Относително нещо е „сензацията”- преживели сме доста. Като падането на Берлинската стена, на Тодор Живков и на други, на които така им се пада. Но се натъквам на нова сензация: официален представител на ЕС отива в самия пъкъл и посочва кой е дяволът там!
Така ми прозвуча съобщението, че европейският комисар за развитието и хуманитарната помощ Луи Мишел е имал дързостта да посочи господарите на положението в ивицата Газа от движението „Хамас” като виновници за трагедията там. При това г-н Мишел е направил изказването си не къде е , не в някой луксозен хотел в спокойно местенце далеч от разрухата, а в Джебалия, в самата Газа.
Миналата седмица италианският „Кориере дела сера” публикува свидетелски разкази на палестинци от Газа за това, че там върлува страх от репресии от страна на господарите от „Хамас” и че е имало палестински граждани в огромното гето, които са се осмелявали дори да се противопоставят на радикалните ислямисти в тактиката им да предизвикват върху себе си ( и върху мирните хора, използвани като жив щит) огъня на израелците. Нещо повече, палестинци от Газа са споделили пред чужди журналисти, че са се надявали Израел да смаже кървавата диктатура на „Хамас”.
В интерес на справедливостта българската журналистка Елена Йончева, посетила района след края на бойните действия, съобщи за подобни ( изненадващи и за нея, явно) настроения на част от палестинците в анклава.
Като част от тази доста необичайна картина, в която светът от десетилетия е разделен на „всички срещу комбината между Израел и САЩ” от една страна и „останалите”, дойде съобщението на Би Би Си. Новинарската корпорация отказа да подкрепи неутрално звучаща на пръв поглед кампания, но ангажирана с пристрастие към една от двете „воюващи” каузи в този конфликт, която зове за подкрепа на пострадалите в Газа.
Би Би Си, за разлика от много други западни медии, включително във Великобритания, отсъди, че не желае да става проводник на гледната точка на една от двете противоборстващи страни ( т.е. не иска да подпомага „Хамас”).
И още нещо: в Иран е обявена награда от 1 милион долара за главата на египетския президент Хосни Мубарак. Това е истината.
Чрез провокациите от територията на Газа, с кръвта на палестинците, спонсорите на ислямския радикализъм се опитаха да дестабилизират регионално ситуацията. Надяваха се да стимулират противниците на египетската власт да скочат срещу нея ( Египет има богата история на метежи срещу централната власт) .
„Хамас” е генетично продължение на най-старата мюсюлманска фундаменталистка организация „Мюсюлмански братя” , забранена и преследвана в Египет, но с дълбоки корени в страната на пирамидите. „Хамас”, въпреки смъртната хилядолетна ( че и повече) вражда между сунити и шиити, е спонсорирана от иранските претенденти за лидерство в света на исляма, макар „братята” ( и техните „внуци” от „Хамас”) да са сунити, а техеранските спонсори да са им конкуренти от шиитския клон на религията.
Посещението и изявлението на Луи Мишел, доста необичайно спрямо дългогодишната традиция на еднозначно осъждане на Израел от страна на европейския Запад ( за Изтока от времето на „студената война, да не говорим) , вещае разместване на пясъците в Близкоизточния конфликт. Предстои да видим как това земетресение ще се отрази на фундамента в международните отношения, стъпил здраво върху универсалната досега парадигма, според която лошият Израел репресира невинните палестинци.
Ценното в този блестящ и най-кратък анализ -т.е. икономичен-.. на “Близкоизточната криза”,се допълва с един “интересен” нюанс /на случващото се там и в глобалния обзор/ по отношение на световните събития,в т.ч. и в американския Сенат:
1. Назначаването на Тимъти Гейтнър,титан и от Федералния резерв на САЩ и от МВФ ,за американки финансов министър/Пита се,тази администрация на внука на бивш роб на “нашите” ли е или на “техните”-т.е. партийните /ни !!/противници?Ужас!!/
2. Съобщения на “Гардиан” кои са виновниците за световната криза,без да “жали никого” и сред “своите” и сред чуждите…/Истинско предизвикателство!!!/:Алън Грийнспън,Клинтън,клана Буш,ведно с финансови гиганти…истински легенди на “Wall Street”!!!
3. Съобщения на американската администрация,че президентът Обама,”…ще води пряк диалог с Иран”,които -вервайте им- на свой ред “изненадващо” заявили гоговността си за преразглеждане на отношенията с янките,в т.ч. и за откриване на тяхно представтелство в Техеран!!!(Колко ли са изненадани и в САЩ!!)
4.Разбира се, според Сюзан /не Кондолиза???/ Райс, новия американски посланик в ООН, б и л о необходимо изпълнение и н а р е з о л ю ц и я т а на Съвета за сигурност…/No problem..step by step,and take it easy!/
5.Нищо чудно че Дмитрий Медведев,се бил разбрал със своя колега след инаугурацията му..” за двустранна среща в близко време”…тъй като и според посланик Байърли в Москва “САЩ нямали интерес от слаба Русия”./Once again,no problem…if no after the Japaneese “Sake” in each moment woul,d be offered “in situ” real Russian Tea for “p u r i f i c a t i o n o f t h e s p i r i t”….no matter, when and where!!!/
Regards
В 08.22 ч. “цвъкна”възможността -до часове- от евентуална,изгряваща,но “ексклузивна” новина за евентуалното
напускане от НДСВ, на коалицията.!!
за,да се превърне в “изгряващо слънце” през мъглата !
Благодаря за анализа. Снощи видях “сензацията” в новинарските емисии и бях леко озадачен. Нямам солидни исторически познания и добър бекграунд за процесите и политическите игри в близкия изток, но нещата поне за мен се поизбистриха, след като прочетох написаното от вас.
Пишете,пишете,г-н Инджев.Трябва да се
знае истината за тези главорези от Хамас.
Налице са очевидни злоупотреби от страна на Изреал с оправданието, че Хамас оперира от населени места, когато пролича безогледния характер на неговата агресия. Едва ли от щаб-квартирата на ООН и журналистическите кореспонденти са предоставяли терен за ракетните установки на Хамас. Ами болницата?
Съжалявам, но не съществуват никакви морални или рационални аргументи, които подкрепят претенциите на израелската върхушка да бъде смятана за “по-цивилизована” от палестинската, включително Хамас. Ако ракетния обстрен на палестинците представлява “тероризъм”, действията на Израел са си направи свинщина. Тотално се освиниха. И както винаги, изобщо не им пука. Мотото “ще правим каквото си искаме” продължава да бъде на дневен ред.
А отговорността на Израел е по-голяма, защото нали уж той е “държавата”. Неговите военни операции и дипломатически инициативи винаги са имали по-голям потенциал да въздействат върху положението в региона. Видяха се резултатите.
SkyNews също отказаха да подкрепят кампанията. Натискът във Великобритания е сериозен – няколко епископа и около 50 народни представители се обявиха срещу ББС и Скай, но поне до вчера вечерта позициите и на двете телевизии бяха категорични. Първоначално репортажите на ББС се занимаваха основно с използването на снаряди с бял фосфор в градски райони (което е военно престъпление) от страна на израелците, но в последните няколко дни се набляга на неща в духа на “Кориере…”. Както и на обикалящите активисти на “Хамас” раздаващи помощ във вид на няколко долара на хората с разрушени къщи.
Мисля, че хората ще разберат проблема и рано или късно “Хамас” ще получи заслуженото наказание
Уважаеми г-н Драгостинов. Ще си позволя да ви обърна внимание на следните факти. Израелската армия е практически най добре тренираната в света, по простата причина че непрекъснато се бие. Раполага с модерни танкове, самолети, ракети и , почти със сигурност с тактическо ядрено оръжие. Израелските войници са добре въоръжени, добре бронирани и добре координирани.
Хамас разполагат с автомати, картечници и установки за изстрелване на неуправлеми ракети тип катюша (при това от старите, които имат точност от порядъка на километри).
Резултатът от това е бойни действия при които жертвите на противника (Хамас) надвишават жертвите на Израел с десетки пъти.
Хамас знаят това. Изпитват го всеки ден на свой гръб. Те не могат да спечелят тази война с оръжие (а те прекратиха примирието). Затова се опитват да обвинят Израел във военни престъпления, като за целта използват за укрития и огневи точки линейки, болници, жилища и в частност базата на ООН. Това показа репортажа на “Кориере дела Сера” , както и ББС и Скай. Това Е военно престъпление http://en.wikipedia.org/wiki/War_crime#International_Criminal_Court
И тези хора трябва да бъдат съдени за това от международен трибунал.
Както и Израелците трябва да бъдат съдени ако са извършили военно престъпление (за което има свидетелства)
Израел независимо, че имат най-добре въоръжената армия, трябва да се научат да правят компромиси. Палестинците трябва да разберат, че с въоръжена борба нищо няма да постигнат, Трудно се водят преговори при това положение, А са обречени да живеят заедно.
Уважаеми Сметач, следните факти на които сте ми обърнал внимание, отдавна са известни.
Но ми е добре известно редом с тях, че говорителите на официозен Израел използват информация като получената от Кориере дела Сера единствено за да си оправдават безогледния характер на бомбардировките. Като същевременно злоупотребяват с нея, т.е. безогледно третират дори нея, информацията. Надявам се че ме разбирате, все пак информационната война не е мит и тук всички сме наясно какво представлява.
Военни престъпления извършвани от Израел без съмнение е имало. Нека си говорим истината направо, тук сме се събрали (нядявам се) съвестни обикновени граждани, а не политици по допломатически преговори. Действията на Израел могат да се определят като чиста свинщина и обективаната реалност потвърждава именно това твърдение, вместо противното. Какви терористи в ООН? Какъв Хамас върху покрива на главната журналистическа квартира? Какви пет лева?
Въпросната статия на испанския вестник също я знам от преди, Сметач. Вече няколко явни произраелски симпатизанта я развяха високо като знаме преди теб. Ще коментираш ли със същото старание наличните безброй извадки от медиите, включително от споменатата BBC, които дават информация за израелски бомбардировки по обекти на които е НЯМАЛО Хамас. Както и за екзекуции на цивилни и други, военни рестъпления.
Снощи случайно минах покрай телевизор
и се загледах в новината за посещението на франсето,поднесена от Btv.Наблегнаха върху изказването му,че Израел трябвало да пропусне хуманитарната помощ.А веднага след това прочетох на няколко места,че е обявил Хамас за виновник за случващото се.А телевизионерите от “първатата национална частна” ала-бала деликатно спестиха тази подробност.Не случайно не ги и поглеждам,особено откакто постъпиха тъй недостойно с г-н Инджев.
А това за Мубарак си е направо да се смееш на глас.А после евреите им били виновни.
Уважаеми дами и господа, Уважаеми г-н Инджев
Снощи съвсем случайно попаднах на вашия блог и останах приятно изненадан не само от темите които дискутирате, но и от аудиторията ви. Та по темата “И ЕС обстрелва Хамас” бих искал да споделя и моето мнение.
Преди извстно време имах възможността да присъствам на един дискусионен форум, организиран с цел да се насърчи диалога между Израел и Палестина от страна на Европейския Съюз. В ролята на основен гост беше г-н Ilan Mor, който е заместник на посланникът на Израел в Берлин. От палестинска страна за съжаление нямаше официален представител, но за сметка на това присъстваха много палестински лекари, журналисти и интелектуалци.
Принципно беше планирано нещо съвсем друго, от това което се получи. Преди няколко седмици, когато г-н Mor прие поканата за участие, неговото желание беше да говори за Израел преди изборите. Въпреки, че това е една много интересна и актуална тема за хора като мен и вас, войната в Ивицата Газа засенчи всички разговори. Една негова доста често повтаряна фраза, която се и превърна в звучно заглавие в пресата беше “По дяволите, нека да живеем заедно!”.
Незнам как, но г-н Mor успя да проведе една доста успешна пропаганда в защита на Израел пред “Европа”, която от своя страна е само една малка част от цяла серия подобни стратегически, самоуверени и добре аргументирани речи с невероятен ефект.
“Хамас са тези, които насила ни накараха да воюваме. Да не си мислите, че ние с удоволствие правим това в Ивицата Газа!”, каза Ilan Mor пред нас и го бетонираше все по-често и по-силно през цялото време. За мен беше много интересно неговото определение на картините на убитите деца като”неприятни”, което пък от своя страна предизвика подхилвания и коментари сред участниците. Особенно сред палестинците, които стояха в публиката и носеха черно-белите шалове около вратовете си, които вече покойният им президент Ясер Арафат направи известни в целия свят.
“Вярвайте ни, ние се опитваме да поддържаме минимален брой на жертвите сред цивилното население!”, твърдеше г-н Mor. Но в контраст с това, според него израелските нападения над Хамас са единственият правилен изход от ситуацията, така че, трябва да продължат до тогава, докато е необходимо. Тук той много убедително и добре аргументирано изрази своята теза, че Хамас иска да унищожи Израел и от опита който израелтяните са натрупали след Холокоста, знаят че трябва да се защитават. “Това трябва да го разбирате в Германия, нали?”, попита той накрая реторично.
Интересно е, че въпреки своите ясни про-израелски позиции, че нито един палестинец няма да се върне в Израел, той не позволи положението да ескалира в дебатите с пресъствашите палестинци. Според мен обаче той точно едно такова ескалиране очакваше, като се съди по масивното полицейско и security присъствие в сградата на дискусията. От самото начало г-н Mor искаше ясно да се разбере каква е неговата представа за бъдещето в Близкия Изток.
“Ние израелците и палестинците сме осъдени да живеем заедно!”, казваше той и допълваше “Всички решения и пътищата към тях водят единствено и само към съществуването на две страни, Израел и Палестина! Защото нито Израел, нито Палестина ще се откажат от съществуването си и нито израелците, нито палестинците ще напуснат територията на която се намират държавите им и ще тръгнат с керваните по света, да тарсят къде ще могат да си направят държава! Може би, някои ден ще бъде дори така, както е в Европа – отворени граници и мирно и щастливо съжителство. Ние сме една фамилия, ние сме братовчеди! Но реализацията на този единствен изход от кризата, а именно съществуването на Израел и Палестина като две суверенни държави, не може да се осъществи докато Хамас съществува. Хамас искат да ни унищожат и ние не можем да преговаряме с тях.”
Учудващо беше и колко често г-н Mor споменаваше покойният палестински президент Ясер Арафат, и то с чист позитивизъм. Разказваше разпалено как Арафат е признал правото на съществуване на Израел по време на Мирният Процес в Осло през 1993 и как с него Израел е можел да “говори”, но нито веднъж не спомена как правителството на Ариел Шарон, който между другото е от 2006 в кома, държеше Арафат блокиран в седалището си в Рамала. Дали това е забравена тема? Дали Израел с тъга копнее за отминалите дни, когато Арафат беше на власт? Защото въпреки масивната, и то с право критика, той беше харизматичният палестински водач, който е в състояние да печели за себе си хората в западна Йордания и Ивицата Газа, и така да ограничава влиянието на радикалистите от Хамас.
От гледна точка на Ilan Mas президента Махмуд Аббас, чийто мандат изтече в началото на Януари, е един носител на надежда в омиротворителният процес. Когато говореше за него, имах чувството, че говори като за приятел. Според него с Аббас и неговото правителство може да се обсъждат всички важни теми засягащи региона – дали за бъдещият статус на Йерусалим или за правилното разпределение на водата между Израел и палестина. Но на въпроса какво е направил Аббас конкретно за омиротворителният процес, той отговори “В момента се борим срещу техните врагове!” Дали това обаче засилва позициите на Аббас, остава под въпрос. Много палестинци вярват, дори тези в Йордания, че израелския президент е въвлякал умишлено страната си във войната, и така я е превърнал в жертва на собствените си интереси и амбиции за лични девиденти от конфликта в Газа.
С това резюме от форум-дискусията във Фрейбург искам да покажа колко е многолицев проблема и колко деликатно трябва да се търси решение на кризата. Може би, ако присъстваше и представител на властта от Палестина, щеше да е още по-ясна ситуацията. Това, че ние живеем в друг свят и сме в състояние само като наблюдатели да анализираме тези процеси и феномени е също ясно. Но като част от една добре смазана и работеща система, която без съмнение е световен актьор с който всички трябва да се съобразяват, а именно ЕС… то ние не можем да си позволим да останем безучастни. Дали след време пак няма да измират невинни хора в Газа, това може би е най-трудния въпрос по тематиката. Едно е ясно обаче, решението на конфликта не е и няма как да бъде военно, защото единственият изход е политическият диалог. Един добър пример за това колко труден може да бъде този диалог ще дам с още един цитат от речта на г-н Mor:
“Ако Израел се обезоръжи, тогава ще бъде унищожен. Но ако Палестина т.е Хамас се обезоръжи, тогава няма да има война.”
Това изказване със сигурност може да бъде от палестинците лесно перифразирано, и то единствено и само със смяна на местата на двете държави в изреченията.
Та това, че ЕС “обстрелва Хамас е една дългоочаквана реакция на международната сцена. Това обаче, че Луи Мишел толкова твърдо и открито на “тяхна” територия се обяви срещу радикалните Хамас, може би е резултат на една много добре подготвена и професионално изпълнена дипломация на най-високо ниво от страна на Израел.
Поздрави,
Иван Янакиев
Така е, г-н Янакиев, проблемът е наистина изключително заплетен и многопластов.
Кой можеше да предвиди някога, само преди ( да речем) двайсетина години, че “най-произраелският американски президент”, както титуловаха Джордж Буш, ще пледира ясно и без заобикалки за независима палестинска държава?
Този факт е само една брънка, макар и много съществена, от веригата събития и промени в света, който се развива по парадоксален начин: едновременно се случват невероятни неща ( като мир между Израел и ООП ), но всъщност се оказва, че т.н. близкоизточен конфликт като че ли не е мръднал от изходната точка на зловещата омраза и взаимно изтребление.
Ето защо си позволявам да акцентирам върху обстоятелството, че противно на широко разпространеното мнение за “световен заговор”,” велики сили” и т.н. основна роля в подклаждането на огъня играят всъщност регионални фактори-като иранският и сирийският, например. Те имат пряк интерес ( Сирия търси реванш за загубени територии) да прокарват доктрината си на разпалване на пожара – с кръвта на палестинците, за които всъщност не им пука ( нали знаете, че в арабските междуособици са избити много повече, несравнимо повече араби, отколкото от Израел във всички войни). Имат ресурса да го направят и много трудно могат да бъдат спрени, като се вижда. Всеизвестно е, че да се руши ( например мира) е далеч по-лесно, отколкото да се гради.
Въобще Израел е нужен като универсално зло в очите на арабските народи, които режимите държат в подчинение и чиято енергия канализират срещу външния враг, за да не избие срещу самите авторитарни олигархии.
Ако трябва по най-кратък начин да окачествя тактиката на “Хамас”, която произтича от въпросната стратегия на поддържане на напрежението, то тя е еквивалент на самоубийствните атентати на “Ал Кайда”, но с тази разлика, че като невинни жертви са калкулирани не чуждите, а собствените семейства на (само?)убийците-жени и деца, употребявани като (не)човешки щит, върху който после изнасят телата на убитите пред света.
Уважаеми г-н Драгостинов,
Не съм на страна на израелците. Това, което не разбирам е дивата, религиозна омраза на Хамас. По никой начин извършването на военни престъпления не може да бъде оправдано с такава омраза. Те обстрелват Израел. Не военни или бази или нещо такова. Те просто пускат ракети по Израел, без да се целят. Просто защото точността е много малка.
Ако гледате филмчета за Втората световна война ще видите как се използват тези ракети – 200 или повече катюши дават залпови огън в рамките на 10 секунди, пускайки всичките си 20 ракети. За много малко време се покрива голяма площ с голяма интензивност на обстрела. Пускането на ракетите една по една няма смисъл, по простата причина че никой не знае какво и къде ще бъде уцелено. (По късните ракетни системи от този тип действат на същия принцип и със същата тактика, само дето ракетите на установка са повечко)
Използването на живи щитове е военно престъпление и е практика на Хамас, както можете да видите от репортажите а и ако вярвате на г-н Инджев. На мен лично не ми е ясно как жертването на жените и децата на Палестина помага на Палестина.
Има достатъчно основания да бъдат повдигнати обвинения срещу Израел и това трябва да бъде направено. Идеалния вариант би бил разследване на двете страни от ООН и съд.
Искам да обърна внимание на един пример от прилагането на т.н. закони на войната. Винаги съм смятал че те са вид разумно споразумение (доколкото има разум във войната) между две страни, в духа на това, че е по добре да бъдат спазвани, отколкото да не бъдат. Примерно, ако дадена палатка има голям червен кръст отгоре тя не трябва да бъде обстрелвана, защото се смята че е болница. Да предположим обаче, че едната страна се изтарикати и вземе че сложи зенитно оръдие или ракетна установка в палатка с червен кръст. После самолет (или танк, или войник) на противника минава, не обстрелва платката, и бива разстрелян в гръб. Е понеже страната на разстреляния не е тъпа, започва да стреля по платките с кръстове. Кой е виновен, когато бъде уцелена болница?
Хамас иска да унищожи Израел, но не може. Изрел може да унищожи Палестина, но поне според мен, не иска (досега да са го направили). Затова не мисля че израелците са абсолютните лоши.
Отново казвам – и двете страни трябва да бъдат разследвани от трибунала в Хага и да понесат отговорност за стореното. Как ще стане това – не знам.
Това което според мен е неприемливо, Сметач, е тенденциозното наблягане само на едни примери от конфликта в сравнение с други. Това е масово явление и при двата “лагера”. Неприятно ме изненадаха и позициите на г-н Инджев, които не правят изключение от примера. Разбира се, всеки има право на собствено мнение – и той, но и аз. Както е казано, няма безгрешни хора.
С уважение.
Уважаеми г-н Драгостинов, пестейки времето на читателите, някои от които са прекарали голяма част от живота си (и аз не правя кой знае какво изключение) в едностранния сос на също така едностраннната пропаганда, се опитах скромно да обърна внимание върху някои не много и не особено широко известни страни на спора в и за Близкия изток. Той търпи еволюция. И тя не е в полза на “Хизбулах”. Иначе всички ние можем да продължим да се кълнем в името на мира, срещу войната и т.н. , но от изразената антипатия към убийствата на жени и деца ( която всяко нормално човешко същество изпитва) няма голяма полза в нашия кратък разговор, който, поне в мое лице, не претендира за изчерпателност.
Също така с уважение.
Мисля че съм ви разбрал правилно, г-н Инджев. По принцип аз от самото начало съм против всякакви изкуствени оправдания както в полза Израел, така и в полза на заобикалящите го араби. И последните са вършили (и вършат) престъпления, това е ясно. Но въпреки това положението с Изреал има някои характерни за него особеносто. Вече споменах факта, че той е държавата и има потенциал, (включително невоенен) който може да използва. Според мен е уместно да обърнем внимание на въпроса използван ли е той за премахване на статутквото. Не съм сигурен в това. Едва ли има и друг, който е.
Но моите скромни наблюдения ми подсказват, че израелската страна показва не просто неспособност, а направо нежелание за излизане от кризисното положение и преобразуване на израело-палестинските отношения в междудържавно ниво. Един от потребителите ми беше дал като опровержение примера с последните преговори в Кемп Дейвид и как палестинската страна ги била провалила. Но вместо проектодоговора ми даде линк към… Википедията. Разбира се, смешно е да си въобразявам, че някой ще ми го даде, но и докато нещата не се знаят в пълен обем, категоричните заключения са неприемливи.
С уважение и от мен.