ТОВА Е ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПОСЛАНИКА НА САЩ В СОФИЯ НАНСИ МАКЪЛДАУНИ, РАЗПРОСТРАНЕНО ОТ ИНФОРМАЦИОННАТА СЛУЖБА НА САЩ.
Нека прочетем заедно какво ни казват САЩ на изключително внимателно премерен дипломатичен, но и същевременно абсолютно ясен език.
January 7, 2009
Statement by the U.S. Ambassador to Bulgaria Nancy McEldowney
Disruption of Natural Gas Supply to Bulgaria
The cutoff of natural gas to Bulgaria is completely unacceptable and we join the calls of the Bulgarian government and the European Union for the immediate resumption of gas supply. While the sources of the dispute between Ukraine and Russia are complicated, it is clear that the Bulgarian people should not be victimized as a result of this dispute.
This episode underscores the critical need to diversify sources of natural gas, as well as other energy supplies. Energy is a critical resource for all of society and it is imperative that supply arrangements are made in a direct and transparent manner that ensures security and avoids vulnerability to the manipulations of monopoly suppliers.
—————————————————————————————————
Есенцията на текста е закодирана в констатацията, че спирането на газа за България „подчертава критичната необходимост от разнообразяването на източниците на природен газ и други енергийни източници”.
Изявлението изтъква нуждата от „прозрачност” като контрапункт на „манипулациите на монополните доставки”.
Единственият източник на газ ( и основен доставчик за България на други основни енергоносители , сред които е петролът, е Русия).
Разшифроването на дипломатическите формулировки е ясно: България е жертва на руския монопол, а българските власти трябва да осигурят прозрачност по въпроса ( тъй като споразуменията с Русия са тайна за българския народ и така позволяват на Москва да го манипулират).
Всъщност не са съвсем тайна. Има една статия на онлайн изданието на “Капитал” където публукуват в .pdf формат документи, които твърдят че са копия от секретните документи. Потвърждение или отрицание, както си му е редът за съветския стил на поведение на институциите, вестникът не е получил, без значение, че призовава за едно от двете на няколко места в статията:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=556155
Честит имен ден Г-н Инджев! Докато има хора като вас, има надежда за България!
Отлично, г-н Инджев! Винаги “на място” са Вашите коментари.
Информират и възпитават, без да досаждат и наставляват прекалено.
И щом и в САЩ са разбрали, че трябва да си разнообразим източниците, пък и прозрачния начин, дето е споменат … Сега е моментът за търсене на оставка от правителството, те за загубени – вижте паниката в думите на “презедента” (в кавички е, защото не е такъв). Трябва ли да се чака?
И честит имен ден.
Американците да не ни дават акъл а да ни дадат газ или пари с които да си го купим.Нали са ни партньори нали им помогнахме и продължаваме в Ирак и Авганистан, а те какво акъл ни дават само.
Вчера ми привлече вниманието ето това изрчение, сгушило се между общия поток информация в новинарските сайтове:
“Украинската страна иска преки контакти с “Газпром”. Да бъде отстранена компанията “РосУкрЕнорго”, която стана ексклузивен посредник при вноса на руски газ в Украйна, настоява “Нафотгаз”
Защото РосУкрЕнорго е приемникът на Eural Trans Gas – крайно съмнителна компания, регистрирано през 2001 година в забутано унгарско село от трима румънски безработни и един израелски адвокат. Независимо от това, „Газпром” веднага се съгласява да й предостави посредничество в търговията с Украйна. Украинските власти уверяват, че лошата репутация на Eural Trans Gas е без значение, защото при всички случаи акциите й щели да бъдат изкупени от украински и руски разпределители по равно. Това обаче не се случва.
Междувременно слуховете за Eural Trans Gas стават още по-притеснителни. Появяват се обвинения за връзки със Семьон Могилевич – гражданин на Русия, Украйна, Израел и Унгария, издирван по обвинения в мошеничество, рекет, пране на пари и поставен сред десетте най-търсени престъпници от ФБР. Тогава от „Газпром” преценяват, че проблемът твърде много им подронва авторитета, поради което вземат решение за подмяна на Eural Trans Gas с вече споменатата РосУкрЕнорго. Както разказва бившият шеф на „Нефтогаз Украйна” Алексей Ивченко, решението да се създаде тази структура е било взето по време на преговори между Леонид Кучма и Владимир Путин. А всички необходими документи са били подписани от директорите на руския и украинския разпределител.
РосУкрЕнорго е регистрирана в Швейцария. 50% от нейните акции се контролират от „Газпром”. Останалите се управляват от още една загадъчна групировка – Raffeisen Investment. Новата структура разширява обема на своята дейност по газоразпределението и бързо в нея потъват милиарди долари. И по никакъв начин не проличава, че е нещо по-различно от стария посредник, защото освен че наследява договорите на Eural Trans Gas, заедно с тях е запазен и нейния мениджмънт.
Обаче скоро след „Оранжевата революция” избухват скандали. През лятото на 2005 директорът на службата за сигурност на Украйна Александър Турчинов заявява, че Семьон Могилевич продължава да упражнява контрол върху посредника. Вниманието на много журналисти се насочва към Raffeisen Investment. Но следите на нейния притежател се губят. Съдействие липсва. През февруари 2006год. Владимир Путин заявява на журналистическо запитване, че не знае кои са бенифициентите. Нещо повече – дори не го интересувало.
– „Какво са скрили в другите 50 % под табелката на Raffeisen Investment аз не зная, както и вие. На „Газпром” също не е известно. Това е украинската половина, тях питайте” – завявява Путин.
При задаване на същия въпрос, Юшченко реагира гневно:
– „Трудно е Киев да коментира действията на руския монополист, това е суверенна политика на Русия – заявява – Ние знаем, че в приставката „Укр” няма никакво съдържание. Нито една украинска акция. Помолих министър-председателя да се обърне към „Газпром”, към Raffeisen Bank и да изяснят историята на тази структура. Да се разбере кой стои зад нея, как са разпределени акциите.”
Становището на Юшченко за собствеността е подкрепено от тогавашния шеф на „Нафтогаз Украйна” Алексей Ивченко. По думите му, украинската страна дори стигнала до момент, когато решила да отправи предложение за „покупка” на „своята” Raffeisen Investment от Raffeisen Bank. Отговорът бил еднозначен – предложена цена в размер на 2 милиарда долара. А действителният собственик отново не бил назован.
Министър-председателят Юлия Тимошенко е не по-малко критична:
– „Не виждам защо ние, държавите, които сме свързани с една тръба, да довеждаме една работа до абсурд. Защо ни е посредник? Газът се движи по тръбата, няма нужда да го буташ с ръце”
През април 2006год. нещата започват да се изясняват когато собственикът на „райфазенските” 50% неочаквано излиза на бял свят. Оказва се, че това е Димитри Фирташ – руски газов брокер още от времето на „младежките” реформи в началото на 90-те години. Същият признава, че е бил собственик и на Eural Trans Gas.
Но мнозина хора са на мнение, че действителният контрол върху структурата не е негов. Един от тях е бивш мениджър на „Газпром”, пожелал да остане в анонимност. Според него, Фирташ не може да бъде самостоятелна фигура и че макар да държи акции, по негласна договореност всичко принадлежи на съвсем други хора.
Кои са те?
– „Може би Кучма – (Леонид Кучма) – Разбира се, и самият Фирташ е известн личност. Но е очевидно, че схемата на РосУкрЕнорго, както и на Eural Trans Gas, са били съгласувани с Кучма. Най-вероятно Фирташ е отишъл с тази идея при него. А как са си поделили акциите, това вече не зная. После Фирташ изглежда си е създал добри отношения с Янукович”
Пред журналисти, самият Фирташ дава някакви насоки на и предположенията относно Семьон Могилевич, като уверява че се е срещал с него „само няколко пъти, но никога не е бил негов партноьр”. Обаче след това връзки излизат на светло. Оказва се, че в друга негова фирма – установената в Кипър Highrock Holdings – е работила съпругата на Могилевич. А финансов директор на Highrock Properties от Израел – също негова собственост – е Игор Фришман, когото ФБР е обявило за издирване заедно с Могилевич.
Статията ми напомня, че преди години между Газпром и Българгаз също се появи посредник (за какво ли беше нужен??) и др. Луканов беше шеф или пък акционер (?) и после го свитнаха. Прилича ми на някаква отработена схема, кого ли ще отстрелят сега?!
Може би и ние трябва,да перефразираме вица за онова чукче,което,поради некадърността на своите управляващи, така обматерило амераканците с всички позволяеми и непозволяуеми прилагателни,че съседа му рекъл:”Чакай,какво са ни виновни,че нашите са негодни!”
-Не е така,защо като закупиха Аляска,не намерика пари и за Чукотка!
По тоя повод и страна обявила война на САЩ,му иде на човек,сахги запита: Що се плашите,макар да сме силни!!!!Идвайте на бой и победителят ще окупира територията на другия!”
Дали са много в България такива като Николай Василев Николов, които не искат акъл а пари? Какво зло за за страната, каква спирачка пред еволюирането на общественото ни мислене са такива като него!Припомням на това лице една китайска поговорка от векове – “На бедния не давай риба, а се научи как се лови риба!” Това се опитва да направят с България и Брюксел и американците, но този не иска да мръдне стъпка напред.Чудя се как се е научил да си служи с компютера горкия!
Корекция: На бедния не давай риба а ГО научи как се лови риба”.
америка са са същите маймуни, братушките имат нас, янките си имат латинска америка