Авторът на статията, предложена в блога, е
Страшимир Димитров
Демокрацията има смисъл само ако политическата класа бива всекидневно поставяна пред респекта на идеите на обществото за това какво е важно днес и какво не, какво трябва да присъства в дневния ред на държавата и какво не, какво има да се прави в бъдеще и какво не.
Самò по себе си това уравнение изглежда просто, но зад него трябва да седи определен интелектуален потенциал. България дълго време отказваше да впише в дневния си ред друго, освен ядене, пиене и съветска музика. Вина за това, разбира се, носи политическата класа, която по времето на комунизма ползваше народа за цукало, не подтикваше към развитие, смазваше инициативата. Каквито са целите ти, такъв си и ти. Каквото искаш от народа, такова става и той. В българския случай се искаше хората да са скопени, раболепни, инертни. Такива те и станаха. Проблемът на днешния ден е, че вече не българският политически елит определя какви да са хората на днешна България (т.е. каква да е България), а глобализацията, ЕС, Америка, Китай, световната икономика, която не може да търпи търтеи.
Оттука идва и фрустрацията – ние, такива, каквито ни направи Тато и каквито продължава да ни държи сегашният политически елит – сме ненужни. В същото време управляващите отказват изобщо да си поставят въпроса „какво искаме да правят хората, какви искаме да бъдат те”. Отказът не само да се търси решение на този въпрос, но дори и да се постави в общественото пространство, обрича цялото население (най-вече активното) на губене на време, на въртене в кръг на празни обороти, което го демотивира и отчайва.
Протестите, започнали на 14 януари най-накрая вкараха в общественото пространство дискусията за това каква е българската идея за съвременно държавно управление. Оставени на спокойствие след абсолютно аналогичните протести от зимата на 1996-97, нашите политици забравиха кое е тяхното основно призвание – да чертаят път в бъдещето, да водят нацията напред, а не да си чешат крастите и да си клатят краката в уреденото за тях, но безпътно за обществото настояще. Това се случи не толкова заради склонността на политиците към заместването на действията с бездействия и на проектите за развитие на държавата с проекти за собствено егоистично благополучие, колкото заради апатията на обикновените хора, които дори престанаха да гласуват по изборите.
Като граждани обвиняваме власт имащите за не решаването на проблемите на държавата, но не предприемаме никакви конкретни действия да изискаме от политическата класа реални промени. От позицията на мърморещи обвинители прикриваме неспособността си да формулираме идеи и протестни платформи. Най-накрая това се промени. Най-накрая част от обществото излезе на улицата, за да припомни както на политическата класа, така и на другата своя част, че апатията е тая, която убива промените в държавата ни. Хората от улицата показаха и показват, че искат да мислят, да чувстват, да бъдат взаимни и съпричастни в търсене на решение на проблемите си. А решенията на тия проблеми са толкова ясни, че неминуемо зад тях застават почти всички българи, включително и най-апатичните.
Остава да се покаже пътят към решаването на проблемите. Той със сигурност не е в примитивизма на лица като Румен Петков, изсмял се ехидно и по лумпенски в лицето на битите от полицията граждани, или на Бойко Борисов, издал забрана за митинга в разгара му, а вероятно и подклаждал провокаторите от близкия до неофициалните му контакти криминален контингент.
Пътят, който трябва да се извърви, за чудене и маене на гладните пенсионери или озверелите работници, не е само и непременно финансово-икономически, свързан с усвояване на еврофондове или нам-колко-си увеличение на пенсиите и заплатите. Да, безспорно такова драстично увеличение трябва най-накрая да се случи. Да, еврофинансирането трябва да потръгне отново, но за да се случи това първо трябва да се осъзнае нуждата от нов морал и нови ценности, или по-точно казано връщането към един забравен морал и едни забравени ценности. Всичко е заключено в това, управляващите да покажат, че са готови да следват принципи като
да работиш по ясни правила;
да уважаваш другия, дори и да ти е противник;
да виждаш слабия до тебе, да се отзоваваш на молбата му за помощ, а не да го налагаш садистично по гърба;
да мислиш за ситуацията, в която се намира ближния като за ситуация, която може би утре тебе ще сполети.
Ето това се иска да проумеят „силните на деня” българи, или поне по-голямата част от тях – било то политици, бизнесмени, мутро-кметове или просто обикновени хора.
За тези, които не са разбрали исканията на протестиращите – тия искания са преди всичко морални, а не метериални. Това е тяхната сила и затова те събират подкрепата на огромното мнозинство българи не само на площада, а и пред телевизорите и компютрите, в София, Пловдив, Бургас, Мюнхен, Чикаго и Сидни. Затова тия искания уплашиха властта – защото няма лек срещу тях, няма проценти от заплатата, които да могат да бъдат договорени, няма материални средства, които могат да бъдат подхвърлени като трохи на тълпата. В името на реда и законността, в името на просперитета, може да има само реални действия. Срещу престъпниците като Веселин Георгиев или Людмил Стайков, срещу предателите на националните интереси като Георги Първанов или Румен Овчаров, срещу мутрите като Бойко Борисов и „братя” Галеви може да има само затвор. А това не е по вкуса на политическата класа. Те се уплашиха от протестите, защото хората искат промени в статуквото, а не къшей хляб.
Между другото и разните подтичкващи около държавната трапеза лица като Бойко Борисов, Христо Ковачки и Георги Гергов не са противници на статуквото, а само кандитати за по-слънчево място в него. Истинският противник на статуквото е обикновеният българин, проумял, препатил и надскочил страха си да поиска държава,
където превишената скорост се наказва с глоба, а не с рекет от длъжностното лице;
където прокуратурата обвинява престъпниците, а не прикрива престъпленията им;
където нарушителите на реда и спокойствието са преследвани, а не подпомагани от полицията;
където учителите са културни, образовани и добре платени, а не одърпани, сополиви и полуграмотни;
където училищата са модерни, чисти и осигуряват качествено образование на децата, а не ги отвращават и развращават;
където природата не е в капана на променливите настроения на бизнеса, а е защитена като основна ценност на държавата;
където грижите за здравето са достъпни за всички, а не само за ВИП персоните;
където науката заема централно място в общественото пространство, а не чалга-певиците и техните обладатели;
където книгите, а не хазарта, се ползват от данъчни облекчения;
Промяната няма да стане от само себе си, а ще бъде резултат на всекидневните усилия на хората. Дори и с цената на всекидневни протести. Усилия, българите да променят себе си – да престанат да псуват и да слушат чалга, да четат книги, да се интересуват от живота в други държави, да се научат да разглеждат събитията под много ъгли, а не само под похлупака на държавната телевизия или официозните „Труд” и „Стандарт”; да си изхвърлят отпадъците разделно; да спират на пешеходна пътека; да не паркират в градинките и парковете; да не се присмиват на страданието на ближния… Някой би казал – е как да стане тая работа, когато няма обективни условия за такава масова промяна. Ами когато субектите осъзнаят нуждата от промяна и започнат да променят обективните условия, ще се извърши и промяната. Всъщност „промяната” е постоянен процес, така че е безсмислено да определяме някакво очакване тя да „стане”. Промяната се върши всекидневно. Задължение на всеки човек е да прави така, щото тя да се случва в желаната посока. А посоката не е „Във всеки дом – говедо”, а във всяка душа – мисъл.
Следователно промяната на днешна България не е в ръцете на поддръжниците на политическото статукво, а в ръцете на обикновените хора. Промяната е навсякъде около нас. Тя зависи от нас и ние сме тия, които определяме дали тя ще се случи или не. Всеки от нас – според акъла си, според морала си, според силите си – допринася животът в България да е това, което е, а с мечтите и дръзновенията си – това, което иска да бъде.
Протестите срещу политическата класа са крайъгълен камък около превръщането ни от случаен сбор хора в общество, което знае в каква държава иска да живее и знае как да го постигне.
No comments. Великолепен ТЕкСТ!
Поздравления за г-н Инджев, за това, че споделя своето пространство с друг автор! И аз съм убеден, че точно тук му е мястото, защото статията на Страшимир Димитров също е “в десетката”. Както вече имах възможност да пиша в един свой предишен коментар, свидетели и участници сме в нещо уникално по рода си – хора, които до вчера не са се познавали и са се чувствали диво самотни с позицията си спрямо случващото се в България, изведнъж – благодарение на блого-мрежата и интернет въобще – се оказват в едно общо пространство с други, оказва се много, съ-мишленици. Това откривателство е равнозначно на фундаментална промяна в начина, по който ще се случват нещата у нас – първо да започнем да съграждаме общество, което да превръщаме в гражданско. И за да не звуча голословно, ще насоча онези, които като мен са петимни за доказателства за горното, или просто искат да разширят още своето пространство на съмишленици, към един сайт, който е възникнал тези дни, и на който попаднах, търсейки информация за протестите.
Той вече сигурно ви е познат, но в него има дискусии, които сякаш са продължение на дискусиите в този блог, и особено на идеите на автора на “ПроТЕСТ на българското общество”.
http://feelfriendly.com/blog/?p=269
Аз отделих време за всички постинги, но смятам, че коментарите с номера 8, 14, 22, 45, 49, 72 и 75 са една паралелна виртуална, но всъщност реална дискусия по проблемите, поставени от г-н Димитров тук.
Много сила и много енергия има в този граждански плурализъм на Мрежата. Остава да го поддържаме. Но както казва един от коментарите – от нас зависи. Така е!
Не съм намерил по-точно обяснение на нещата досега!Това есе говори от името на всички ни!Благодаря Ви!
Много ми харесва. Издържано е отвсякъде. И мелодраматично. Като пожелание и като резултат- на всички ни се иска. Само че, не мисля че ще стане само с едно просто пожелаване от който и да било. Просто нещата трябва да узряват. Промените и сега настъпват, но промените стават, когато човек бъде принуден да се промени. И колкото и парадоксално да звучи, тази принуда ще бъде упражнена от политиците, от така наречения елит на обществото/ да му се не видеше и елита дано :-)/
Та именно тези политици, тази така наречена върхушка, цялата тази холдингова компания БКП, която си нарои партии и партийки и си прехвърля управлението от дъщерна фирма на дъщерна фирма, цялото това безпардонно, безогледно, отвратително поведение в последна сметка ще принуди, а и виждаме, че вече и принуждава, отделния човечец да излезе на улицата, и да се почувства човек, а не само електорална единица, каквато той не иска да бъде. Обикновения човек трябва да почувства силата си, но той ще я почувства, когато стигне до ръба на бездната, там, където повече не може да върви и трябва да се обърне с лице към преследващите го и да види, че не са толкова страшни, колкото е допускал.
Нещата са бавни, но се случват.Мътно е времето, както казват китайците- интересно време, и точно в такова интересно време отгоре изплува мръсната пяна. Ще се прочисти, надеждата е, че този път не сме оставени сами. Имаме подкрепата на цивилизования свят, към който бяхме забравили, че принадлежим.
абсолютно вярно!
Бях се зарекал повече да не се интересувам от държавата България. Иво толкова добре го е написал, че пак удари десетката. Така е ако ние не го поискаме няма кой да ни го направи! Лошото е, че вместо след насилието на “милиционерите” цяла България да се изсипе на площада се случи точно обратното. Не знам дали Славейков е прав, но това беше реакция на една страхлива нация, която пак се затвори пред телевизорите за да гледа “сеир”. Видяхте какво направиха Гърците. Цяла Гърция гореше, но полицията им не си позволи да прави такива неща, като у нас? Тук далеч от България по прочитам разни неща и разбирам, че следващото управление ще бъде оглавено от Б. Борисов и тогава България ще стигне дъното. Това са вижданията на чуждите анализатори. След тази клоака вече няма на къде Българина ще излезе от кожата си. Дано да грешат тези чужди вражелици и нещата да си дойдат на мястото докато сме живи?! Дано, дано, дано! Ама не ми се вярва. Мисля, че до няколко години България ще бъде изгонена от Европа за резил на целият свят.Дано не се случи, но логиката на нещата без да съм ясновидец предвещават такова бъдеще…мамка му! Излизайте на площада! Това е вашето бъдеще и на вашите деца! Нали не искате да ви определят като мърша?
БРАВО!!!
Три пъти БРАВО!!!
Нищо не бива да се отнеме, нищо не може да се добави!
Това Е, което Е!
Дай, Боже, това ясно послание да стигне до всички БЪЛГАРИ!
Благодаря за надеждата, която струи през мрака, благодаря на автора и на г-н Инджев за предоставената възможност.
Иво просто съм потресен от детайлите около напускането ти, които нау4авам за първи път сега. Възхищавам се на куража ти и затова 4е възпиташ децата си в морал, достойнсво и най-ве4е да не се страхуват в Задунайската губерния. Страхът насаден от комунизма никога не си е отивал.Съдиите се страхуват да осъдят престъпниците защото ще пострадат семействата им или близките им. Комунизма никога не си е отивал. Като гледам как смазаха Иван Костов, който дръзна да им развали рахатлъка, домъкнаха дори “Царя”, 4е готвят и Бойко сега…Аз откровено съм много песимисти4но настроен за цивилизованото бъдеще на България. Много ми липсват Родопите и красотите на България, но комунистите и най-ве4е Гоце лекуват носталгията ми безотказно. Не бих посъветвал никой да се връща в България докато на власт е тая крадлива шайка дребни балкански мафиоти.
Izcluchitelno tochen korekten i loyalen analiz. Pozdravlenia i admiratsii Ivo. Ti si edin ot malkoto Professionalisti v Rodinata ni i az sum chovek koito absolutno podkrepia moralnoto zname za novo prerajdane na Natsiata ni. Gordeia se che Gospod me e suzdal Bulgarin i viarvam v ogromnia genetichen i humanen potentsial na Bulgarina. Kogato vuvedem izvestnite na tsivilizovania sviat mehanizmi za selektirane na nai-sposobnite ot nas da vzemat reshenia za nastoiashteto i budeshteto na Natsiata ni…togava shte osaznaem che ia ima Rodina i che tova sme svichki Bulgari. Promianata shte trugne ot nas samite, ot vutreshnoto ni etichno i moralno povedenia kum nas i sebepodobnia. Nai-trudnata pobeda e pobedata varhu na nas samite…na nashite navitsi, etichni normi i moralno povedenie na nashia vutreshen duhoven mir. Doshlo e vreme da se izgoniat turgashite ot Hrama Bulgarski..doshlo e vremeto na novite Bulgari obrazovani v tsivilizovania sviat s visoki moralni i intelektualni sposobnosti, koito znaiat kak da promeniat Rodinata ni(ti si edin ot nas). Doshlo e vremeto da se amputira gangrenata v obshtestvenia ni organizum prichinena ot vekovnata tirania na Komunoidite. Triabva sus zakon da se otrechem ot Mizantroskite ideologii Komunizum, Fashizum i Natsional-Sitsializum. New “Supreme Law of the Land” i.e. konstitutsionen red i nezabaven zakon za Lustratsiata. Samo taka nai-burzo shte minem prez Katarsisa na iztselenieto. God Bless Bulgaria!!!
p.s. Izviniavam se za transkripta, no ne pritejavam Cyrillic driver!
Една забележка: учителите ни не са “одърпани, сополиви и полуграмотни”, моля, недейте да обиждате българското учителство! Подобни обобщения са съвсем некоректни! Ако сте попаднал някъде на “одърпан, сополив и полуграмотен” учител, това съвсем не означава, че всички са такива. Човекът, дето е написал това, олеква с такива глупави изхвърляния… аз лично другите му твърдения не мога да ги приема даже и да са верни, щом си и позволил унизителната забележка за българските учители, към които имам честта да принадлежа и аз…
БРАВО НА АВТОРА!!!
Пожелавам ако все още някио не са запретнали ръкави, то да го сторим сега, и да поработим здраво по въпроса!
Но първо да изринем боклука и да започнем на чисто!
Предстои ни много работа, но това не ме плаши!
Хайде малко по-критически де! Иначе защо да коментираме? 😉
Демокрацията има смисъл само ако политическата класа бива всекидневно поставяна пред респекта на идеите на обществото за това какво е важно днес и какво не, какво трябва да присъства в дневния ред на държавата и какво не, какво има да се прави в бъдеще и какво не.
Не е вярно. Диктатурата на тълпата няма нищо общо с демокрацията. “Политическа класа” — това сме ние с вас. Ние участваме в политиката. В горните думи проблемът е назован косвено и той е липсата на осъзнаване от българите на това че те са политическата класа. Докато не се научим да инвестираме доверието си в правилни хора и да следим как се оползотворява нашата инвестиция, наистина можем да си протестираме всекидневно. Резултат обаче няма да има.
Да, еврофинансирането трябва да потръгне отново, но за да се случи това първо трябва да се осъзнае нуждата от нов морал и нови ценности, или по-точно казано връщането към един забравен морал и едни забравени ценности. Всичко е заключено в това, управляващите да покажат, че са готови да следват принципи като
да работиш по ясни правила;
да уважаваш другия, дори и да ти е противник;
да виждаш слабия до тебе, да се отзоваваш на молбата му за помощ, а не да го налагаш садистично по гърба;
да мислиш за ситуацията, в която се намира ближния като за ситуация, която може би утре тебе ще сполети.
В България ще се формира такава политическа култура, каквито са гражданите на страната. Аз споделям принципите на г-н Димитров, но точно в това е проблемът. Аз не трябва да “имам избор” да ги споделям или не, обществото ми би трябвало да ме притиска и побутва към тяхното споделяне и прилагане, а ако се противя, да търпя наказание от обществото. Явно все още несподелящите принципите на “забравения морал” са толква, че е въпрос на лично светоусещане дали човек ще приема тези принципи и на вътрешни сили, за да не се отклонява от тях, с риск понякога да навреди на личните си краткосрочни интереси.
Г-н Страшимиров обаче бърка в друго нещо. Изброените от него етически принципи и произтичащата от тях политическа култура няма да възтържествуват в българското общество, ако едно малцинство от споделящи ги хора достатъчно дълго протестира липсата им пред сградата на Парламента. Не можете да насилите представителите на обществото да изповядват принципи, които са чужди на самото него. Ако искате да промените морала на правителството, опитвайте се ежедневно да променяте морала на хората около вас. Това ще е вашият истински “протест” срещу липсата на морал, а не скандирането пред Парламента, въпреки, че и то е повече от нужно в момента. Нека обаче да не забравяме, че в принципните си схващания за устройството и ролята на държавата и на гражданите, за върховенството на закона и по други въпроси, които са споменати, българските граждани съвсем не са ангели небесни и имат много да израстват.
Протестите срещу политическата класа са крайъгълен камък около превръщането ни от случаен сбор хора в общество, което знае в каква държава иска да живее и знае как да го постигне. Съгласен. Но както сам казвате, това не е достатъчно само по себе си.
А г-н Грънчаров, ще намерите достатъчно точно такива “учители” сред колегите си. Има ги и не са малко, обикновено са над средна възраст (вече). Както много представители на поколението си, и тези хора се чувстват освободени от гражданския дълг да имат мнение и да търсят отговори. Това което прави гледката по-грозна е това, че те са учители, поне по професия, и би трябвало да дават точно обратния пример — да бъдат интелигенция и активни граждани.
Без да знам за този бисер,който прави чест и на атора и на Иво Инджев,вземайки под внимание вчерашните напреварвания в стил,кой е по-по-най…..по геостраегическите въпроси,днес току що доворших следното:
1.На правителствения сайт на Барак Обама препратих копие от писмо до Г.Пъранов,в което му заявявам,че -макар и л и ч н о н е д о в о л е н от него-заради България и нейния народ,щеше да е по-подходящо една друга идея в действие,законно осветена от Конституцията,но разбирам и неговата “комсомолска чест” и задушилата го ченгесарската изобретателност …затова, поне да ме приеме,за следното:
Да го информирам за “Безжичната мрежа да известяване на бедствия” на “Спринт Некстел” ,която е в ход на подготовка във връзка с “11 септември…” и урагана “Катрин”….която е още по-геостратегическа от термините,които са му натренсли в историческата лекция достойна за исторически пленум….
2.Г-н Грънчаров,в преносен и по “п о т е н ц и а л н о подходящ” начин за учителите…добре си го е казал човекът…ние знаем,че те не са такива,но колко им струва това достойнство!!!!Аз пък -доста образован човек -съм доведен до портиер ….,но точно за този феномен става дума…
3.То на 20 януари,като един от милиони – вероятно и пръв измежду българите-наред с други съотечественици,ще поздравя чернокожия президент след обилна кореспонденция,която “ченгесарското котило”,се опита да опорочи чрез една продажна медия,и то от страх и завист…че не са били прозорлииви…
Но те са си били винаги такива от 1944 г.насам и тъпи и прости…макар да има и сред тях СОК /случайно останали кадърни/до поредната злокобна интрига….
Ум и кадърност иска от тях народът,а това го е схванал по блестящ начин..и Страшимир Димитров…
Народ, който не подкрепи учителите си, когато те месец и половина стачкуваха за реформа и за достойнство, а не за пари, и който в същото време не се свени да хули и обижда учителите на своята младеж, е народ без нравствени устои, което предопределя жалкото му бъдеще. Българският учител същински герой в ужасната ситуация, в която е поставен. И при това положение да го поучавате с назидателно вдигнат показалец, да го мъмрите, да го хулите, да го клеветите е грозно, господа, нима не го усещате?!
Как пък всички вие станахте такива умници като имате толкова тъпи и жалки учители?! Баси неблагодарността! 🙁
Наложи се да реагирам по-пълно на обидата спрямо учителите, нанесена от автора на горния текст: За нравствения нихилизъм, за духовната деградация на обществото ни Не мога да мълча в такъв случай: подобно високомерие, такава грандомания спрямо учителите ми звучи крайно грозно.
Невероятен дух и енергия има в
написаното, няма как да не го
почуства човек : ))
..за съжаление глупостите на
комунистите наистина могат да се
определят само и единствено като
национално предателство !!
..докато пиша това все още съм
под въздеиствието на написаното
от вас , затова искам да ви
поздравя, чрез думите на друг
истински българин : ))
“Байо Либене, дочувам, че ти и
онази луда глава Ботьова искате да
пуснете миризливият казашки ботуш
в Булгорско! Ако туй е тъй то аз с
мойте кунки ще ви отрежа чепките!”
(Васил Лъвский)
p.s. понякога на моменти
се улавям , че за кратък
миг ми се иска всички ние
да не живеехме във
по-цивилизовани времена..:))
Запитване до министър Миков,
Г-н министър, явно не сте чели закона за МВР след като не арестувате служителите на МВР които протестират. Това е абсолютно забранено.Ако не знаете това значи сте некадърник.
Ако това Ви е ясно, то тогава явно смятате че законите са за гражданите и не важат за МВР. Което доказва че сте престъпник, като всички други престъпници.
Моля Ви, да уточните дали сте некадърник или престъпник?
Крайно съм разочарован от поведението на организаторите на протеста от 14.І.2009 при срещата със стоманения георги пирински (малките букви не са правописна грешка). Предали са се и са предали протеста, а в частност и мен. Какво значи, че протеста не бил за сваляне на правителството, а само за промяна на системата. Та нали правителството е емблемата и главата на змията наречена “система”.
Парламентът и правителството щели да удовлетворят исканията на протестиращите и да решат проблемите… Това са само трикове, за да задържат властта, да продължат да ни ходят по главите и да изпразват джобовете ни.
Млади хора, не се поддавайте на демагогията на комунистите! Явно не знаете колко зловещо цинични са. Когато го разберете ще бъде още по-късно и ще трябва отново да излизате по площадите и отново да ви бият.
Резултатът от това предателство е, че мен, а вероятно и много други ни губите като подкрепа и присъствие на площадите.
Моите искания са:
1. Мигновена оставка на това правителство.
2. Назначаване на експертно служебно правителство до датата на изборите.
3. И по възможност никога повече комунисти или техните внучета и издънки в парламента.
4. Съд за всички отговорни за провала на, така наречения преход, за да може вие, децата и внуците ни да живеете достойно.
Да сте живи и здрави и успех!
Според М.Спасов от НДСВ, решенето на проблемите било на юг а не на север и 600-те милиона,за закриването на блоковете отново ,ако бъдат пуснати, ще е цената в качеството й на своеборазна предизборна кампания…
Тук г-н Първанов наистина е прав,става дума за геостратегически интереси,но в глобалното противоборство,когато САЩ на Обама,котка вече Китай /Вж.Коментара за З.Бжежинки-б.м./,
а К.Райс подсказва на Европа,да си направи някои изводи “от у р о ц и т е …”…големият въпрос за нашите ТИТАНИ стои и по -следния начин: Те,като майстори,а не калфи в геостратегическото-ако щете и в планетарното пространство /щото и до него ще опре!!!след десетилети…(е)-я!!!/-КОЕ ЩЕ ПРЕДПОЧЕТАТ ЗА СВОЯ МАЛЪК НАРОД: м и л и т а р и з а ц и я или м о д е р н и з а ц и я?
Невероятен дух и енергия има в
написаното, няма как да не го
почуства човек : ))
..за съжаление глупостите на
комунистите наистина могат да се
определят само и единствено като
национално предателство !!
..докато пиша това все още съм
под въздеиствието на написаното
от Автора , затова искам да го
поздравя , че сте го постнали
за всички нас, чрез думите на
един друг Българин
“Байо Либене, дочувам, че ти и
онази луда глава Ботьова искате да
пуснете миризливият казашки ботуш
в Булгорско! Ако туй е тъй то аз с
мойте кунки ще ви отрежа чепките!”
(Васил Лъвский)
p.s. понякога на моменти
се улавям , че за кратък
миг ми се иска всички ние
да не живеехме във
по-цивилизовани времена..:))
Г-н Грънчаров, обяснявам си възмущението Ви, но не го споделям. За конкретния проблем с метафората за учителите – авторът е прав, както би бил прав, ако вместо “учители” беше написал “университетски преподаватели”, или “лекари”, или “полицаи”, или “инженери”, или “журналисти”… Разбирате ли, че макар всред всички тези групи все още да има и хора с достойнство, професионалисти, чието поведение да се вписва в понятието “активен гражданин”, това не променя същността на ситуацията. А я е, уви, описаната от автора. Но той (а доколкото разбирам – и доста други сред нас) не е седнал да хленчи, че това ни обрича на безпътица, а напротив – предлага визия за това, което ще трябва ние, гражданите (а не “Народът”, или “Водачът”, или “Политикът”) да случим.
И точно последното мисля, че Ви е подразнило всъщност, защото Вие предлагате нещо друго, доколкото разбирам от Вашия блог. Това, другото – да възложим отново надежди за промяна на политици и политически сили, адекватни към решаването на други исторически задачи в миналото, но не и на настоящите – е, уви, заблуда, която не ни отмества нито на милиметър от решаването на днешните ни задачи. А авторът (и други, ако погледнете линка в горния ми коментар, и особено постинга под номер 75, например) предлага нещо твърде различно, което би могло да е много по-стратегически продуктивно, НЕЗАВИСИМО от конкретните властници. И понеже текстът му си стои тук и всеки може да прочете и да размисли върху написаното, ще цитирам откъси и от други сходни предложения в други сайтове:
“Става дума за съвместно осмисляне и действия на хора, които няма как да са заедно, освен в мрежа – всеки различен със своите интереси и предпочитания, в различни градове и държави дори, но всички обединени от сходна цел – промяна на живота, който живеем, чрез промяна в правенето на политика в България.
Но не с правене на нови партии или припознаване на лидери, водачи, месии, или пък с възлагане надежди на амортизирани или „нови” политици и партии.
А с нещо много просто, но и необичайно сложно едновременно с това – консолидиране на критична съвкупност от ангажирани граждани, които постоянстващо контролират упражняването на властта (а не конкретните управляващи, които и да са те) и иновират политиката чрез постоянстващи дебати, предложения, инициативи, активности, протести, новини, подписки, протести, пак дискусии…”
И още: “МОЖЕМ да бъдем КОНТРОЛИРАЩИ политиците и държавните служители (по-общо от легалния термин).
Които и да получат (чрез избори) управлението на държавата, трябва да знаят, че всяка тяхна стъпка се следи и контролира. Именно липсата на реален контрол поражда всички тези изкривявания.”
(http://feelfriendly.com/blog/?p=269)
Така че, г-н Грънчаров, не се гневете, моля. Уважавам мнението Ви, само че същинска дълготрайна промяна може да стане другояче – авторът на сатията, както и други, мислят върху възможността КАК това да става, произточайки от самите нас, и то да става все по-неотменимо. Това е сериозният въпрос.
В супер-глоблен план ЕС,с решенията си да изгради собствена газопреносна мрежа -евентуално до “работещо”украинско решение- и,ако Тимошенко и Путин не са заложили “торпилиране”- тъй като на този етап заобикаляне на Украйна е и невъзможно и скъпо – а и офертата на Медведев в т.ч. и към Киев,не дава и не подсказва основания за оптимизъм.
По-скоро “Газпром” т.е. Русия,няма да се откаже ог своя политически инструмент за натиск…тъй като с нейните и на Норвегия запаси от 85 млрд,куб.м.-/в експлоатация по един или друг начин/срещу тези на Алжир,Либия/1.5 трилиона/,Египет/1,6 трилиона/,Иран /27 трилиона/ и Азербайджан /2,3 трилиона/-няма да закъснеят изводите на колегите и за “ловните подвизи”,за екскурзията на П.Димитров и за “иранските” прозрения на М.Спасов…
До тук добре,но липсва най-важното!!
Разликата е,че от отказа на Брежнев за “Галата” -да не говорим на “Форд” при Червенков и много други…на съотечествениците ни в “априлски телешки прозрения” или всемирното подмазвачество е изтекло историческото ИМ време…и сега за жалост ТО върви в чумния си етап….!!!
Браво! Сега остава да видим колко дълъг е пътят от речено до сторено. Успех на всички съмишленици!
Добър пост, за съжаление твърде пожелателен.
.
За шепата мислещи хора в у нас, написаното има смисъл. Но огромното мнозинство у нас постепенно се е превърнало в лумпенска сган, деградирала и водена само от келепиреца, далаверата и тъпото преклонение пред силните на деня (ченгета и мутри, естествено).
.
Протестът през 1997 като резултат доведе на власт единственото смислено правителство напоследък. Така тогавашното недоволство, породено от кризата, заедно с един по-силен ангажимент от западните страни доведоха положителен резултат.
.
Протестът от 2009 едва ли има шансове да постигне това. Трите властови партии и двете най-големи “опозиционни” (ГЕРБ и Атака) са част от една конфигурация, зависима, направлявана и подкрепяна от руско-съветските си господари. (ГЕРБ например е “покровителстван” от Валентин Златев).
.
Про-западните, реформисти в лицето на ДСБ и донякъде СДС са маргинализирани до практическото им изчезване. Масс-медиите са тотално зависими, с изключение Дневник може би. Впрочем, забелязвам рязка промяна в тона дори на някои уебсайтове, например http://www.news.bg, които радостно съобщават за прекрасния живот в Цхинвали след разгрома на грузинския агресор.
.
Дори и протестите да доведат до смяна на правителството, на власт ще дойде ново, вероятно доминирано от Бойко Борисов и включващо пак същите стари мутри. Про-съветския курс ще продължи по старому. Руските енергийни и други проекти тържествуват. Западните страни предпочитат да не си развалят отношенията с Русия, и няма да и се бъркат. САЩ са твърде заети със собствените си проблеми, които наистина са огромни. Русия може и да е в криза, но там настроението е ala guerre comme a la guerre. Путин е твърдо решен да използва всеобщата криза за реванш и възвръщане на загубеното. България идва в този списък веднага след Украйна. Може би най-накрая Америка ще го усмири, но не и тази година.
.
Ако бях в България, вероятно щях да се включа в протестите, ей така да покажа, че не съм безразличен. Но не вярвам в някаква положителна промяна.
Г-н Грънчаров, ще ви отговоря, понеже виждам, че никой друг няма намерение:
1. Вие не сте сополив, одърпан и полуграмотен. По мои наблюдения.
2. Има хора обаче, които са.
3. Някои от тях са учители по професия.
Аз за разлика от други, не бих правил генерализиращи изказвания от рода: “учителите са прости” или “учителите са мисионери”. Надявам се разбирате, че този подход няма да Ви доведе доникъде.
Никоя личност или група не може да се издига в култ.
Имал съм много учители, на които трябва да благодаря, и чиято роля мога да сравнявам с тази на родителите си. Но аз ще благодаря на тези личности, а не на някакъв абстрактен образ на “Учителя” въобще. Класовият подход, не Ви “подхожда”. Точно пък на Вас.
Не, г-н Бродилов, не ме раздразнило нищо друго освен несправедливостта спрямо учителското съсловие; приписвате ми чувства и мисли, които са ми чужди; ако имах някакви несъгласия, бъдете сигурен, че сам бих възразил; не съм от тия, които си мълчат…
А който иска незабавна оставка на правителството и предсрочни избори, моля, нека да подкрепи петицията на този адрес: http://bgpetition.com/ostavka_pravitelstvoto/index.html
Сигурно са докладвали на “Октавиан”,
че съм го кръстил така по повод на словестния му спор с Н Пр. и не е чудно,за и з т е к л а т а информация,че вече върви напред по връзката с Гърция!!!
Не разбирам защо трябват толкова много думи, когато всичко се свежда до няколко:
демокрация и върховенство на закона
В България по ред причини, описани на много места, няма нито едното, нито другото въпреки претенциите на управляващите.
Цитат от автора на статията:
“Протестите, започнали на 14 януари най-накрая вкараха в общественото пространство дискусията за това каква е българската идея за съвременно държавно управление. Оставени на спокойствие след абсолютно аналогичните протести от зимата на 1996-97, нашите политици забравиха кое е тяхното основно призвание – да чертаят път в бъдещето, да водят нацията напред, а не да си чешат крастите и да си клатят краката в уреденото за тях, но безпътно за обществото настояще. Това се случи не толкова заради склонността на политиците към заместването на действията с бездействия и на проектите за развитие на държавата с проекти за собствено егоистично благополучие…”
Изключително възмутително ми звучи този Страшимир Димитров с разсъждения от типа на:”нашите политици забравили кое е основното им призвание…” Кои политици? Какво значи “политиците” въобще? Станишев и Кузов, Дончева и Румен Петков, Борисов, Мартин Димитров, Иван Костов или Сакскобурготски? /И той е политик/, Доган, какъв е?
И недвусмислената плюнка срещу Бойко Борисов.
Да помислим – кои в днешна възбудена България най-много нападат и се боят от Бойко Борисов?
Кои се боят от ДСБ и СДС, от неизбежното им обединение, от общата им политика с ГЕРБ.
Кои и какви са тези политици, които се боят? Къде се намират днес в управлението на страната и до какво ни доведоха?
И накрая – кои около нас, в квартала, в града или селото съзнателно или не, плюят ГЕРБ, СДС и ДСБ? Ясно е кои.
Една част от тях са кръвно и далаверски свързани с управляващите, а една друга част е манипулирана ежедневно и ежечасно от медиите – национални в кавички или продажни, собственост и под влияние на съмнителни богаташи.
Разочарован съм от този Страшимир Димитров.
Обижда ме и това, че е отделено толкова място на човек, който ловко и версификаторски смесва личности и идеи.
Защо ни го предлага Иво Инджев?
За да ни провокира. Това сигурно е отговорът.
Г-н Грънчаров, приемете извинения, ако съм попрекалил с интерпретациите какво Ви е засегнало. Да, нека по-добре да се фокусираме върху другото – изпращане в небитието и на това правителство, и на този президент, както и изобщо на СЪЩНОСТТА и ПРИНЦИПА на функциониране и практикуване на ТИПА власт, която тези символизират и въплъщават.
Въпросът е КАК, нали? Да, и с протести, да, и с петиции, но за да бъдат резултатни и дългосрочни действията ни, а не хаотични и разнопосочни, гражданските инициативи трябва да станат консолидирани. А точно това е нелека задача, и решаването й ще напредва в степента, в която активните граждани, свободните медии (вкл. и в интернет) успяваме да станем ясно различим субект при формулирането и правенето на политики в България. Да не забравяме и че ВСЪЩНОСТ ние (въпреки че още трудно го осъзнаваме) имаме много силен, макар и неявен СЪЮЗНИК – Европейската комисия и Барозу.
Do 2-3 meseca tova pravitelstvo pada !
Интересна дискусия. Аз лично разбирам обсъждания материал като призив за протест СРЕЩУ българското “общество”. Защото последното, като такова-общност, го няма и затова БЪЛГАРСКАТА РИБА СЕ ВМИРИСВА ОТ САМОСЕБЕСИ. Никакви глави не са й първично виновни – помислете кои управляващи лъжат : на пазара (с кантара), в такситата, с телефонния тероризъм, с гражданските застраховки, с невършене на каквото и да било смислено, медиите ли (с плащаните им от герговци заплати от реклами), на строежа (30-40% в сивия сектор)… Жалко за децата ни! Всичко е казано, но нищо читаво не е направено. Няма и изгледи тенденцията да се промени, защото ние не може да направим нещо по-различно. А изключенията тук са пренебрежимо малко мунчовци.
Г-н Антонов, благодаря за великодушието да не ме причислите към “сополивите, одърпани и полуграмотни” учители, много съм Ви задължен!
Мама му стара, чувате ли се изобщо какво говорите?! Как не Ви е срам, къде сте видял “сополив, одърпан и полуграмотен” учител бе?! Баси човека! Ако имате зъб на някои учители щото са Ви писали двойки някога, не е този начина да си избиете комплексите.
Учителите са същинския духовен елит на нацията ни. Всичко останало – “интелектуалният елит”, “творческата интелигенция” и пр. у нас са фалшиви, са псевдо, са крайно жалки. Една тъпа парвенющина и грандомания им е останала само у този наш “висш елит”.
Поклон пред скромния всеотдаен труженик на нивата на българското образование, какъвто е многострадалният български учител! А някои тук се излагат да го хулят по най-просташки и хулигански начин!
ЛЪГАХА ТЕ
ЛЪГАХА ТЕ БРАТКО КАЗАНО НА КРАТКО
ЛЪГАХА ТЕ БРАТКО, БРАТКО ДЕМОКРАТКО
ЛЪГАХА НА СМЕНИ СИНИ И ЧЕРВЕНИ
СИНИ И ЧЕРВЕНИ , ЖЪЛТИ И ЗЕЛЕНИ
ЛЪГАХА ТЕ, БРАТКО, ЛЪГАХА ТЕ ЦЕЛИЯ
ТЕБЕ ТЕ ЛЪГАХА – НИ ЖИВИЯ, НИ УМРЕЛИЯ
ЛЪГАХА ТЕ, БРАТКО, ПРАВО ВЪВ ОЧИТЕ
ОТ ЗЕМЯТЯ ДА НЕБЕТО, ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ
ЛЪГАХА ТИ БАЩАТА И МАЙКАТА И ЖЕНАТА
ЛЪГАХА ТИ СЕСТРАТА И БРАТЯТА И ДЕЦА
ТЪЩАТА ТИ ЛЪГАХА – ПАРДОН БРАТКО
ЛАГАХА Я ЗДРАВАТА – АМА СЛАДКО, СЛАДКО..
ЛЪГАХА ТЕ ПРИЯТЕЛИ ПО ПРИЯТЕЛСКИ
ЛЪГАХА ТЕ ПРЕДАТЕЛИ ПО ПРЕДАТЕЛСКИ
ЛЪГАХА ТЕ БРАТКО ЗА ВОЛНОТО ЯТО
ЗА БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ , ЗА БЛИЗКОТО ЛЯТО
ЛЪГАХА ТЕ БРАТКО КАЗАНО НА КРАТКО
ЛЪГАХА ТЕ БРАТКО, БРАТКО ДЕМОКРАТКО
ЛЪГАХА ТЕ, БРАТКО,ЛЪГАХА НА СМЕНИ
СИНИ И ЧЕРВЕНИ , ЖЪЛТИ И ЗЕЛЕНИ
ЛЪГАХА ТЕ, ЛЪГАХА ТЕ ПРАВО ВЪВ ОЧИТЕ
ОТ ЗЕМЯТЯ ДА НЕБЕТО, ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ
ЛЪГАХА ТЕ ОТПРЕД, ОТЗАД И НА СМЕНИ
СИНИ И ЧЕРВЕНИ , ЖЪЛТИ И ЗЕЛЕНИ
ЛЪГАХА ТЕ, ЛЪГАХА ТЕ МАМКА МУ СТАРА
ЛЪГАХА ТЕ ЯКО ДАЖЕ ПРЕД ОЛТАРА
ЛЪГАХА ТЕ БРАТКО АМА ВЕЧЕ ТИ Е РЕД
В ТAЯ КАЦА ДА БРЪКНЕШ С КАЛ И СЪС МЕД
ВРЕМЕ ТИ Е БРАТКО ДА ХВАЩАШ МЕТЛАТА
ЦАРЯ ЗА БРАДАТА, БИКА ЗА РОГАТА
КЛЕЛИ СМЕ СЕ ВСИЧКИ В ТАЯ РЕПУБЛИКА
ДА СЕ БОРИМ МЪЖКИ, А НЕ ДА СМЕ ПУБЛИКА
КЛЕЛИ СМЕ СЕ ДО КРАЙ ЗЕМЯТА ДА БРАНИМ
ЛЮТИ ДУШМАНИ С ХЛЯБ ДА НЕ ХРАНИМ
БЪЛГАРИЯ СТЕНЕ – ДА СЕ НЕ БАВИМ
ДА СЕ НЕ ГЪНЕМ, ДА НЕ СЕ ЛИГАВИМ
ДА СЕ НЕ ГЪНЕМ, ДА НЕ СЕ ЛИГАВИМ
ЛЮТИ ДУШМАНИ С ХЛЯБ ДА НЕ ХРАНИМ
АКО ИМА ГОСПОД ,ТОЙ ЩЕ НИ ПРОСТИ
КЛЕЛИ СМЕ СЕ, ТУЙ Е ТО, НЯМА КАК, СЕ ЛА ВИ
ЛЪГАХА ТЕ БРАТКО КАЗАНО НА КРАТКО
ЛЪГАХА ТЕ БРАТКО, БРАТКО ДЕМОКРАТКО
ЛЪГАХА НА СМЕНИ СИНИ И ЧЕРВЕНИ
СИНИ И ЧЕРВЕНИ , ЖЪЛТИ И ЗЕЛЕНИ
ЛЪГАХА ТЕ, ЛЪГАХА ТЕ ПРАВО ВЪВ ОЧИТЕ
ОТ ЗЕМЯТЯ ДА НЕБЕТО, ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ
ЛЪГАХА ТЕ ОТПРЕД, ОТЗАД И НА СМЕНИ
СИНИ И ЧЕРВЕНИ , ЖЪЛТИ И ЗЕЛЕНИ
ВРЕМЕ ТИ Е БРАТКО ДА ПАЛНЕШ ФИТИЛА
ДА ОТПРИЩИШ ТАЯ ВСЕНАРОДНА СИЛА
ВРЕМЕ ТИ Е , ВРЕМЕ ТИ Е ДА ВДИГНЕШ ГЛАВАТА
АКО ТИ Е СКЪПА ОЩЕ СВОБОДАТА
И ТОГАВА БАЛКАНЪТ, ЩОМ БУРЯ ЗАХВАЩА,
ЩЕ СПОМНЯ И НАС, ЩЕ ШУМИ, ЩЕ ПРЕПРАЩА
СЛАВАТА НИ ДИВНА КАТО НЯКОЙ ЕК
ОТ УРВА НА УРВА, ОТ ЧОВЕК НА ЧОВЕК
Г-н Грънчаров, явно от поста ми сте прочели само първото изречение, понеже ми благодарите за него. Нищо друго от това което пишете, няма връзка с това, което съм писал аз. При това положение не виждам защо да продължавам. Само ще ви припомня един факт: Учителските протести ги провалиха на първо място селски даскалици-кокошки, които не спазваха уговорката за стачните действия и караха учебни занятия защото парите им ги спираха от заплатите.
Защото на тези даскалици-кокошки просто не им стискаше. Предадоха колегите си. Защото са толкова ограничени и елементарни, че като им дадоха парите за дрехи и решиха, че целите на стачката им са постигнати. Ей затова се провали стачката. Защото има достойни хора, има и дребни душици сред учителите. Има и хора, които позорят цялото съсловие с думи и действия (да не припомяме случаи с учители-пияници, учители които си падат по младо и др.). Има учители и учители.
Но защо ли се занимавам. С учител на глава не се излиза. Имам достатъчно такива в семейството си, за да съм наясно.
Антонов, ясно, имаш семейни проблеми с “даскалиците”, по тази причина мразиш цялото учителско съсловие, което по тази причина се чудиш как по-силно да обидиш; сега изобрети дори израза “даскалици-кокошки”! Не съм очаквал чак до такова ниво да паднеш в омразата си спрямо по-интелигентните. Тия, дето мразят учителите си, явно ненавиждат и добрия тон, и доброто възпитание…
За твое сведение учителската стачка беше провалена заради предателството на синдикалните лидери, именно таварищите Тренчев и Желязко, които просто бяха купени от правителството за да забият ножа в гърба на учителството.
Сдържай си малко нервите когато пишеш по форуми и блогове, щото е некултурно, пък и е крайно тъпо човек да се излага така. Ако името ти е фалшиво не значи че можеш да пишеш каквото ти скимне…
Iskam da kaja po povod na razrazilata se diskusija za uchitelite, che njama mjasto za trevoga, zastoto profesijata uchitel vinagi e bila i ste bade edna ot nai-uvajavanite sred povecheto bulgari, a mnozinstvoto ot uchitelite darjat edno dobro nivo, nezavisimo ot trudnostite pred koito sa izpraveni. Prosto avtorat na statijata e izpolzval mnogo silna metafora, no spored men ne za da obidi ucitelite, a za da pokaje kak darjavata gi e obrekla na mizerija i po nikakav nachin ne podpomaga tjahnoto razvitie. A horata sa taka kritichno nastroeni kam tjah, zastoto uchitelite imat vajnata rolja da vazpitavat mladoto pokolenie i edinichni sluchai na neprofesionalizam se nabivat v ochi. Pak kazvam obache, che az lichno se vazhistavam kak mnogo uchiteli naistina stavat takiva po prizvanie i to v tezi tejki vremena.
Problemat e, che segashnoto upravlenie i pet pari ne dava za inteligentsiajata, ami naprotiv, pravi se vsichko vazmojno tja da bade podtisnata i razedinena, za da se otslabjat saprotivitelnite sili na naroda.
Изцяло приемам и се солидаризирам с Вашето разбиране, г-жо Teodora Burnand, благодаря Ви за репликата!
Силно желая да се запозная с господин Страшимир Димитров. За мой срам за пръв път научавам неговото име, но той изказва мислите ми по изклочително ясен начин. Можете ли да ми кажете ещо повече за него? Благодаря предварително.
Поздравления за това, че публикувате и чужди статии в личния си блог.
Хм, и аз като Грънчаров запецнах на следния текст:
Тъй като тая тема е много болна за мен, въпреки че не съм от учителското войнство, наистина се чудя какво е имал предвид авторът. Познавам например доста учители, които са културни и образовани, но са зле платени, а познавам и доста хора, които са сополиви и полуграмотни, но са добре платени, въпреки че не са учители.
Освен това сегашните протести напомнят на протестите през 97-ма единствено по времето, през което се провеждат. Януари. Оттам нататък нямат нищо общо. Онези протести бяха на хора, които не се страхуваха да заявят, че имат политически искания. Целта беше да се отлъчи червената върхушка от управлението, така че страната да дръпне напред и в крайна сметка точно това и се случи.
Днешните протестиращи обаче, поне дотук, всеячески се стремят да натъртят, че нямали политически искания. Че защо тогава скандират пред парламента, а не например в Южния парк?! Протестите имат неясни цели – например да измете всички политици от парламента. Чудесно, и аз го искам. Но какво правим после? Днешните протестиращи не желаят да се идентифицират с никоя партия, но желаят да бутнат властта. Ами мен ме е страх от хора, които първо правят нещо, а чак после (може би) обмислят последствията. Протестите са неорганизирани, хаотични, без ясни искания, без ясни идеи. (Не)политически протест срещу властта, най-общо казано. Е как да стане?
Съжалявам, че се включвам с втори коментар. Без да искам натиснах не каквото трябваше и сега се проявявам като спам-бот.
Искам просто да уточня нещо. Как така протест срещу политическата класа?! Протест срещу партизанщината в политиката е едно. Протест срещу цялата политическа класа като такава – хайде де! Додеяло ми е от тая наша митология – всички сме адски готини, кадърни и свестни, обаче, видиш ли, политиците ни са гадни, долни и презрени типове. Тоя келеш, дето е паркирал така, че буквалное запушил входната врата на блока ми, не е политик, а най-обикновен търговец на чорапи. Съседът ми, който преди време се беше закачил за моя електромер, е почтен IT-специалист с доходи поне три пъти по-високи от моите. Ама що аз да не му плащам тока?! Лелята, дето оня ден си метна боклуците през терасата не я знам каква е, но вероятността да носи депутатска карта в джоба си е повече от минимална.
Да протестираме срещу политиците и политическата класа изобщо означава в прав текст да протестираме срещу самите себе си. Но виж, протести срещу беззаконието, срещу липсата на контрол, срещу липсата на ефективни присъди, срещу наглото поведение на отрепките, които по стечение на обстоятелствата управляват държавата – това вече е съвсем друго нещо.
И ако по стечение на обстоятелствата тези протести успеят да съборят правителството, какво ще правим? Както аз виждам нещата, голям брой хора пак няма да гласуват, защото всички партии са едни и същи, разбирай от лоши по-лоши, нищо, че тези същите хора са от свестни по-свестни и от законопослушни по-законопослушни. Е не, и така не става… Няма ли ясни искания, няма ли ясна идея – няма да има и резултати. Това е положението. Ако човек не знае какво иска, може да постигне точно това, към което се е стремил единствено по чиста случайност. А нищо чудно и да не разбере, че е успял, просто защото изначално не е знаел точно какво иска.
Чудесни и изцяло верни мисли излага Марфа, възхитен съм! Поздрави!