Ботушът зад Първанов не бил руски, а италиански

Чудех се с какво ли Г.Първанов ще продължи серията си от оригинални предложения в чужбина? След като предложи инвестиции на втората по богатство държава в света ( Япония) и правна помощ на комунистически Виетнам ( от името на най-критикуваната заради липсата на правосъдие държава в ЕС), предположих, че на италианците ще обещае да внасят пица от държавата му.

Фантазията ми се оказа бедна. На страната, дала на човечеството Ренесанса и на чиято територия са съсредоточени 40 на сто от паметниците на културата в света под закрилата на ЮНЕСКО, Г.Първанов предложи да си обогати културата с културен туризъм в България.

Вероятно е имал пред вид, че като културни хора и като народ, който е олицетворение на приноса в световната култура както малко други, италианците няма как да не искат да разширят кръгозора си на познавачи в тази област. Доколко обаче е реалистично осъществяването на идеята италианските туристически маси да се запътят да откриват българската култура, запленени от културното предложение на Г.Първанов, оставям на въображението на читателя.

Самият Г.Първанов също е ценител на културата. Беше се снимал как с похотлива усмивчица рисува върху гола до кръста манекенка. И както писа миналото лято в.„Уикенд”, интересът му към голите женски тела( изброявайки дълъг списък от имена, придружен със снимки на познати на публиката хубавици, предимно на репортерки и певици), е траен и задълбочен.

Е, когато беше поканен да присъства на оперния фестивал „Опероса” през юни 2007-ма в „Евксиноград” Г.Първанов се врътна и в последния момент разочарова организаторите, като предпочете да отиде по същото време на волейболен мач. Бях там случайно ( или не много случайно, но ми е неудобно да се изкарам по-културен от него) и съм свидетел на случката, културно „покрита” от президентския антураж от медиите.

Като става дума за обкръжението на държавния глава си заслужава да се спомене първият истински пробив в стената от мълчание, с която приближените му го обграждат. В интервю на бившия му съветник Николай Слатински за в „168 часа” четем потвърждение за нещо много важно, което съм писал много пъти: че президентът не е добре приет на Запад и го влече към Русия.

Това уточнение има връзка с въпроса защо точно Италия на Берлускони ( който е в отлични отношения с Путин) подаде ръка на Г.Първанов и на практика го извади от продължилата повече от година западна изолация, наложена му именно след и заради триумфалното разпореждане на Путин с бъдещето на България през януари 2008-ма при посещението му в София.

Иначе самото посещение на Г.Първанов не мина без обичайните странности. От една страна клакьорите се опитват да ни убедят колко изключително, невероятно добре е посрещнат, но се оказва, че дори преводачът им на български за нищо не го бивало, та се наложило да бъде сменен заради неразбираемия му български. А кметът на Рим Джани Алемано нещо не бил в час ( според българската журналистическа официозна интерпретация). Не бил наясно със законите като казал след срещата с Г.Първанов, че се очаквало прииждане на българи.

Но това са дреболии на фона на новината, че Берлускони е приел да присъства на енергийния форум, насрочен под егидата на Г.Първанов през април ( и пренасочен, най-вероятно от него във владенията на приятеля му Георги Гергов на територията на Пловдив). В присъствието на Берлускони в Пловдив не би трябвало да има нещо изненадващо, щом проектът „Южен поток” бил …италианска идея ( „откритие” на българската пропаганда, което е отчаян опит да отрече, че Г.Първанов обслужва Кремъл и да се внуши, че той се бори за европейска кауза).

Истинската европейска кауза е изразявана многократно в Брюксел под формата на все по-голяма загриженост от също така все по-голямата зависимост на континента от руския газ. Италия пренебрегна тази обща политика и Г.Първанов побърза да се възползва, за да предложи посредническите си услуги. Разликата между него и Берлускони е във факта, че премиерът на една от най-големите икономики в света, влиятелен фактор в Европа, няма как да бъде изолиран от западното семейство, в което има отдавна извоювано водещо място. Докато Г.Първанов беше поставен под карантина и не друг, а същият Берлускони се смили да го извади от там.

Може и да не е справедливо двамата да бъдат мерени с различен аршин, обаче истината е, че аршинът наистина е различен. И последиците от тази реалност ще останат за сметка на новобранец в ЕС като България, която с този президент предизвиква вече в Европа доста гласове на съжаление, че един руски троянски кон прибързано е пуснат да вършее на европейското поприще.