По едно и също време Националния център за изследване на общественото мнение ( НЦИОМ) регистрира рязък спад на доверието на гражданите в полицията и същевременно – демонстративно нежелание на БСП и ДПС да бъде разследвано полицейското насилие.
Двете управляващи партии не допуснаха да бъде съставена парламентарна анкетна комисия във връзка със серията от случаи, които опозицията ( и със сигурност – много граждани) определят като полицейско насилие.
Чадърът на тандема БСП – ДПС беше разпънат по някакво съвпадение в деня, когато официалната статистика регистрира рекорд в оттеглянето на гражданската подкрепа за дейността на същата тази полиция – спад от цели 10 на сто и дъно от 17 процента одобрение ( почти толкова малко, само с два пункта разлика, колкото има правителството, бележещо по този показател върхово” постижение” за всичките изминали 20 години демокрация в България и за Европа в наши дни).
Момент, „някакво съвпадение ли”? Едва ли. По – скоро каквото ни е правителството, такава е и полицията. Еднакво спихнати в очите на хората.
За полицаите, които са си превишили правата и са допуснали полицейско насилие ( включително довело до смъртта на хора), това поощрение е добре дошло. За полицаите, които си търсят правата чрез протестни изяви, новината е с обратен знак: властта не си поплюва и е готова да се наложи ( така, както нареди да бъдат налагани безмилостно демонстрантите в центъра на София на 14 януари).
За гражданите потенциални избиратели, това уравнение е ориентир за маниера на управление в стил „едната бие другата, а пък двете лицето” – в смисъл, че едната ръка, условно казано „левицата”, е готова на бой със ( също толкова условно речено) „десницата” с цената на полицейско насилие, дори. Подход, формиращ лицето на тази власт, която работи срещу себе си.