Съвпадението Г.Първанов да се окаже като президент на България на посещение ( да не кажа „поклонение”, отново) в Москва именно на 4 февруари сигурно е случайно, но все пак е символично за изминатия път от 1997 – ма досега.
Днес една колега, която има рожден ден, припомни в студиото на „Нова телевизия” по много кратък и ясен начин, какво означаваше 4 февруари 1997 – ма: заплата от 3 долара ( като журналистка в тиражния вестник „24 часа” по онова време), с която не могла да си позволи да купи бонбони, за да почерпи.
Няма да припомням перипетиите, през които България премина, за да се озове по абсолютно невероятен начин само някакви си десетина години по – късно в най – богатия клуб на света, ЕС. Това е толкова голям успех след огромния провал на червеното управление ( което роди в експертната световна икономическа общност термина „българизация”, т.е. феноменален икономически срив) , че си заслужава да си зададем въпроса: как така именно „герои” от времето на „българизацията” като Г. Първанов, узурпираха успеха и прехвърлиха негативите от миналото върху онези, които извадиха България от тресавището?
Дали това преобръщане, чрез пълна мобилизация на всякакъв разполагаем ( от десетилетия ) ресурс щеше да е възможно без чужда помощ?
На 4 февруари преди 12 години Г. Първанов върна мандата за управление на България на президента Петър Стоянов и капитулира като командир, който предава сабята си. И после, понеже тя не беше счупена на две от коляното на онзи, който я прие ( нито пък беше заприходена като експонат в музея на съмнителната слава), го съсече с нея на изборите някакви си три години по –късно.
Историята много ми напомня на онези дразнещи ( от гледна точка на здравата логика) филмови сюжети, при които злодеят бива зашеметен от бягащата жертва, но вместо да бъде и неутрализиран, бива оставен да се свести и преследването започва отново. Но ако в киното това се прави с цел да се продължи напрежението и да се погъделичка въображението на зрителя, то що за филм гледаме ние?
Подмяната на реалностите, заслугите, на истината е лостът на днешната власт за манипулиране на българското общество. Точно в това отношение поредното официално посещение на Г.Първанов в Москва в деня ( за размисъл?) 4 февруари е красноречив пример за тази подмяна. Например – на съюзниците ни. Те не искат и да видят Г. Първанов. Искат го в Москва и той е повече от щастлив да притича, подменяйки декларираната прозападна ориентация на България с фактическата проруска.
Основанието за официалното ( все пак, а не някакво си кампанийно, предизвикано от конкретни събития) посещение Г.Първанов намира в „годината на България в Русия”. Вестници, като „Стандарт” и „Труд”, се опитаха да изместят акцента. „Труд” намекна, че президентът отивал след газовата криза ( едва ли не причината е тя ), а „Стандарт” направо сътвори хумористичен шедьовър с внушението, че Г.Първанов щял да притиска Кремъл за газа!
Истината е, че повод винаги се намира, когато го търсиш и когато „любовта” е взаимна. Следващият може спокойно да бъде „краят на годината на България в Русия”, или средата, с цел да се проследи как тече дружбата ( тя не е като руският газ, никога не секва). И поводът би бил точно толкова основателен, колкото 130 годишнината от руско-турската война, обявена като причина да се измисли „годината на Русия в България”
Самият надслов на изложбата, с която се открива въпросната година, чрез който се търси илюстрация на онова, което уж интересува руснаците, е крещяща подмяна. „България днес. Недвижимости, туризъм, вино”, са избрали да излъжат българските другари в тяхното обобщение.
А целият свят знае, че истинските три неща по отношение на реалния интерес на Кремъл към България днес са „”Южен поток” , „АЕЦ Белене”, „Бургас-Александруполис”. Останалото са битовизми за консумация в средите на обикновените руски новобогаташи. Защото „необикновените” от тях, облечени в олигархична власт, пазаруват ( и продават) в съвсем други мащаби. Както се изрази руски журналист миналия януари по повод десанта на Путин и делегацията му тук, усещането било, че руснаците са дошли да напазаруват България на едро.
Подмяната има много лица и е тема с продължение. Но подмяната, при която сме член на НАТО и ЕС, но си дружим приоритетно с Русия е най – фрапантният й компонент като отличителна черта на сегашното управление.
За да няма съмнение в това, получаваме ясен сигнал. Предговорът на книгата „България в глобалния свят”, с която Г.Първанов ощастливява руските си домакини (колцина ли ще прочетат старите му речи ?), е възложен не на друг, а на неофициално коронования за генерал – губернатор на България Евгений Примаков.
Дали ще е на частно посещение , както през август 2003-та , когато обядва в Евксиноград с Г.Първанов, или ще чете лекция в „Шератон”, както през 2005 –та ( и сяда една маса с Г.Първанов и Доган), или пък ще е поканен от фантомни организации като „Българско-руски информационен пул” през 2002-ра, бившият премиер и външен министър Примаков редовно прескача тук, за да нагледа „недвижимостите” и да задвижи каквото и когото трябва. И редовно да ръмжи по адрес на българските ангажименти към НАТО.
Какъв по – подходящ автор на предговора към речите на Г.Първанов може да има!?
Впрочем, щом става дума за предговори ( и за ангажименти спрямо западните съюзници), Румен Петков, в качеството си на вътрешен министър, декларира следното като автор на предговора към българското издание на книгата на американския специалист по антитероризъм Брайън Дженингс „Непобедма нация” ( има се пред вид САЩ, не Русия):
„Чрез контингента си в Ирак и войските в Афганистан, България доказа на международната общност, че играе важна роля в глобалната битка срещу Ал Кайда”.
Интересно, дали Г.Първанов отстоява тази позиция на честите си срещи с руските си приятели и наставници? Или и той, както съратникът си Румен Петков (който в същия предговор се възхищава от спазването на закона в борбата срещу тероризма, но си отиде от поста именно заради разминаване със закона в контактите си с „оперативно интересни лица”), нагажда тезите си според аудиторията?
На 4 февруари отново се вижда, че с отдалечаването от международните ангажименти на страната ни, които би трябвало да са приоритет на националната ни сигурност, олицетворявана по конституция от главнокомандващия, Г.Първанов за пореден път връща мандата за управление – поне в очите на българските граждани, които успяват да прогледнат през информационната мъгла, налегнала България. Формално мандатът му е даден от българските избиратели, но той най-редовно го носи за заверка в Кремъл, откъдето черпи истинската си легитимност, крепяща се върху обръчи от интереси, с които се е обградил и на които служи.
Заглавието на материала е “В десятката”. Останалото е подробности, които изпълват с досада, досада не от написаното, а от случващото се.
Отново блестящ коментар на г-н Инджев!
Аз обаче ще припомня нещо от същата 1997г., и което се забрави много бързо (да не говорим, че много малко хора го отбелязаха), но което е много показателно за това що за народ сме ние, българите.
Само няколко месеца след катастрофата, до която ни доведе БСП (заплати по 5 долара, пенсии по 3 долара, зърнена криза, валити на банки и т.н.), на изборите през април 1997г. БСП спечели повече от 20% от гласовете.
В друга държава, друг народ би забранил на тази партия да припарва в парламента поне 20 години.
А нашият “мъдър” народ отново я курдиса там, доколкото си спомням, като първа опозиционна сила…
Е, защо се чудим тогава, че сме зле…
За катастрофата, която сътвориха с комсомолски плам и съветски акцент кормчиите на “учебната” държавна машина Виденов и Първанов(сега разбрахме, че Първанов просто е бил по-тъпия от двамата и за това е бил зам. на другия) през 1994-97, трябваше и досега да търкат наровете в затвора за национални предатели. Но откъде възмездие в това бедно общество, в което винаги има яростна и добре финансирана съпротива, срещу всичко застрашаващо грандоманските руски интереси.
Днес е същото. Нека не се лъжем. Не става дума нито за енергетика нито за каквото и да било друго. Става дума за КОРУПЦИЯ*. За тежка, руска, политическа корупция. Поголовна и повсеместна. Джуджетата от Кремъл са решили, че като ще е капитализъм, значи всичко се купува. Затова и борбата с тази вносна корупция е толкова трудна и у нас. В крайна сметка не ни е по силите. И докато в Брюксел и НАТО не им уврат главите, че става дума за сериозна корупционна агресия, имаща за цел деградирането на свободния демократичен и пазарен ред, проблемът ще си остане на нивото на личното ни омерзение от гоце, шрьодер и до безкрай.
За да променим тази унизителна ситуация е добре да не забравяме, че демокрацията се прави от взискателни демократи, чрез гласуване. При отсъствие на такива, обществените функции се изземват от долнопробни мародери, като президент-доносник, цар-негодник, етнически-рекетьор, маниакален тапешник и т.н., чак до местни паравоенно-милиционерски унизители ала Галеви.
Умните гласуват.
* http://bg.wikipedia.org/wiki/Корупция
Фактическите измерения на руските амбиции,до тук са с повече от няколко века “възраст” – за византийското наследството
в качеството му на Вселенска
патриарщия покриваща епархий в евразейското прастранство…
Дори и да “изплюе” партийно-идеологически премълчавани факти в стил:”С чужда пита помен!”-в полза и на по-близки и по-далечни съседи
Такова историческо предизвикателство,никога,не е било по ръста на наши политици… И при робство,Възраждане и самостоятелна държавност /за което плащат с короните си А.БатенбергІ,Фердинанд І,/а БорисІІІ и с живота си …
С излючение на С.Стамболов…
Но сега саксонска Европа при всичките увъртания от нейния Средиземноморски Юг е до нас като неприятен,досаден даскал,че и с “пръчка” за ред и правосъдие!!!
Струва ли си да задавам въпроси на г-н Г.Първанов,след като тези дни възкреси спомена за онзи “Одески хъш”,спомня ли си,колко пъти,съм му писал още от м.март 2003 г. …!!!
Не за друго-ще ме погледне като през плет и с досада-но да каже при мъдрите си лекции:
Какво е научил от С.Стамболов…
или от какъв зор ще трябва още,да ни превръща в “метилявата овца” на Европа…!!!,вместо да обедини и с т и н с к и в с и ч к и читави хора около себе си за изпълнение на епохален конституционнен дълг
към Отечеството!!!
И как бе джанъм,става все така,че било в окопите или канцелариите,постоянно ни ебава Утопията,която вече …ТОЙ,..или отглежда или приканва с познатото:”Ела Вълчо,ме яж!”
Ш,доде и с колосалния си и изобретателен опит трупан векове г/а/затъ ще одере най вече на съотечествениците ти…и без “писмо” от Емел!
Za swedenie pochti wsichki biwshi, wishi kom-partiini funkcioneri w Chehia (predpolagam i w drugi biwshi kom. durjavi) sa sudeni i osudeni za nacionalno predatelstwo, spriamo sobstwenata si dyrjawa w interes na togawashnia SSSR. E kato widim kakwi sa razlikite s nashata durjawa ne biwa da se chudum i maem….
Уважаеми г-н Инджев, с риск да започна да изглеждам като човек без мярка, имам една молба към Вас. Както вече сте видял, дискусия между читатели на Вашия блог доведе до една наша инициатива, свързана с предложение към RE:TV да помислят и вземат решение за започване на Ваше предаване в тази телевизия. Предложението е оформено като “петиция” в bgpetition.com и предполага гласуване по интернет в подкрепа на това.
Предполагам, че от определена позиция може да не изглежда като бон тон, ако информацията за тази инициатива и нейната подкрепа присъстват именно във Вашия блог. Но идеята се разви в него, а свободните граждани, за които е важно Вашето журналистическо и гражданско слово да има и друга “трибуна”, са с най-голяма “концентрация” именно тук, “В беседката”:))
Затова молбата ми е да можем да публикуваме линка към подписката под Вашите статии в рамките на следващите дни, така че повечето от посетителите на блога да разберат за подписката. Тоест, аз ще се ангажирам да я поствам като коментар всеки ден, като моля да той да “бъде одобряван”, за да се вижда от другите читатели.
Надявам се да бъда разбран правилно. Ето и линка, за онези, които се интересуват:
http://bgpetition.com/ivo-na-ekran/index.html
Благодаря!
В механата
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, –
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, –
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: “Хайде на Балкана!”
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!
Крайно съм възмутен, направо треперя от срам, а за вас не знам: Позор, скандал, жестока обида на достойнството ни: българският президент Г.Първанов говори на руски с руския президент Медведев!
Йове, вие сериозно ли мислите, че този кирлив руски пешкир може да свърши нещо полезно?
Аз Ви благодаря!
Малко ми е притеснително да коментирам “себе си” по начина, по който ( така щедро) го правите.
Да кажа, все пак, че не бих искал да изглежда, сякаш използвам вашата добронамереност, за да се “уреждам на работа”.
Разбирам и ценя инициативата на Граждани, като Вас. Не миналите ми изяви ( “заслуги” ), а бъдещето ми е нещото, което поставя пред мен въпроса за съмненията ( те са задължителни за всеки, който има претенцията да не е примитивен) . И не в нещо друго, а в себе си.
Човек, ако не е много тъп, не си мисли, че светът копнее да го види възседнал земното кълбо за доброто на всички, които, така или иначе, се возят на него.
Така че, да, още веднъж: благодаря и ще правя всичко ( в рамките на нормалното поведение) за подкрепа на гражданските инициативи, но съм длъжен да се държа като такъв, какъвто, смея да твърдя, наистина съм.
ЦИТАТ:
“Трудности без перевода
Эх, курица не птица, Болгария – не заграница (нар.посл.). Так, кажется, говорили в те времена, когда Болгария совмещала репутацию едва ли не шестнадцатой республики СССР и всесоюзной здравницы.
За прошедшие полтора десятилетия мало, что изменилось, Болгария нам по-прежнему близка и понятна. Речь болгар вполне можно разобрать в том случае, если они говорят медленно. О надписях и говорить нечего. Стоит, например, мусорный бак, а на нем написано “чистота”. Чего ж тут не понять? Пиво здесь так же, как и в России, продают в полуторалитровых пластиковых баклагах. Кстати, местный пивзавод “Каменица” является одним из спонсоров национальной футбольной сборной.
София, действительно, чем-то похожа на столицу одной из союзных республик. Скажем, Тбилиси. Та же запущенность городского хозяйства, та же дешевизна, да и белая шапка горы Витоши, которую видно из любой точки болгарской столицы, кажется словно бы срисованной с какого-то кавказского пейзажа. Во дворах среди стен облупленных домов сохнет белье на веревочках.
Как и в Тбилиси или Киеве, здесь любят поностальгировать о коммунистическом периоде в жизни страны, очень тепло вспоминают Тодора Живкова.
http://sport.gazeta.ru/sport/2004/03/a_99122.shtml
2. О велопутешествии в Болгарию
«Курица – не птица, Болгария – …». «Не заграница» – ответит нормальный советский человек. Расхожая фраза, не так ли? Вот и решили мы проверить – какая она «не заграница». и т.н.”
Край на Цитата!!!!
Иво е наша ценност и трябва да си го пазим всички за да можем да се радваме на още много прозорливост, която специално на мен ми убягва. Имайки предвид, че каквото се случи в Америка ( САЩ ) идва в Европа след около 10 месеца можем да се надяваме в България да дойде след 2 години. Е …Барак Обама дойде на власт, да стискаме палци и да вярваме, че и в България нещата ще се преобърнат.Една нация става единна, когато е поставена на ръба на оцеляването. Дано и Българите да не правим изключение от това и в обозримо бъдеще да станем част от нормалният свят. ДАНО!
Няма да се повтарям за ценностите, които Иво Инджев се опитва да възроди у нас, да ни напомня, че за разлика от животните, хората са мислещи и разсъждаващи висши животински видове, това е видно и с “невъоръжено” око с изключение на нашите “болшевики” (слагам ги в кавички, защото са вече меншевики-да не изневеряваме на русизмите!!)! Приказката за лудия и зелника е валидна с най-голяма сила за българското племе ( недалечната история го потвърждава), което не е връднало ни на йота напред в развитието си! и ,май за това много ни обичат руснаците – къде ни е достойнството???Наистина трябва да ги пазим такива трибуни като Инджев, да се опитваме с каквото можем да помагаме и да популяризираме казаното тук!
Залогът е огромен, това е пределно ясно. Това, което ни очаква е нахлуване на олигархичните кръгове официално в политиката. Проектът “Бойко Борисов” очедивно вече не върши работа на “национално-отговорният" капитал и той ще бъде торпилиран до изборите. ГЕРБ ще бъде едва 3-та политическа сила, след БСП и АТАКА.
Най-гнусното е , че се спекулира с демократични процедури като референдумите и видът на изборната система. Под маската и в името на “демокрацията” има опит да се прокарат популистки, НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ тенденции. Про-президентски кръгове, медия и руски подлоги ще бъдат представени УДАРНО кат “новите спасители на нацията”.
Пускане на АЕЦ, строеж на Белене, Газпром в преносната мрежа на дребно. А това, което не искам да си помисля дори е един инсцениран референдум за суспендиране членството в ЕС или забрана на етнически партии. Нямаме шанс тогава, защото резултатът е предизвестен а всичко щ ебъде опаковано като “свръх демократични” практики. Какво да им кажеш тогава на скапаняците около Гоце?
Финансовата криза и липсата на евро-пари за крадене изостриха пейзажът и борбата навлиза в радикално нова фаза.
Ковачки, Гергов, Ирена Кръстева, К. Гергов, Цеко Минев, Тодор Батков и другана президентска прислуга заемат силово стабилни позиции в последната година. Псевдо-скандали като “тоалетната”, репортажът на СиЕнЕн, гръцката стачка, новият доклад на ЕК като анти-български и “вмешателство”, “изцепката” на Борисов и тн. играят по нацинал-патриотарската струна на електората и подготвят идването на ОЛИГАРСИТЕ, АВТОРИТАРИЗЪМ, БЛАМИРАНЕ НА ПАРЛАМЕНТА.
Това е квази ДИКТАТУРА в 21-ви век. След уникална манипулация – елементарна и при пълна липса дори на опит за ПРИКРИВАНЕ.
Изходът? Революция!