Изненада! Президентът Първанов е трета, четвърта ( и направо девета дупка на кавала) – всякаква, но не и първа новина за сервилните български медии, които ни го сервират на видно място, колчем мръдне в чужбина. Изведнъж, посещението му във втората по важност държава в света, поне като икономика, премина почти в нелегалност!
В рекламните притурки на властта, маскирани като медии, всяко погалване на детска главичка от милозливата президентска ръка ( и сега в сайта на президента „вали сняг” като декор от ланската инициатива и в предверието на пролетта се сипят призиви да бъде подкрепена „българската коледа”) се превръща в сълзливо медийно „събитие”.
Но официалното му посещение Япония, втората по големина световна икономика, е сбутано в светските хроники на винаги готовите да услужат с тялото си медии. От тях научаваме за нещастната съдба на изядените от височайшата пернишка двойка изискани японски костенурки и други подобни глупости ( за обувчиците на дамите, на Зорка били с червена подметка – ами каква а е , синя ли ?) . Но не и за нещо, което се е случило извън аудиенциите, поклоните, ритуалните пречиствания в шинтоистки храмове, сръбването на саке и непрекъснатите ( внимателни, надяваме се , да не се увреди ръчицата на президента ни) ръкостискания с големия българин Калоян Махлянов. Той май е истинският посланик на България в Япония.
Възмутен от тази въздържаност, решавам да пийна информационна вода от извора. Отварям сайта на н.пр. Георги Първанов и научавам следното:
„ БЪЛГАРИЯ Е ГОТОВА ДА РАБОТИ С ЯПОНИЯ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ИНФРАСТРУКТУРАТА, НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, ТУРИЗМА”.
Да ви прилича на взаимност?
И аз съм готов да работя с „Фигаро”, „Ню Йорк таймс”, „Зюддойче цайтунг”, Си Ен Ен, ( е, с Би Би Си съм работил, но може да е било грешка от тяхна страна), „Икономист” и други подобни обекти на моите мераци, но дали те са готова на това?
Както и да е. Може пък този едностранен прочит на двустранните отношения да е нещо като неволно залитане, израз на неудържимото влечение по дружбата с Япония, пък макар и да е несподелено…
Чета обаче нататък. И отново се появява въпросната „готовност”. Този път „двете страни” са изразили такава да ( забележете) „полагат усилия за интезифициране на търговията и инвестициите между двете държави”. А пък японската страна е потвърдила „важността на продължаващите усилия от ( не трябваше ли да бъде „на”?) българската страна за подобряването на бизнес средата”.
Търговията ни е някъде на равнището на оборота на няколко супермаркета в Токио с общо 100-120 милиона долара на година ( или колкото стойността на някой и друг ден пренос на скъпоценния руски газ до зъзнещите български домакинства) . Но, да не придиряме. По – важно е , че сега вече сме изразили желание да я „интезифицираме” и което е още по-съществено – да инвестираме. Взаимно. Блазе им на японците!
В замяна на японското мълчаливо съгласие (?) да изразяваме готовност да си работим заедно и да си интезифицираме инвестициите н.пр. Г.П. е обещал да подкрепим Токио в ( гигантския по своята значимост като геостратегическа задача) спор за присъединяване на Япония към Съвета за сигурност на ООН.
Това пренаписване на приоритетите в ( наистина ) голямата политика, дали е съгласувано от н.пр. Г.П. със съюзниците от ЕС и НАТО? И дали отразява консенсус на властите в България, компетентни да взимат такива решения ( по конституция президентът има право да сключва международни договори, но това не ги прави валидни, ако не са одобрени по съответния конституционен ред)?
„За баланс” в комюникето, което се мъдри ( с всички правописни, граматически и стилистични автоголове) на сайта на н.пр. Г.П. от японска страна ни се обещава солидарност в нашето схващане за необходимостта от стабилност и развитие на нашия регион „ като ключ към стабилността и просперитета на ЦЯЛА Югоизточна Европа”. Щедро звучи. Можеше да ни обещаят подкрепа само за половината, а не за цялата…
Между другото, понеже в някои рекламни притурки на властта се опитаха по навик да разкрасят нещата, нека добавим, че визитата на н.пр. Г.П. в Япония съвсем не е толкова уникална „от десетилетия”. Тя е „официална”, което е една степен по – малко престижно от ДЪРЖАВНОТО посещение на президента Петър Стоянов в Токио през 1997 –ма.
Воаяжите на нашия специален пратеник обаче продължават. Следващата му спирка е там, където спряха американския империализъм – Виетнам. Може би на (с)родна идеологическа почва ще се развихри?
Но и това не е всичко в рамките на тази световна обиколка – три в едно. Малко след братски Виетнам, н.пр. Г.П. е планиран за Москва. Ден преди него, на 4 – ти февруари, там ще се приземи Раул Кастро. Кубинският братски лидер ( в смисъл, че е брат на лидера Фидел , да не си помислите , че натовският ни президент има братски връзки и чувства към кубинските братя) , щял да заздравява старите връзки. А дали пък и н.пр. Г.П. няма да се засече с него и да си поговори на кубински с камарада?
А после скептиците нека пак злословят, че нямало такова нещо като планова икономика. ОК, може и така да е, но планова политика има. Я го вижте само нашичкия как си е навързал пътешествията и къде му е кулминацията!
жорето го е ударил на туризъм, той мандата е къс за чиновник с неограничени безплатни билети 🙂
Здравейте г-н Инджев,
само като погледна и като видя страните , посетени от ел президента ни-Узбекистан ли беше, Азербайджан ли, и стават ясни много неща.
А да не забравяме и нашите любими дупетати, които си правят околосветски пътешествия, като всенародната любимка Емел Етем Тошкова и др. знайни и незнайни, под предлог ,че отиват на важни форуми и семинари, а те дори и не знаят език, интересно какво дирят , какво научават на тези посещения.
Знам ,че открай време сме гъзолизци и към Европа, и към Сащ , и към Русия.То не бяха бази, въздушни коридори,съглашения,убийствени клаузи и.т.н Едно е ясно, все сме на грешната страна.Всеки път като ни ударят по едната буза, обръщаме и другата.
Проблемите според мен са си само в ”нашия телевизор”.
”държавата” с това темпо и с тези наклонности, все повече ще гони хората и ще облагодетелства нечестивите,бандитите, а нормалните хора ще пасем трева и ще се оплакваме ето тук :
http://www.armenskipop.net/
PS: Моето скромно мнение(а както се чете и не само мое)е,че човек и журналист като Иво Инджев заслужава по-висока трибуна за своето перо.
Твърде жалко за медиите в България ако те гонят кадърните, смелите,дръзките.
нали е испански, не кубински? 🙂
Като споменахте сайта на Ловеца, пардон Президента, не мислите ли, че е малко нагло да използва parvanov.[bg/eu/info/net/org]? Тоест всичко, до което е успял да се докопа(вземай докато има и докато може). Хммм, много странно, защо не е регистрирал и parvanov.ru, свободен е засега, за разлика от lovec.bg… Няма да коментирам съдържанието, изработката, административния контакт на .bg домейна е comitet_parvanov@abv.bg , при другите – разни пощи в mail.bg или abv.bg …. Щях да кажа: какъвто сайтът(трагичен), такъв и президентът, но като се замисля Първанов май е по-зле.
Дотук в информацията за посещението видях само общи приказки, нито един сключен договор и само жестове на дипломатическа любезност (ние [евентуално] ще ви подкрепим за това, ако вие ни подкрепите за онова). Нищо чудно, че не се престарават да развяват резултатите от посещението, защото са де факто… никакви! Не открих дори сериозно потвърждение за тезата, че всъщност там е успял все пак да изтъргува подкрепа за И. Бокова за ЮНЕСКО. Не че някой в БГ това го вълнува, но това е съвсем отделен въпрос…
Казано другояче, посрещнали са го любезно, но с недоверие, казали са му няколко общи приказки (информацията във въпросното комюнике съдържа единствено протоколна любезност) и са го изпроводили по живо-по здраво. Такива комюникета дори като форма на чист ПР не вършат работа – изглежда и подопечните медии не се връзват вече на тях. Време е Гоце да измисли нещо по-сериозно, за да се покаже като “обединител” и прочие на нацията.
Г-н Инджев,това -малко тъжно- екстравагантно всеобхватно “напиняне” на нашия уважаван президент в географски план и ме връща по Ваша “вина” към “тропическия” вариант,за който загатнах,малко по-рано,но изчаквах…as the events evolve….
За разлика от Куба-не знам Румъния?-нашата Татковина , е на прага на криминализирането й,когато виси запрлаха и от санкции за Съда!
През май ще се навършат 50-петдесет години от речта на г-н Фидел Кастро на съвещание на ОАД -Организация на американските държавиьв Буенос Айрес,на което лансира с т о г а в а ш н и я си опит, по примера на европейския “План Маршал”,такъв и за Латинска Америка-помощ за континент с “цена” в порядъка на 5/пет/ млр. и население 250 млн.,които – сравнени с днешната му залъжнялост от 850 млрд. и население 500 млн. са си едно нищо!!!,когато се “отписват” трилиони…
На Джон Ф.Кенеди с пословичния капаците,наследен от родоначалника на клана Кенеди-посланик в Лондон през 40-те на м.в., за усет към държавност,му е трябвал “директен” диалог,(който половин век по-късно вече практикува “уж неумело” но рафинирано под погледа на целия ТИМ),внукът на един роб в Белия дом…
B Хавана,започва да “виси” посредническа мисия на френски журналист,която запачва горе долу така:
“Иди поговори с Кастро и като се върнеш ела да си поохортуваме отново,да видим ккаво мисли….”
Застреляха го като куче по
улиците на Далас..
А,а от… там през Линдън Джонсън…………….
…..Дж.Картър,Клинтън,”Бръшлянената лига”,та чак до днешния екип в Белия дом ….бе изгубено ценно време и за Човечеството и за Америка….
Половинвековен дипломатически,
военен и икономически “двубой” обяснява,защо З.Бжежински,като съветник, подсказва на Б.Обама повторения на “заигрванията ” на Х.Кисинджър…
Републиканската гордост и високомерие подцениха -макар и от вярващи -основни човешки ценности…
Така се случи,че поех офисно “наследството” от Белград,Кайро и Бандунг на тогавашните Големи от Третия свят в т.ч. и др.Тито,когато Тато ни е “обсъждал…” независимостта в Кремъл …
Но все пако, я докарахме до там,да убедим руснаците,че ще сме по-полезни в процесите на конвергенцията…а от там и до заявката за “статут на набюдател” като “выдающий члень Варшавского договора”-което хетен му е дощло”отръки” на А.Луканов и сина на Г.Димитров…
Само не се заблуждавайте,че комунистите са признателин или уважителни към риемствеността….
Така че уважението ми към г-н Инджев върви поралелно и до този час,с “възхищението” ми и българските “титани на мисълта” по примера на неизвестните им колеги чели за Далас…
В такъв смисъл и от такива съображения бе”прозрян” -а не презрян…рано е-Царският “гамбит” като изпитание на Държавността…
Но не и за ръста на Гоце…докато се изяви и “Октавиан”….ако е писано!!!
И на мен лишенията в материален план,ми позволяват,да стоя здраво на мястото си,но да повтарям…
Бях в БКП,но Вашите изгъзици ме отвратиха-до официалното деполитизиране,а това прозрение не е вече лично умение,а съдбовно предначертание..и не ми се четат техните “уж марксистко-ленински помии”…то аджеба и от такива втасахме до там!!!
Г-н, Инджев, когато президентът отиде в Япония, там се случи поредното земетресение от 5-та степен по Рихтер.Може би там се оправда поговорката цитирам “Дръж се земьо, шоп та гази!”А може би ги сполетя това природно явление, защото домакините не са организирали лов на госта си и пприродата ги наказа за това?
Pyrvanov e istorik, no niama da ostane v istoriata 🙂
Tова за готовноста на България да работи с Япония ми напомни как преди години мой приятел обяснявашше докъде е стигнал в ухавнето на една девойка: “Работата е наполовина свършена – аз съм и навит, остава и тя да се навие…”
Така е, испански е, но се пошегувах, защото под “кубински” подразбирам нещо много специфично – наскоро един от новите латиноамерикански последователи на Кастро каза нещо в смисъл, че Куба си остава уникален светъл пример ( начело с Кастро ). Остров на свободата, от който …поне второ поколение, хиляди кубинци масово бягат с риск за живота си в несвободния свят ( как пък един свободолюбив американец не се намери да направио братното, пък и нямаше нужда да рискува със сал и друга черупка сред опасни вълни, акули и крокодили-качва се на самолета и хоп – право в царството на свободата?!).
Въпросът на Боби прозвуча като онова,дето една блондинка попитала другата:вече разбра ли се как е по-правилно да се пише,Иран или Ирак?
Само от уважение към нашия родоначалник “Хан” Аспарух,ще се присъединя към него,за да илюстрирам усещането на блога-рите за държавността,както я схващат обикновените хора -нерде- на юг от Рио Гранде до Патагония, -нерде- на Изток до островната държава с най-големите архипелази на Земята…
А, и по на Юг,където заедно с Полша,по-късно и Унгария,виетнамицте съумяха да отхвърлят “московския диктат” за “работещ” закенен Б Р А К с империалистическия МВФ,докато кукловодите считано от 1944 г. насам,се упражняваха,за поредния наш ВОЖД….
Познавам това тягостно мъчение и не отричам,колко народна енергия изтече на халост,когато имаше думата др.Маузер!!!
Къде ще идеш на майната си от свръхутопия в политика,култура и изкуство?
Но след 1989 г. няма кой да ме убеди,че България трябва,да гние,защото БКП не може да се прибере в руслото си от /1919 г./ и да се яви пред народа си с кадърната част,а не с постоянни изпълнения на чужда режисура…..
И ако спечели с “Бюлетината”,а не с “Карабината”,чисто и просто,да управлява…
Тъкмо ще ни показват как вземат следващия “завой”….
Г-н Инджев,
Чета ви с удоволствие, но понякога не съм съвсем съгласен с вашите дребни заяждания.
Доколкото ми е известно в българския език се казва “готов за…”, а не “готов на…”, както е в руския (и в настоящата статия).
Затова считам за неуместна задявката ви с правописа в сайта на Гоце. Още повече че и във вашите статии бъка от грешки, къде от незнание (като горната), къде от бързане или разсеяност.
Основното, което имам предвид, е, че от такива безсмислени заяждания губи статията като цяло и тезата ви олеква.
Иска ми се повече да се съсредоточите върху съществените проблеми. А ако успеете и вие да бъдете изряден в правописа си, тогава бих приел някоя и друга забележка към други. Макар че не това е целта на този блог.
Поздрави
Хайде сега. Що ходи в Япония? Що не го канят големите държави? Заек, що си с шапка, що си без шапка?! Ще ходи, защото е президент на държава. Президентите ходят по другите държави да решават държавени дела. И вие като станете президенти ще ходите, засега само следете Протокола как се правят нещата да не се излагате после. И в Азърбайджан ще ходи и в Узбекистан ще ходи – там има газ. не само сафари. Оревахте орталъка заради някакво добиче, дето не сте и го чували, даже го бъркате с козел, а то си е овен. На лов стават големите работи. Ако бяхте от по-първите ловци шяхте да знаете за Франц Йозеф Щраус, който гръмна елен-медалист в България и за разговорите около лова и за последствията от него. Ама в Япония няма лов и затова резултатите са мижави. Там ловят риба.
Нещо грешите за “бъкането от грешки”- докажете го!
За русизмите , например, наистина внимавам ( на български се казва смятам, а не считам, но сигурно “считате”, че и това е дребно заяждане – този път с вас).
В сайта на президента комюникето е написано неграмотно – вижте го и тогава го защитавайте. Сбъркани са пълни членове, липсват едни запетайки, словоредът е като на петокласник, натруфени думички чуждици и т.н.
Така че , не се правете на “доброжелателен” мой критик , защитавайки езиковите абсурди в официален документ, като споменатият.
Дори и да беше вярно за моите грешки, за мен е някак допустимо ( без редактори и сътрудници, вечно на прима виста и най-вече – аз съм си грешен). На държавния глава – не.
🙂
Г-н Инджев,
Явно зле сте ме разбрали. Жалко. А се опитвах да бъда ясен.
Съгласен съм, че в сайта на държавния глава, а и не само там, неграмотността е недопустима. И никъде не съм защитавал написаното в сайта на президента. Само отбелязах, че заяждането в случая не е уместно и ви моля да не ми приписвате неща, които не съм казал.
Колкото до исканите от мен доказателства – пред вас са. Всеки, който чете, ги вижда.
Никога не бих си позволил да ви занимавам с подобни “дреболии”. Всеки, дори и най-учения, прави грешки. Дали от невнимание, дали от бързане, няма значение. Въпросът е, че като знае, че се случват такива неща и няма време или възможност да си провери написаното, да не връзва кусури на другите. Опа-а-а, още една чуждица.
Честно да ви кажа, огорчих се, като прочетох, че се правя на доброжелател. Аз наистина съм такъв и не заслужавам подобно преиначаване и тълкуване на думите си. Все пак се надявам, че ще вземете предвид малкото съветче, което си позволих да ви дам в предния постинг.
Поздрави
Така е, ” дори и най-ученияТ”, който дава “съветчета” , прави грешки ( пълният член, ах този труден пълен член…).
Когато обаче твърдите, че в блога ми “бъка от грешки”, това не е съветче, а лъжа. Вие на този опит за дискредитиране на автора пред читателите “доброжелателно съветче” ли му казвате?
Аз твърдя, че бъка от грешки в споменатото от мен комюнике в президентския сайт. И това може да бъде видяно от всеки.
А преценката ви, че сте се опитали да бъдете ясен, не оспорвам. Ясен сте.
Впрочем, да съм ви писал някога “съветчета”, базирани на лъжливи обобщения ( или най-малкото преувеличения за “бъкане”?!).
Вие сте този, който предизвикахте полемиката, но смятате, че имате право да огорчение ( което моя милост, като атакуван ) няма!
Или смятате, че можете да давате съветчета за “бъкане от грешки”, пишейки с явни граматически грешки, а заедно с това да сте прав?
Нямам намерение да се надприказвам с вас. Не искам да споря за граматика. Ако имате уши, чувате. Исках да съм ви полезен по някакъв начин. Сега разбирам, че сте “майстор” в печеленето на неприятели.
Аз няма да стана такъв. Но вече ще се замислям, когато тръгна да препоръчвам сайта ви на мои приятели и познати.
Блогърите трябва да направят Гугъл бомба този път на сайта на н. пр. Г.П. с ключ “СРАМ”.
Вие сам започнахте този спор именно за грешките ( да, споменавам ги в статията си, но само като част, далеч не най-съществен елемент от моята теза ) , превърнахте ги в акцент, изкарахте ме дребнав, вменихте ми “бъкане от грешки”, някои от които били от незнание…И въобще, поучавате ме как да пиша, което не е особено скромно от ваша страна ( напишете нещо по-добро и убедете някой да го публикува, а след това да се намерят и читатели).
След всичко това, с което си позволих да не се съглася ( и да ви дам пример за собствени ваши грешки в един кратък ваш абзац), вече съм ви спечелил като неприятел?! Ами да бях се съгласил с лъжата за “бъкащите грешки” и “незнанието си”, че да сте ми приятел?
Сега вече ме заплашвате, че няма да ме препоръчвате на ваши приятели. Ужас!
Нека да ви дам и аз едно “съветче”, както се изразихте: не се захващайте с неща, които не са ви по силите, а когато изисквате самокритичност от другите, най-напред се погледнете- имате проблем, щом смятате , че имате право да поучавате с назидателен и надменен тон, след което се сърдите , че “съветчетата ви” не се приемат.
..боже хора стига сте се карали ,
грешките са без значение, всеки
ги прави и никой неможе винаги да
намери толкова енергия , желание
концентрация и.тн във всеки един
момент и всеки един път, че да не
ги прави !
..невиждам нищо лошо във грешките ,
дори ми харесват .. най-вече когато
аз ги правя : )) показват ми, че
все още съм човек и че несъм
съвършен , никой не е ..
..все пак е важно какви са мислите
на белият лист , а не колко са
грешките , но така мисла аз ; )
Г-н Инджев, здравейте. Няколко, само, забележки:
1. С Ваше позволение, ще използвам занапред епитета “рекламни притурки на властта”. Много ми хареса 🙂 И бих добавил, че и Властта и притурките й у нас в момента дават пример за максимата, че колкото повече нужда от реклама има една власт, толкова по-трудна е за рекламиране.
2. Би било много интересно ако можехме да проверим, как е протекло планирането на кубинското посещение в Москва. Ако около неговата дата е имало несигурност, това може да обясни несигурността около Първановото посещение в Москва с други съображения освен обичайната некадърност… За съжаление, нямам ресурсите и времето да направя такова проучване. Може Вие да се поинтересувате.
3. Забравих какво беше, сигурно не е било важно 🙂