Правя уговорката още в началото: тази статия не цели да подстрекава престъпния контингент към агресия срещу пазителите на закона ( а и няма как да го направи- механизимите на тази агресия се движат от свои закони).
Опитът за покушение срещу журналист от БНР, при който някой се опитал да го сгази с кола преди да излъчи свое разследване, предизвика разследване на прокуратурата. И някои въпроси.
„Прави ли ти впечатление, че практически няма бандитски нападения срещу полицаи?”, ме попита мой познат, който като юрист познава системата. Да, прави ми.
Със задължително уточнение, че само по себе си е прекрасно полицаите да бъдат живи и здрави, радостното обстоятелство, че не са обект на целенасочена бандитска агресия парадоксално поражда някои нерадостни размисли.
При цялата прогнилост на медийната среда у нас, при всичко негативно, което може с основание да се каже за журналистическата продажността, корумпираност, подкупност , раболепие пред властта и „големите пари”, няма да е справедливо да не кажем, че това обобщение си има своите многобройни изключения. Никак не са малко журналистите у нас, които стават жертва не само на институционален, политически и бизнес-рекетьорски натиск, но и на чисто физически, брутален шантаж от страна криминални типове.
Колко нападнати, заплашвани, бити , залети с киселина заради ревностно изпълняване на служебните им задължения полицаи има? Отново: не го пожелавам никому, ни най-малко, но фактите са такива и те говорят за нещо. Какво ли може да бъде то?
Впрочем, същото се отнася и до останалите звена по веригата, която би трябвало да охранява живота, спокойствието, имуществото и реда в държавата ни- да речем магистратите и прокурорите. Изключенията, като разстрелът на прокурора Николай Колев през 2003 г., по-скоро потвърждават правилото, че това е рядкост.
Същото обаче съвсем не може да се каже за „бивши” служители от правоохранителните органи- черните хроники са пълни със съобщения за убийства и покушения срещу хора, напуснали редиците на нашите пазители и преминали на „отсрещната страна”.
Какво излиза: работиш във възможно най-конфликтната сфера на досега с престъпността, но престъпниците „те пазят”( но няма такова щастие, щом веднъж напуснеш „ведомството”). На пръв поглед изглежда като проява на респект от „пагона”, поста, държавата. Някой вярва ли обаче в баснята за пристъп на уважение към закона и неговите представители от страна на бандитите?
Истината, която мнозина знаят, а обществото като цяло масово подозира, е че престъпниците май нямат особени основания да бъдат недоволни от своя противник, облечен в държавна власт. Това подозрение нямаше да е толкова натрапчиво, ако не бяха многобройните случаи на саморазправа с журналисти, контрастиращи с липсата на такива по отношение на други професионални гилдии, натоварени на теория с много повече рискове на самия „фронт” на борбата с престъпността.
Може да не са толкова много, колкото ни се иска да бъдат, но разследванията , критичните позиции на журналистите определено вбесяват доста повече агресивните типове, отколкото дейността ( или бездействието?) на държавните служители, на които по дефиниция би трябвало да са доста повече ядосани.
Ако този скромен паралелен анализ, който няма претенцията за изчерпателност, изглежда някому несъстоятелен без придружаваща статистика, нека поне послужи за размисъл. Защото лечението на всяка болест зависи от правилната диагноза.
„Преливането на кръв” от правораздаването в правонарушаването ( стотици бивши полицаи, юристи се трудят в редиците на армията на нарушителите на закона), както и твърде подозрителната анемия на държавата по отношение на съпротивителните й сили в тази битка за оцеляване на държавността, говорят за тежкото й заболяване. И не е случайно че външен консилиум, като този на европейските наблюдатели, ни го повтаря непрекъснато.
Съгласен съм с основната идея на материала,но от уважение към тоността,което винаги придава пълната тежест на на всяка идея, и от уважение към автора,ще си позволя да направя малки уточнения.С правораздаване се занимават само съдилищата в България.Лично аз не се сещам за примери или ако има такива,те не са правило,съдии да са преминали от другата страна.Споменатата тенденция важи за правоохранителните органи,които включват прокуратура,следствие(каквото няма никъде по целия цивилизован свят), и полиция.Лично мисля,че по-голямата част от респекта на криминалния свят към въпросните органи е във факта,че те разполагат с големи възможности да отвърнат на удара и при почти всяко посегателство спрямо техни колеги го правят.Веднага се аргументирам.На един от първите разстрели на полицаи в ж.к.”Надежда”,в началото на 90-е години,полицията отвърна като на публично място при престрелка уби всичките заподозрени на спирката на канала, до НДК.Доколкото си спомням,бяха ирански наркопласьори.При следващият разстрел на трима полицаи в “Люлин”,полицията удивително ефективно разкри извършителя,осигури годни доказателства,а съдът го осъди до живот.Случаите са много,да не ги изброявам.Последният беше скоро, в ж.к.”Надежда”,когато албанец,откри стрелба по полицаите, беше бързо и точно застрелян.По-скоро причините са в журналистическата гилдия,която предпочита рахатлъкаи не се срамува от липсата на достойнство.Нямам предвид изключенията.С мнението си не задължавам никого.
Така е. За съжаление сте адски прав.
Така ще продължава, докато я караме на доверие и липсва контрол .
Мен ме контролира шефа, него държавни чиновници и полицейски органи, а пък над тях са депутатите.
Депутатите кой контролира?! Народа ли?! Айде да не се лъжем.
Почнах вчера една книга, точно за това пише. Всъщност запалих се от един форум. Защо не им драснете няколко професионални реда да им запушите устите?
http://forum.mediapool.bg/viewtopic.php?t=6131&postdays=0&postorder=asc&start=0
Може да звучи пресилено и сигурно е – но не е ли МВР една школа за подготовка на мафиоти? Нещо като подготвителен курс, инкубатор за бандити. Голяма част от най-едрите риби в престъпния свят са бивши кадри на МВР – охранители, барети, (анти)мафиоти и всякакви полицейски чинове. Е – как изкласилите батковци бандити да посягат на другарчетата си, които тепърва се учат на занаята в училището, което самите тези батковци са завършили успешно?
Г-н Дончев, репликата Ви е основателна.
Бях сигурен, че обратни аргумети, на изтъкнатите от мен , могат да се намерят и затова се “застраховах”, че не претендирам за изчерпателност.
В статията споделям едно наблюдение и една аналогия, която, струва ми се, има своите основания.
Сигурно сте прав, че бандитите биха предпочели да не си навличат полицейско отмъщение и тази подробност има възпиращ ефект.
Възможно е също да е вярно като цяло, че за съдиите не е характерно да преминават на другата страна ( особено в буквалния бандитски смисъл, както с “барети” и други обчавани от държавата да ни пазят професионалисти)
Но ако е вярно мнението за корупцията и в тези среди, което се споделя и от чуждите експерти, разликата между корумпиран съдия и рекрутиран в бригадите на престъпниците полицай не е голяма- нещо повече, работещият срещу справедливостта съдия може да нанесе и по-големи вреди на отделни хора и на обществото като цяло.
А за терминолигичните уточнения Ви благодаря- напомнихте ми да не жертвам съдържание заради формата ( в смисъл, че се опитвам чисто стилистично да избегна повторенията на темрмини като правораздаване и правоохраняване, а те не бива да се смесват).
Г-н Инджев, с тая милиция на бандитите, с вече неприкиритата олигархична партокрация, с многото групи “За демокрация”, които една друга се обвиняват за подставени, некадърни или кариеристи – не вървим ли към една скорошна ливанизация насред Европа ?
Нещо повече!
Макар – по неписано правило – и ,да не си “вадят очите” помежду си като “гарвани”,о т д е л н и т е съдебни инстанции намират начини,понякога,за истинско
правораздаване,настрана от
обстоятелството,че и един живот “не е достатъчен” за подобно тържеството на справидливосттта!!!
Но,както при всяко правило,има и изключения …???
Тъкмо сега и без,да с ъ м г о ж е л а л,в основата на спорните въпроси между мен и г-н Инджев,висят гробовно мълчание и “привидна” незаинтересовнаст от човещко благоприличие на други хора с огромна Власт и влияние….
И си мълчат!
Журналиста е иформиран !!!
От там и “кръщелното” ми име в неговия блок,който е единственото убежище са дни на изпитания, като онези на бибилейския ми адаш….
Най-лесно би било,да надам неистов “лай”,но ще е само сеир за свои и др. “хиени”….
А както е добре известно,в безрадостни дни оредяват и доброжелателите!!!
И така до…Темида,а след това,вече ще видим!?…дали ще е “гръмовно” или “съдбовно”…
Сигурно сте гледали “Последният самурай” в който братът заставя сестра си да даде убежщие на чуждоземеца,отнел в честен двубой живот на съпруга й….
И на само той-с 20-30 столетия зад гърба си…й казва до разцъфналите вишни: “На знам защо и как е попаднал тук този войник…,но О н з и,който го е пратил със сигурно знае,какво да очаква от него!
А родът му се появил далеч, преди Витлеемската звезда и Христос Младенеца!
Тезите на г-н Инджев и г-н Дончев всъщност са едно и също, те се припокриват и допълват: от една страна бандитите избягват да си навличат гнева на полицията, от друга страна полицията внимава да не ги провокира и да предизвика техния гняв. Нещо като негласно примирие и съгласие за ненамеса в чуждите дела.
Проблемът разбира се е, че точно намесата в делата на бандитите е работата на полицията…
Здравейте ! Интересна тема и във връзка с нея мога да напомня първото, което ми хрумна – преди доста години в Италия мафиоти убиха обявилия им война г-н Де ла Киеза, а неотдавна излезе информация, че италианската мафия за миналата година (ако не бъркам) е “спечелила” 90 млрд. евро – жалко за генералската смърт. Наскоро пък камората “обяви” смъртната присъда над писател или журналист, който запознава света с нейни машинаци. С това искам да кажа, че в уж уредена Италия правоохранителните и правораздавателните органи и журналисти/писатели са застрашени (като написалия “Сатанински строфи” в Иран), а какво остава за България без никакви законни правила. Да не забравяме, че Левски е казал, че “Ние сме във времето и времето е в нас”. Явно и за съжаление времето днес изисква мимикрия, нежели отговорност. Малките изключения затвърждават тзи факт.
Ако правоохранителите поддържат паритет с престъпниците – от една страна, и от друга – са заели позата на отмъстителни каубои от стар уестърн, които на всяко убийство отвръщат с убийство, тогава възниква поне един реторичен въпрос: Кого правоохраняват те – нас гражданите ли?
Те нямат право на поне две неща: на мъст към когото и да е и на паритет с престъпността. Те са длъжни с риск за живота си да охраняват правото, а не да го нарущават.
Има и един друг ъгъл, г-н Инджев, който мисля, че пропускате. Готов съм да се обзаложа, макар че не се сещам за начин да проверим, че заплахите, получавани от служители на разследващите органи и на съда са значително повече от заплахите, получавани от журналисти. Просто за първите информация до нас стига доста по-трудно по лесно обясними причини и поради разликите в обществените функции на медиите от една страна и на разследващите органи и съда от друга.
Това го знае всяко хлапе- държавата е най-голямата мутра.Има по-голям шанс в затвора да влезе кокошкаря,дето няма пари да бута .Но не и убиеца,наркопласьора.
Хората ни смятат за луди-как така всичко заглъхва,без последствия.Просто животинскйия страх за живота до такава степен ни е обладал,че ние пропускаме край ушите си какви ли не гадости.Съгласни сме да живеем апатично и примирено само и само да доживеем до утре.
Въпреки ,че-Какъв живот е това?
В тоя ред на мисли в България се фабрикуват полу-хора полу-животни.
В допълнение по темата, може да прочетете още за бездействието на правната ни система, в частта разследване на престъпления, ако погледне материала, озаглавен “Бюрокрация в следствието”, в блога ми http://danielavelikova.blogspot.com.
Народната милиция, барабар с тайните милиционери, се раздели на три: полиция, бандиция и политиция. Тук таме и журналя.
Г-н Инджев,а къде са корените на фабулата,която е гръбнакът на статията Ви,нещо не се разбира,или Ви е страх да я назовете,защо мисля,че всияко това се дирижира от комунистическите гадове,а ,какво мислите,драги събародници…
Съжалявам г-н Ванко, не мога да Ви помогна. Опитайте пак-доста други успяха…