На осмия пореден протест пред Народното събрание от началото на тази година протестиращите на площада бяха вероятно по – малко от гласуващите по същото време в тяхна защита вътре. Защото управляващите претърпяха поражение в пленарната зала, като не успяха да спрат създаването на анкетна комисия за побоя над демонстрантите на 14 януари, но „спечелиха” площадното сражение.
Фоторепортерите, операторите и полицаите със сигурност превъзхождаха числено шепата участници в поредната демонстрация, замислена като граждански протест срещу управлението. С просто око се виждаше отсъствието на една съществена (досега ) група граждани, които не просто подкрепяха студентите, земеделците, пчеларите в техните изяви, но и очевидно бяха организирани от обща цел.
Днес ги нямаше демонстрантите, които преди раздаваха лепенки с призиви към премиера Станишев да си ходи. Оказа се, че когато се отдръпнаха, зейна дупка. Може би са решили да не участват вече в събития, за чиито фон служи огромен плакат с карикатура, която обединява в един кюп Станищев, Доган и Костов – така предполагам, понеже съм разговарял с тях и знам огорчението им от мизансцена под невидимия, но очевиден надслов „всички са маскари”.
Получава се парадокс: след многобройните обвинения, че партиите искат да яхнат гражданския протест, оттеглянето на партиите ( или партията) оставя на площада празнина, запълвана предимно от руския цар, яхнал победоносния си кон. От което троянските коне в България със сигурност направо цвилят от радост.
Изглежда е време да бъде напомнено, че партиите, стига да са легитимни пред закона, изразяват определени обществени нагласи. В тях членуват граждани – същите, от които кой знае защо се очаква да участват ентусиазирано в протести без ясна физиономия. Заклеймяването на партиите изобщо ( и днес имаше такива речи ) е отрицание на един от основните компоненти на демокрацията, която , при всичките си несъвършенства, предвижда механизъм за групиране на хората по интереси и представянето им чрез партиите в политическия живот.
Останалото е „батюшка Махно” : „бий червените, докато побелеят и белите, докато почервенеят”. На пръв поглед е остроумно. Но не е умно. Само е остро. А върху острото, върху върха копието, както е известно, седи свободата, но според Сервантес и неговия Дон Кихот.
Всъщност старият Талейран, този знаменит аристократ, дипломат, архитект на Европа от началото на 19-ти век, е уточнил: с щиковете може да се постигне много, но върху тях не може да се седи.
Истината днес, два века по – късно, е някъде по средата, вероятно. Да, без донкихотовски плам и ентусиазъм, няма мечти, няма свободолюбие. Но реализмът изисква да е ясно, че на този свят има правила, има логика, включително и политическа. Нейното отричане не пълни площадите, а сърцата на онези, на които генетично ( политически) е присъщо да посягат към щиковете.
Браво Иво!Много си бърз и както винаги “В десетката”.Не смея да те похваля,че да не те урочасам.Тия дни взех да се плаша сериозно от странното(меко казано)поведение на гилдията ти. Старанието на колегите ти,да блеснат с “уникален” прочит на темата на деня,докара нещата до там,очевидното да изглежда екстравагантно.Не зная коя е тази сила (освен финикийската),която ги кара да се наредят в редичката на нихилистите.
Мога да разбера,но не мога да простя експерименти с доверието…
Паметникът е хубав, но страшен. Жив оксиморон си е хем цар, хем освободител.
Костов може би е най-добрият от лошите, но вероятно и единственият държавник.
Онези,които посягат към щиковете,г-н Инджев,горе-долу когато сте прикючвал Вашия пореден шедьовър,прибягват до помщта на социолозите во главе с Мира Янова от МВМD,за да ни “облъчат” чрез г-жа М.Плугчиева и г-н А.Райчев,че с т о з и к а б и н е т не се свършва светът!!!
Нима!Щото не го знаехме?
Българите освен обидени за “кенефа” …имали и усешане за “управленска немош!!!”а имиджа на тройната коалиция бил “надупчен” и т.н.
Четат Ви!!!
Може и да е “изкустевно дишане”,но макар и плитък,номерът е подходящ прах в очите…..
Потомъкът на Перигорските графове,
когото споменавате е от древен род,който е могъл,да каже на самите Капетинги:
Кой ви направи вас крале!
И не само защото дядо му по майчина линия е паднал начело на кръстоносците в битката при Н и к о п о л или защото е оцелял в невероятни превратности,но защото е могъл и преди и след Виенския конгрес 1814 г. да говори с поредните суетни актьори на “преминаващата световна слава”, като с равни,и защото за девеза му:
Нищо не е било повече от самия Бог,Създател на човешкия род….Re que Diou / на перигорско наречие…./
Като “спрегнетие” и пресеете трите кохорти управлявали България в периода на Княжестнвото,Третото царство и Социализма,ведно с тези на Прехода,ще се доближите и до “немонархическото ми убеждение”,защо са били възможни у нас вероятно 3-4 с политическия му ръст !!!
И,кому дължим – особено много –
“горчивите плодове” на последната Жътва…
/Междувпрочем в момента ползвам творба на граф Сент Олер в превод на Невена Розева издание на библиотека “Златни зърна” отпечатана от съпруга на хазяйката ми Д.Провадалиев,и подарък на поручик Г.Андонов през 1943 г.Така и угасна,БОГ ДА Я ПРОСТИ с надеждата,че Г.Димитров,щял да даде пенсия на този заслужил българин…..във времена,когато ПОРУЧИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ СА И ЧЕТЯЛИ…!!!
а сабите им остри като УМА!
Т.е. като този на самата “Евророма” подкрепила току що С.Паси за шеф на НАТО!Сега е ред на Краси и останалите,но и по-изобретателно,
за да не би да се впечатлим относно удачната,досетливост на Евророма,като за “всичката Мара че и за престижното и втасване !!!”
Г-н Инджев!Моите почитания (по Ники Кънчев)!Но кат ги пишете тия работи требва да си давате сметка,че не оставате сред масите,които много се вплътниха (по метеоролозите).Къде отивате?Извисявате се така някак и на вплътнения среднопростакиран масов матриял му става некакси скучно и неразбирателно това писание!Ития примери с тия непознати префърцунени френски имена!!Талейран!Тоя сигурно е стар производител на щикове!Праите се на многознаещ и губите,значи,много от това!Харесват ви двама-трима,сигур и те чели за оня железар с щиковете или се докарват,че разбират!Я вземете пример от хората до народа – как говорат само!Ного ме кефат,ей.Ивий така правете.
Е, най-после някой е забелязал, че на плаката го има и Костов, поне да знам, че не съм единствената. Когато за пръв път го изкараха този плакат медиите подминаха факта, че и Костов е там, но който трябва го е видял и разбрал, щом казвате, че днес ги е нямало хората с лепенките. Аз днес не ходих на протеста, последните два-три такива ме разочароваха и затвърдиха впечатлението ми, че само на 14.01 имаше истински протест.
Винаги съм харесвала вашия начин да се запазите чист и неосквернен.Особенно,когато сте в немилост от гадната БТВ.Браво на вас и на такива като вас,които не оставиха славата и добрата заплата да им замъти мозъците!
дано да ви има повече!Успех във всяко едно начинание и поздрави в къщи!
Tochno ot takiva statii ima nujda, za da se otarsjat ot manipulatsiite, tezi koito ne vijdat, che zastavaiki pod lozunga “vsichki sa maskari” vsastnost, obvslujvat statukvoto i vodjat protestite do zadanena ulitsa.
Идеята протестът да е безпартиен бе, че се искаше да се въздейства върху властта да почне да си върши работата в полза на гражданите като за начало изпълни определени искания. А не да се вземе властта. Защото когато партии протестират, те го правят уж заради исканията на хората, а всъщност, за да вземат властта и после да я подкарат като предишните.
Все пак, аз също смятам, че щеше да е добре да има партия, която да предложи алтернативата на хората – “ето, ще ги махнем тези, но ще дойдем ние и ще се опитаме да променим нещо”. Проблемът е, че хората вече не вярват, че някой наистина ще има желанието да промени нещо, овласти ли се веднъж. И оттам и безпартийността на протестите.
Единствените партийни протести, които успяваха да съберат повече от 5 човека в последно време, се оказаха екологичните протести – и то именно, защото пак не са партийни. Макар и партия “Зелените” да беше там, тя не се афишираше, не раздаваше листовки “Гласувайте за нас”, а внасяше жалба след жалба, петиция след петиция, нейни активисти ходеха неуморно по планините да документират разрушенията и после взимаха всички възможни мерки – пред българските и пред европейските институции. Но, уви, май и това не помага. Спряха се заменките, ама то земя за замяна не остана. Забраниха се строежите на Иракли, ама те си продължиха. Или пък протестите срещу подслушването на Интернет… каква стана тя? Днес Парламента щяа да приемат закона в още по-влошен вид. Приели ли са го не знам, май да. След още някое и друго нововъведение в такъв хубав Оруел ще ни вкарат, че ще се видим в чудо. Като слушам за един друг проектозакон, скоро и на протести няма да можем да излизаме – били те партийни или не.