Вицовете бяха правдивото отражение на действителността, нахилена пред кривите огледала на комунизма. Напомпани с анаболите на тоталитаризма, мускулите на режима бяха обект на сподавен, но постоянен присмех. „Чисто и просто”? „Това е къпан милиционер”, е един от кратките, но ярки примери.
Сякаш да покаже, че нещата не са се променили чак толкова, традицията се запази в „новите условия”.
Първият виц за мутри ( наследници на милиционерите като герои от вицовете), който чух преди двайсетина години, беше за юнака с дебелия врат (и портфейл) в магазина за луксозни часовници.
Купил си той най-скъпия – златен, с диаманти. И се поинтересувал как работи. Разбрал, че (например) при сливането на стрелките часът е дванайсет. Впечатлявайки първата женичка, „клъвнала” на луксозния аксесоар, която го попитала палаво колко е часът ( но преди стрелките да се слеят), отговорил уклончиво: „ рано е да се каже”!
Същият сюжет се разигра във Варна пред телевизионните камери на телевизиите. Запитан за поскъпването на тока, вече обявено публично, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров се „измъкна” в стил „рано е да се каже”.
Нещо повече, което вече не е виц: г-н др. Димитров беше достатъчно откровен (откровено простоват) да уточни, че въпросът щял да се изясни някъде около 1 юли, т.е. в навечерието на обещаното поскъпване, а и на изборите, които може да струват скъпо на скъпата му партия.
С други думи, да устискаме до изборите, да прилъжем когото можем, пък после ще му мислим ( а и ако други управляват, те да му мислят).
Когато управляващите загубят мярката между шегата и подигравката, без да им пука ( или да разбират), че стават за смях, това означава само едно: паника.
Най-известната тотална война в историята на древността, война на унищожение без милост и докрай, е „пуническата”. В нея Рим побеждава накрая Картаген и заличава конкурента за господство от картата на тогавашния свят.
Съвременници сме на вариант, при който панически се води битка за оцеляване на една власт, която се дави в задушаващите десетина процента народно одобрение и вече не признава правилата политическата битка.
Ех, де да водеха битка за оцеляване, де да се задушаваха… Ако ние не се надигнем да ги удушим, те още дълго ще ни задущават…
Едва ли някой въобще се съмнява, че ще има повишение – при това не само на тока. Ще се пошуми, властващите и регулиращите цените ще демонстрират известна активност, и накрая пак всичко ще си стане точно както са го поискали съответните фирми. Достатъчно дълго сме го гледали това шоу, за да се съмняваме в крайния резултат.
Така е, войната на Рим срещу Картаген (символ на разврат и всякакви подлости) е завършила безпощадно: Картаген е бил изравнен със земята, почвата била посипана със сол, та никога повече да не поникнат злотворните цветове на нравствената разруха, на подлостите, коварствата и пр.
Преди да се случи това обаче сенаторът Катон Старши години наред завършвал всяка своя реч с прочутите думи: “И тъй, господа, Картаген трябва да бъде разрушен!” (Ceterum censeo Carthaginem esse delendam). Повтарял го упорито, непрестанно, натрапчиво, докато не постигнал целта си.
Нашият Картаген, драги съфорумци, знаем кой е, нали така: всеки ден се изказваме за него. А какво правим за да разрушим и изкореним от земята своя така нагъл и арогантен Картаген?!
Та, прочее, позволете ми да се провикна и аз малко патетично, но пък за сметка на това като Катон Стари съвсем искрено: “А кога, драги ми българи, ще си мръднем поне малкия пръст, та и ние да разрушим един ден нашия подъл Картаген?!”
Имаме си от всичко:и сходства и различия със съдбите на Картаген и Рим във войни с глеми прекъсвания:
П ъ р в а т а: /264-241 пр.н.е./ главно за о.Сицилия,но на Рим, са отстъпенаи Сардиния и Корсика поради въстание на наамници и роби…
В т о р а та :/218-201 пр.н.е./
водена е главно за Испания, която картагенците превърнали междувременно във военно-снабдителна база и изходна позиция срещу Рим.
След унищожение на римските войски се настаняват в Сицилия и Сардиния!
На това унижение се , слага край,след утвърждаване от Сената през 204 г.пр.н.е.на Сципион Африкански за полководец ,и изтласкване на пуните от Нови Картаген/Испания/ и пренасяне на военните действия в “Черния континент”.
Едва в Т р е т т а война /149-146/пр.н.е./водна от Рим вече в Африка градът е разрушен до основи,а жителите му продадени в робство!
И едва след това вече Римската Империя утвърждава своето господство в Западното Средиземноморие.
Но Рим ще помни,хилядолетия,както Ханибал и слоновете му нахлули през Алпите в долината По,
така и паническите поражения при Тразименското езето и Кана,преди да си върне през 209 г. и Нови Картаген т.е /Испания/преди 2209 години.
И не е забравял правилата на политическата битка!
Съвременници сме на вариант, при който панически се води битка за оцеляване на една власт, която се дави в задушаващите десетина процента народно одобрение и вече не признава правилата политическата битка. Да това са 10-те % олигарси в България 🙁
Аз пък имам един по-друг поглед към управляващите. Безкрайната им наглост не е признак на паника, а точно обратното – на арогантна самоувереност, на безгранично чувство за недосегаемост. Щом с нищожно одобрение (а дали е толкова нищиожно – соц. президент с 50%) никой не може да ги бутне, значи могат да правят каквото си поискат. И те това правят.