По едно и също време Националния център за изследване на общественото мнение ( НЦИОМ) регистрира рязък спад на доверието на гражданите в полицията и същевременно – демонстративно нежелание на БСП и ДПС да бъде разследвано полицейското насилие.
Двете управляващи партии не допуснаха да бъде съставена парламентарна анкетна комисия във връзка със серията от случаи, които опозицията ( и със сигурност – много граждани) определят като полицейско насилие.
Чадърът на тандема БСП – ДПС беше разпънат по някакво съвпадение в деня, когато официалната статистика регистрира рекорд в оттеглянето на гражданската подкрепа за дейността на същата тази полиция – спад от цели 10 на сто и дъно от 17 процента одобрение ( почти толкова малко, само с два пункта разлика, колкото има правителството, бележещо по този показател върхово” постижение” за всичките изминали 20 години демокрация в България и за Европа в наши дни).
Момент, „някакво съвпадение ли”? Едва ли. По – скоро каквото ни е правителството, такава е и полицията. Еднакво спихнати в очите на хората.
За полицаите, които са си превишили правата и са допуснали полицейско насилие ( включително довело до смъртта на хора), това поощрение е добре дошло. За полицаите, които си търсят правата чрез протестни изяви, новината е с обратен знак: властта не си поплюва и е готова да се наложи ( така, както нареди да бъдат налагани безмилостно демонстрантите в центъра на София на 14 януари).
За гражданите потенциални избиратели, това уравнение е ориентир за маниера на управление в стил „едната бие другата, а пък двете лицето” – в смисъл, че едната ръка, условно казано „левицата”, е готова на бой със ( също толкова условно речено) „десницата” с цената на полицейско насилие, дори. Подход, формиращ лицето на тази власт, която работи срещу себе си.
Това, за което говори колегата Инджев, е показател за едно: една дискредитирана по всички линии и изцяло провалена власт е способна на всякакви ексцесии, за да защити стоенето си във властта, на което вече няма право.
Но това, което правят, именно понеже е така абсурдно, показва също, че са обречени: ония, на които Бог е отредил неминуема гибел, на тях най-напред им взема ума.
Следователно изводът е от всичко е: екстравагантното в абсурдността си и калпаво по всички линии, също и така вредно правителство стои на власт само защото ние, гражданите, нямаме достойнството и смелостта да си свършим своята част от работата. А нашата част от работата е: да бутнем това правителство, да изритаме от властта управниците, заради които станахме за резил пред целия свят!
Тоест, другояче казано, от нас се иска просто да изнесем трупа – господа, нима не усещате, че трупа на това мъртво правителство вече смърди?!
Г-н Грънчаров, за статистиката ( ако това представлява интерес за Вас и останалите, които виждат тази бележка):
Вашият постинг е НОМЕР 5000 , който електронната търсачка отбелязва в блога , откакто беше създаден миналия април!
Смея да твърдя, че благодарение на невероятните възможности, които дава интернет, тази обратна връзка е нещо, с което никой пишещ, говорещ или показващ се журналист в България ( а и не само журналист, може би и шоумен) не може да се похвали в т.н. конвенционални медии.
Не знам дали тези 5000 коментара са много, или малко, спрямо други, сравними авторски изяви в мрежата, но и не е толкова важно ( защото нямам амбицията да участвам в такова “състезание”). Но участието на коментаторите тук, както казах, е внушително – със сигурност през цялата си журналистическ кариера ( 28 години) не съм получвал общо толкова писма, обаждания и под каквато и да било форма коментари, колкото са тези тук за някакви си 8-9 месеца.
Да живее прогресът!
Г-н Инджев, поздрав за прекрасната статистика!
Наистина НЕТА е нещо неочаквано.
Ние (т.е. НЕТА) също сме приятно изненадани и доволни от тези Ваши няколко месеца “блогване”. С този блог започвам и свършвам деня си. Благодаря Ви!
По темата ще пиша следващия път. :)))
Бъдете здрав!
Поздравления и от мен!
Аз не коментирам много (като става въпрос за статистика – предполагам, че такива като мен са подводната част от айсберга)но също по никакъв повод не пропускам статиите и коментарите, никога!
Присъединявам се към поздравленията за Вашия блог, г-н Инджев! И аз не мога без Вашите постинги! Наистина, да живее Прогресът. Бъдете жив и здрав!
Г-н Инджев, другия месец – 10 000!
Поздравления и мене,бъдете жив и здрав!Почти всяка вечер посещавам снетърпение вашия блог,още от самото му начало.Нека да пребъде!Чест и почитания!
Нямате представа какъв извор или остров на надежда е вашият блог.ЗАщото се осветява от истината и всяка дума е честна. . Какъв късмет е , когато умен и талантлив човек е на страната на правдата. Името ви вече е символ на високата, почтената журналистика.
Желая ви здраве и късмет, за да сте полезен на измъчената ни страна.
Поздравления и от мен, драги г-н Инджев! Радвам се, че случайността (а може би и… неслучайността!) направи така, че тъкмо моят коментар е довел до това кръгло число, което е много голямо – като се има предвид късия период на съществуване на блога.
За сравнение ще ви дам следната статистика от моя блог:
Total views: 535 162
Busiest day: 3 166 — Wednesday, August 29, 2007
Views today: 13
Общо
Постове: 1 711
Коментари: 8 688
Моят блог обаче съществува от октомври 2006 г. Средно на статия имам, следователно, някъде към 4-5 коментара. Вашите статии са много повече коментирани и предизвикват много по-голям отзвук. Което е съвсем заслужено: Вие поставихте нов, недостижим от нашата журналистическа колегия, и по същество евро-американски стандарт за честна и истинска българска журналистика. В страна, в която Кеворкян минава за “добър журналист”, вие сте едно най-показателно изключение. Което именно според мен е основанието за популярността на блога Ви!
Желая Ви всичко добро и много успехи в личния живот и на професионалното поприще!
За първи път пиша,но не за първи път Ви чета.
За съжаление средствата за масова информация станаха средства за дезинформация! Единствения за сега надежден източник остана интернет. Те управляващите са наточили зъби и него да окастрят, но надали…
Посещавайте http://feelfriendly.com/ често!!
На България са нужни повече такива журналисти!!!!
Какво да коментирам Вашите статии.Чудесни са.Пишете,уважаеми г-н Инджев.Пишете.Малко са хората,които могат толкова аналитично,точно и смело да пишат това,което мислят.Чета всичко,което пишете с удоволствие.Благодаря Ви.Бог да Ви помага.Да сте жив и здрав и да Ви има много, много години.
В момента, в който полицаите надигнаха глава и заявиха реални искания, НЯКОЙ направи така, че техният имидж като цяло да се срине. Не че в последните месеци е имало кой знае колко повече случаи на полицейско насилие, отколкото преди.
Просто още един пример за привичните методи на властимащите: този, който се осмели да надигне глава и да потърси реалните си права, бива дискредитиран. БЕЗ оглед на последствията за обществото. Важното е да бъде подчинен отново.
А търсенето на действителна отговорност и установяването на действителни практики срещу полицейското насилие бяха заметени под килима.