Газа
3. суверенитет над Източен Ерусалим
4. обезщетение на бежанците (а еврейските бежанци от арабски страни през 1948 кой би обезщетил?)
арафат казва ‘не’ на този “ултиматум” и отказва да гарантира спиране на тероризма и гаранции за сигурността на израел. ок. това са фактите. те обясняват всичко, което ви тормози (КПП-та и прочее).
а това как признаването на Израел от палестинците щяло да е самоубийство за палестинците е красноречиво. с малко думи успявате да докажете, че единствен живот за палестинците има в непризнаването, т.е. унищожението на Израел. аз признавам на Гошо правото на живот, т.е. аз се самоубивам. логично.
Държавата е отговорност. Това не искат палестинците.Искат помощи беззаконие в което лидерите на групировките Хамас,Фатах и т.н крадат парите да речем 50 за тях 50 за бомби. Държава за тях е равно на самоубийство.
Чета и се чудя! Защо всички говорят само за последиците, а не казват нищо за причините.Защо едни осъждат евреите, адруги – палестинците.Хайде, ако някой знае нещо повече за причините, да ги каже! Например:
1. Как е създадена израелската държава – не е ли с решение на т.н.Велики сили и не е ли върху територията на Палестина? И по каква точно логика? Ако логиката е, че е имало такава държава на това място преди около 2000 години / от които тя е просъществувала около 200 години /, то и ние Българите трябва да искаме от ООН да ни позволи да основем втора Българска държава на мястото на Велика България.Има ли някой здравомислещ човек, който смята,че това може да стане? Значи, Израел е създаден не по тази логика, а въз основа на правото на силата / парите /.
2. Има ли нормален човек, който да не протестира, когато насилствено му крадат от територията? И по какъв начин да протестира – с подписки и петиции ли? Силата разбира само от сила.Е, да, ама когато едната сила е много по-голяма от другата – какво да се направи? И палестинците са намерили отговор в терора. Гледам, че на терор са подложени само евреите, не съм чул за някой друг народ.
Та би било доста интересно да прочетем компетентно мнение, което да отговори на тези основни /според мен / въпроси.
Всичко друго са приказки за малки деца.
до последния блогер – посетих страницата с коментара Ви. не видях възможност да се изкажа. сигурно не е случайно бих казал и аз 🙂 предполагам разбирате, че ако ми дадете трибуна има вероятност не само Вашите читатели, но и Вие самият да си промените мнението. особено мнението относно “най-страшното нещо на света – ционизма” и прочее.
а че Иво Инджев е ограничил дискусията тук е негово право. а че не е ограничил мен е пак негово право, чието упражняване носи някому удоволствие, а другиму фрустрация. такъв е животът!
Бро, Вие гледахте ли филмчето, към което пуснах линк по-горе?
Знам. Не сте.
За съжаление, господин Инджев открих един много по-обективен коментар на случващото се в Палестина! Дано не го приемете за спам- прилагам ви го с надеждата да признаете ,че е много по обективен от вашата позиция:
“„Триста души, всеки от които познава останалите, управляват съдбата на европейския континент и избират своите приемници [единствено] от собственото си обкръжение.” Този многозначителен цитат е широко известен. И понеже е документиран (има го в течението на споменатия вестник), няма как да бъде отречен или обявен за „фантасмагория” в рамките на някаква „конспиративна теория”.
На 6 януари Израел спря за цели 3 часа агресията си в ивицата Газа. Колко благородно!
Онзи ден ликвидира едно училище на ООН заедно с 40 жени и деца, подирили убежище в него. След това още едно такова школо с двама убити. Какъв успех и то пак само за три часа!
От началото на поредното ционистко нахлуване в Газа паднаха 600 араби, трима евреи, а още трима израелски войници станаха жертва на… своите.
Досега израелските „отбранителни” сили защитават ционисткия „рай”, като безогледно разрушават домовете и обществените сгради на „натрапниците”. Така де, що щат тези араби на „тяхната” обещана им от Яхве-Йехова земя? Нищо, че никой от дедите на настоящите „евреи” никога, дори преди 2000 години, не е стъпвал на това място, населявано от филистимците. Та затова римляните го нарекли Палестина. (С извинение, на латински се пише Palestine – от Philistia.)
Ако всичко това бе сторено от Хамаз, светът щеше да го обяви за „военно престъпление”. И щеше да започне едно преследване на военнопрестъпници, както продължаващото и в наши дни издирване на треперещи старци, бивши нацисти.
Или като на провъзгласените за „глобално зло” неколцина сръбски военни, отломки от войската на близките до САЩ и Запада комунистически диктатори Тито и Милошевич. (Вече никой не дири митичния Осама бин Ладен…) Нищо, че Хамаз бе създаден от Израел… Само помислете: Кой има полза от безсмислените и издаващи пълна безпомощност обстрели с минохвъргачки на израелски села, кой знае защо обявявани за „ракетни нападения”? Или по-точно – ясно защо.
Тъй като това се върши от Израелските „отбранителни” сили, то е справедливо. Досущ като в Джордж-Оруеловия новоговор, еврейските бандити са „герои”. „Цивилизованият” свят е длъжен да им се възхищава. Понеже… Ами защото те въртят света. Нали помните онзи рефрен от филма „Кабаре”: „Парите карат света да се върти…” Ами той не е нищо повече от еврейска поговорка.
В статия за германския вестник “Weiner Frei Presse” от 24 декември 1912 г. Валтер Ратенау, еврейският банкер зад кайзера, а по-късно и външен министър на Ваймарската република, заяви: „Триста души, всеки от които познава останалите, управляват съдбата на европейския континент и избират своите приемници [единствено] от собственото си обкръжение.” Този многозначителен цитат е широко известен. И понеже е документиран (има го в течението на споменатия вестник), няма как да бъде отречен или обявен за „фантасмагория” в рамките на някаква „конспиративна теория”.
По-нататък Лесли Фрай допълва: „Двадесет години по-късно, през 1931-а, изявлението на Ратенау бе потвърдено. Тогава Жан Изуле – виден член на еврейския Alliance Israelite Universelle, написа в статията си „Париж – столицата на религиите”: „Знаменателното в историята на последния век е, че 300 еврейски финансисти, до един майстори на [масонски] ложи, управляват света.” На 31 юли 1916 г. в своята статия „Народна държава” Ратенау пише: „От години предугаждах упадъка на народите, които иначе приветствах в своите речи.” В есето си „Грядущи дни” отново той признава: „Нито една част от света [вече] не е затворена за нас. Не съществува материална цел, която да е невъзможно да постигнем. Всички съкровища на света са наши. Няма идея, която да остане скрита за нас. Всяко начинание може да бъде наша и то постижима задача. Целта ни е да подобрим разпределението на собствеността в света. Трябва да открием сила, която да върши това и да предизвиква или да потушава активността на масите.”
Ето, затова човечеството е длъжно да сваля шапка на евреите. И без да мисли, в унес, като мантра да повтаря лъжата за „шестте милиона”. Професорът от Масачузетския технологичен институт Артър Бътз я нарече „измамата на ХХ век”. А друг, еврейски професор, също американецът Норман Финкълстейн, й посвети цяло изследване, озаглавено „Индустрията холокост”.
Срамно е, че същото това човечество забрави онези 17 500 мъртви, почти до един цивилни и повечето жени и деца, които останаха да лежат непогребани след израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. Или онези 1700 палестинци, които между 16 и 18 септември 1982 г. първият братовчед на латиноамериканския болшевишки терорист Ернесто Че Гевара, генерал Ариел Шарон, принесе в жертва пред олтара на ционизма в концентрационните лагери Шабра и Шатила. Ами хилядата унищожени по време на инвазията в Ливан през 2006 г. Или масовото убийство в Кана през 1996 г., в което израелците изклаха 106 невинни ливански бежанци. А ликвидирането на селцето Дейр Ясин през 1948-а? И още, и още… От 1948 г. до днес – повече от 750 000 убити и прокудени от домовете им палестинци!
Някога Емил Зола написа в парижкия вестник „Орор” прочутата статия „Аз обвинявам”, публикувана във вид на отворено писмо до президента на републиката. За да събуди съвестта на французите, та да попречат на една несправедливост – осъждането на офицера от еврейски произход Алфред Драйфус за неосъществен от него шпионаж. Днес мастилото на писателите явно е изсъхнало. Сърцата им са се превърнали в камъни, та вече повече от шест десетилетия се правят, че не забелязват трагедията на един древен народ. Защото ако приемем, че съществуват семити, то това са потомците не филистимците – палестинците. Позорно е, че мнозина ги ненавиждат заради вярата им. Понеже годините на атеистичния комунизъм ги е лишил от най-важното човешко качество – възможността да мислят. И ги оперирал чувството им за справедливост. Пък и сред тях има не малко християни.
Много отдавна, прекалено дълго на древната земя на нашия Господ Бог Исус Христос се раждат поколения, обречени на безвремие, лишени от настояще и бъдеще. Хора, които никога не са имали възможност да работят, защото чужда сила е заграбила земите им. Люде, затворени зад високи стени, изолирани в своеобразен резерват. А всяко негово напускане, макар и за кратко, се заплаща с неизмерими унижения.
Насилието ражда омраза и ново, още по-голямо насилие. Вече близо век, в течение на няколко генерации, милиони палестинци се нагледаха на картини, сякаш излезли от филм на ужасите, но за жалост случили се в действителност. Децата на Палестина израстват свикнали да виждат как убиват майките и бащите им, техните баби и дядовци, братчета и сестричета… Кой ще дръзне да вдигне ръка и ще хвърли камък срещу тези изтъкани от ненавист същества, като че ли излезли от антична трагедия? Ще се намери ли някой, опитал да влезе в обувките им, който да не разбере неизбежността на тяхната обреченост да се превърнат в хора-бомби.
Който е чел „Откровението на свети Йоан”, едва ли е забравил пророчеството за Армагедон. Струва ми се, че видяното от пророка е на път да се сбъдне. И по ирония на съдбата някой молещ се на Яхве-Йехова да умножи парите му евреин ще продаде портативна ядрена бомба на готов на всичко палестинец. И алчността му ще ликвидира ционистката държава, създадена с парите на Ротшилд и Хирш и с труда на федаините. Рано или късно, това ще стане. Там, в Армагедон. Повярвайте, този ден не е толкова далеч.
Дали не сме свидетели на една от последните терористични войни в името на Израел?” автор е г-н Ифандиев.
Г-н реванш (ист?): написал съм в защита на правата на палестинците тонове думи и от нито една от тях не се отказвам…Но никога не съм пледирал за унищожаването на евреите и Израел-голяма част от самите палестници, които решиха да преговарят със своя враг, стигнаха до същата позиция, колкото и и да им беше трудно ( и продължава да не им е лесно в конкуренцията за “сърцата и умовете” на сънародниците им, където напред излизат екстремистите от “Хамас”).
Разпространяването на омраза по верски и етнически признак, ако не знаете, е зарабанено и от конституцията.
Така че няма как да ви зарадвам с публикуването на подобни текстве.
Използвам случая да кажа задочно на двама души нещо по този повод.
Единият се жалва в мрежата, че съм му бил ударил печата на цензурата ( поначало е доста нагло някой да претендира, че съм длъжен да му публикувам каквото и да било, а още по-малко нацистките брътвежи). Чак и в социалната мрежа “Свежо” се изявява на тази тема…
А другият, един болен от манията да ме “затапва” ( както си мисли) се позовава на писъците на гореспоменатия жалбоподател като на автентично доказателство за това що за “чудовище” е Инджев, който “цензурирал” добрия човечец ( който се опитваше да пробутва тук нацистка пропаганда).
Иронията в случая е още по-голяма поради факта, че моят дежурен “затапвач” дава за пример един прогандатор на антисемитизма, а в същото време ме кълне с пяна на уста като някаква неграмотна бабичка за измислени от него мои “грехове” срещу …Израел, защото съм бил обучавал палестински “терористи” !?
Така че, драги пациенти, за вашето страдание има много ефективно лекарство: не се занимавайте с моя милост и ще ви мине-намерете си някакво друго занимание. Толкова е просто!
Аз бих искала да споделя някои свои впечаталения и мнения по отношение на обстановката в Газа, като човек, който е живял там в продължение на една година.
Заминах за Газа през юли 2000 г., когато нямаше дори и признак за настъпване на война. Ще прескоча отношението на израелските власти към мен и дъщеря ми на летище Бен Гурион, въпреки българските ни паспорти и редовни визи, издадени от Министерство на външните работи на Израел.
Но на въпроса. Ескалирането на напрежението в Газа започна през септември 2000 г., след меко казано неоправданото и необяснимо посещение в джамията Ал Акса на тогавашния министър председател на Израел. Предвид емоционалността на палестинците, беше повече от ясно каква ще бъде тяхната реакция. За мен това навлизане на територията на Ал Акса беше направено абсолющтно нарочно, с цел да бъдат предизвикани. Още тогава аз споделих своето мнение пред приятели палестинци, че “тази работа не е на добре”, че ще избухне сериозна война и че Израел ще направи всичко възможно да създаде една ислямизирана държава и да принуди всички образовани и модерни палестинци да напуснат. Естествено никой не ми повярва. Но аз бях убедена, че съм права. Все пак в продължение на много години бях следила събитията и ми беше пределно ясно, че Израел няма да позволи да има мир в района и да се възстанови така бленуваната Палестинска държава. Какво се случи 6 години по-късно? Хамас взе властта с преврат. Десетки мои приятели палестинци бяха принудени да напуснат. Голяма част от тях бяха арестувани и измъчвани от силите на Хамас. В момента сме свидетели на жестока война, умират невинни жерстви, разрушава се модерната инфраструктура, която беше започнала да се изгражда под управлението на Арафат. И нещата няма да приключат скоро. Хамас беше създаден и въоръжен от Израел, с цел да се противопостави на създаването на една модерна палестинска държава. Никой няма интерес от съшествуването на държавата Палестина, включително и голяма част от арабските държави. Единственото, за което не съм спирала да съжалявам, е че се оказах лош пророк.
И все пак, няма ли да се намери някой да ми отговори на въпросите – само два са,поставени малко по-горе – “Коментар от: Бро | януари 7, 2009, 18:09” ? Толкова е просто! Или май не е ?
tfy
Таня, въобще не мога да се съглася стеб. Явно една година в Газа не ти е била достатъчна да разбереш дълбочината и сложноста на конфликта и манипулираш с неверни факти върху които градиш своята теза. Аз от 19 години живея в Израел, служил съм и в българската армия и в израелската. 4 пъти съм бил в милуим \ воени сборове- запас\ от които един път в Газа и три пъти на Западният бряг. Отблизо не само познавам,но съм и изпитал на гърба си цяялата идйотщина и жестокост на този конфликт. Кажи ми защо мислиш,че ескалирането започна в 2000 г. с посещението на Ариел Шарон на Ал Акса, който не е бил никакъв министър председател \както ти пишеш \даже не е бил член на кабинета, а редови депутат от опозицията. Не знам дали си била в Йерусалим и дали знаеш къде се намира Ал Акса, но това \поне засега\ е суверена израелска територия. Всеки израелски гражданин е свободен да посещава всяка точка та своята територия, ако няма други изрични забрани. Съгласен съм с теб,че това не беше разумна стъпка, но това място е също толкова свещено за йудаизма както и за исляма \там е бил Храмът– символ на еврейската религия и държавност. Не мислиш ли Таня, че искалацията започна в 1995-6г. когато след подписването на едно крехко съглашение м-у Израел и ООП \Договорът Осло\ когато в израелските градове започнаха да се взривяват автобуси, ресторанти, магазини, пазари. Как според теб трябваше да реагира Израел. След случея с посещението на Ал Акса започна втората интифада. Според мен грешката на Израел беше ,че унищожи почти изцяло военната полиция на Фатх. Получи се политически вакуум ,който веднага бе запълнен от радикалните ислямисти на Хамас. И въпреки че използваха и терористични приоми Фатх все пак са светска организация и малко от малко държи на това как ще изглежда пред света и мисля че с нея трудно, но може да се постигне някакво съглашение,то с Хамас това е абсурд.Аз не мога да преговарям с лице което има за цел да ме ликвидира, първо то трябва да се откаже от това намерение. А да заявиш, че Израел е създал и въоръжил Хамас това вече е върхът на цинизма.
Здравейте, Трифон. Благодаря за коментара. Моля да бъда извинена за фактологическата грешка по отношение статута на Шарон. Все пак, това което той направи беше АБСОЛЮТНО УМИШЛЕНО. Повтарям предния си коментар (това е лично мое мнение, на което държа), че посещението в Ал Акса беше извършено, за да предизвика ответната реакция на палестинците. Разбира се, че съм била в Йерусалим. Вие знаете ли какво е отношението на израелците към палстинските жители, които от много поколения живеят в Стария град? Знаете ли, че на палестинците се предлагат милиони долари за да продадат къщите си и да напусна завинаги, а в крайна сметка да се докаже, че в Стария град живеят основное евреи (което всъщност не е вярно). Знаете ли, че до Стената на плача се допускат само евреи? Дори има специално направен за целта пропусквателен пункт. Това, например, не е валидно за Божи гроб. Защо тогава се учудвате, че палестинците реагираха остро на посещението на Шарон в Ал Акса? Това е цинизъм, а не моето твърдение за начина на създаване и поддръжка на Хамас. За Ваше сведение разполагам с достатъчно факти по всеки един въпрос, свързан с конфликта израелци-палестинци. А как бихте реагирали, ако сега която и да били власт, от която и да било държава ви отнеме цялото имущество – къщи и ниви, и се окаже, че цял живот трябва да живеете под наем в чужди страни? Това се е случило със семейството на моя съпруг, който е от Хайфа. Имала съм възможност да посетя много страни, във връзка със служебни командировки. Дори съм била два пъти в САЩ и то след 11 септември. И трябва да Ви кажа, че такова отвратително отношение, каквото израелските власти са имали към мен, не съм видяла в нито една друга държава. При пристигането ми в Тел Авив ме държаха 3 часа на летището да ме разпитват, като периодично ми бяха задавани едни и същи тъпи въпроси. И това се случи преди да започне втората Интифада, когато всичко беше относително спокойно. Ясно беше желанието на израелските власт да ме подложат на унижение. А какво да кажа за това, че при напускането на Газа на израелския КПП аз и малката ми дъщеря бяхме изправени пред една бетонна стена, а срещу нас бяха насочени дулата на автоматите? Почувствах се като рецидивист и не смеех дори да дишам, защото всяко мое движение беше повод да бъда застреляна. Всичко това е истина, както и много други неща, за които дори не искам да си спомням. Просто светът наистина не знае що за държава е Израел. И още нещо – щом Вие живеете в Израел вече 19 години, със сигурност знаете, че нормалните евреи, особено по-младите напускат или искат да напуснат Израел. На тях никак не им харесва политиката, която тяхното правителство води. На мен винаги ми е било почти невъзможно да разбера психиката на така наречените камикадзета, които отиват на сигурна смърт. Но си мисля, че като се има предвид какво е моето отношение към Израел, след прекия ми контакт с представители на израелските власти, няма как да не разбера яростта на палестинците заради отнетите им бащини имоти и убити роднини и приятели. Аз не манипулирам никого. Просто разказвам една малка част от фактите, които познавам. И се радвам, че през 2001 година се оказах достатъчно прозорлива да се върна завинаги в България, макар че в Газа оставих дори и дрехите си. И да успея да преодолея неистовия страх от шума на самолет, който години наред свързвах с бомбандировките на Ф16. И да се опитам да забравя мига, в който седемгодишната ми дъщеря се обърна към мен и ми каза : “Мамо, ти ме доведе тук, за да ме убият.”. Вие сте в Израел от 19 години. Не знам как сте се озовал там. Може би както хилядите руснаци, на които преди години Горбачов разреши да отпътуват за Израел, просто защото са декларирали, че са евреи? (макар, че и досега заради тях надписите в магазините в Хайфа и други градове са на руски, а не на иврит). Но дали не е по-справедливо съпругът ми да има право да пътува из “Вашата” държава, да навести роднините си в Хайфа, да види бащините си имоти? Очевидно и разбираемо е, че ние с Вас защитаваме коренно противоположни гледни точки. Но все пак аз се надявам, че дори и след много години, двата народа ще могат да живеят в добросъседство, така както са живели преди 60 години.
Таня, понякога човек манипулира несъзнателно, бидейки самият той из-манипулиран първи. не само вие знаете “фактите”.
например не е вярно, че на стената на плача допускат само евреи. аз бях там преди 3 месеца, а не съм евреин. пропусквателният пункт е просто пропусквателен пункт, поради терористите, а не от расови съображения.
не е вярно, че именно посещението на Шарон предизвиква втората интифада. това потвърди самият палестински министър на съобщенията Имад Фалуджи на посещение в Ливан, малко след началото на втората интифада. мрежата е пълна и с видеосвидетелства за изказването му, което е многозначително – “Whoever thinks that the intifada broke out because of the despised Sharon’s visit to the Al-Aqsa Mosque, is wrong, even if this visit was the straw that broke the back of the Palestinian people. This intifada was planned in advance, ever since President Arafat’s return from the Camp David negotiations, where he turned the table upside down on President Clinton”. бих искал да подчертая “planned in advance” – in advance of кое? Кемп Дейвид? Когато Израел каза, че ще използва това и други твърдения на други палестински представители пред Комисията Мичел (google Mitchell Commission) Арафат принуди въпросния министър да се отрече от думите си, което той стори по-късно през 2001. това не ни пречи да чуем лично това, което той никога не е казвал – http://www.youtube.com/watch?v=G3Mp6Yal2mA
прочее, предвид тези факти е цинично Вие да твърдите, че палестинците оправдано са реагирали на “провокацията”, която не е била никаква провокация, а нещо отдавна планирано.
не е вярно, че напусналите араби през 1948 са го сторили под натиска на израелската армия, поне не в началото на конфликта, предизвикан изцяло и само от арабските съседи на Израел. 5 армии призовават родителите на Вашия съпруг да станат бежанци, докато “изхвърлят евреите в морето”, докато Бен Гурион призовава всички араби да останат и да се ползват от пълни граждански права. Това и става. питайте съпруга си дали е така. И ако Ви каже, че не е така го попитайте откъде е арабската партия в Кнесета и 20 процента арабско малцинство с израелски паспорти. Вашият съпруг е можел да запази бащините си имоти, ако родителите му не бяха повярвали на братята си араби и техните победоносни армии.
колкото до парите предлагани за имоти в Стария Град, аз бих попитал – защо богатите братя араби и мюсюлмани на палестинците не наддават? нали им е свят град? мда. очевидно е по-свят за евреите. не само Ерусалим, но и целият Израел, който откак е бил завладян от арабите през 7 век винаги е бил в периферията и оставен на запустение. никога през никой халифат тази земя не е била тачена по някакъв начин от властта на арабите. Ерусалим никога не е бил дори столица на някоя от провинциите им. Ерусалим винаги е бил обаче в сърцето на евреите. факт, Таня, факти.
в едно сте права – светът наистина не знае каква е държавата Израел. светът не знае и какво е Иран, Саудитска арабия, Сирия. той не знае и същността на терориста Арафат, погребан с почести. не знае и същността на Хамас, Хизбола и прочее…
Здравейте, г-н Николай Бояджиев,
Взимам повод от последното Ви мнение и репликата към мен.Оставам с впечатлението, че за евреите целият свят е свят.
Но все пак, оставам и с едно друго впечатление – по-лесно Ви е да отговорите на Таня, а не на двете въпросчета, записани по-горе:
Коментар от: Бро | януари 7, 2009, 18:09
P.S. – само филмите не са средство за аргументация.Те се нуждаят и от обяснения.Ако не беше така, съдилищата, например, вместо присъди и мотиви към тях, щяха да основат киностудии и да правят филми.
Здревей Таня, бих искал да ти отговоря, но ето , че г. Бояджиев свърши това по добре от мен. Изумява ме неговата осведоменост по въпроса.Искам само да допълня две неща. Напълно разбирам чувствата на твоя съпруги неговите родители на изгнаници. Но знай, че бежанският проблем не е едностранен. В 1948г. десетки хиляди араби напускат територията на новообразуваната държава Израел- част от тях принудително, друга част във всеобщата паника,но огромното мнозинство под влияние на арбската пропаганда, но и стотици хиляди остават по домовете си. В същото време десетки хиляди евреи напускат територията определена от ООН за арабска държава Палестина и се заселват във вътрешноста на Израел. Държавата Палестина така и не бе обявена по една единствена причина- арабските лидери бяха убедени,че Израел е нещо времено и ликвидирането му е въпрос на няколко месеца. Тук си спомням изявлението на Шимон Перес след разрива на преговорите между Барак и Арафат в Кемп Дейвид през 2000г. ” Палестинците никога не испускат възможноста да испуснат възможноста”. Освен това,Таня, около милион евреи от арабските дърджави Мароко, Тунис, Египет, Йемен, Ирак, Иран, Ливан в началото на петдесете години на 20 век изоставят къщи, магазини, работилници, фабрики и изобщо всякакво недвижимо имущество и се преселват в Израел, за да не станат жертва на погром. Така, че бежанският проблем не е само палестински. Отговори си сама защо с цялото богатство и с милярдите си и милярди петро-долари арабските държави не искат да разрешат този проблем. Друго което искам да отбележа е че напълно разбирам това което си изпитала изправена до стената на пропусквателният пункт. Разбирам те защото и аз бях там, само, че от другата страна на барикадата. От тогава минаха повече от 10г. но никога няма да забравя ненависта, която се четеше в очите на тези хора.Не искам да коментирам колко тази омраза е основателна или не, но бях съпричастник на два случея. Единият,когато намерихме взривни вещества под дрехите на бремена арабка и вторият когато в амбуланс на червеният полумесец с мним болен в двоен под беше скрито оръжие и муниции. Знаеш ли, Таня, предпочитам да съм жив и ненавиждан, отколкото мъртъв и обект на симпатии. А колкото до възмущението ти от унизителните проверки на летище Бен Гурион то е неоснователно. Преди няклко месеца имах гости от България, които минаха същата проверка. Впоследствие разбрах, че това е било защото на паспорта са имали печат, че са били в Либия. Преди няколко години военият министър на Израел Шаул Мофаз прави официално посещение в САЩ. На летището във Вашингтон го задържат за два часа за проверка и даже го карат да си събуе обувките и това само защото е роден в Ирак. Кажи ми Таня как стигна до извода , че младите хора напускат страната заради политиката на правителството. В момента младите хора масово се завръщат в страната без нищо да се е променило в политиката на правителството, даже сме в състояние на активни военни действия. Просто икономическата криза е причина за това решение. А колкото до “озоваването ” ми в Израел то е продукт на обмислено решение. Аз съм евреин, винаги съм се чувствал евреин искам да живея в еврейска държава сред еврейски народ ида споделям с него и радостите и скърбите му и успехите и неуспехите му. Това е мое исконноправо. Бъдете здрави и аз също се надявам,че някога двата народа ще намерят обща формула и ще решат противоречията си не чрез оръжие.
Бро,
отдавна съм се отказал да създавам добро впечатление, а при онези, за които очевидното не е очевидно, направо се радвам като създам лошо впечателение. това значи, че съм на прав път. от моя пост у Вас е останало впечатлението, че целият свят е свят за евреите. ами значи съм нещо като поет, щом така се изразявате. ако упражня усилие да се сетя какво имате предвид сигурно бих казал, че за евреите страната им си е страната им. както за нас впрочем.
на въпросите Ви –
1. евреите неизменно са населявали тази земя от 3000 години насам. неизменно. там ВИНАГИ е имало остатък от евреи. при положение, че биват гонени по всичките народи 2000 години след еманципацията им и добиването на граждански свободи (на Запад естествено, не в арабския свят, за които се говорят всякакви басни колко бил той по-толерантен към тях, но това е друга тема) те започват да се самоосъзнават национално като всички европейски народи през 18-19 век. тогава именно започва т.нар. алия към Израел/палестина и от средата на 19 в. евреите са мнозинство в Ерусалим например. после стават мнозинство навсякъде, където резолюцията от 1948 им дава земя. пуснах някъде тук линк към образователно филмче, фактите в него са верни, не виждам как по-добре бих Ви обяснил. същата резолюция от същите велики сили, които явно са Ви неприятни, дава държава и на палестинците, които не искат на тях да им е добре, а на Вуте да му е зле. ок, обаче не се получава. Израел от тогава печели половин дузина войни срещу хора, които искат само едно – да ги унищожат. евреите не искат да унищожат никого, те просто искат да си имат страна, на мястото на което са имали и на което всички народи се съгласяват през 1948, че трябва пак да си имат.
между двете войни и още от 19 в. в тогавашната турска провинция Сирия (защото Турция и 5 гроша не са давали за “светите земи”, пашата е бил винаги в Дамаск или Ливан и никога в палестина) идващите в Израел евреи купуват на баснословни суми маларийни блата, пустинни местности, каманак и прочее земя, която арабинът се е постарал да запустее тотално. останалото го знаем – днес Израел е градина.
още малко история – израел е наречен палестина за първи път от римляните след последното голямо въстание 135 на Бар Кохба. тогава покръстват територията на името на най-омразния неприятел на евреите от дълбоката древност – библейските филистимци, обитавали именно ивицата Газа впрочем. това римляните правят нарочно за да унижат евреите.
хайде пак в 20 век – 1948 Египет и Йордания ОКУПИРАТ Газа и т.нар. Западен бряг на р. Йордан (наречен нарочно така от йорданците), който де факто не е нищо друго, а именно долината Шомрон (библейска Самария) и Юдея (юдейската хълмиста част, където е люлката на древния Израел). Всяка копка в тази страна свидетелства за еврейската й древност. някой някога поискал ли е сметка на Египет и Йордания, че окупират дадената на палестинците територия през 1948? И я владеят до 1967, когато я губят по известни на всички причини. интересното е, че ООП е създадена 1964 и хартата й гласи, че иска да освободи окупираните от Израел територии!?!? кои точно се пита през 1964? ами тези дадени от ООН на Израел, а НЕ тези окупирани от Египет и Йордания, хехе. малко известен факт е и че едва след идването на евреите в Газа и Юдея и Самария, там се появява канализация, училища, болници, напояване и въобще ПОМИНЪК, какъвто арабите иначе не биха имали под властта на “братята си”. и до ден днешен Израел им извозва боклука, подава електричество и вода по мрежите, които самият Израел е построил .. и т.н.
2. аз де факто отговорх на този Ваш въпрос, пишейки до Таня – 1948 Бен Гурион призовава по радиото и разпръскват листовки до всички араби да НЕ напускат местата си и че нищо няма да им се случи. те обаче подтикнати от “братята си” напускат и стават бежанци. не виждам къде е насилственото отнемане на земя в случая, т.е. виждам. след като биват нападнати от 5 армии евреите естествено са разчиствали етнически известни територии, единствено и само от съображения за сигурност. ако ли беше другояче щяха чисто и просто да избият или изгонят всички араби, а те са днес 1 милион с израелски паспорти, имат си партия в кнесета, вестници, официален език е и арабският и т.н.
но аз не съм тук да Ви образовам. подавам Ви изестна информация, но Вие сте дълбоко незапознат. четете, днес има много данни. ето примерно какво би Ви образовало доста – http://www.MEfacts.com