Ами “Сега”?

Съгласието с властта е преобладаващата, обичайната линия на поведение в повечето български медии, които са достатъчно значими, за да привлекат обсебващото внимание да дирижираната от върховете на държавата негласна цензура.Но ето и някои изключения.

В най-гледаното време на най-гледаната телевизия в неделната осмомартенска вечер беше излъчено обобщение за командировките на правителството, за разходите, свързани с тях и бяха показани детайли, каквито само една телевизия може да впрегне със своите камери, когато иска да изрази отношение. С привидно сдържан тон, но с придружаващи картинки от шикозния й новобогаташки външен вид, беше направена на нищо луксозната ни социална министърка Масларова, която беше показана в целия й блясък на самоходен бутик, който се кахъри за бедните.

Въпросът е: има ли нещо общо тази острота към толкова щадените началници в държавата с излъчения малко преди това в новините репортаж от Брюксел, където директорът на News Corp за Европа протестира доста гневно в присъствието на еврокомисаря по медийните въпроси Вивиан Рединг срещу намеренията на правителството в София чрез задължителната цифровизация да засегне интересите на телевизията в България?

С какво конкретно Станишев пък е ядосал в. „24 часа”, но инициативата му да раздава бюлетини с партийна предизборна агитация на граждани, самият той представен в диплянките като основно” рекламно лице”, беше подложена на недвусмислена ирония, да не кажа подигравка ( в другия официоз, в. „Труд”, запазиха ледено мълчание за инициативата, с което по-скоро направиха услуга на Станишев за пред онова огромно мнозинство българи, които не харесват управлението му).

Въпросът в този вестникарски случай е по-скоро в това, дали „ 24 часа” , като най-близкият до Г.Първанов медиен инструмент, не напада Станишев именно от такива позиции, които отразяват състоянието на отношенията между премиера и президента?

Няма въпроси относно причините поради които в. „Сега” , проявявайки последователност, доразви на ново ниво критичността си и посегна на второто най-голямо ( след Г.Първанов) табу: Ахмед Доган. Вестникът вече изрази опасения, че властта, олицетворявана от президента, е предприела икономически стъпки за неговото закриване. В този смисъл не е изненада фронталната атака на редакцията срещу „главния играч”, без който и Първанов ( поне досега) не можеше да мине.

Разследването на „Сега” за обръчите от имоти на Доган, публикувано днес ( 9 март. 2009 г.), е най-сериозното предизвикателство от този род за ДПС от октомври 1992 г., когато Констанца Анчева и Соня Колтуклиева публикуваха в „Отечествен вестник” интервю с уволнения от Бриго Аспарухов втори в йерархията на разузнаването Радослав Райков.

Райков посочи тогава не само агентурните имена на ръководството на ДПС, но и други подробности от миналото им в ДС, които той познава отлично като дългогодишен шеф на „турското направление” в българския шпионаж. Разкритията му бяха похлупени с пълно мълчание-както от медиите, така и от държавните институции. Самите „засегнати” подминаха с презрение опитите на репортери на БТА да ги потърсят за коментар. Юнал Лютфи беше заявил, че не знае и не го интересува какво бил казал Райков ( а беше казал неща, които в днешно време се потвърдиха абсолютно точно).

Констанца Анчева, майка на 4 деца, изключително жизнерадостен човек в разцвета на силите си, изведнъж изпадна в тежка депресия и след кратко, но много мъчително боледуване, почина само три месеца по-късно.

Радослав Райков, с когото се запознах при опит да го поканя в първото си предаване „Още” в единствената тогава телевизия, сподели, че се страхува за живота си и че е бил заплашван, включително с оръжие. После мина в нелегалност. Години по-късно се обади на телефоните на „Свободна Европа” от чужбина, където, на-вероятно се крие и до днес.

Моя милост беше заплашен, че главата ми ще се търкаля по стълбите на БТА защото разгласих интервюто ( макар и в преразказа на Констанца). Авторът на заплахата е изпратен от Първанов да представя България в богата на петрол държава, сателит на Русия.

И ето че 17 години по-късно разследването на „Сега” посяга отново на самата „светиня” на прехода, на върхушката на ДПС. Следите, документално проучени от авторите, водят към миналото, в което, с ресурса на бившата ДС, финансова ракета носител на тази върхушка беше Мултигруп.

Само с едно не съм съгласен в извода на колегите. Те са свършили страхотна работа, уличавайки в незаконни действия, далавери, престъпни схеми онези, които стоят зад огромното недвижимо имущество, придобито през годините от „елита” на ДПС под формата на сараи, дворци, хотели, спа центрове. Половината да беше вярно, шефовете на ДПС трябваше да напуснат политиката, ако имаха морал, казват разследващите колеги. Но не са прави: не може да се разчита на нещо, което толкова очебийно липсва, на морала им…Къде е прокуратурата?