Когато ИМА СЪМНЕНИЯ за тежки или компютърни престъпления може да има подслушване в интернет и на телефоните, това решиха мнозинството депутати, гласувайки окончателно промените в закона за електронните съобщения.
Въпросът е , разбира се, е, чия е преценката. В държавата, в която живеем, това е ключова тема. За илюстрация ще споделя нещо, което съм спестявал досега, за да не навредя на колеги.
Историята, която на пръв поглед няма нищо общо със следенето в интернет, всъщност показва до каква степен е възможна намеса „отгоре” в делата на медиите, а какво остава за службите, които и без това са държавни и козируват.
Историята е лична, но не я натрапвам с лична цел, а заради общественото й значение. И заради това, че не ми е преразказана, дочута или плод на някакво подозрение. Просто фактите са такива, кавито ги знам от първа ръка и гарантирам за тяхната достоверност.
От една медия ми обясниха, че не мога да се появявам на нейна територия, защото това означавало един баща да не види повече сина си. Нямало повече да му бъде разрешено да го види. С това щял да бъде наказан, ако ме покани.
Това е. Малко ли Ви се вижда? На мен ми се вижда чудовищно. Дори и …да не е вярно. В смисъл, че този аргумент може и да е измислен, за да ми се обясни защо не мога да се изявявам публично във въпросната медия. Но самият факт, че се налага да се измисля подобно нещо ( ако наистина е измислица самата заплаха, а не е истинска), е показателен докъде стига намесата на властта срещу неудобни нейни критици. И в какво положение изпадат подложените на натиска отгоре хора- в случая журналисти.
Така е днес в българската журналистика, която по закон, презумпция, традиция и аналогия с нейните посестрими в демократичния свят, би трябвало да е свободна от всякаква намеса. Но не е.
Някой съмнява ли се какво се случва в строго йерархичи военизирани системи, като тази, която би трябвало да прецени дали има съмнения за съмнителните типове, сред които и онези, подлежащи без съмнение на шпиониране под разни предлози като „врагове” на всесилните началници в държавата?
Като в лош сън имам чувството,че това вече съм го изживявал и за жалост знам и продължението.Чувството на обреченост е отвратително,но аналогията с последните 55 години се натрапва,особено за по-възрастните…
Ако си даваш сметка, че ще бъдеш в опозиция следващите поне 4 години, едва ли ще дръзнеш няколко месеца преди изпадането ти от властовите структури и сързаните с тях тайни и явни служби, да създаваш нормативна база, негативните ефекти на чието приложение ще изпиташ най-вече ти. Ерго, тези безсрамни същества не се готвят да минават в опозиция, а да прилагат все по-репресивните законодателни и подзаконови актове като управляващи и следващите поне 4 години…
И да се чуди човек кое е по-страшно – дали превръщането ни в държава с все по-малко свобода (заради такива текстове като вече гласувания) или това, че същата държава най-вероятно ще има и през следващите години сегашните или сходни управляващи мракобесници?
В такава перспектива не остават много алтернативи за онези от нас, за които свободата на изразяване и отстояване на мнения и позиции е основно човешко право. Една от тези малобройни възможности за противопоставяне е остояването на свободата на словото.
Разказаният от Вас пример е шокиращ и твърде показателен за изключително сериозните опасности пред нашата свобода и живота ни.
Но ние не бихме били себе си, ако не се опитваме да променим част от това ужасяващо състоание на нещата. Не знам коя е медията, и дано не е една, която има ресурс за противопоставяне на тези тенденции. В тази връзка, след кратка пауза отново ще припомня на уважаемите читатели на блога на г-н Инджев мястото, където могат да изразят подкрепата си за възможността той да води отново телевизионно предаване:
http://bgpetition.com/ivo-na-ekran/index.html
Ако вече сте го направили, може да споделите линка и идеята с ваши приятели и съмишленици.
Въобще не се съмнявам, че това е действителност в една страна, където президент е агентът на зловещата комунистическа държавна сигурност и явен руски резидент “Гоце” Първанов, където подопечната му разузнавателна служба не се отчита никому, той самия също, а единственият, който би могъл само да го попита нещо, е протежето му – главния прокурор Борис Велчев.
И на този фон стои гротескното заклеймяване на комунизЪма като престъпна система със закон на българския парламент още от 2000-та година.
И тази “държава” е член на НАТО и Европейския съюз !?!???
Да се спукаш от смях, ако не беше зловещо !?!?!?
П.С. Да се надяваме, че блогът на Иво Инджев се чете от европейските институции.
Все си мислех, че интернет е свободно пространство, за свободни хора. Ясно е, че целта е да се следи целия трафик, защото и на децата им светва, че тези, които искат – има начини да се свържат без никой да разбере за какво иде реч. Трафика, който може да се засече е на такива абдалюрници като нас, които се изказват по форумите. Най-простото, което ми идва на ум са уличните телефони.
Самото усещане, че ти четат кореспонденцията е гадно.
В този закон, който днес е приет ясно е записано “само при тежки и компютърни престъпления”. Според наказателният кодекс чл. 97, т. 7. тежки рестъпления са престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. И дума не може да става за неща като клевета или нещо подобно. А иначе за който не спазва закона му е безралично какво пише в него.
Г-н Петров, ако четете внимателно, “компютърните престъпления” са приравнени на “тежките”, а дали е ясно дефинирано какво са “компютърните престъпления”??? И понеже съм убеден, че не е дефинирано, или ако някъде в някакъв мижав текст нещо е казано, то е казано неконкретизирано и пределно широко, и може да включва всичко, свързано с потребление на интернет-базирано съдържание, тоест, мракобесниците ще използват за потискане на свободата на словото не първата част, а само и винаги втората част на квалифиацията.
Уважаеми г-н Инджев, потресен съм от наглостта на Станишев, Агент Гоце и цялата пасмина от “пре-оцветилите” се крадци. Наистина ми е трудно да осмисля приомите им, с които държат хората в страх , та да не би случайно някой да попрактикува обективна журналистика и още по – лошото – да покани някой “неудобен” на властта човек. Но това са комунистите, те отнемат свободата, те отнемат най – скъпото, пък ходи и протеститрай след това. Относно закона, въпросът е кой как ще го интерпретира…а като си знаем стоката, ясно Ви е какво ще се получи точно !
Защо се чудим колко “търпелив” ни е народа? От 55 години той е наплашен и продължават да го плашат до смърт. През последните години бяхме свидетели как се оправиха с пенсионери, учители, лекари, металурзи, студенти. Разделяй, сплашвай и владей- това го умеят, не може да им се отрече!
„1.За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни.
2.За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.
3.За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.
4.За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.
5.За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.
6.За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.
Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.“
Дали е пропуснал някого Апостола! А!
За корупцията и организираната корупция в България
Неговите приятелчета му викат Йонича. Името му е Йонко Грозев, адвокат, член на Хелзински комитет (БХК).Съучастници са му Красимир Кънев, Бойко Боев и други членове на същата организация. Не само те обаче.
Престъплението, което е извършил ли?
В края на януари 2002 г. БХК публикува доклад за състоянието на човешките права в България. Основната тема и извод на доклада е, че в България две трети от всички хора, настанени в психиатрични болници, са там противозаконно. Изводът се налага от наскоро постановено решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, по което Йонича представлява един гражданин на име Върбанов и което печели. Становището на съда е, че настаняването на хора на принудително лечение може да става само с решение на компетентен съд. Но в България, две трети от хората са настанени без да има такова решение и това представлява нарушение на основното човешко право на лична свобода.
Аз съм от Бургас и от 1992 до 2002 г. бях настаняван на принудително лечение около 4 пъти. Все съм мислил, че е несправедливо, ама като не съм адвокат, какво можех да направя. През 93-94 г. даже се интересувах дали България е член на Съвета на Европа точно в тази връзка. Оказа се, че е, но настаняванията се повтаряха при всеки сериозен конфликт с родителите ми. И аз като не съм адвокат, какво да направя. Мислех си, щом държавни органи го правят, значи това е законно. Даже през 1999 г. отидох на в една адвокатска кантора и там седеше една адвокатка и й обясних какъв проблем имам. Тя ми каза, че никой не може да забрани на една майка да възпитава детето си.
“Хубуй ама т’ва Страсбург, т’ва човешки права, може ли така?”
“А не, т’ва Страсбург и подобни са мижай да те лажам”
Няколко месеца по-късно, през същата 1999 г., след поредния конфликт с родителите ми, бях закаран в психиатрията в Бургас. Приемането беше осъществено от д-р Феликс Сайян, син на небезизвестия д-р Лорис Сайян.
“Смятам, че имам нужда от адвокат, а не от лечение” казах му аз, когато вече бях качен на втория етаж в острото, където единственият начин да отървеш коланите, ако има такъв, е да демонстрираш безусловно послушание и кроткост.
“Работи и си наеми адвокат”, каза синът на бившия кандидат-кмет на Бургас от СДС.
Коланите не можах да ги отърва. Към 16 часа обаче ги скъсах. Естествено, че не избягах. Къде щях да ида другаде? Това беше принудително настаняване за 4-ти път. Ако не в дома на родителите ми, няма къде другаде да отида.
На следващата сутрин с голяма доза някаква тяхна гадост, мускулно, се връщах от закуска в столовата и колабирах на плочките на втория етаж. По някое време се свестих и чух как една сестра казваше на завеждащия отделението, че има колабирал. Той намина и “Ааа, нищо, нищо му няма”. Този завеждащ отделението е д-р Веселин Палазов. Той е син на известния психиатър Динчо Палазов. Този последният е фашист пар екселанс. Абсолютен фашист!!! “Излез от кабинета ми! Колкото повече настояваш да те изпиша, толкова повече показваш, че не си добре” е вербалното му оръжие срещу непослушните. Невербалното и сами се сещате какво е. Бизнесменският му подход към лекарската дейност трудно можеше да остане незабелязан. Рядко имаше пациент на психиатрията в Бургас или в Раднево, който да не го мрази. Крушата, сами разбирате, също не беше паднала по-далеч от дървото.
…
И когато по btv казаха, че БХК е публикувал гореспоменатия доклад, тогава си казах, че ще си потърся правата докрай.
Тръгнах аз, намерих телефони, и-мейл адреси на БХК, установих контакт. Казах ми да намеря представителката им в Бургас. Отидох в Адвокатската колегия и секретарката бързо ме упъти. Това е адвокат Дарина Тодорова-Василева. Отидох, говорих с нея. Уговорихме се да дойда след седмица или месец, не си спомням точно. Този ден дойде, позвъних на кантората й и тя ме покани и седнах.
“Ах, отвратена съм от съдебната система” каза тя, докато си подреждаше дрехите (всъщност тя дойде отвън и влязохме в кантората й).
“Т’ва не вещае нищо добро за моите права”, мислех си аз.
Започнахме разговора по същество и по едно време тя “Твоят случай е друг, Стойчо.” “Какво?” възмутих се аз. После тя каза, че трябва да се обърна към прокуратурата. Че това било наказателна материя, пък тя не се занимавала с наказателни дела и пр. Спомена имената на някои такива адвокати в Бургас и ми пожела успех.
Тръгнах пак да търся адвокати. Нещо не намирах. Отидох в адвокатската колегия да ми помогнат да намеря подходящ адвокат. Още като влязох, секретарката ме гледаше по един начин, който не предвещаваше добро. Казах й, че Дарина Тодорова-Василева де факто е отказала да ми съдейства, и исках да ми посочи други адвокати или кантори компетентни по случаи като моя. Тя се държа дръпнато и посочи три примера и каза, че повече от това нищо не може да направи.
Избрах си аз единия от тях и отидох и обясних на адвокатката случая. Те пак почнаха да ме баламосват, че нямало как да докажа, че на принципа “Гарван гарвану око не вади” целият персонал щял да скочи и да каже “Не, не е вярно”. Че от епикризите, които им показах, не ставало ясно, че съм настаняван против волята ми.
“Аз сега мога да ти кажа “дай двеста лева” и ще заведем дело, което ще загубим. Ама аз не съм такъв адвокат.”
Двеста лева през 2002 г. бяха колко МРЗ? Както и да е, за мен бяха много пари. Тръгнах си аз, мислех си: “Истина ли казва? Пък тая от колегията как ме гледаше…Дали са се наговорили? Да, ама тя ми даде три варианта… Тя затова и ми дава само три. На който и да отида, едно и също да ми кажат…” Аз май пропуснах да ви кажа, че диагнозата ми от психиатрията в Бургас и Раднево е шизофрения. Параноидна шизофрения. Параноя предполагам ви е известно какво означава.
По едно време към юни 2002 г. бях пратил същите епикризи на една правозащитна организация в София. През юли получих отговора им по и-мейл:
“”””””
Уважаеми г-н Стойчо,
получихме писмото Ви с приложените епикризи.
от него не може да бъде изведено заключение, че сте били задържан
незаконно.
По българския закон имате право да атакувате пред съд
незаконосъобразното си настаняване в болница чрез обжалаване на
издадените за настаняването административните актове и/или прокурорски
постановления. Сроковете за това, макар и различни не са повече от
2,5-3 години, времето което е изтекло от последното Ви настаняване.
На въпросите от писмото ви по e-mail:
Стойчо> Оплаквам се от това , че срещу мен е било извършено нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ.
Стойчо> Защо съдът в Страсбург не разглежда жалби, касаещи събития, настъпили преди повече от 6 месеца?
съдът в Страсбург разглежда такива жалби. Не разглежда жалби, които са
подадени след изтичането на 6 месеца от последното решение,
постановено по производство, в което сте се опитали да защитите
правата си по Конвенцията.
С други думи – преди да пишете в Страсбург, трябва да сте се опитали да
се защитите вътре в България с предоставените от закона правни
средства.
Ако, разбира се твърдите, че не разполагате с такова правно средство
за защита то тогава 6 месечния срок се брои от извършването на
нарушението.
Стойчо> Ако заведа дело тук в България и след това подам жалба до Страсбург в срок от 6 месеца, ще бъде ли жалбата ми допустима, независимо че се отнася до събития, настъпили преди повече от 6 месеца?
Да. имайте предвид, разбира се, че и в България има законни срокове, в
които трябва да предявите претенциите си. Ако не са спазани – Съдът е
длъжен да отхвърли жалбата Ви.
Следва да ви уведомя, че Български адвокати за правата на човека не
поема всички случай, по които се твърди, че има нарушение на права, а
само такива които съвпадат с поставените стратегически цели на
дейността ни. В момента нямаме възможност да се ангажираме с
представителство по подобни на Вашия случай дела.
Пожелавам Ви успех.
С уважение
адв.София Кръстева
“”””””””
После пак:
“””””
Стойчо> Uvazhaema adv.Krusteva,
Ne e imalo nikakvi prokurorski postanovlenia i/ili administrativni aktove. Bival sum zadurzhan po nastoyavane na roditelite mi i po precenka na lekarite. Tova e stavalo , kakto veche vi kazah po
telefona, bez da buda izpravyan pred sud. Nima ne vizhdate nishto nezakonno v tova?
Кръстева>Gospodin ХХХХХ,
Sajaliavam vesche Vi obisnih ne mojem da poemem vaschia sluschai.
Adresa na Evropeiskia sad v Strasburg e http:www.echr.coe.int
Pojelavam Vi uspeh
adv.Krasteva
“”””””””””
“Махавишно, как е възможно това”, чудех се. “Айде БХК лъжат, бургаските адвокатки лъжат, ама и тез и те ли да лъжат? И ако лъжат в съдружие с БХК ли лъжат или не? И ако лъжат, защо лъжат? Кой има интерес от това? Аз искам да съдя държавата в Страсбург. Защо те да защитават интереса на държавата, какво ще загубят, ако аз спечеля дело в Старсбург?”
….
Стигнах до именития адвокат Иво Баев. Показах му епикризите. “Ще говоря днес с този лекар” каза той. Имаше предвид главния, Л. Сайян. След няколко дни се срещнахме в кантората му. След толкова много ходене по адвокати се надявах, че голямото име в адвокатурата в Бургас ще защити правата ми. Той обаче изрази съжаление. Имало някакво.. инструкция ли, как го нарече там, от Върховния касационен съд, според която такива хора ги настаняват на принудително лечение без съд.
“Ама аз знам, че Страсбург съди по-високо от ВКС, но не мога да ви съдействам и приключваме разговора.” отсече той.
Излязох от кантората му и си тръгнах.
Как смятате, дали Сайян го е навил да ме баламосва и да не ми съдейства?
По-късно стигнах до една адвокатка, тя беше млада, казваше, че е начинаеща, но ще се опита с каквото може да ми помогне. Доста верни неща ми каза, за разлика от другите. Едно от тях беше, че формално трябвало жалбата ми да бъде срещу директора на медицинското заведение. Че имало регресен иск, при който след като осъдя държавата, държавата ще му търси отговорност на него.
Започнаха нещата да се връзват. Ако БХК и другите защитават интереса на Сайян, това изглежда по правдоподобно.
А пък д-р Лорис Сайян е, цитирам някои седесари, “безспорен авторитет в нашия град”.
Майне дамен унд херен, доста по-късно съвсем случайно научих, че видният бургаски седесар д-р Лорис Сайян има за партийно другарче Дарина Тодорова-Василева. Клингт иргендви бекант? Да, същата.
“Ние сме демократи, долу левите, тез са маскари, онез са маскари.” “Пък ний к’ви сме? Ний сме демократи. Е, когато някое наше момче извърши престъпление, ще го закриляме естествено.”
“Елате с’я да се съберем, с адвокати, с психиатрични експертизи, елате да го закопаем.”
“Цял живот да не излезе от лудницата дано!”
Още на:
http://www.dsb-truths.hit.bg
Satyam vada ,ако това горе е истина, а аз не се и съмнявам, но просто е не ми го побира мозъка, то е нечовешко злодейство, гавра и подигравка са слаби думи да го охарактеризират!!! Нима такова нещо, традиционна практика в социалистическото дерибействане,днес е реалност в държава от ЕС и членка на НАТО???У Ж А С!!!!!САМО СЕ МОЛЯ ДА НЕ СЪМ НА ТВОЕ МЯСТО!!!! Желая ти твърдост, упоритост и постоянство
в борбата ти за справедливост, дано в Страстбург чуят и разберат на какво дередже се намират беззащитните хора!!! У С П Е Х, брат!!!