МУТРОПОЛИТ

Ако главнокомандващият Ловна дружинка номер едно в републиката беше такъв поборник за православието, за какъвто се представя, нямаше да пропусне да се покае за грозното си поведение преди година, когато се отдаде на ловната си страст, вместо да обяви траур и да покаже съпричастност към ужасната смърт на 9 български граждани във вагон на държавните железници край Червен Бряг.

Но той пропусна. И пропускът едва ли е случаен. Защото отдавна е пропуснал да забележи какво пропуска, когато си признае пропуска. И защо? Много просто: защото така си е повярвал в собственото величие, че не е в състояние да разбере, че е сбъркал.

Отлична възможност, макар и по много тъжен повод, имаше той. Ако не беше толкова високо(мерен), щеше да се възползва да покаже, че не е чак такова парвеню, нагълтало се ( интересно с какви пари?!) със скъпи ловни оръжия, луксозни часовници, костюми и други златни близалки за новобогаташи ( какъвто го обрисува в интервю за седмичника „168 часа” неговият бивш съветник Николай Слатински).

Той с удоволствие приема комплименти за неговия „принос” за православието. Особено, когато ласкателите са руските му покровители. Пред тях играе защитник на християнските ценности и дори ги моли да се намесят в български църковен спор-адски е загрижен.

Когато трябва да се откриват пред телевизионните камери и фотообективите православни храмове, той е там. Но на панихидата за нелепата смърт на сънародниците, отслужена от митрополит Кирил в Добрич, го нямаше.

В Добрич ли казах? Какво богохулство! Той пребивава в Толбухин, в еди кой си ( украински, хм, интересно, не е съвсем руски) фронт.

Това е така, защото живеем във времето, когато политпросветата и мутризацията са високо представени в някаква кръстоска тип МУТРОПОЛИТ.