Темата за пропагандата в нашата малка Родина е необятна като сибирските простори в истинската Родина на съвременната българска цензура. Не е нещо, което се побира в статия „като една човешка длан”. Така че, да се спрем над един отделен феномен, който е част от проблема: т.н. водеща журналистика, която тези дни даде примери, лабораторно изчистени от примеси на вредната за управляващите истина.
Няма да ги изброявам – да припомня само още веднъж безспорния победител в седмичната класация по пропаганда, защото той обобщава пълната загуба на срам сред медийните крепители на властта: внушенията за това, че президентът Първанов отивал в Москва едва ли не, за да се бори с Путин и Медведев за компенсиране на България след руския януарски газов ритник, който получихме.
Опитвайки се да ни водят за носа, водещите ни списуватели дори заявиха, че Първанов щял да притиска Кремъл по въпроса – виц на годината ( на България в Русия), още преди тя да е нагазила в същинската си пропагандна мисия.
В изтъканата ни от провинциални комплекси страна, която си изпроси презрението на Европа ( чрез траурната наметка върху отреденото ни място в провокативната карта на континента, сглобена от чешки скулптор в центъра на Брюксел), симптоматичен за маргиналното мислене е самият термин „водеща журналистика”. Водеща в какво? Или някой я води като Иван Сусанин, който се жертвал и завел руските врагове в тресавището, спасявайки Родината?
Щеше да бъде много добре, ако „водещата” ни журналистиката „ни се води, ни се кара” – ако се държеше толкова дръпнато спрямо властта, колкото се полага на регулатор на обществените отношения, какъвто би трябвало да бъде четвъртата власт. Тя обаче се води от интереси ( лични, групови, партийни) и най – вече от основополагащия мотив на оцеляването. Води се от какви ли не „съображения”, само не и от принципите, които иначе лицемерно обича да декларира като свои.
„Водещата” журналистика води кампании. Когато й свирнат, танцува в зададения ритъм. Щом „центърът” е решил тази седмица да се води пропагандна стрелба по внезапно открития чужд враг, който ни трови с некачествен внос на храни и хранителни добавки, настава яростен пропаганден лай. Да се чуди човек на това откривателство на топлата вода, на нахалството на властите, които са длъжни да осъществяват контрола над качеството на храните ( носейки вина за това, че не са го направили) и на хъса на „водещата” журналистика, с който участва в тази пропагандна маневра.
Много им е вкусна тази борба срещу „вноса”, захранвана с кокала на омразата срещу чуждия (неизвестен, както всеки опасен престъпник у нас) извършител. Прилича на борба за нашия животец от страна на едни смели патриоти. Обратно, чужденците отново стават модна мишена за отвличане на вниманието от вината на управляващите за провалите на властта. А и кой „консуматор” ( т.е. всеки един от нас, лапачите на пропагандни мухи, за каквито ни взимат), не се заслушва, когато му кажат, че враговете ни тровят със сурогати- егати!
„Водещата” журналистика тук има много лица, общото между които е безличието. За да повтаряш указанията на началството до втръсване не се иска никаква друга физиономия, освен послушната и сгърчена от гняв ( срещу чуждите врагове), или изобразяващата съчувствие и разбиране към мъките на управляващите. Те, както излиза, самоотвержено се сетиха да ни защитават от току – що открития ( от тях, не от „водещата журналистика”) проблем с масовото отровителство на нацията ни от злодеи, които не правят това с любов към България (както би казал Г. Първанов, ако съдим по аналогични негови реакции).
Водеща, наистина авторитетна международна организация като „Репортери без” граница” , отново удари камбаната миналата седмица ( почти като на опело) за растящия натиск върху българската журналистика. И какъв беше отговорът? От страна на водещата ни журналистика – никакъв.Тя явно е съгласна ( в смисъл не се дърпа, не възразява да я натискат). Съгласна излиза както с констатацията, така и с положението – такова, какво си е. И защо да се противи на натиска – нали е „водеща”, не е като да е изоставаща , каквато е журналистиката на съпротивяващите се на статуквото медии и журналисти.
Тя е водеща по тиражи, рейтинги, „звездна слава”( вероятно и по възнаграждения – но това е държавна тайна, за да не завидят бедните роднини в социално опитомения свят на медиите, че тогава може и да се надигне гневът на мравките). А спрямо нея властта е возеща. Вози водещата ни журналистика по света, но не толкова да я показва. Тя не става за това( тя си е за домашна консумация), колкото да я държи доволна, сита и под око да не би да кривне от правия път от обида, че е пренебрегната в обръча от приближени, с които нашите управници по султански обичат да се обграждат.
Правилно отбеляза веднъж една госпожа с дълга памет: в царска България властта ухажваше военните, защото се боеше от тях. Днес това се прави с журналистиката. И се прави успешно, като наблюдаваме любовта, с която й отвръща „водещата” журналистика, да добавя аз.
Водещият ни управник Станишев, човекът натоварен с най – много реална власт по конституция, сметна за нужно да хвърли пропагандна ръкавица на водещи световни телевизии, сред които Си Ен Ен, заради репортажи от и за България, които не му харесват. Скара им се, както впрочем вече го е правил ( солидарно с водещия ни по пропагандно обгрижване президент ) по адрес на Би Би Си.
Нещо подобно правят често и водещи съветници на властта, предрешени като социолози и политолози, защитаващи от чужди медийни критики своите другари във властта. Водени от чувство за благодарност към щедрите ( лично към тях и техния „бизнес”) управници, те с ентусиазъм налитат срещу доказано водещи величини в световната преса като „Интернешънъл Хералд Трибюн” , „Ню Йорк таймс” и лондонския „Таймс”.
Но хайде да не разводнявам повече и да не наливам вода в мелницата на „водещата” ни журналистика, която не заслужава такова пространно теоретизиране по неин адрес. С или без такива забележки, като тази, тя си мели безспирно на принципа – евтини на брашното, скъпи на триците. Да, твърде евтино е да „продаваш” внушения в защита на скъпите си началници, с което всъщност продаваш водещия принцип на самата журналистика: да работиш за обществения интерес, а не за силните на деня.
Изобщо, хванати под ръка, властта и „водещата” журналистика шляпат заедно през морето от информация, но забравят, че като ни дозират „правилните” новини и коментари, на принципа „вода газим, жадни ходим”, може и да се удавят в „народната любов”. Стига да се пробуди. Което ( не?) е друга тема.
Честно казано не ме интересува нито водещата журналистика, нито изоставащата.
Интересуваме обективната журналистика. А нея я няма.
Не може управляващите да са прави във всяка стъпка, а опозицията да говори само глупости. И обратното е вярно – не всички е грешно при управляващите, и не всичко е безупречно при опозицията. Според теорията на вероятностите това е абсурд.
Лошото е, че в България има само партийна журналистика, която за съжаление разсейва моралния фокус на обществото, като безкритично да се отнася към “нашите” и яко да оплюва “чуждите”.
Статията Ви отново бърка в раната, повдига множество въпроси, но безнадеждната картина, която описва, е без надежди само на пръв поглед. Разбира се, тази “водеща” “журналистика” си води добре сметките – тя по начина, по който води темите и дебатите в ДРУГИ посоки, различни от проблемите на България, помага на сегашната власт да се прелее в следващата (след лятото), което, обратно, ще направи по-тлъста сметката на “ВЖ”. Поне за още 4 години. Но тя, “ВЖ” си е глуповата, каквато е орисията на всеки, когото “водят” за носа, и не вижда сериозните опасности, които я чакат. По-прозорливите, като например един от водещите кукловоди (и медийни и политически) – А.Райчев, силно се е притеснил за бъдещето на кукленото шоу, което се движеше досега в рамките на сценария. Пред една от корифейките на “ВЖ” сподели на 4 очи миналата неделя, че се задава страшна (политическа) неизвестност, и трябва да се вземат мерки. За него съм сигурен, че ще вземе, той винаги взима (а ние преглъщаме трудно последиците им). Но за “ВЖ” не съм сигурен – ами ако стане (направим?) така, че сценарият този път да се скапе? Тогава къде отиват Дочоолу и Гочоолу (Гоце-олу) от родната “ВЖ”?
Един от начините за правене на нещо различно от “сценария” вече се случва през последните месеци – оформянето на критическа медийна среда в интернет. Но това, първо, не става от самосебе си, а трябва съ-участие и съ-причастие. И второ (както многократно пишем с други читатели в този блог) – то все още не е достатъчно, а трябва да се мултиплицира и в ТВ медийна среда, където обективната и професионална журналистика трябва да разширява присъствието си.
В тази връзка – ето отново един линк за привържениците на независимата и професионална журналистика:
http://bgpetition.com/ivo-na-ekran/index.html
Ако управляващите (кого и какво?)успешно са приели нещо от Запад-а, то несъмнимо е опита на Бисмарк и неговият “Reptilienfond”. Някой ще се възпротиви: “Ама и там, на Запад има шушумиги” – да, така е, но ако там са изключения, то в България е норма.
Колкото до “политолози и социолози”, такова животно в българия няма, а и откъде да се пръкне, без специализирано образование?
п.п. г-н Инджев – учудвам Ви се, че публикувате коментари, на несъгласни с Вашата позиция, та им и отговаряте, когато Ви нападат.
Не следя отблизо въпросното посещение, защото напоследък омерзението от подобни неща започна да ми идва в повече. Но случайно се бях зачел в една информация на mediapool, където се спомена как Първанов се завръщал с цяла папка от българския архив, който червената армия отмъкна в Москва към 1944-1945год. И според внушението на информацията, това е голям успех. Ония товариха документите на камиони когато ги взеха и сега връщат ЕДНА ПАПКА. Тъп ли е Първанов, за да не разбере как му се подиграват? Дори за лакей това е твърде обидно отношение, гавра. Къде му е акъла на този човек, нима наистина няма достойнство?
Здравейте, velingraD ( често и основателно ме критикуват, че не посочвам адресата на моя отговор).
Освен да ви отговоря лично, използвам случая да кажа нещо по темата и на други читатели.
Блогът съществува от април миналата година и до момента в него са публикувани близо 5000 ( пет хиляди) коментара. Заслугата е до голяма степен във възможностите, които мрежата дава ( блогът може да минава за маргинална форма за изява, но си има своите предимства).
Готов съм да са басирам, че няма политик, или журналист( освен други колеги в интернет, вероятно), с такава “обратна връзка” за неговата дейност.
Процентът на непубликуваните от мен коментари е пренебрежимо малък, според мен ( дели се на сто и нещо).
За процента на несъгласните с мен не се наемам да кажа нищо, защото не водя такава статистика.
Нямам нищо против несъгласните и критиката, но отхвърлям изместването на темата ( и тезата в моите текстове) с хули по адрес на автора.
Да, може би съм стар, дебел, космат, плешив и куц, но не това е въпросът: тук се коментират тези и се спори с аргументи.
Същевременно не си мисля, че вълната от подкрепа, която се е надигнала тук, е непременно национално ( или “световно”) представителна за настроенията на народа…
Да напомня и друго: не публикувам линкове към сайтове, в които се пропагандират забранени от конституцията “нещица” като пропагандиране на омраза по верски и етнически принцип…
Впрочем, по въпроса за цензурата, която се привижда на онова ( наистина пренебрежимо и като качество) малцинство, което се оплаква, когато ( по горните съображения) отказвам да го “уважа”: на бас, също така, че няма медия в света, която да си позволи да публикува повече от 90% от читателските отзиви, както това се случва тук.
Вярно, блогът е нещо различно, но все пак…
А и цензурата на практика е запушване на устата на някой, който ИМА ПРАВО на глас, в обществената или дори частната медия с обществена значимост ( личният блог си е лично пространство…).
Бъдете здрав!
И бат’ Бойко от опозицията (звучи ми като “Мишел от съпротивата” от известен сериал ;-)) се е обзавел с “водещи” журналисти – сина на Т.Т. кръжал около него…
Мнгого ми е тъжно напоследък за медиите, ама много…
Г-н Инджев, прав сте за общото състояние на медиите у нас, както са прави и “Репортери без граници”. Новините и т.нар. публицистични предавания по “водещите” медии така лъхат на упойка и опиати, че най-добре се гледат със спрян звук и усилена докрай “Minnie the Moocher”. За съжаление не виждам как нещо ще се промени преди момента, в който се създаде законова база за осигуряване прозрачността на финансирането на медиите и докато гражданите не започнат да се интересуват от това кой им поръчва една и съща музика (“Minnie the Moocher”) всяка вечер между 19:00 и 21:00 ч.
Правил съм следния експеримент: дисплеят се дели на две части. В едната новините по btv, в другата — новините по re:tv. Е, не е чак като да гледате новините в две различни държави, но със сигурност в едната държава категорично ви се показва, че управлява Станишев.
Аудиторията на телевизиите намалява (явно свързано с качеството на програмите). Увеличава се обаче тази на интернет медиите. Нещата не са толкова черни, макар че са доста червени все още. Контролът ще намалява. Това е голям процес, който ще се развива в тази посока и без стимулация от наша страна.
За съжаление, както обикновено става при българите, явно и този път ще се задоволим с тази мисъл и ще изчакаме нещата да станат без наше участие, вместо да рискуваме да си потърсим правата…
Скъпи съчитатели,
Скъпи господин Инджев,
Редовно чета блога от няколко месеца. Понякога не искам да влизам, защото материалите са 99,…% са песимистични, горчиви и негативни. Но да чувам ИСТИНАТА ми е по-скъпа!
Това, което ме радва и ми дава надежда е статистиката на блога. “Тиражът” (читателите) му е колкото на всички регионални всекидневници. И според мен се разширява.
Бъдете живи и здрави!
И умната на изборите, когато може да се преброи и нашият глас. Ако изобщо гласувате – с отвращение или не.
Леко излизам от темата:Снощи гледах в “нощни птици” Петко Бочаров,та си спомних ,че имаме и истински журналисти.
Може няма какво да се добави към коментара.Бих желал да попитам, въпреки че сам привърженик на управлението на ОДС 1997-2001,а и ваш.Преди изборите Вие задавахте въпроси на които аудиторията отговаря6е.Ще се опитам да цитирам:Споделяте ли мнението,4е думите на Симеон Сакскобурготски са плитка лъжа,повтарям плитка лъжа…(аз споделям това мнение).
Г-н, Инджев, изключително точно формулирате проблемите.Понякога ми е тъжно когато се сетя за журналистиката по времето когато бяхте в Ливан.За големите имена в нашата журналистика като П. Бочаров, Бешков, Н. Конакчиев, Дм. Иванов, Т. Томов,които дори в тоталитарния строй имаха доблестта и съзнанието да информират хората правдиво и точно без манипулации и откровенни лъжи.А сега какво имаме тотална липса на професионализъм и нравственост, имам едно предложение в този смисъл да наричаме медиите СММ (средства за масова манипулация)
За себе си реших от 2000г. да не купувам вестници.Информирам се от интернет. Откакто се появи ReTv-гледам предимно нея. Затова много искам г-н Инджев да има предаване на екрана й. Колко подписа са необходими, за да се случи това чудо?
Ясно е за всички, че няма свободни медии в България. Защото са… социалисти.