// Колт към (без)личността

В БЕСЕДКАТА

Колт към (без)личността

Идат избори, иде пролет и Доган цъфна. Вярно, цъфти си в сараите, далеч от нашите недостойни за него сетива, но си има начини да узнаем вълнуващата новина. Начинът е „Труд”. Там обикновено е мястото, където Доган пуска съобщенията си – последният път ни уведоми, че убитият на 17 октомври 2008-ма Ахмед Емин му е бил мъжка секретарка, както и че би си купил летяща чиния, ако се продаваше такава.

Не по – малко съдбоносна информация потече и сега от същия източник. Есенцията в нея е следното послание: Той пак е тук. И смята да остане. Като проява на чутовна скромност от страна на Доган ни се обявява намерението му да са кандидатира за депутат отново, но за … последен път.

Представяте ли си?! Ще се кандидатира за последно и така ще закръгли „само” четвърт век работа за народното благо на върха на хранителната верига в света на политическите хищници ( а нищо не пречи и след „последното” , съвсем за най – последно да го изберат отново).

В „Гинес” могат спокойно да го увековечат, като единственият ( свръх)човек в света, когото назначават на работа , за да не работи. Системно, непрекъснато, с аплодисменти. Те го избират, той с благодарност „приема” и …не ходи на работа. И обяснение дори не дава.

Информацията за „тайна” сбирка ( ей това ми е любимо от край време – хем е тайна, хем няма проблем да ни я преразкажат след като с риск на живуркането явно са се промъкнали и подслушали съзаклятниците), на която били решено това, е написана в съответния почтителен тон. За Доган се говори само като за „лидера” , нещо като „вожда”.

Лидерът, както излиза, благоволява отново да се кандидатира, но, от него да мине, щяло да му бъде за последно. Щял да уважи за целта Варна. Местната младежка организация щяла да го издига. Не за друго, а защото той бил от варненско. Пък и на друга тайна сбирка ( за студентския празник на 8 декември миналата година) лидерът избрал да се весели в местен хотел с младежите. И това ако не е нишан – как да не го издигнат след това?!

Впрочем, като са така добре осведомени за тайните около лидера, няма да е лошо колегите от „Труд” да ни осветлят за тъмната история около смъртта на „мъжката секретарка” на лидера. Защото тази тайна тежи като воденичен камък не само на лидера, на близките на обругания посмъртно от лидера си Ахмед Емин, но и на обществото, което чака смислен отговор (на явно безсмислените си въпроси) .

Discussion

13 коментара for “Колт към (без)личността”

  1. Ашкулсум на Доган. Проблема е че ценностната му система е сбъркана. Ако ли правеше всичко това което правеше като политик не за себе си и за партията и обръчите от фирми около нея, а го правеше за държавата… нещата щяха да са много различни, уви движението за права и свободи, не е такова!

    Posted by Слави Трайков | януари 29, 2009, 14:53
  2. УЖАС!Тoя няма срам бе …

    Posted by Нечева | януари 29, 2009, 15:19
  3. Майстор си на късия разказ и на дългата цензура.

    Posted by Joro | януари 29, 2009, 15:53
  4. Няма, ей на, ДАНС /защо им е такова името, сигурно танцуват нещо, данс-ът/, та нищо не са намерили, никакви пари не били влизали на черно в касата.Чудя се само как успява още да крепи етническия мир? Крепи той, много го знам какво крепи, ама сигурно крепи нещо!

    Posted by Маринов | януари 29, 2009, 16:21
  5. Аз смятам, че тия двамата, Гоце и Сава, понеже почнаха да “работят за доброто на татковината” едновременно (единият беше съзаклятник от ДС, разбира се, в Комитета за спасение на националните интереси в Кърджали; младите не знаят, но от там тръгна наш Гоце към възхода си; а пък Доган-Сава пак по онова време създаваше ДПС), явно е решено едновременно и да завършат кариерите си: когато Гоце сдаде поста (п)Резидент, Сава ще се оттегли от Парламента. И двамата нанесоха толкова беди на многострадалната ни родина, че ако имахме народ, който брани достойнството си, и двамата трябваше отдавна да сме ги изритали така силно, че да се бяха спрели да се търкалят чак в Урал (Сибир)…

    Г-н Инджев, моите почитания! На протеста вчера Ви видях, мислех да ида да се запознаем на живо, ала понеже не бях в настроение, го отложих за по-добри времена. Дай Боже по-добрите времена да дойдат по-скоро…

    Posted by Ангел Грънчаров | януари 29, 2009, 16:49
  6. Ама не ща да уважава Варна бе, премного благодаря!

    Posted by Marfieta | януари 29, 2009, 16:51
  7. Уважаеми г-н Инджев,

    Постоянно повтарящите се абсурди в българският политически живот не само за вас и мен, но и за много голяма част от българският народ се превърнаха в своеобразни вицове за болезненото положение в страната. Защо ги наричам “вицове”? Защото този затворен и бавно прогресиращ (ако изобщо) процес на адаптация на българската политика към новите обстоятелства, под които се намира станата ни от няколко години насам, се конфигурира от един добре познат цикъл “нова надежда-провал”, който системно се пресъздава на българската политическа сцена и така успя да се етаблира не само като основна характеристика, но и като модел на работа на всяко следващо правителство в последните 20 години. Този модел започва веднъж на всеки 4 години с невероятен успех и завършва точно след 4 години с провал. (разбира се, в изторията на България от 1989 година насам може да посочим и примери за отклонения от този времеви диапазон, но в общи линии това е моделът) Но защо повтаряме все същите грешки? Нима не учим от историята си? Тук и сега нямам за цел да коментирам доколко българите познават историята си и от там тяхната способност да се учат от нея. Основният проблем, според мен, се крие в апатията която обвзе България с течение на времето, когато става въпрос за това “кой ще управлява”. Още в зората на раждането на тази апатия, различни политически структури и партии успяха да инструментализират този феномен и така да го превърнат в успешен модел в предизборните кампании.

    В този ред на мисли, бих си позволил да твърдя, че в последните 20 години страната ни страда от липса на успешно управление. Тук обаче, трябва да призная, че е нужно доста внимателно да се подходи към аргументацията на подобна теза. Ако като критерии за успешно управление вземем преодоляването на множеството кризи, членството на страната ни в НАТО и ЕС, увеличаването на чуждестранни директни инвестиции и други множество успехи на българската политика в последните 20 години, то тогава това би било и база за аргументация, че въпреки всичко България води една успешна политика. Но аз не бих квалифицирал тези “успехи” като успехи, а по скоро като добри резултати, получени в резултат на контекстни фактори и обстоятелства. От тук като критерий за успешна политика бих назовал степента на преодоляване на кризите, способността на правителствата да поддържат дълги безкризистни периоди, капацитета на правителствата в боравенето с обстоятелствата в европейски- и НАТО- Контекст, както и градуса на професионализъм в елиминирането на вътрешно-политически и социални проблеми, като корупция, свобода на словото, развитие на колективен идентитет, борба с криминалитета (ефективност на съдебната система), интеграция и т.н. Ако трябва да бъдем обективни, то на базата на тези критерии няма да е и много трудно да поставим и под въпрос степента на “Демократизация” в страната ни. Ние политолозите и вие журналистите много обичаме да се занимаваме с тази тематика, но да се върна към конкретният въпрос.

    Тук трябва да призная, че въпреки множестово критика към политическият елит като цяло, има и много “талантливи” политици. Един от тях се оказа Ахмет Доган, който доста добре се справя с задачата да задържи себе си и партията си дългогодишно на политическата сцена на България. Талантът му да се възползва от удобни ситуации в комбинация със способността на екипът му да обединяват масите на малцинствата и да ги вкарват по време на избори в избирателните секции е неуспорим. За средствата които използва за целта сега няма да говоря, защото и това е една много болна тема. Най-интересното е обаче, че неговите методики се копират и от други партии и политически лидери по време на кампаниите, въпреки че през другото време ги заклеймяват като незаконни. Това е още един феномен на родната ни политика, който може дълго да се дискотира. Истината е, че Доган за разлика от другите партии успява едновременно с мотивацията на малциствата да гласуват (т.е на собственият си електорат), да засилва и апатията сред етническите българи, която ги насърчава да не гласуват. Така той винаги си държи своето централно резервирано място в политиката непокатнато и по този начин поддържа себе си и партията си като фактор с които трябва другите да се съобразяват.

    С приемането на страната ни в ЕС България постави на изпитание Европа с поредния прецедент с който изненадахме “европейците”, а именно това, че сме единствената страна в ЕС в чието правителство има турска партия. Както всички знаем в Европейският Парламент има и 19 места за представители от България. Дали следващата стъпка в агендата на ДПС не е да прокарва про-турски настроения на европейско ниво, като се има предвид актуалността на дебатите за членството на Турция в ЕС… можем само да спеколираме!

    В последно време забелязвам желание на народа да се събуди, макар и с известна несигурност, неувереност и неясни цели… но все пак желание. Това желание ми дава надежда, че можеби този път сме тръгнали в нова посока. С това дали тази посока е “правилната” може също много да се спеколира. Но едно е ясно, ако искаме този (гореспоменатия) цикъл да бъде прекъснат, то хората или по-точно етническите българи трябва да гласуват.(защото малцинствата го правят така или иначе) Няма значение за коя партия… просто да гласуват. Тогава и само тогава народа ще покаже, че вече е преодолял апатията и иска промяна, свежа мислъл, нова плът, професионализъм, политическа отговорност и ангажираност, приятни и нефанатични идеологисти, нещо различно и то на всяка цена. Докато това не се случи… то най-вероятно не само Доган, но и много други добре познати лица на българският политически елит да си ги гледаме и храним още не 4, а може и 20 години.

    С Уважение,

    Иван Янакиев

    Posted by Иван Янакиев | януари 29, 2009, 17:52
  8. Еми какво да прави, пак ще го издигнат и след “последното” му кандидатиране за депутат. Откъде накъде той ще върви срещу “народната” воля?

    Майтапът настрана, докато в закона не бъдат въведени лимити колко пъти един човек може да бъде депутат (макар че е спорно доколко може да се смята за депутат някой, който дори не се вясва в парламента, нищо че е избран!), той все ще е начело на депесарската листа. И мажоритарни избори да въведем, сигурен съм, че той пак ще му намери колая да се вмъкне в Народното събрание. Защото Съединението [на българомохамеданите] прави силата [на ДПС]…

    Posted by Acnapyx | януари 29, 2009, 18:08
  9. Г-н Инджев,вече се канех,да пропусна статията Ви за лидера на ДПС,за чийто покоен секретар съобщих в самото начало и не ми се щеше,да му ровя костите…..
    Има обаче добронамерени коментари,и такива,”прегърбени” от холестерол,зад които не личи,дали авторите им са разбрали чия рожба (като”преизпълнен петилетени или повече…замисъл?
    И чие поредно действие,с определена подбрана личност) е привеждано в действие…?
    На Брежнев,например,дотолкова му каресваха з е ме д е л ц и т е,че уставното им положение, да не допускат партийно накзание на прелюбодейците,направо “взривяваше” познатия смях на Тато…
    Нищо,чудно,че и гостът му се “туряше” за кандидат-член на Съюза на Г.Трайков…при отдавна изведена дъщеря на ГМТ-то на Запад при империалистите….
    Сам,домакинтъ се се смееше…под път и над път…в т.ч. и с фразата:” Шъ пудпиша,мъ после да мъ не уставите бес цигари у килията!!!”…все от тоя род..
    Не е наел,завалията,че дори преди Исус,римските богове,са били бозпощадни към такива ш е г и и “времево” са ги изпълнявали!!!.
    За спекО!!..лиране,винаги има възможност и за Еврпейския парламент и за Турция,но относно ДПС и АгмеД!!!” Доган като бозайници от снагата на България, има само един исторически виновник и тове е БКП..
    Нейното превъплъщение, вече близо 20 години след 1989 г., трови с постоянните си изобретателства …хората,които за жалост избират най-неподходящия начин,както правилно е констатирал апатията им г-н Янакиев…
    Но вече се усеща “хватката” и в Парламента на следобедната сесия…какво и що….
    и как преминава световта слава “Sic transit gloria mundi!” на “иделогисти!!” до следващата “свежа плът”!!!
    Просто ни пожалете с “агендата!!!”

    Posted by Йов | януари 29, 2009, 19:19
  10. Tova mi prozvucha kato da piem po edno za posledno i da si hodim, ama kato ni se usladi moje i oshte edno malko da udariam, posle edno na krak i edno na izprovodiak :-). Vmesto deputat za posledno neka go pratim v zatvora za vinagi 🙂 . Ima i druga opastnost … nima tova ne e preduprejdenie che izborite v BG shte sa za posledno ???

    Posted by edi | януари 29, 2009, 19:27
  11. Доган , както и всички партии се отъждествяват с една дума:
    П Р О В А Л

    http://www.google.bg/search?hl=bg&q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB&btnG=Google+%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&meta=&aq=f&oq=

    Posted by КапитанПеткоВойвода | януари 29, 2009, 19:55
  12. Нека някои късопаметни да се поровят в архивите на БНТ от есента и зимата на 1989 година и като оставим столетницата (или покойницата) да видим в чии редици се пръкна униката Доган. Инджев с това, че ми припомни за прословутото работно време на Доган трябва да те черпя. Бе човек ти ми зазе рецепта за изход от кризата – разбираш ли? Лягам си в къщи и чакам… чакам и аз като Доган яхтичка, летяща чиния.. Ама като се замисля освен една празна супена от жената едва ли ще получа друго, но виж той го умее. И защо да не го? Има ли сериозно или въобще някакво разследване за имотите – неговите, ако такива няма на приятелите му, чиито яхти кара? Няма и да има – така оплетен в бизнес отношения и с най-върлите си политически опоненти едва ли преди да бъде завит с чаршафа ще се разбере каквото и да е включително смъртта на неговия секретар – мир на праха му.

    Posted by Валентин Киров | януари 30, 2009, 01:56
  13. Чакайте бе хора!
    Може да се гласи президент да става – два мандата – и то животът му свършил. Щом някои го могат-защо и той да не може?

    Posted by Николов | януари 30, 2009, 07:45

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив