На една река разстояние

Младен Червеняков, бивш министър от кабинета Виденов и настоящ червен депутат преоткри по своему знаменитата находка на Живков за „двете Българии”. Не ни го каза по същия прям начин, но по същество защити тезата за големите успехи на социалистическото управление.

Червеняков изобрази учудване, как опозицията не разбирала постиженията на властта. По този повод възкликна пред Дарик радио: „Имам чувството , че живеем в две Българии”. Другата, неуспешната България, била само в мислите и желанията на опозицията.

Честито на опозицията! Такъв комплимент за нейното смазващо единомислие с огромната част от народа тя не е получавала. А и го казва не кой да е, а абонираният за елитния кръг в червената партия ( макар и провален като управленец от виденово време) Червеняков.

Той беше сред спряганите за вътрешен министър, но Румен Петков надделя. Един вестник тогава писа, че Червеняков се обидил и дълго си почивал далеч от столицата (питал съм го лично като журналист дали е вярно, на което той ми отговори с онова „не”, в което ясно се долавя „да”).

Рядко се съгласявам с управляващите, но този път не мога да си кривя душата. И аз мисля като Червеняков. Просто защото съм от онази маса хора в България, извън мизерните 15 на сто, подкрепящи кабинета, които виждат как страната е разделена на самодостатъчни управници и недоволни граждани.

Още по-лошо е, че освен две Българии, има и две Европи. Напомня ни го ЕВРОСТАТ. В най-новите си проучвания за икономическото състояние на страните от ЕС по региони, нашата държава е на дъното на съюза. Рекордът принадлежи на Северозападна България, където БВП на глава от населението е едва 25% от средния за ЕС. И колкото по-на Запад, по талвега на Дунав си плъзга човек погледа на картата на Европа, толкова повече тези проценти се вдигат.

Другата Европа е някъде там- на една река разстояние.

6 мнения за “На една река разстояние”

  1. Прав сте г-н Инджев, положението у нас наистина е отчайващо. А другата Европа? Да, тя е тази : където дават? 5 млн. евро, за да се разбере кои са родните им “люксембургски” андрешковци; в която официарно нечии мафии печелят по 90 млрд. евро в година на кризи; в която европейски уж уважавани лидери говорят за “демократични грешки” и призовават (кого ли?) зомбирано за нов световен финансов ред (като че ли сегашният е изобретен в Горна Волта) и се срещат в Давос, и…пускат необезпокоявано с доволно тръпнещи ръчички печатницата за разни “парични знаци”. Без, разбира се да се казва кои и колко европейски поколения ще плащат напечатаната спасителна (за кого?) хартия – поредната, но най-едра кражба за последните 80-90 години. Нашите мародери са “ученици” пред специалистите(!?) в онази другата Европа и отвъд.

  2. Murderers Dr. Georgi Grebenarov & Co.

    As you can see from the scanned documents on http://www.dsb-truths.hit.bg, Dr. Grebenarov is a party to a lawsuit. The reason why it is a lawsuit, but not a criminal trial, is that for the crime he committed there is a 6 months statute of limitation.
    You know what happened during these 6 months? Six months during which he was fearful I might initiate criminal proceedings against him.
    I was working in tourism. One evening I came from work and found a notification from the postal service “Come to collect a registered letter”.
    I went and received the letter. It was from Burgas mental hospital. Strange. The last time I was hospitalized in Burgas mental hospital was when I went there voluntarily and they treated me for a month. That was in March 2000. Now it was June 2005.
    The letter was inviting me to take part in the experiments of a new drug. For the participation I would receive 180 leva.

    Why do you think I received an invitation to take part in medical research? Why should someone in the mental hospital need me, having forgotten me for five years?
    That was a snare.
    That was an ATTEMPT to MURDER me.

  3. Е, аз пак като “черна станция” – г-н Инджев, поправете, моля, последната дума от заглавието.

    А червеняковщините (отсърдил се вече е човекът) вероятно са част от изработената от някоя “велика” ПР-агенция предизборна стратегия за поведение на червените участници от всички равнища на разкапалото се вече управление: Да се говори от всички тях ПОСТОЯННО за успехи, постижения, обгрижване и т.н., резултат на родните величайши (финансови, икономически, транспортни, полицейски, социални, външнополитически…) гении, а ако (пу, пу) има некои мъъънички неблагополучия, то те да се приписват на световния капитализъм и империализъм, който не се отнася с достатъчна любов към всичко българско и родно…

    Но им е къса паметта, а надявам се, нашата – не.

  4. Благодаря, г-н Бродилов,
    Явно съм непоправим по отношение на необходимостта да поправям някои свои небрежности…

  5. Дали не е по – добре за ДСБ да направи коалиция с БНД и РЗС от колкото със СДС?- се питам аз?

  6. По тази статия най-точен е коменарът за разкапалото се вече червено управение,което се усеща въпреки изобретателността им за “калесване” и “подканяния” към опозицията,когато чуят гласа на някое от “изобретенията” им,особено като пореден “независим” или нещо подобно!
    Аз чакам да им светне в главата,че гаврата със свободвото слово след определен момент е пртивопоказна!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.