Руският газ е смъртоносен като газова камера за лявото в българската политика, родила най – големите босове на модерния ляв капитализъм. За някои ( и не кои да е ) – в буквалния смисъл. Като за бившия премиер Андрей Луканов. Неговият предсмъртен сблъсък за надмощие в червения сектор на българската политика ( и икономика, като нейна канава) беше на тема газопреносни системи, права, проценти.
Взаимното обгазяването на червените кланове през 1996 – та беше на показ. Тялото на застреляния през октомври същата година Луканов, сервирано на публиката във в. „Труд” на масата за аутопсия, също.
После икономиката тръгна надолу със скоростта на…тъмнината, която налегна България като „светъл” пример за всички, които искат да се поучат какво не бива да се прави в управлението на една държава.
Тогава, за един миг ( по мерките на Н.В. Историята) изглеждаше, че премиерът Жан Виденов е победител ( беше обвинен и за поръчител на смъртта на Луканов, но правосъдието отсъди друго). Виденов, впрочем, беше против руския контрол върху българската газопреносна система – каквото и да значи това за неговото, враждебно на западната ориентация управление.
Ябълката на раздора преди 13 години се казваше „Топенерджи”. Около това дружество, неговата легитимност, роля и посреднически функции започна началото на края на тогавашното червено управление. Шефът на „Топенерджи”, посредник с Русия при вноса на газ Андрей Луканов, умря от куршуми в София. Илия Павлов, новият шеф на дружеството, който го замести след смъртта му, го последва в съдбата му.
Да се върнем в днешната действителност. Г. Първанов, главно действащо лице в лютата война за надмощие в разпределението на големите пари между червените лобита в България, току – що отстреля от играта досегашния голям играч в посредничеството по внос на руски газ. Отстреля посредника ( и близък до властта?!) шеф на утвърдената от доста години вече компания „Овергаз”, посредник в снабдяването на България с руската суровина Сашо Дончев.
Г. Първанов, без да има правомощия, се обяви в Москва за премахване на посредниците в снабдяването с газ и така произнесе присъдата си над „Овергаз”.
Сашо Дончев реагира гневно.
Понеже може да прозвучи буквално, става дума за живот и смърт, не искам да правя аналогии. Но все пак: дали истерията си повтаря?
Историята, както е казано, се повтаря, но втория път винаги е фарс. Първият път ставащото винаги е трагедия.
Гоце е фарсов герой в българската политика. Нищо при Гоце не е както трябва или дори може да е. Всичко при него е неопаки. Всичко е абсурдно. Ако отвори устата, обречен е да каже всякогаш най-невероятна глупост. Той е изцяло неадекватен на реалностите.
Писал съм го, ще го повторя: Гоце не е от този свят, той е от един съвсем друг свят. Гоце обитава прекрасния свят на Оруел, на Сталин, на 30-те години в СССР и пр. Гоце не трябва да се взема насериозно, нищо че е толкова вреден. Но и не бива да се подценява, въпреки че вече най-нескопосано и най-некадърно, както забелязваме, си изпълнява задачите, които му поставя неговия кремълски господар. Гоце доживя и е в навечерието на пълния си крах: да го презрат окончателно и самите му господари и да го изритат от службата му. По тази причина селският хитрец Гоце си търси просто… службица, по възможност добре платена. За да постигне мизерната си цел е способен да проституира даже. Впрочем, той друго дали изобщо е правил досега?
Ето, сега решил бил да подари газопреносната структура на България на “Газпром”: все едно че газопреносната инфраструктура на България е негова лична собственост! Все едно че тя е нещо като… селския му нужник в Сирищник, та да може да си го подарява на който му скимне.
Гоце като подарява газопреносната инфраструктура на България на “Газпром” се дължи чисто и просто като най-първокласен селяндур, който просто иска да си уреди, подобно на Шрьодер, добре платена службица в “Газпром”: туй е пределът на неговите мечти. И това го знае у нас вече всяко хлапе. Службица в Москва иска наш Гоце, да си доживее старините в белокаменната, щото тук у нас не го чака добро за тия предателства и подлости. Туйто…
Ясна е работата.Но по-лошо е има ли алтернатива на Първанов , фирмите около него и други политици.
Какво ни чака?
Не искам да съм конспиративен, но според мен Илия Павлов е жив.(Баша му беше много весел точно 1 ден след ”покушението” , на мач).Ковчегът беше затворен при погребението.
А дали се повтаря историята?
Имам чувството ,че историята е добре замислена и не се повтаря, тя никога не е спирала и си продължава със синовете,дъщерите,батко и братко.
Гледам на 19 стр. на днешния в-к “Труд” как Царя се чуди,че веднъж сложен под общ з н а м е н а т е л, капитализмът не бил разбран!!!
В същия брой е и “сравнитения спор” между Ив.Костов и Б.Борисов,
Но в броя и “обидена ” журналистика се мъчи,да ни каже,как при Медведев ВСИЧКО БИЛО ГОТОВО,докато не се появил Каубарс… пардон Милер,…Може и Мюлер!!!!/ТО СИ Е И ПРОЛЕТЕН МИГ….и при това какъв!!!
В блога на журналиста Ив.Инджев -като изстрадано и заслужено ядро на бъдещата свообдна мисъл у нас,(помежду ни виси спор за ролята на НВ и за Фидел Кастро),
по който и двамата, не бързаме!!!
Нероятно,и,защото както Царя обича,да казва, не му било дошло времето…
Дали ще му дойде или не, е друг въпрос….
Но за грехове със “странно” неразбиране,освен милото ни Отечество,са петимни и развити страни -/заварени като такива от социализма-/…… и с антииероепейски насторения,но не са се втурнали,да бягат от ПРО-ттата
Доакто пли нас,термина “Западни Балкани” се резмива с по-удобния “Източна Европа”..
А и от “бацила” Шрьоер заболяват доста аристократично и др. не саксоски и средидземноморси държави,наложили нов полъх след Давос и Мюнхен….
Поне да бяхме по-успели и по-утвърдили, като прозападна България с “рационално,обективно и прагматично мислене….”
Къде ти в тази люта война!!!
Историческата вина е на учениците,които “шарят” без срам и свян /в т.ч. и за своите съпартийци/ с “автустейше венцеславене” между Габрово,Ню Йорк и Токио,в по-изгодна
Дори от от тази на цар Борис ІІІ,който поне докара обезкървената от войните,но горда България през 1939 г., едва ли не преди Финландия…
Лично в моя случай,наистина скромно казано
(и противно на ушите на “Пандора”-б.м.) около търновската “Великолепна осморка” ме “вдъхновиха” “конституционни” и старо-престолни спомени,но както го е казал авторът,от опит, не ми се правят и аналогии,камо ли гневни…
Едно време и бесен на “колегата” си Петър,дядото на лидера на НДСВ -от “два хода”- турил главня под “полата на Европа…”
“Сегашните роялисти” е най-добре да налеят час,по-скоро младо вино в нови мехове,заради розпиляното стадо от червените лобита ….по целия свят!!!
Че малко и да подпомгнат “царствено”
бъдещата нова ” десетка”,което ще е баш,ама баш…”В десетката”.
Евет!
Г-н Грънчаров, де да бяха само два пъти, да се повтаряше историята. Не знам за кой път ще се повтори комунисти да се държат безобразно и населението на управляванта от тях страна да не излезе да протестира.
Познайте сега чий изстинал труп ще се появи съвсем скоро на първа страница на в-к „Труп“?
До три пъти.
На бас!
На бракониера..?
На олигарха..?
Или на някой „непредвиден“..?
Аналогиите са верни и силни. Пътят на газа е осеян с трупове. Караниците за него са винаги на живот и смърт и противниците никога не се стрелят с газови пистолети.
IMPEACHMENT!!! IT’S HIGH TIME!
Явно е, че ще има смяна на караула около газовите търъби. Но смяната става чрез отстрелване на предходните охранители от новите такива. Сега разбираме защо някои “другари” тренират като ловджии…
Прав е Грънчаров. Няма немотивирано поведение, особено в политиката. Но обяснението за наглостта, с която се заявяват публично, е сигурността им, че никой, никога няма да търси отговорност за антинационалното им поведение. Възможно ли е Дончев да изгражда газопреносна мрежа, за която е сигурно, че общината и индивидуалния потребител ще бъдат на печалба, а той – не! Възможно ли е Първанов, на когото въобще не му е задължение да предлага за продан /или подарък/ частна собственост, да го прави от общонационален интерес, а не – личен? Възможно е, само когато е в интерес на властта и парите! На тяхната власт! На техните пари!