Феодализацията на българските градове, където се разпореждат приближени до централната власт „благодетели”, придобива все по- явен вид в Пловдив, където особено едрият бизнесмен Георги Гергов е на път да бъде канонизиран като местен светец от национално и дори (руско) международно значение.
Поредната стъпка в тази посока вече е направена с предложението олигархът, може би най-приближеният до президента Г.Първанов, да бъде обявен за почетен гражданин на Пловдив. Бил дал 2 милиона за църква и особено бил заслужил заради развитието на ( дадения му) панаир.
За разлика от оперативно интересните ( за бившия вътрешен министър Румен Петков, който бе принуден да плати с поста си личния си интерес към тях) „братя Галеви” в Дупница, Георги Гергов се оказа оперетно безинтересен за прокуратурата.
Нещо повече, след проверка на сигнали ( и мимолетно споменаване на свещеното му име във връзка със скандала с източването на ДДС) той получи сертификат за ( олигархично безупречно) качество от институцията, чиято работа би трябвало да бъде да внася обвинения, а не да раздава индулгенции.
Канонизацията тече по канона на камуфлажните кампании за легитимиране на съответните избраници. За целта отново са мобилизирани дежурните приятели на Г.Първанов. Както си имаме „човек глас”, така от години сред нас се вихри и „човекът инициативен комитет”, който и този път е курдисан в основата на механизма за повдигане на тежки кандидатури.
Това е многоуважаемият ( и титулован като академик) писател Антон Дончев, който се опитва да прикрие вторичните партийни червени белези по своята фасада с претенцията за интелектуална независимост. Толкова много е уважаем, че просто не пропуска да уважи с присъствието или почетното си ръководство нито една поръчка, зад която прозира столетното покровителство.
Лично аз завинаги загубих уважението си към г-н др. Дончев , когато го чух и видях да се подмазва на главния редактор на в. „Труд” Тошо Тошев като член на журито на ( забележете) Академията „Черноризец Храбър”. Академикът, понеже беше малко 5 подобни нему говорители да станат и да славославят номинирането на началника на Академията Тошо Тошев, всеотдайно се включи в умилкването. Какъвто съм си неадекватен, станах и казах, че тази сценка е срамна и унизителна ( заслужих си унищожителни погледи и реплики , а сред близо 50 души жури намерих подкрепа само от журналиста Иван Бакалов).
Но кой съм аз, разбира се. Човекът е на почит. Издигна кандидатурата на Г.Първанов за втори президентски мандат и на олигарха Тодор Батков за орден „Стара планина” , включи се в инспирирания ( като ракета носител за възможна президентска партия) в комитета „Съзидание”, раздавайки оценки кой кмет става и кой не за преизбиране. Рядко ще се зададе издигане на паметник , възстановяване на манастир или тракийска старина, без академикът да е поне участник в инициативния комитет.
В случая с олигарха Гергов го свързва особена руска връзка. Двамата бяха наградени едновременно от руския посланик Анатолий Потапов за приноса им в честването на 50 годишнината на „Альоша” в Пловдив и на 130 годишнитата от Освобождението.
Наградите им бяха присъдени от същата тази руска академия ( пустият му академичен дух, в какво се превъплати само призракът, който бродеше из Европа!) АБОП, която миналата седмица руските власти решиха да закрият, след като е раздала в нарушение на законите на страната 40 000 самозвани отличия.
Девалвацията на самонаграждаването е достигнала вече такива размери, че се превръща в част от хералдиката на нашето време. Тя говори за самодоволството, самодостатъчността и самомнението на практикуващите този разгул на преяждането с власт.
Недосегаемият Георги Гергов не само „спечели” пловдивския панаир, но и домакинството на енергийния форум, на който през април на крака ще му гостува самият руски премиер Владимир Путин. Форумът, замислен като грандиозна реклама за своя инициатор Г.Първанов, трябваше да се състои в София. Но циркът, арена за изява на руския началник, се пренесе в панаира ( сензационно, без никаква предварителна индикация за тази преориентация). Дали е случайно, как мислите?
Но и това не им стига. Трябва благодетелят спешно да стане и почетен гражданин, сякаш не може просто да бъде един почтен такъв. Така де, човекът ще домакинства на самия Путин. За това се иска не почтеност, а почетност.
За целта друг, по-начетен, сред най-четените автори, сътворил по удивително съвпадение романа си „Време разделно” за зверствата на турския поробител в контекста на изстъпленията на „възродителния процес”, е отново на линия.
Като гледаме тази мила феодална картинка в нашата републиканска царщина , украсявана от шутове и мeнезингери, не можем да не си спомним лозунга на робите от тъмното време на робовладелския строй: „да живее феодализма, светлото бъдеще на човечеството”.
Здравейте! Сериозна тема, сериозни разсъждения и понеже се задават и въпроси, задавам и аз. Знае се колко е дадено на медиите за реклама за 2008г. (официално – над 500 млн. лв., четох някъде, а предполагам са повече). Ако г-н Гергов е най-едрият медиен “бос”, то повечето от тези пари “минават” през него. Мислите ли, че няма за купуване на продаващи се : медии, журналисти, панаири, влияние, политици и т.н.? Сигурен съм, че Вие, г-н Инджев, би трябвало да сте наясно със схемата, защото работехте в телевизии. Споделете, ако обичате, разбира се. Не смятам, че бъркам – докато има законна реклама, ще има законно и незаконно купуване на…каквото си искаш.
Понеже споменаваш думата ХЕРАЛДКА та ми идва на ум, че без да искаш ги подсещаш,”ТЕ”,тези до властта,до президента и др. слагачи да не вземат да решат и да си раздават гербове.Например Гергов взима герба на Пловдив и става “херцог”.И тъка нататък във всеки град и област(феод).Е а плебса ще чака новата Френска революция, за да им отреже главите на гилотината.Но.. просто историята не се повтара.Дано!
Много ми е интересно кога Станишев ще арестува Гергов. Може би първо няма да му плати за пловдивската авантюра парите, които Първанов чака да докопа. Защото е сигурно, че в сметката ще са включени и дълговете на Гергов и бъдещите изборни бюджети на гоце и неговите архани.
Защо си мисля, че имената на най-големите олигарси в България не са Божков, Гергов (няма значение кой от двамата)или Ковачки, а… Доган, Първанов и Сакскобургготски. А цялата тази история с т.н. комитет “Съзидание” (отроче лично на Първанов) отпреди две години имаше за цел да осигури втори мандат на онези кметове (а те за съжаление са повечето), които вече се бяха хванали на крадливото президентско хоро, като по този начин те продължат да отклоняват средства от общините, раздават апетитни терени и други благинки и по примера на самия Първанов, а и на Доган, си създават свой обръч от верни хора и фирми.
Колкото до званията и степените, които напоследък се раздават у нас под път и над път, по примера на станалата печално известна вече руска Академия по проблемите на безопасността и т. н. смятам, че само комплексирани хора, хора с психически проблеми, имат необходимост от подобни “отличия”. Интелигентният човек сам може да прецени възможностите си и мястото си в обществото.
Чета и мълча, просто няма какво да се каже. Предлагам нещо, което мисля че се връзва /или вързва/ 🙂
През 50-те години на м.в. битуваше ежедневна рбрика за “Положението в Корея” гарнирана с по някоя карикатура на пиян американски войник с шише “Кока Кола”…!!!
Когото дойде редът на СРВиетнам,страна-член на МВФ и борец срещу империализма,СССР с опита на чекисткия водач още при Ленин,се бе “обзавел” с приемливи “наши от сферата на културата и изкуството” щедро кърмени от бюджетното държавно виме….по целия свят…
И колкото биографично обещаващи и по-критични като таланти,но и “палави” и “финикийски грешници” толкова по-приемливи….
Да не говорим за почтените дворяни в името на Великата Русь…всеизвестния втори Рим!!!
Нали няма да ми се обидите,ако Ви кажа,че по тази тясна-мнооого тясна – пътека на исторически резсъждения по отношение на хералдиката…никак не сте далеч от н а й – в е л и ч е с т в е н и я извод за социалистическите превъплащения …
Знатни тъкачки и говедовъди -т.е. почетни-имаше още по времето на В.Червенков
След като Пловдив стана почетен град на Гергов, редно е и Гергов да стане почетен гражданин на Пловдив. И ключа да не е символичен ,ами както му е реда, истинския ключ за пловдивските двери. А Ветко Арабаджиев, май ще остане без град. Лошо и недалновидно.
Г-н Георгиев,
Тук става дума за Георги Гергов, когото някои непочтително наричат “свинаря”, а не за Красимир Гергов…
Историята с рекламите е друга свинщинка.
Иначе, макар да съм работил в телевизия, никога не съм имал представа за схемите на парите, които стоят зад, над, край и от името на ( като прикритие за пране) на същата. Такива като мен не ги допускат до подобна информация.
Дано не ви разочаровам…
Плацдармът/Малая земля/от Варна и Черноморието/Нефтохим/се разширява и във вътрешността.А за “академика”,поръчков храненик,не му стига историческите заблуди, които пося,ами продължава.Отцепници от православието в исляма/помаци/ има навсякъде из Балканите,но само у нас се намериха изкористени да изкривяват историята.Процесите са били преимуществено доброволни,което е друга тема.Изворите/под формата на документи/у нас сочат,че за преминаването си в другата религия,българите от днешния Велинград и околностите са били възнаградени освен с продукти/жито и др./от обоза на преминаващата турска армия, но и с разрешението ДА ОПУСТОШАТ всички манастири от Момин проход до Станимака/Асеновград/.И те са го НАПРАВИЛИ.Остава да се сетим коя външна сила има полза от фалшификата на
“академика”.Мислите ли,че случайно една френска журналистка попречи на кандидатурата на автора на “Време разделно” за Нобелова награда.Коя друга държава,освен Франция,разполага с повече документи за процесите в покровителственият от нея през 17 и 18 век “Болен човек” край Босфора?
Хареса ми статията. Казани са нещата с истинските им имен,а и този „академик“ и смешните му книги вече се превърна не само в менезингер, а в придворен шут. Академичната титла му отива точно колкото шутовската шапка със звънчета подхожда върху главата на младо прасе ерген, което се изживява като главният смешник в кочината. А и идеята на „преброител„ за Хералдиката заслужава внимание.
До сега и аз четях и мълчах,но сега не се стърпях от репликата”кой съм аз…”.Вие г-н Инджев сте изключителен журналист, всеки ден чета статиите Ви и им се възхищавам!От къде намирате тая продуктивност,явно това си е дарба.Господ здраве да Ви дава!
В залата на НС,тече и едно друго словоблудство,по разделителна линия,която може би долавят единствено участниците в този блог и за него трябва да сме благодарни на СЪЩИЯ,когото други не допускали да определена информация….
Да,ама не!както би казал онзи 90-годишен журналист…
Осезаемо се очертават,иначе трудно скривани контури на д в а в р а ж д е б н и л а г е р а и “моичкият” Октавиан почти ожесточено се съпротивлява срещу Капана на Схемата в която и отбранители, а и атакуващи на днешното “Ватерло”,така се се объркали,че няма как и триумвири и ржисьор,да не потриват доволно ръце….. докато дясно центристкото управление чука на вратата!
В 15.40 ч.Първанов призова за ускорено изграждане на “Южен поток!”
Уважаеми г-н Инджев,
Използвам случая да Ви поздравя за статиите и коментарите, за политическа Ви ирония и за изисканитя стил в играта на думи.
Смятам, че фазата на раздаването на наградите е гнилата фаза на обществата, в известен смиъл перверзната фаза на обществено развитие, в която важна остава само формата и в която всички видове съдържания – икономическо, политическо, културно – са фиктивни и не работят. Фазата, в която обществата вместо да се занимават с проблемите си, започват да се занимават нарцистично със самите себе си. Вместо да мислят за здравето си, мислят за гримовете и за перуките си.
В радостта от един орден и от един медал или от една титла има нещо перверзно, самовлюбено, сладострастно. Тази радост е форма на упортреба на властта. Иначе орденоносците, особено тези на забранената руска академия, са дребни разменни монети в голямата политическа игра, в която сме стигали най-много да бъдем крупиета на залагащите благородници. Особено на руските благородници с мундири. Затова не се и сърдим, когато дават една или друга награда някому. Властта освен всичко друго държи и ордените. Днес имат мнозинство, да награждават и Путин и когото си искат. но да кажат на хората открито причините, мотивите за участие в тази перверзия. Ето аз, без да съм сигурен, че са единствените, виждам две основни причини за удостояването на Путин с титлата “доктор хонорис кауза” на ВТУ. Пъравата е, че и бившият, и настоящият ректор, и някои от заместник-ректорите, и кметът на В.Търново, а май че и митрополитът – са все носители на ордена на забранената Путиновска Академия и с почетното академично звание дават домакински реванш на високия гост, който ако е човек на място, няма да дойде де си го получи, както не е отишл навремето в Щутгард. От друга страна, причината е външният натиск по линия на празидента (тази почетна титла му върши работа най-много на него!!!), който, пребивавайки в Търново по време на пищните празници на Независимостта, откри преждевременно учебната година на ВТУ за първи път в неговата история! Не казвам, че между ректора и президента има приятелски отношения, логично би било да бъде обратнотото, тъй като единият освен ректор е и общински съветник на СДС, а другият е президент на целия народ от БСП. Просто допускам, че играят заедно на някаква руска струна, мислейки си, че е златна жила. Ако Русия имаше свободни и чисти пари и толкова се радваше на Великотърновския университет, щеше да купи сто книги и да ги подари на универститетската библиотека през всичките тези двадесет години.
Нищо чудно Г. Гергов наистина да бъде избран за почетен гражданин на Пловдив. Регионалната власт отдавна е престанала да бъде политическа. В България няма вартикален политически живот. Централите отдавна не контролират местните си организации. С появатна на НДСВ на политическата сцена и с края на двуполюсния модел (когато едно нещо има полюси, те никога не могат да бъдат нито по-малко, нито повече от два!!!) дойде краят изобщо на здравата политическа система. По различните свои нива властта престана да има политическа природа. Разхвърчаха се банкноти по изборите, самите избори вече не са политически, целият ни политически живот замириса на кебапчета. Ето сега в Румъния (временно пребливавам тук) са на власт тяхното СДС и тяхното БСП. В коалиция. С мнозинство от близо 80 процента. Това ще стане и у нас. то стана вече на предишните избори с побратимените врагове НДСВ и БСП, които кротко се подчиниха на “волята на избирателя”. Така се сложи началото на откритата политическа парверзия.
Ето това е прекрасно време за раздаване на награди, за почетни граждани и почетни доктори. Отвратителното време на потуления, нерегламентиран политически живот. Извинявайте, че станах разточителен, но изразявам умерзението си и умерзението на множество мои приятели и колеги от всичко, което се случва. До гуша ни е дошло и няма никаква надежда. Здравейте!
Уважаеми г-н Хинков,
Само романът на Антон Дончев “Време разделно” е достатъчен за да бъде академик. И да пишете, че книгите му са смешни, говори, че Вие не сте ги чели и се подавате на обща емоция. Проблемът е – защо интелектуалци, именно като него, стават роби на чужди каузи. Защо четирима ректори на пловдивски университети съшо са инциатори на Герговската номинация. А книгите ги оставете на мира.
Нищо по-естествено от това две парвенюта да се припознаят като първи дружки – единият от махалата Шиликош на село Сирищник – район, свързан основно с поминък “козевъдство и овцевъдство” (шилета, ярета, подсирване на мляко и прочие), другият – виден свиневъд от близкото минало. Единият – изхитрил (ни) се да (ни) стане президент, другият – изхитрил се да стане виден “спонсор” на т.нар. президент, чрез чийто натиск “държавата” спонсорира превръщането му в “крупен патриотичен бизнесмен”.
У нас, в Българско, лустросването на парвенюто и превъщането му в “елит” не може да мине без благословията на поне един (социалистически) квази-интелектуалец като Дончев.
Така че тази компанийка и подобните ней са много знакови за това как се случва икономика, политика, публичност тук.
Ами те така се случва.
Въпросът е докога. Част от отговора се намира в нашите действия. Едно от тях са статиите на г-н Инджев и нашата съпричастност към тях.
Уважаеми г–н Вълкадин
Романът „Време разделно„ , който може би Ви е настолна книга, така да се каже, не съдържа в себе си никакви литратурни достойнства. Това е една слаба историческа проза, която разчита на традиционния псевдо патриотизъм и някой неизвестни за масовата публика факти от нашата история, които също така са абсолютно фантастично разкрасени. А като сюжет…просто няма такъв.
А относно въпроса Ви, защо разни интелектуалци стават роби на чужди каузи, може много лесно да се отговори. Защото тези интелектуалци бяха такива и по времето на БКП, и бяха такива, не с интелекта си, а с това че служихана на същите чужди/техни каузи, които спомняте си предполагам, колко превилигировани, добре осигурени финансова, материално и елитарно ги караше да се чувстват. Сега тяхната партия отново е на власт и те бързат да вземат отново, поне каквото могат, щом им се предлага. А думите достойнство и чест, те не фигурират в техният речник.
А книгите, колкото и да Ви е неприятно, няма да ги оставя на мира и не си позволявайте да ми давате съвети какво да правя.
Do Valkadin:
Gospodine, kakwvto intelektualets/akademik e g-n Anton Donchev, takiva sa i profesorite. Mnogo bwrzo!!! zabravihte kak se stavashe profesor v BG. Taka, che ne se chudete na Plovdivskite/V.Twnovskite profesori. Pyaback time…
Ne znam kak e sega, nay-veroyatno – po swshtiya nachin.
Samo che az ne moga da zabravya pokoyniya prof. M Minkoff – sigurna swm, che sega ima mnogo, i po-golemi/po-dobri ot nego v Agliiska flologiya na SU.
Аз не разберам някой работи. Вероятно разсъждавам опростено с опростени категории.
Mутра, криминал отвсякъде, готов за затвор, го наричат бизнесмен?
Бизнесмена Пилето, Митьо очите, Демби и какви ли още не!? Все бизнесмени???????????
Други криминали, финансово издигнати партиини марионетки, пък били олигарси.
Гергов-олигарх, кандидат почетен гращданин на Пловдив!?!?
С тази физиономията, той е перфектното лице на БКП/БСП и аграрно-промишлено предприятие на същите. Нищо повече!
Иво недей, не го наричай олигарх, поине ти. Назовавай го с истинското му име този наш съременен Иванко.
А”Време разделно” е книга -измислица,поръчана от БКП преди 50год.на Антон Дончев за оправдание на някои идеи в болните мозъци на идеолозите на комунизма.И доколкото зная,сюжета на книгата принадлежи на известна по това време писателка,която не можела да публикува свои неща,и е била принудена да направи този избор от зор.Та книгата е “поръчкова”,както и филмирането му.
Въълкадине, Антон Дончев е роб на чужди каузи точно така както написаната от него и обожавана от вас книга е също роб на чужди каузи.Ако искате, опитайте са да разберете, ако не искате – ваша работа – четивата на Дончев са манипулативни, има и такова писане по света и то бе особено характерно за съветската следвоенна белетристика – напр. “Далече от Москва” – чудесно написана гнусотия в проза.Всичките издания на “Време разделно” в чужбина са субсидирани от бълг. държава, т.е. от вашия и моя джоб.Следете и ще видите, ако вече не сте забелязъл – Антон Дончев се подписва под всичко, което наверно вие честно и от сърце оспорвате. Той не се шегува – умее да живее в последователна обществена и писателска наглост без да се интересува какво ще си помислите за него – интересува го само това, което си мислят за него тези, които държат властта и парите. Разбира се, вие можете да си държите книгите му на нощното ви шкафче, това не пречи на никой. Освен това такива почитатели на този шмекер има не малко в България. А това вече е наистина много жалко.
“Иначе, макар да съм работил в телевизия, никога не съм имал представа за схемите на парите, които стоят зад, над, край и от името на ( като прикритие за пране) на същата. Такива като мен не ги допускат до подобна информация”
Г-н Инджев, още като прочетох въпроса отправен към вас бях сигурен, че вие си нямате понятие от тези факти. Защо съм сигурен?
Ако имахте понятие, нямаше никога да ви изкарват досието.
Щяхте да сте един от медийните величини, може би и носител на орден…. защото до тези тайни не се допускат случайни хора. И преди и сега!
Благодаря за всичко, което пишете.
“За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.”
Не сте докрай справедливи по отношение на “академика”.
Обърнете внимание когато глаголства по някоя телевизия как се напъва да каже нещо мъдро и извисено, нещо “по-така”. Мнооого жалка история!
А относно историческата достоверност и идеологизмите във “Време разделно” може да се види напр. този линк: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2
Това е един цитат на др.цитат, който добре характеризира темата за интелектуалеца, в случая Дончев, а Гларус спокойно може да отлети към Одеското крайбрежие, където му е мястото:
kind of a pimp // Feb 26, 2009 at 11:43 pm
ще си позволя да цитирам уважаемия г-н Сиромахов
“Това са хора на преклонна възраст, които са прекарали голяма част от живота си по държавни софри и симпозиуми на социалистическото изкуство и сега много страдат, че вече няма писателски почивни станции, в които голямата мастика да струва 20 стотинки.
Всеки с болката си. Лошото обаче е, че тези хора смятат, че са “обществена съвест” и високопарно се изказват по всички теми – от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни.
Така наречените интелектуалци не харесват себе си и по тази причина не харесват нищо друго. Според тях най-големите беди на съвременността са пазарното общество, сексът, американските филми и младите хора.
От друга страна интелектуалците се срамуват да признаят, че страдат за почивните станции и евтината мастика.
Затова тъгата по безметежните години на социалистическите кьорсофри е лицемерно замаскирана с мрънкане на изречения като “Обществото има нужда от повече духовност” и “Тежко на държава, която не се грижи за творците си!”
от “13 български простотии”
Текстът на Иво Инджев е както винаги “в 10-ката”. Напълно съм съгласен с hinkoff и останалите колеги за “академичното” чучело Антон Дончев. Тази мумия на соцреализма (към 60-те години- вече с конска опашка, патриотично,един вид, другари, нали!)може да се изживява като мъдреца-пазител на свещения огън само пред аудиторията на ТРУД. Т.е.- пред семкаджийската полуинтелигенция, лустросаните простаци и рубладжии. Около самия роман има доста тъмни моменти, но както и да го погледнеш си е читалищно творение от средна ръка. Със същите помаци-бошняци и наблюдаващите ги западняци Иво Андрич стана нобелист, но защото е световен интелектуалец, а не партиен подлоган като тоя мухлясал графоман.Днес България обаче е точно такава, каквато я искат и в каквато могат да вилнеят Гоцета, Анточевци, Дончевци, Цончевци, Бездардимитровци-хем просташки мегаломанска с “националната си идентичност” (щото те датчаните, да речем, хич си нямат “идентичност”, завалиите)-хем унизително умилкваща се за еврофондове.На тях го дължим. И на онези, които не разбират, че това са едни празноглавци и празнодумци.
Имайте малко уважение към Иво Инджев. Внимателно четете какво пише. Много първосигнално покосявате всичко с картеча на непремислените думи. Чел, не прочел, Недялко Георгиев влезе в медийните далавери на Красимир Гергов, няма значение че не е Георги, важното е, че е Гергов. Гларуса каза нещо и Хинков го прати на мястото му на Одеското крайбрежие. Защо там бе Хинков? Украйна я чакаме в ЕС и НАТО или мислиш ,че е Одеса е в Русия?
“Семкаджийските” чайки, цвъкат коришки с мисълта, че са с лазерно насочване и винаги попадат в десятката. Четете Инджев. Внимателно.
Целият дебат се прехвърли от олигарха към Антон Дончев и най-вече към романа му “Време разделно”.
И аз съм загубил уважението си към Антон Дончев- не заради книгата му. Заради захожданията в политиката, заради участието му в Хвърковата чета на Иван Гранитски, където ходят от град на град и раздават мнения кой става за кмет , кой не, заради подозрителното му заиграване с властимеещите, заради менторството му и всичко това може би за да е вечно на хранилката.
А олигархията безцеремонно се настанява навсякъде. Четете Инджев. Внимателно.
Голям майтап виден селянин да стане почетен гражданин, ами господин Инджев аз мисля че адресната регистрация на “почетния консул на Русия” е в с. Ягодово Община Родопи Пловдивска област там са регистрирани и фирмите му.Но нейсе щом и академиците го хвалят и славословят значи много е заслужил.Няма да забравя следния факт когато се строеше един дом за сираци в Пловдив за който Гергов беше обещал да го финансира изцяло го помолиха поне да даде старата дограма която демонтираше от хотела си “Санкт Петербург” в Пловдив той нагло отказа.Та това е истинското лице на “благодетеля” Гергов.Също така събори 20-та палата на панаира която е на НТС организация на българската техническа интелигенция от 1885 г. въпреки доказаната собственост с документи.Та нека хората да знаят какво се крие зад фасадата на “олигарха” Гергов един дребен тарикат от рода на “Андрешко” за когото е написан разказа “Пази боже сляпо да прогледа”
Иво! Невероятен! Огромен! С малко думи, Право в сърцето!
Поздравления!