Местни избори с регионално, международно и дори…световно значение? Има ли такова „ животно”?
Колкото и да е странно, но нещо подобно се заражда в Ирак, където се е пръкнала човешката цивилизация, но е поизостанала доста през последните няколко века. Заражда се, но с уговорката, че като всеки зародиш, крехкото начало може да бъде стъпкано от препускащите към миналото потенциални бъдещи спасители на статуквото.
Сред тях доскоро бяха представителите на сунитската общност, малцинството , което управляваше при Саддам Хюсеин и практически бойкотираше опитите за демократизация след неговото отстраняване. Именно сунитската общност, лишена буквално за броени дни от предишните десетилетно градени привилегии на изкуствено създавания от Саддам елит, беше базата на въоръжената съпротива срещу „новия строй”, наложен от американците.
Данните от току – що проведените местни избори говорят обаче за рязко активизиране на сунитите. Те участват, т.е. легитимират статуквото ( горе – долу, нещо като сърбите от Косовска Митровица да преосмислят масовия си бойкот) !
За разлика от 2006 – та (когато се състояха първите парламентарни избори след свалянето на Саддам) този път сунитите се явиха пред урните ако не масово, то поне достатъчно представително: повече от половината от тях са гласували.
Изглежда намаляват страховете на сунитите от отмъщението на шиитите, подтискани систематично от предишния режим. Вековните конкуренти за влияние в предимно сунитския мюсюлмански свят, където шиитите са традиционно (репресирано) малцинство, за пръв път правят опит да решат споровете си по „западняшки”, чрез конкуренция на идеи пред избирателните секции.
Шиитите никога не бяха взимали властта в която и да е мюсюлманска държава преди хомейнистката революция в Иран от 1979 – та. Те винаги са били в опозиция. Ако не броим малкия Ливан, където през втората половина на миналия век шиитите също се размножиха бурно и формираха необичайна за арабска държава картина , шиитските маси в Ирак отдавна доминират демографски, но чрез масови репресии бяха държани в подчинение от режима на т.н. арабски социалисти от БААС на Саддам. И не е чудно, че доскорошните господари на страната, управлявали чрез терор, очакваха тържествуващите съперници, възползвали се от американската намеса, да им отвърнат със същото.
Ако тази тенденция се утвърди, експериментът на САЩ да имплантират демокрацията във враждебната близкоизточна среда, вещае интересни времена. Френският „Фигаро” вече почти обяви победа на американската стратегия, отбелязвайки, че демокрацията като че ли най – сетне пуска корени в Ирак.
Понеже това изглежда трудно за вярване, засега ще се огранича с въпроси. И един от тях, който ми се вижда най – провокативен, звучи така: възможно ли е да се окаже, че иракският пример може да „зарази” региона и да изиграе роля, сравнима с тази на фундаменталисткия изблик от края на 70-те години на миналия век, но с обратен знак?
Във всеки случай аятоласите в Иран явно са разтревожени. В страната им расте натиска на младото поколение за либерализация и отваряне към света. А в братски Ирак на власт са братя шиити ( но араби, а не перси), които обаче дължат този факт на големия американски сатана и отгоре на всичко възприемат западните норми за регулация на обществените отношения чрез плуралистични избори.
А, да, не е за пренебрегване и още нещичко. В Ирак най – големият авторитет също е един аятолах. Само че аятолах Али Систани подкрепя изборите като инструмент на народното волеизявление, противопоставя се на насилието и, о Аллах, пледира за ясно разграничаване на мюсюлманската религиозна върхушка от политиката ( нещо, по което коренно се разграничава от братята си аятоласи в Иран).
Систани е първи по рода си значим религиозен лидер в арабския свят, който залага на позитивната програма. Той поставя акцентът не върху омразата срещу врага (Израел, САЩ, Запада ), а върху необходимостта от просперитет на Ирак чрез мирно и градивно развитие на страната.
Дали пък Систани не е иракският Горбачов? Сравнението, естествено, е повече от условно. Най – малкото защото Горбачов символизира разпада на една несъстоятелна амалгама от несъвместими компонентни в рамките на държавност, която се срина под тежестта на неадекватността си пред предизвикателствата на времето. Докато Систани е точно обратното, той се оказа ключът към консолидацията на заплашената от разпадане, изкуствено създадена от чужди сили иракска държава на кюрди, сунити шиити.
И все пак, без да е инициатор на реформите, но като техен задкулисен ( но решаващ ) защитник, Систани и неговите сподвижници от умерения лагер ( който засега сдържа радикалите от бедните предградия на големите градове) е на път да изненада историята – същата, която вече се беше отказала да повярва, че в подвижните пясъци на Близкия изток може да се прихване капризното цвете за западната демокрация.
Прочее, рано е да се пророкува, но ще бъде също така твърде любопитно да се проследи, как евентуална победа на демократичните наченки в Ирак ( и , хм, разпространението им в региона?) би се отразила на оценките за визията на президента Джордж Буш спрямо „ иракската авантюра”, който беше прогонен с електорални тояги от властта като голям грешник по отношение на намесата в Месопотамия. Ако се окаже, че е бил прав, че си е струвало, половин пишеща Америка ще трябва да си посипе главата с пепел, а Европа – направо да заприлича на изпепеления Помпей.
Буш безспорно е ограничен и дори смешен човек.Казвалъм си: “Боже, кога този човек, който срами Америка ще си отиде?!” Но минава време и аз аз започвам да констатирам, че той – грубо, рисковано, с цената на огромни материални и морални загуби – е водил битка на цививилизования свят срещу хаоса, който предвещава ислямизма.Ето че там, в тази трудно формолируема част на света, до разамахващия атомната бомба Иран се правят първите стъпки към демокрацията… Избори, утре това може да се окаже пример за целия Близък Изток!Какво да правим, светът е непрекъснато заплашван от някой – ето Русия отново започна да плаши – и някой друг започва да вади кестените от огъня с риска да бъде оплют от всички. Ами… плюйте върху САЩ колкото си щете, но аз съмот тези, които тихичко признават: добре, че ви има, американци, какъв ли би бил света ако най-мощната икономическа и военна сила не беше САЩ, а се наричаше Русия, Китай, Бразилия? Моля опоненти да не ме ругаят, а да ми обяснят простичко и човешка в какво греша.
Буш безспорно е ограничен и дори смешен човек.Казвалъм си: “Боже, кога този човек, който срами Америка ще си отиде?!” Но минава време и аз аз започвам да констатирам, че той – грубо, рисковано, с цената на огромни материални и морални загуби – е водил битка на цививилизования свят срещу хаоса, който предвещава ислямизма.Ето че там, в тази трудно формолируема част на света, до разамахващия атомната бомба Иран се правят първите стъпки към демокрацията… Избори, утре това може да се окаже пример за целия Близък Изток!Какво да правим, светът е непрекъснато заплашван от някой – ето Русия отново започна да плаши – и някой друг започва да вади кестените от огъня с риска да бъде оплют от всички. Ами… плюйте върху САЩ колкото си щете, но аз съмот тези, които тихичко признават: добре, че ви има, американци, какъв ли би бил света ако най-мощната икономическа и военна сила не беше САЩ, а се наричаше Русия, Китай, Бразилия? Моля опоненти да не ме ругаят, а да ми обяснят простичко и човешки в какво греша.
Хубавото е,че индикациите Ви са и точни и подсказващи за “първия” удар на целия спектър от новата външна политка на и политиката за сигурност та САЩ.
Той,-види се- трябва,да бъде нанесен на 6-8 февруари т.г. от самия Джо Байдйн в Мюнхен.
В “компанията” са Джеймс Джоунс-посланик в Афганистан и Ричард Холбрук,съветник на Обама… и т.н. и т.н. …но наред с:м Ангела Меркел,Саркози,Яп де Хоп Схефер,Мохамед ел Барадей,
Хавиер Солана,Юлия Тимошенко…
външните министри на Франция,
Великобритяни,Полша/и президента/
,Швеция,Турция, Румъния………..
Споменавам тези данни,защото будят любопитни разсъждения около у п о р и т о т о иранско опровергаване на “информация” за срещи на обкръжението на Манушехър Мутаки и Али Лариджании с американски официални представители…”сочен” ту като председател ту като говорител на парламента….
В “братската” мъгла от аятоласи,направо ме убихте с проблесналия ЛЪЧ /от Вас-б.м./за напъните за западняшкото имплантиране на демокрацията във враждебната среда,с участието на голкова много неверници от вражеския лагер…
И,о ужас Хвала на Аллах,Господа на световете,и богоспров,и мир за неговия достоен пратеник….
наистина не е за вярване,когато последният-този на американсикя Барак може да се окаже осенен от проникновение,докато другият-израелския Барак,министър ня войната н а п а д а безспир….
Но да не “издребняваме”!!!!
Така че за разлика от Гарбачов довършващ своята империя зачената под тежестта на неавдекватността си,тази на Систани,–о Аллах,за да го спомена и аз!!!-може да се окаже успешна без омраза и за мирно и градивно развитие на Персия,
където,макар и засега!!! да присъствува в Мюнхен,на по-невпечатлявяащо равнище,Русия няма да забрави,че е била представялавана в Персия от приятел на Пушкин,поета Грибоедов…
Поезия,Джо,но има и изяви на “ярета” от стари кози…!
Та като дойде реч за четирикопитни и рогати…
Междувпрочем,ние как ще “ловуваме” в Мюнхен ? , г-н Инджев….
..честно казано по тая тема нищо
неразбирам, въпреки , че ги следа
уж нещата , криво ляво ..
..знам, че тия Американците пуснаха
такава бомба дет се вкопава във
бункер, та дори във земята ли и във
сградата където беше оня ..сега пък
забравих името…даваха го със една
тежка картечница как стреля и се
перчи пред всичките чалми до него
..кадри на CNN ..абе беше фанатик и
един от организаторите на 9/11 ..тц
, тц как ми излезе това араб. име
от главата
..тая война освен за стратегически
ресурси е и сблъсък на култури и
цивилизации , във случая араб. не
се е променяла от векове ..което ми
напомня , оня ненормалник
Ахмединаджат скоро може и да си я
направи атом. бомба , ако Барак не
измисли начин да го спре..но воена
намеса е изкл. тия от Иран имат
един залив дето минава половината
петрол за света и се заканват да го
затворят ако се получар възд. удари
..заплетена работа , а те ще го
направят без да им мигне окото ..
..човешка цивилизация..ха ..още се
избиваме като последно варавари !!
Не следя внимателни фигурите в политическия живот на Ирак и сега силно съм изненадан от позицията на аятолах (т.е. “знамение от Аллах”) Систани.
Държавната идея на шиизма не е по-различна от тази на сунизма – теократична държава (но за разлика от сунизма не е Халифат, а Имамат). В този смисъл, откроената в статията позицията на Систани “пледира за ясно разграничаване на мюсюлманската религиозна върхушка от политиката” може да се оценява като основополагаща иновация в съвременния ислям въобще, ерозия на т.нар. “политически ислям” и перспектива за нормализация (е, с доста далечен хоризонт наистина).
Ами, ще следим тенденциите.
Хубава статия!
Чета и не вярвам на очите си от удовлетворение,др.Инджев -казаното обръщение,не е за “ебаване”,а за майтапа необходим за отмора,щото и Вашият филтър улавя “песъчинките” и с моето библейско име,смирено ще се прибягва към това средство,за “смилане” и подпомагане на предоставяния ни богат анализ от колорит….
По-надолу за Дончо Аврамов..а по-нататък,ще върви за “гарнитура” по един всеки път,ако се съгласи г-н Инджев.
“Любовта” отначало и преди да закоравее в брака понякога и само спомен….
Най-скъпият за “Мое “библейско” смирение е “коментар” до сенатора Барак Обама за необходимостта от “съчтаване на умората от политиката с хумора от страна на Абраам Линкълн по всяко време на денонощието…!”
Ето тук и такъв като официална кореспонденция, между некадърника главнокомандващ генерал-майор Мак Клелан и президента Линкълн …като пример за “ебаване” с държавния глава:
– Докладвам,В.Пр.,че при последното военно стълкновение,
бяха заловени и пленени две крави…какви нареждания ще благоволите,да отдадете?
– Ами издойте ги,г-н генерал майор..!!!!
Само да уточня, че не съм апологет на Систани, но не мога да не отбележа любопитната еволюция в случая ( макар че Систани в това отношение е последователен – той проповядва тези възгледи от десетилетия, но сега има възможност да ги осъществи). Той стигна дотам, че се противопостави открито на американците, които искаха да отложат парламентарните избори през 2006 – та, защото се съмняваха в техния успех. Систани твърдо настоя изборите да се състоят и се оказа прав!
Ако линията на Систани ( той не се изявява настъпателно, но е известно, че неговата дума е решаваща за шиитите, които са може би повече от 60 насто от иракчаните) се утвърди и даде дългоочакваните резултати за пробив в опитите на САЩ да “ашладисат” демокрацията във враждебната близкоизточна среда, можем да станем свидетели на интересна и невиждана конкуренция на две близки , но само на пръв поглед доктрини: иранската, която залага на пълния контрол на религиозния елит в страната и на иракската (?), която допуска политическия плурализъм и ненамесана религиозните водачи в този процес.
И да повторя: почти не е за вярване, но Систани не проповядва омразата към врага като основна ценност, а пледира за развитие на Ирак – позитивна програма, която е направо революционна за арабския свят, където нахъсването на народите в омразата срещу големия сатана САЩ и малкия му слуга Израел е канавата на политиката от десетилетия.
Ако може пак в ролята си на черна станция да кажа: Хусейн, моля, не Хюсеин.
Така е, пак ще кажа, че се прав, правилно е да се изписва Хусейн, както си е на арабски, а не в “потурчения” вариант Хюсейн.
То и самият Мохамед не е правилно да пишем, а трябва да бъде наричан, според каноните на арабския език Мухаммад…
Само че, ако за Барак Хусейн Обама още не е късно да въведем това правило, за Саддам отдавна е прието в българския да бъде Хюсейн …Нещо като Вашингтон и Париж ( наложени в българския през руския) и много други неправилно транскрибирани, но отдавна възприети названия в българския език…
Впрочем, след десетилетно неправилно поставяне на ударението в произнасянето на Пикасо, напоследък в България си проби път правилният вариант с ударението върху “а”. Нещо подобно също така се случи и с автомобилната марка Мерцедес ( реабилитирането на правилното ударение върху средното “е”. Така че промените не са невъзможни…
Само че нямам “ресурса ” да “наложа” поправка в случая със Саддам и затова я карам ” както едно време”.
Иначе, благодаря. Откакто ме разкритикувахте ( основателно) за Барак Хусейн…, възприех правилния вариант ( аз слушкам, когато критиката е основателна, а не е заяждане).
Систани е твърде влиятелен в Ирак и американците, щат не щат, ще трябва да се съобразяват с него. Може да не се получи “демокрация по американски “. Той не се меси в политиката, но мнението му се зачита. И предвидения референдум за изтеглянето на американските войски до 2011 година не му е на сърце. А това може да предреши изхода.
Що е то ДСБ
http://www.dsb-truths.hit.bg
Г-н Инджев надали обаче ще отречете какви точно интереси търсеше Буш младши в Ирак… продължение на доктрината Айзенхауер и десетилетия агресия. Или не беше всичко “нефт”? 🙂
Отговорът на Вашия въпрос зависи от нивото на информираност ( а не само от пристрастия, които, естествено, също играят своята роля).
Буш си призна в последните дни на своята политическа кариера, че най- много съжалява, че е бил подведен от разузнаването за химическите оръжия на Саддам ( т.е. изложи се пред света за водещия мотив в кампанията срещу иракския режим).
В момента съм под впечатлението на филма” FROST,NIXON”, номинирам за 5 оскара. Гледах го тази вечер в “Дома на киното”. Посланик Макълдауни каза няколко думи преди началото на прожекцията, изразявайки ( в класическия стил на дипломата) надежда за успех на номинациите, но съм сигурен, че имаше пред вид нещо повече…
Президенти като Никсън, който без съмнение остана символ на провал ( но с годините бавно, макар и не напълно, получи известна реабилитация в очите на тяхното общество), са персонажи от голямата историческа сцена. Колкото и да е банално да се каже, тях ще ги съди Нейно Величество историята, а тя , ако позволите да кажа, още не се е родила…
Това се отнася с още по-голяма сила за така неистово мразения Рейгън – то не бяха подигравки за неговото “малоумие”, колекциониране на “рейгънизмите” и т.н.! Особено много му се подиграваха за “звездните войни” и демонизирането на СССР като “империя на злото”. Но какво се получи? Оказа се, че неговата програма за състезание със СССР срина “империята на злото”.
Благодарение на което ние с Вас имаме тази свободна ниша за размяна на мнения…
Така че, нека имаме търпение да видим резултатите от стратегията на Буш в Ирак ( по мое скромно мнение, тя беше мотивирана повече от “визионерството” на Буш, който наистина вярваше, че трябва да спасява Америка, пренасяйки войната в леговището на врага, дръзнал на нападне неговата страна – и , спомнете си, в началото имаше невероятна подкрепа у дома и в света, до такава степен, че се превърна в единствения президент на САЩ, достигал невероятните 90 на сто одобрение в допитванията до общественото мнение).
Буш предприе мерките,които трябваше.Да,стана непопулярен,но дано да продължава да има такива американци,които да защитават нашата цивилизация.Както казваше Рузвелт -“Between peace and righteousness I choose righteousness.”
Горе-долу в този стил е изказването на Джефри Гедмин:
And I would like to suggest that it is not for the United States to be popular, okay. I remember when Ronald Reagan died, I saw something astonishing on German television; it was a tickertape coming across. It said: Former U.S. President Reagan dies – helped end the Cold War.
And I thought it was astonishing, because when Reagan was busy winning the Cold War, he was not popular in Germany; he was not popular with Der Spiegel; he was not popular with Stern; he was not popular with network television. When he went to Berlin and said, in 1987, “Mr. Gorbachev, tear this wall down,” he was not popular with the tens of thousands, not thousands, tens of thousands who took to the streets to throw stones and curse, because he was a cowboy, because he was a mindless Hollywood actor, and because he was wrong and dangerously wrong. That was the big conventional wisdom at the time.
Може да бъде чуто около петнайстата минута в първото видео тука: http://www.rferl.org/content/PressRelease/1351763.html
Работата е че в момента в прословутия Запад и още повече в Америка са малко хората, които могат да оценят, направеното от Буш за Ирак хеле пък за Африка, където доколкото знам той е доста популярен покрай наливането на доста пари в борбата срещу СПИН и други болести. Хората свикнали на свобода от векове няма как да оценят тези неща, а и в крайна сметка мотивите трудно могат да бъдат чисто алтруистични, да не се заблуждаваме, но пък е важен резултатът, дано в Ирак демокрацията успее.