Половин сутиен, моля!

Продават ли се обувките от един чифт отделно една от друга? Че и в различни магазини-в единия едната, а другата, ходи я търси!

А как Ви звучи: „ бихте ли ми продали половин сутиен”?!

Няма начин. Но на вестникарския пазар у нас това не е никакъв куриоз. Дори сме му свикнали.

Близнаците, кърмени от мама ВАЦ, поднасят на 2 март 2009 г. информация за един и същ закон, като си поделят два аспекта от него. По братски. Да няма сръдня. Желаещите просто си купуват едновременно „Труд” и „24 часа” , снаждат сутиена по този начин и получават така желаната от тях информация.

„НЕ ДАВАШ ПАРИ НА ЖЕНАТА, ГОНЯТ ТЕ ОТ КЪЩИ”

Това е акцентът на „Труд”, водещото заглавие над статия за готвените промени в Закона за защитата срещу домашното насилие.

„АКО НЕ ДАВАШ ДЖОБНИ, СИ ДОМАШЕН НАСИЛНИК”

Това пък е близнашкото друго лице на същия закон, одумван по същия начин и повод, но от в. „24 часа”. Там просто са избрали следващия почти куриозен аспект на евентуалните поправки в същия закон.

Би трябвало да повярваме в силата на телепатията, която се приписва на близнаците, за да повярваме, че съвпадението е случайно ( ако пък е нарочно, то си е подигравка с читателите). Само че защо на пазара трябва да се предлагат цели два вестника, които се мъчат да ни убедят, че са различни, за да се изясни на драгия читател пъзелът от една и съща картинка?

Отговорът не е в глупостта на колегите-те със сигурност не са тъпи. Но са поставени в идиотското положение да трябва да се борят за собствена физиономия, макар да са генетично обречени да бъдат припознавани като еднояйчни буквопитаещи, каквито и дизайнерски графични дрешки да облекат ( за рекламите и некролозите поне това унижение им е спестено- те са си еднакви по заповед на издателя, иначе представяте ли си ако трябваше да вкарват свои „нюанси” в траурните снимки на едни и същи починали хора!?).

Отговорът на този въпрос е стар като социалистическия монополизъм, надживял самия социализъм в разни уродливи форми. Щом това е позволено за една топлофикация, защо да не е допустимо и за една медийна мистификация, каквато е издаването на два еднакви вестника с различни заглавия?

Властта обаче не вижда нищо нередно-та нали точно това са й най-верните крепители. Какво тук значи някакъв си монополизъм ( наложен с големите тиражи, зад които стоят големите капитали), удобно прикрит зад статистически верния факт, че има все пак и други вестници ( чиито общ тираж не смогва да доближи двата близнака).

Ама ще кажете, заяждам се-щом успяват да се продават, значи заслужават, най-добри са. Не знам. Аз само показвам това, което виждам и което други, дори сред преките им конкуренти на пазара няма да ви кажат, дори и да си направят труда да го забележат.

Защото кривиците на медиите са сред темите табу, наложено от уж етични съображения, но съществуващо де факто поради причината, че никой не иска да се излага да отмъщението на многотиражките, а и на риска, да му бъдат извадени собствените кирливи ризи, в които повечето медии кътат ревниво тайните за своето финансиране.